Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (19)

17.

Петък сутрин, единайсети декември

Ерик тича надолу по стълбите и излиза през външната врата. Спира се на улица Свеавеген. Усеща как потта, стичаща се по гърба му, изстива. Призлява му от тревога и чувство за вина, не разбира как може да бъде толкова глупав, че да отблъсква Симоне, защото се чувства наранен. Продължава бавно нагоре към площад Оденплан, сяда на една пейка пред библиотеката, въздухът е студен, някакъв мъж спи малко по-нататък под дебели купчини одеяла.

Ерик става и тръгва към къщи, купува хляб от пекарната и едно лате макиато за Симоне. Бърза да се върне и с големи крачки изкачва стълбището. Вратата е заключена, той вади ключовете, отключва и веднага разбира, че в апартамента няма никой. Ерик си мисли, че ще докаже на Симоне, че тя може да му има доверие. Колкото и дълго време да му отнеме, той ще я убеди отново. Стои до кухненската маса и пие кафето, става му зле и започва да търси капсула лосек.

Не е по-късно от девет часа сутринта. Дежурството му в болницата започва едва след няколко часа. Взима една книга и отива да си легне в леглото. Но вместо да чете, той започва да си мисли за Йозеф Ек. Пита се дали криминалният инспектор Юна Лина го е накарал да проговори.

Апартаментът е тих, изоставен.

Усеща как стомахът му се успокоява от лекарството.

Нищо, което е казано под хипноза, не може да се използва като доказателство, но Ерик знае, че Йозеф говореше истината, че той е убил семейството, дори и самият мотив да е неясен и по някакъв начин той да смята, че е бил ръководен от сестра си.

Ерик затваря очи и се опитва да си представи жилището и семейството. Евелин трябва да е почувствала още отдавна, че брат й е опасен, мисли си той. През годините се е научила да живее с неговите неконтролируеми избухвания. Винаги е балансирала своята собствена воля срещу риска за гневен изблик. Йозеф е бил момче, което се е биело, карали са му се за това, но той е продължавал да се бие. Като по-голяма сестра, тя не е имала някаква конкретна защита. Семейството се е справяло с насилието на Йозеф ден за ден, опитвало се е да живее с него, но не е проумявало колко сериозни са нещата. Родителите може би са мислели, че агресивното поведение чисто и просто се дължи на това, че той е момче. Възможно е да са се обвинявали, че са го оставяли да играе брутални телевизионни игри, позволявали са му да гледа угнетяващи и жестоки филми.

Евелин е напуснала дома веднага щом е имала възможност, намерила си е работа и собствено жилище, но нещо я е накарало да усети растящата сериозна опасност, изведнъж е била толкова уплашена, че се е скрила във вилата на лелята, носела е пушка, за да се защитава.

Беше ли я заплашвал Йозеф?

Ерик се опитва да си представи какъв страх е изпитвала Евелин нощем във вилата, в тъмнината, със заредената пушка до леглото си.

Припомня си телефонния разговор с Юна Лина след нейния разпит. Какво се е случило, когато Йозеф е отишъл във вилата с тортата? Какво й е казал? Какво е почувствала тя? Дали тогава за първи път се е уплашила и се е снабдила с пушка? Дали след неговото посещение е започнала да живее с ужаса, че той ще я убие?

Ерик си мисли за Евелин. Вижда я пред себе си, така, както изглеждаше в гората при вилата. Млада жена, облечена в пухкава жилетка в сребрист цвят, със сив плетен пуловер, изтъркани джинси и спортни обувки. Тя бавно върви между дърветата, с поклащаща се конска опашка. Лицето й е открито, детско. Държи ловната пушка с отпусната ръка. Пушката се влачи по земята, отскача меко върху боровинковите храстчета и мъховете. Слънцето се спуска надолу между клоните на боровете.

Изведнъж Ерик разбира нещо изключително важно: ако Евелин е била уплашена, ако е взела пушката, за да се защитава от Йозеф, тя щеше да се държи по съвсем различен начин, нямаше да я влачи след себе си, когато се приближаваше към къщата.

Ерик си спомня, че коленете й бяха мокри, върху джинсите й имаше тъмни, изцапани с пръст петна.

Излязла е в гората, за да се самоубие, мисли си той.

Стояла е на колене върху мъха с цевта на пушката в уста, но се е разколебала, не се е осмелила.

Когато я видя сред боровинковите храсти в гората с влачещата се пушка, тя се е връщала назад, към вилата, към алтернативата, от която е искала да избяга.

Ерик набира номера на мобилния телефон на Юна.

— Да, тук е Юна Лина.

— Здравей, обажда се Ерик Мария Барк.

— Ерик? Смятах да ти звънна, но имах много…

— Няма нищо — казва Ерик, — аз имам…

— Трябва да знаеш — прекъсва го Юна, — че много съжалявам за медийния шум, ще проверя откъде е изтекла информация, когато малко се успокоят нещата.

— Няма значение.

— Чувствам се виновен, задето те убедих да…

— Сам направих избора, никого не обвинявам.

— Аз лично смятам, може би не трябва да го казвам точно сега, но беше правилно да бъде хипнотизиран Йозеф. Още не е сигурно, но е много вероятно това да е спасило живота на Евелин.

— Затова ти се обаждам — казва Ерик.

— За какво?

— Сетих се нещо. Имаш ли време?

Ерик чува как Юна мести нещо, сякаш изтегля стол и сяда на него.

— Да — отговаря той. — Имам време.

— Когато бяхме там, на остров Вермдьо, при вилата на лелята — започва Ерик. — Нали останах в колата. Видях една жена сред дърветата. Тя носеше ловна пушка. По някакъв начин разбрах, че това е Евелин, и реших, че ситуацията може да стане опасна, ако полицията я изненада.

— Да, тя всъщност би могла да стреля през прозореца — съгласява се Юна. — Ако е мислела, че вижда Йозеф насреща.

— Сега, докато седях вкъщи, си мислех за Евелин — продължава Ерик. — Зърнах я между дърветата. Тя вървеше бавно към вилата и държеше пушката с едната си ръка, оставяйки цевта да се влачи по земята.

— Аха?

— Носи ли човек пушка по този начин, ако се бои, че ще бъде убит?

— Не — отговаря Юна.

— Мисля, че е отишла в гората, за да се самоубие — продължава Ерик. — Джинсите й бяха мокри на коленете. Вероятно е стояла на колене върху влажния мъх, насочила пушката към челото или гърдите си, но после се е разкаяла, не е посмяла… Ето какво мисля.

Ерик млъква.

Чува тежкото дишане на Юна в слушалката. Някаква аларма на автомобил се разпищява долу на улицата.

— Благодаря — казва Юна, — ще отида да поговоря с нея.