Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (5)

3.

Вторник преди обяд, осми декември

След разговора с началника на Държавната криминална полиция, Юна се качва в колата си, за да измине краткия път до Стокхолмския съдебномедицински отдел, намиращ се на територията на Каролинския институт. Завърта ключа, минава на първа и внимателно излиза от паркинга.

Преди да позвъни на главния прокурор Йенс Сванейелм, Юна иска да си припомни какво е узнал досега за случая в Тумба. Папката, в която е събрал записките си по започналото предварително разследване, е на седалката до него. Докато кара към площад Санкт Ериксплан, се опитва да си спомни какво е докладвал до този момент на прокуратурата за първоначалния оглед на местопрестъплението и какво съдържат записките от нощния разговор със социалните служби.

Юна кара по моста, вижда замъка Карлсберг да се мярка от лявата му страна и си повтаря какво казаха двамата лекари относно рисковете при провеждане на разпит с пациент в толкова тежко състояние. Решава да направи още веднъж преглед на събитията от изминалите дванайсет часа.

 

 

Карим Мохамед бе пристигнал в Швеция като бежанец от Иран. Като журналист той бе вкаран в затвора, когато Рухолах Хомейни се завърна в страната. След осем години в затвора, той успява да избяга през турската граница, оттам отива в Германия, и накрая в Трелеборг. От близо две години Карим Мохамед е назначен от Ясмин Ябир, собственик на фирма за почистване на помещения Йоансонс, с пощенски адрес улица Алис Тегнер 9 в Тулинге. Фирмата се е договорила с община Ботшурка да почиства училищата Тулингеберг, Виста и Бруенг, басейна Стурврет, гимназията в Тумба, спортния комплекс в Тумба и съблекалните на спортното игрище в Рьодстюхаге.

Карим Мохамед пристига на спортното игрище в Рьодстюхаге вчера в 20:50, понеделник, седми декември. Това е последният му ангажимент тази вечер. Спира своя микробус фолксваген на паркинга, недалеч от една червена тойота. Прожекторите на високите пилони около футболния терен са изгасени, но осветлението в съблекалните още свети. Отваря задните врати на микробуса, сваля рампата, качва се вътре и разхлабва ремъците на най-малката почистваща машина.

Когато стига до ниската дървена постройка и опитва да отключи вратата на мъжката съблекалня, забелязва, че тя вече е отключена. Чука, не получава отговор и отваря. Едва когато застопорява вратата с пластмасов клин, вижда кръвта по пода. Влиза, вижда мъртвия мъж, връща се до колата си и се обажда на телефон 112.

Централата установява контакт с полицейска кола на улица Худингевеген, недалеч от станцията на извънградските влакове в Тумба. Двамата полицаи Ян Ериксон и Ерланд Бьоркандер са изпратени на спортното игрище.

Докато Ерланд Бьоркандер записва разказа на Карим Мохамед, Ян Ериксон влиза в съблекалнята. Струва му се, че чува звук от жертвата, мисли, че е още жив, и се втурва към него. Когато полицаят обръща мъжа, разбира, че това е невъзможно. Тялото е направо накълцано, дясната ръка липсва и гърдите са толкова разкъсани, че приличат на чиния, пълна с кървава каша. Линейката пристига и скоро след нея и полицейски инспектор Лилемур Блум. Жертвата е идентифицирана без затруднение като Андерш Ек, учител по химия и физика в гимназията в Тумба, женен за Катя Ек, библиотекарка в Централната библиотека на Худинге. Живеят в типово жилище на улица Йердесвеген номер 8 с двете си по-малки деца.

Тъй като е много късно, полицейски инспектор Лилемур Блом възлага на полицай Ерланд Бьоркандер да говори със семейството на жертвата, докато тя приема доклада на Ян Ериксон и отцепва местопрестъплението според изискванията.

Ерланд Бьоркандер пристигнал до типовото жилище в Тумба, паркирал и позвънил на вратата. След като никой не отворил, той заобиколил цялата редица къщи, минал от задната страна и светнал с фенерчето си навътре. Първото, което видял, било голяма локва кръв на мокета в спалнята, издължени ивици, като че ли някой е бил влачен през вратата, и едни детски очила на прага. Без да повика подкрепление, Ерланд Бьоркандер разбил балконската врата и влязъл с извадено оръжие. Претърсил къщата, намерил трите жертви, незабавно повикал полиция и линейка на мястото, и въобще не забелязал, че момчето било още живо. По погрешка повикването на Ерланд Бьоркандер е пуснато по канал, който покрива целия стокхолмски район.

Часът е 22:10, Юна Лина седял в колата си на улица Дротнингхолмсвеген и чул разтревоженото повикване. Полицай Ерланд Бьоркандер крещял, че децата са заклани, че е сам в къщата, че майката е мъртва, че всички са мъртви. След малко, вече извън къщата и значително по-спокоен, разказал, че полицейски инспектор Лилемур Блум го е изпратила да отиде до къщата на Йердесвеген сам. Бьоркандер млъкнал изведнъж, измърморил, че е сбъркал честотите, след което гласът му се загубил.

В колата на Юна Лина станало тихо. Чистачките обирали капките вода от стъклото. Докато бавно карал покрай Кристинеберг, той мислел за баща си, който така и не получил подкрепление.

Юна спрял до тротоара при училището Стефанскулан, раздразнен от лошото управление в Тумба. Никой полицай не би трябвало самостоятелно да предприема действия от такъв род. Юна въздъхнал, вдигнал телефона и помолил да го свържат с Лилемур Блум.

Лилемур Блум бе учила в Полицейската академия по същото време като Юна. След стажантството, се ожени за един колега от отдела за разузнаване на име Йеркер Линдквист. Две години по-късно им се роди син, когото кръстиха Данте. Йеркер не използва своята част от платената родителска отпуска, въпреки че по закон имаше право. Неговият избор означаваше финансова загуба за семейството и забави кариерата на Лилемур. Йеркер я напусна за по-млада, току-що завършила полицайка, и Юна бе чувал, че дори не вижда сина си през уикендите.

Юна се представи накратко, когато Лилемур вдигна. Прескочи любезностите и обясни какво бе чул по радиото.

— Нямаме достатъчно хора, Юна — обясни тя. — И аз прецених…

— Няма значение — прекъсна я той. — Преценката ти е била много погрешна.

— Не искаш да ме изслушаш — каза тя.

— Да, но…

— Тогава го направи!

— Дори Йеркер не можеш да изпратиш сам на местопрестъпление — продължи Юна.

— Приключи ли?

След кратка пауза Лилемур Блум обясни, че патрулен полицай Ерланд Бьоркандер е получил задача да уведоми семейството за загубата им и че той изцяло на своя глава е поел инициативата да разбие задната врата на къщата. Юна се съгласи, че е постъпила правилно, извини се няколко пъти и после, най-вече от учтивост, попита какво се беше случило в Тумба.

Лилемур описа какво е докладвал патрулиращ полицай Ерланд Бьоркандер за ножовете и приборите в кръвта на кухненския под, очилата на момичето, кървавите следи, отпечатъците от ръце и разположението на телата и частите от тела из къщата. После разказа, че Андерш Ек, който, тя предполагаше, беше последната жертва, е известен на социалните служби като пристрастен към хазарта. Бил му е правен план за разсрочено плащане на дългове, но същевременно е заемал пари от хора с тежки криминални прояви от района. Сега събирач на дългове бе нападнал семейството му, за да се добере до него. Лилемур описа тялото му, намерено в съблекалнята, и започнатото разчленяване, съобщи, че е намерен ловен нож и отрязана ръка в банята. Разказа каквото знаеше за семейството в къщата и че синът е закаран до болницата в Худинге. Няколко пъти повтори, че нямат достатъчно хора и ще изчакат с огледа на местопрестъплението.

— Идвам — каза Юна.

— Защо? — попита тя учудено.

— Искам да хвърля един поглед.

— Сега?

— Да, моля — настоя той.

— Хубаво — съгласи се тя по начин, който го накара да мисли, че е искрена.

Юна не бе разбрал веднага какво беше предизвикало интереса му. Не ставаше въпрос просто за сериозността на престъплението, имаше някакво несъответствие между информацията, която беше получил, и направените изводи.

Едва след като посети двете местопрестъпления — съблекалнята на спортното игрище в Рьодстюхаге и типовото жилище на Йердесвеген 8 в Тумба, той се убеди, че предчувствието, което бе имал, можеше да се свърже с конкретни наблюдения. Разбира се, не ставаше въпрос за доказателства, но все пак видяното бе толкова шокиращо, че не можеше да се откаже. Беше убеден, че бащата е бил убит, преди другите от семейството да бъдат нападнати. Първо, отпечатъците в кръвта на пода в съблекалнята изглеждаха по-отчетливи, по-енергични в сравнение с отпечатъците в къщата, и второ, ловният нож, намерен в банята на съблекалнята, беше със счупен връх, което би обяснило приборите на пода в кухнята на жилището: извършителят просто е търсил ново оръжие.

Юна беше повикал един общопрактикуващ лекар от болницата в Худинге да помогне като експерт, докато чакаха съдебен лекар и криминалист от Държавната криминално-техническа лаборатория. Направиха първоначален оглед на местопрестъплението в жилището, след което Юна се обади в централата на съдебните лекари в Стокхолм и поиска подробна съдебномедицинска аутопсия.

Лилемур Блум стоеше и пушеше край едно електрическо табло до стълб на улична лампа, когато Юна излезе от къщата. От дълго време не беше се чувствал толкова разтърсен. Най-жестоко беше насилието срещу малкото момиченце.

Криминалният експерт вече беше на път. Юна прескочи потрепващата синьо-бяла пластмасова лента, която ограждаше мястото, и продължи към Лилемур.

Беше ветровито и тъмно. Редки сухи снежинки от време на време се стапяха върху лицата им. Лилемур беше хубава по един изхабен начин, лицето й беше вече покрито с бръчици от умора, а гримът й беше тежък и небрежен. Но Юна винаги беше смятал, че е красива — с правия си нос, високите скули и леко кривогледи очи.

— Започнахте ли предварително разследване? — попита той.

Тя поклати глава и издиша дим.

— Аз ще го направя — каза той.

— Тогава се прибирам и си лягам.

— Звучи приятно — усмихна се той.

— Ела с мен — пошегува се тя.

— Трябва да видя може ли да се говори с момчето.

— А, да, направих нещо, обадих се на общината в Линшьопинг, за да се свържат с болницата в Худинге.

— Много добре — каза Юна.

Лилемур пусна цигарата на земята и я стъпка, за да я изгаси.

— Всъщност какво общо има Държавната криминална полиция с този случай? — попита тя, отправила поглед към колата си.

— Ще видим — промърмори Юна.

Причините за убийствата не са били свързани с опит да бъдат събрани хазартни дългове — помисли си той отново. Просто нямаше логика. Някой искаше да унищожи цяло едно семейство, но силите и мотивите зад това желание оставаха скрити.

След като се качи отново в колата, Юна се обади в болницата в Худинге и разбра, че пациентът е закаран в неврохирургията на Каролинската болница в Солна. Казаха, че състоянието му се е влошило час след като криминалните техници от Линдшьопинг са се погрижили лекар да вземе ДНК проби от него.

Беше посред нощ, когато Юна потегли обратно към Стокхолм. Минавайки по шосето Сьодертелйевеген, се обади на социалните служби, за да даде начало на съвместната работа около планираните разпити в рамките на предварителното разследване. Свързаха го със Сузан Гранат, дежурна в отдела за закрила на свидетели, на която съобщи за извънредните обстоятелства и каза, че ще се обади пак, щом получи яснота доколко е стабилно състоянието на пациента.

В 02:05 часа Юна се намираше в интензивното отделение на неврохирургията към Каролинската болница и успя да говори с лекуващия лекар Даниела Ричардс петнайсет минути по-късно.

Нейната преценка бе, че момчето нямаше да може да бъде разпитано през следващите няколко седмици, в случай че изобщо оцелееше.

— Изпаднал е в шок — поясни тя.

— Какво означава това?

— Изгубил е много кръв, сърцето се опитва да компенсира и започва да се претоварва.

— Кървенето спряно ли е?

— Мисля, че да, надявам се, непрекъснато преливаме кръв, но поради липсата на кислород в организма отпадъчните продукти от обмяната на веществата не се изхвърлят, кръвта се окислява и може да увреди сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците.

— В съзнание ли е?

— Не.

— А ако се наложи да говоря с него? — пита Юна. — Може ли да се направи нещо?

— Единственият човек, който евентуално би могъл да ускори възстановяването на момчето, е Ерик Мария Барк.

— Хипнотизаторът? — попита Юна.

Тя се усмихна широко и страните й порозовяха.

— Не го наричайте така, ако искате да ви помогне — каза тя после. — Той е нашият водещ експерт в лечението на травматични и шокови състояния.

— Имате ли нещо против да го повикам?

— Напротив, самата аз си мислех за това — каза тя.

Юна потърси телефона в джобовете си, разбра, че го е оставил в колата, и помоли за телефона на Даниела Ричардс. След като информира Ерик Мария Барк за обстоятелствата, Юна се обади отново на Сузан Гранат от социалните служби и обясни, че се надява да говори с Йозеф Ек скоро. Сузан Гранат му каза, че семейството фигурира в техния регистър, че бащата е бил пристрастен към хазарта и че са имали контакт с дъщерята преди три години.

— С дъщерята? — попита Юна озадачен.

— С голямата дъщеря, Евелин — обясни Сузан.