Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (20)

18.

Петък следобед, единайсети декември

Разпитът на Евелин ще се проведе в една от стаите на криминалния отдел. За да направи скучната стая по-уютна, някой е сложил метална кутия с джинджифилови курабийки на бюрото и електрически свещници от ИКЕА на прозорците. Евелин и съветника й вече седят на столовете си, когато Юна започва записа…

— Знам, че въпросите ми ще бъдат трудни, Евелин — казва той тихо и я поглежда за миг. — Но ще съм благодарен, ако въпреки това ми отговориш, доколкото можеш.

Евелин не отговаря, а поглежда в скута си.

— Защото не мисля, че е от твоя полза да мълчиш — внимателно продължава той.

Тя не реагира, само втренчено гледа в скута си. Съветникът на Евелин, мъж на средна възраст с рядка брада, гледа Юна безизразно.

— Да започвам ли, Евелин?

Тя поклаща глава. Той чака. След малко тя вдига глава и среща погледа му.

— Отиде в гората с пушката, за да се самоубиеш, нали?

— Да — прошепва тя.

— Радвам се, че не го направи.

— Аз не се радвам.

— Опитвала ли си да го направиш и друг път?

— Да.

— Преди този случай?

Тя кима.

— Но не преди Йозеф да дойде с тортата?

— Не.

— Какво каза той?

— Не искам да мисля за това.

— За кое? За това, което той каза ли?

Евелин се изправя на стола и устата й се присвива.

— Не си спомням — почти беззвучно казва тя. — Сигурно не е било нещо особено.

— Смятала си да се застреляш, Евелин — напомня й Юна.

Тя става, отива до прозореца, гаси свещника и отново го запалва, връща се на стола си и сяда със скръстени ръце върху корема.

— Не може ли просто да ме оставите на мира?

— Това ли искаш? Това ли искаш наистина?

Тя кима, без да го поглежда.

— Имаш ли нужда от почивка? — пита съветникът.

— Не знам какво му има на Йозеф — тихо казва Евелин. — Не е в ред с главата. Винаги… когато беше малък, се биеше прекалено грубо и прекалено жестоко. Унищожаваше всичките ми вещи, не искаше да имам нищо.

Устата й трепери.

— Когато беше на осем години, ме попита дали искам да станем гаджета. Може би не звучи толкова страшно, но не и за мен, не исках, но той искаше да се целуваме… Страхувах се от него, правеше странни неща, случваше се да влезе в стаята ми през нощта и да ме ухапе до кръв. Започнах да се отбранявам, все още бях по-силната.

Тя бърше сълзите си.

— Тогава той биеше Бъстър вместо мен, ако не направех каквото ми кажеше… ставаше все по-лошо, искаше да гледа гърдите ми, да се къпе с мен… уби Бъстър, кучето ми, и го хвърли от един мост.

Тя става и неспокойно отива до прозореца.

— Йозеф може би беше на дванайсет, когато…

Гласът й секва и тя хлипа тихо, преди да продължи.

— Попита дали искам да му лапна онази работа. Казах му, че е отвратителен. Тогава той отиде при Кнутет и я удари, тя беше само на две години…

Евелин заплаква и се успокоява.

— Бях принудена да го гледам как онанира по няколко пъти на ден… ако откажех, биеше Кнутет, казваше, че ще я убие. Сравнително скоро, може би няколко месеца след това, той започна да настоява да спи с мен, казваше го всеки ден, заплашваше ме… но аз измислих какво да отговоря, казах, че е малолетен, че е забранено, че аз не мога да направя нещо, което е забранено.

Тя избърсва сълзите си.

— Мислех си, че всичко това ще приключи, изнесох се от вкъщи, мина година, но след това той започна да ми се обажда, каза, че скоро ще навърши петнайсет. Тогава се скрих, аз… не разбирам как се е сетил, че съм във вилата, аз…

Тя се разплаква с глас.

— О, боже…

— Значи той заплаши — казва Юна, — той заплаши да убие цялото семейство, ако не…

— Не каза това! — Тя крещи. — Каза, че ще започне с татко. Аз съм виновна за всичко… искам само да умра…

Свлича се на земята, опряна на стената, и се свива на кълбо.