Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (13)

11.

Вторник вечер, осми декември

Бенджамин се е заключил в своята стая. Симоне седи на кухненската маса със затворени очи и слуша радио. Директно излъчване от зала Бервалд. Опитва се да си представи какъв би бил животът й, ако беше сама. Нямаше да се различава много от този, който водеше сега — мисли си тя иронично. Може би щях да ходя по концерти, театри и изложби, както правят всички самотни жени.

Тя открива бутилка малцово уиски в шкафа и си налива един пръст с няколко капки вода: бледожълта течност в тежка чаша. Външната врата се отваря, докато прочувствените тонове от една сюита за виолончело от Бах изпълват кухнята. Мелодията е мека и печална. Ерик се появява на отворената врата и я гледа, лицето му е посивяло от умора.

— Изглежда чудесно — казва той.

— Казват му уиски — подава му чашата тя.

Налива нова чаша за себе си, след което двамата стоят сериозни един срещу друг и си казват наздраве.

— Труден ден ли имаше днес? — пита тя тихо.

— Доста — отговаря той, едва усмихвайки се.

Изведнъж й се вижда толкова изтощен. Една неяснота е покрила чертите на лицето му, като тънък слой прах.

— Какво слушаш? — пита той.

— Да го спра ли?

— Не и заради мен — хубаво е.

Ерик изпразва чашата, протяга я към нея и тя му налива още уиски.

— Значи татуирането на Бенджамин не се състоя — казва той.

— Проследил си драматичните събития по телефонния секретар.

— Току-що, на път за вкъщи, не успях преди това…

— Не — прекъсва го тя и си мисли за онази жена, която отговори, когато тя позвъни.

— Добре направи, че отиде да го вземеш — казва Ерик.

Тя кима и си мисли как всички чувства са преплетени едно в друго, как нито едно отношение не е свободно и разграничено, как всичко е свързано.

Те отново пият и тя в един момент забелязва, че Ерик седи и се усмихва срещу нея. Тази усмивка, разкриваща леко неравните му зъби, винаги е предизвиквала слабост в коленете й. Изпитва желание да си легне с него сега, без много приказки, без усложнения. Така или иначе, един ден всички ще бъдем самотни, мисли си тя.

— Нищо не знам — казва тя кратко. — Или по-скоро… Знам, че не ти вярвам.

— Защо казваш…

— Имам усещането, че сме пропилели всичко — прекъсва го тя. — Ти или само спиш, или си на работа, или не знам къде си. Аз бих искала да правя различни неща, да пътувам, да бъда заедно с теб.

Той оставя чашата и прави стъпка към нея:

— Не можем ли да го направим? — бързо я прекъсва той.

— Не говори така — прошепва тя.

— Защо не?

Той се усмихва, поглажда я по бузата и става сериозен. В следващия момент те се целуват. Симоне чувства как цялото й тяло е копняло за тези ласки.

— Татко, знаеш ли какво… — Бенджамин млъква, когато влиза в кухнята и ги вижда. — Вие сте откачили — въздъхва той и отново излиза.

— Бенджамин — вика Симоне след него.

Той се връща.

— Обеща да вземеш храната — казва тя.

— Ти обади ли им се?

— Ще бъде готова след пет минути — казва тя и му дава портфейла си. — Нали знаеш къде е тайландският ресторант?

— Не — въздъхва той.

— Ще вървиш все направо — казва тя.

— Престани.

— Слушай майка си — казва Ерик.

— Трябва да взема храната от ъгъла, нищо няма да се случи — казва той и излиза в антрето.

Симоне и Ерик се усмихват един на друг, чуват външната врата да се затваря и след това бързите стъпки надолу по стълбите.

Ерик вади три чаши от шкафа, оставя ги, хваща ръката на Симоне и докосва с нея бузата си.

— Да отидем ли в спалнята? — пита тя.

Той изглежда леко усмихнат точно когато телефонът звъни.

— Недей да вдигаш — казва той.

— Може да е Бенджамин — отговаря тя и опира телефонната слушалка до ухото си. — Да, Симоне е.

Нищо не се чува, само някакъв шум, може би от цип, който се затваря.

— Ало?

Тя връща телефона на поставката.

— Никой ли нямаше? — пита Ерик.

На Симоне й се струва, че е някак неспокоен. Той отива до прозореца и гледа надолу към улицата. Отново звучи в ушите й женският глас, който чу, когато набра номера, позвънил на Ерик сутринта. Престани, Ерик, беше се засмяла тя. Да престане какво? Да я опипва през дрехите, да смуче гърдите й, да пъха ръце под полата й?

— Обади се на Бенджамин — казва Ерик с напрегнат глас.

— Защо трябва аз…

Тя взима телефона в същия момент, в който той иззвънява.

— Ало? — отговаря тя.

Не се чува никой, тя прекъсва и набира номера на Бенджамин.

— Заето е.

— Не се вижда Бенджамин — казва Ерик.

— Да отида ли да го потърся?

— Може би.

— Ще ми се разсърди — усмихва се тя.

— Аз ще отида — казва Ерик и излиза в антрето.

Взима си якето от закачалката точно когато вратата се отваря и Бенджамин влиза. Ерик закача якето си обратно на закачалката и поема найлоновата торбичка с кутиите храна, от които се вдига пара.

Настаняват се пред телевизора и гледат филм, като се хранят направо от кутиите. Бенджамин се смее на някаква реплика. Двамата се споглеждат доволни, точно както правеха, когато беше малък и се смееше на глас на детските програми. Ерик слага ръката си на коляното на Симоне, а тя слага своята върху неговата и обгръща пръстите му.

Актьорът Брус Уилис лежи по гръб и избърсва кръвта от устата си. Телефонът отново звъни. Ерик оставя храната настрана и става от канапето. Излиза в антрето и отговаря толкова спокойно, колкото е по силите му.

— Ерик Мария Барк.

Нищо не се чува, само леко превключване.

— Хайде стига вече — казва той сърдито.

— Ерик?

Това е гласът на Даниела.

— Ти ли си, Ерик? — пита тя.

— Храним се в момента.

Чува бързото й дишане.

— Какво искаше той? — пита тя.

— Кой?

— Йозеф — казва тя.

— Йозеф Ек? — пита Ерик.

— Нищо ли не каза? — повтаря Даниела.

— Кога?

— Сега… по телефона.

Ерик поглежда през вратата навътре към всекидневната и вижда Симоне и Бенджамин, които седят и гледат филма. Мисли си за семейството в Тумба. За малкото момиче, майката и бащата. За ужасната ярост на престъплението.

— Защо мислиш, че ми се е обадил? — пита Ерик.

Даниела се прокашля.

— Изглежда, е убедил сестрата да му даде телефон, говорих с централата, те са го свързали с теб.

— Сигурна ли си? — пита Ерик.

— Йозеф крещеше, когато влязох, беше изтръгнал катетъра си, дадох му алпразолам, но той изговори един куп неща срещу теб, преди да заспи.

— И какво? Какво каза?

Ерик чува как Даниела преглъща в слушалката и гласът й звучи много уморено, когато отговаря:

— Че си прецакал мозъка му, да престанеш да се занимаваш със сестра му, ако не искаш да бъдеш унищожен — това повтори няколко пъти, че можеш да си сигурен, че ще бъдеш унищожен.