Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА XX
ПРАВОСЪДИЕ НА ГРАНИЦАТА

Не можах дълго да се наслаждавам на живота край родното огнище. Няколко дни след пристигането ми получих заповед да се прибера във форт Кинг — главна квартира на армията във Флорида и мястото, където се решаваха въпросите за семинолите. Там командваше генерал Клинч. Бях зачислен към неговия щаб.

С нежелание се приготвих да изпълня заповедта. Тъжно бе да се разделям толкова скоро с хората които ме обичаха и далече от които бях живял толкова дълго време. И майка ми и сестра ми бяха покрусени от мъка, че си отивам. Те дори настояваха да подам оставка и да си остана У дома.

Не бях безразличен към съветите им. Не ми бе присърце каузата, която бях призован да защищавам, но в такъв опасен миг не се осмелявах да ги послушам. Щях да бъда заклеймен като изменник, като страхливец. Моята родина ми бе поверила сабя, с която да я защитавам. Сега трябваше да се сражавам независимо от това, дали каузата бе справедлива или не, независимо от това дали ми беше присърце или не. Това се нарича „патриотизъм“!

А имаше и друга причина, поради която не желаех да се разделям с дома си. Необходимо ли е да казвам каква е тя? Още щом се върнах, погледът ми се устреми към езерото, към приказния остров. О! Не бях я забравил!

Не можех да си дам сметка за чувствата. Те бяха смесени. Младенческата любов започна да надделява над по-късните ми увлечения. Тя бе готова отново да лумне изпод пепелта, гдето дълго бе тляла. Любовта ми бе примесена с чувства на разкаяние, съмнения, ревност, страх — всички тези чувства живееха едновременно в мене.

След завръщането си не бях посмял нито веднъж да изляза. Забелязах, че майка ми все още таеше подозрения. Не се осмелявах дори да разпитвам хората, които можеха да ми дадат задоволителни сведения. Прекарах тези няколко дни измъчван от съмнения. Понякога ме обхващаше мъчително предчувствие, че не всичко е в ред.

Жива ли е Маюми? Вярна ли ми е? Вярна! Имах ли право да очаквам това от нея, след като не знаех дали изобщо ме е обичала някога?

Хората около мене можеха да отговорят на първия въпрос, но аз се страхувах да промълвя нейното име дори и пред най-близките си.

Сбогувах се с майка си и потеглих. Не ги оставях сами. За тях се грижеше един мой чичо по майчина линия, който живееше в плантацията. Миговете на раздяла не бяха толкова мъчителни, тъй като вярвахме, че скоро ще се върна. Дори и предстоящата кампания да траеше дълго време, аз щях да служа наблизо и сигурно щях да намирам възможност да ги посещавам от време на време.

Чичо ми, като всички останали, с презрение отхвърляше мисълта, че ще се стигне до война. „Индианците — казваше той — ще отстъпят пред исканията на пълномощника. Ще сглупят, ако не го направят.“

Форт Кинг бе наблизо. Намираше се на индианска земя, на четиринадесет мили от другата страна на границата и на малко по-голямо разстояние от нашата плантация. Един ден път и щях да стигна до там. А в компания с моя весел „оръженосец“, Черния Джейк пътят нямаше да ми се стори дълъг. Възседнахме два от най-добрите жребци в конюшнята и се въоръжихме до зъби.

Пресякохме реката при горния пристан и поехме през резервата[1]. Пътеката бе успоредна на потока Тупело, но не минаваше близо край брега. Тя се провираше през гората на известно разстояние от плантацията на госпожа Пауел.

Когато достигнахме до откритото място, очите ми се спряха на пътеката, по която се отиваше към плантацията. Как добре я познах! Колко пъти бях минавал по нея с разтуптяно сърце!

Поколебах се. Спрях. Странни мисли се тълпяха в главата ми — вземах решения, от които се отказвах в следващия миг. Отпусках юздите, после пак ги опъвах. Шпорите ми застрашаваха хълбоците на коня, но не се впиваха в тях.

„Да отида ли? Да я видя още веднъж, да изживея още веднъж трепетната радост на нежната любов? Още веднъж… Но може би е твърде късно. Дали ще бъда отново добре дошъл? Дали ще ме посрещнат дружелюбно? Може би…“

— Защо спряхте, масса Джордж? Не е оттам пътят за форта.

— Знам, Джейк. Смятах да посетя плантацията на госпожа Пауел.

— Плантацията на госпожа Пауел! Божичко! Масса Джордж, вие май нищо не знаете!

— Какво да зная? — попитах аз със свито сърце.

— Няма вече там госпожа Пауел. Вече две години, откак се махнаха.

— Отишли са си! Къде?

— Никой не знае. Трябва да са отишли на друго място. Някъде другаде в гората са се заселили.

— А кой живее сега тук?

— Никой не живее. Старата къща е изоставена.

— Но защо госпожа Пауел е напуснала?

— Това е дълга история! Божичко! Как може нищо да не сте чул за нея!

— Не. Не съм.

— Ще ви я разкажа, ама по-добре да продължим ездата. Позакъсняхме, а на мене не се харесва да замръквам в гора.

Обърнах коня си и поех по главния път. Джейк яздеше до мене. Със свито сърце слушах разказа му.

— Та, масса Джордж, това беше работа на стария „бос“[2] — масса Рингоулд, ама май и младият имаше пръст в тая работа. На госпожа Пауел изчезнаха няколко роби. Отвлекли ги бели хора. Някои разправят, че масса Рингоулд знаел доста по тая работа. Ама казваха също, че крадците били Нед Спенс и Бил Уилямс. Та госпожа Пауел отиде на съд с тези Нед и Бил. Тя взе масса Граб, големия адвокат, дето живее до реката. А масса Граб е голям приятел на масса Рингоулд и разправят хората, че двамата се сдушили и изиграли индианката.

— Как?

— Не знам точно как, масса Джордж. Чувал съм само черните какво казват. Белите разправят другояче. Ама на мене ми каза дърварят на масса Рингоулд, негърът Помп. Знаете го, нали, масса Джордж? Та той казва, че двамата господари се сдушили да измамят бедната индианка.

— По какъв начин Джейк? — попитах нетърпеливо.

— Вижте как, масса Джордж, адвокатът отишъл при индианката, искал тя да подпише някаква книга — пълномощно, май така беше. Тя подписала, а не го чела. Ух! То не било пълномощно, а дето адвокатите му казват, такова… „акт за продажба“.

— Така ли?

— Да, масса Джордж, така било. И заради тази книга негрите и плантацията на госпожа Пауел станали на масса Граб.

— Ах, какъв долен мошеник!

— Масса Граб се кълнял, че купил имението. Платил бил. Дори на ръка бил дал. Госпожа Пауел се кълняла, че не е така. Съдията решил в полза на масса Граб, защото големият масса Рингоулд бил свидетел. Разправят хората, че масса Рингоулд сега сам имал тази книга и я държал на сигурно място и че той бил на дъното на цялата работа.

— Долни мошеници! Злодеи! Но кажи ми, Джейк, какво стана с госпожа Пауел?

— Отиде нанякъде — кой знае къде. И госпожата и добрият млад човек, дето го познавате, и младата индианка, дето всички викат, че била много хубава. Да, масса Джордж, всички си отидоха.

В този миг една просека между дърветата ми позволи да зърна старата къща. Тя стоеше там, живописна и тъжна, все още обградена от красива горичка от портокалови и маслинови дървета. Но счупената ограда, високите бурени, които растяха край стената, плочите, които липсваха тук-там от покрива, говореха за разруха и запустение.

И сърцето ми се почувствува самотно и нещастно, когато, изпълнен с тъга, се обърнах, за да си вървя.

Бележки

[1] Резерват се наричаше тази част от Флорида, която беше резервирана за семинолите по договора от Кемп Моултри, подписан в 1823 година. Това бе обширна област в централната част на полуострова. Б. авт.

[2] Бос — господар или собственик, название често употребявано в Южните щати. Произлиза от холандското „баас“. Б. ав.