Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА XII
СТРОГАТА ПРИСЪДА

Разбира се, всички тези вълнуващи събития предизвикаха възбуждение и извън границите на нашето имение. Край бреговете на реката имаше няколко плантации, наредени една до друга. Те образуваха нашето поселище. Вестта за случката се разнесе като мълния и след по-малко от час от всички посоки заприиждаха бели хора. Някои от тях — бедните ловци, които живееха в покрайнините на големите плантации — пристигнаха пеша, а други — плантаторите и надзирателите — дойдоха на коне. Всички носеха оръжие — пушки и пистолети. Човек, който не е от тези места, би предположил, че това е сбирка на народно опълчение. Обаче сериозният вид на тези, които прииждаха, напомняше по-скоро сбор на погранични жители, чули за нахлуване на индианци.

След около един час се събраха над петдесет души — почти всички бели мъже на поселището.

Набързо бе образуван съд, пред който изправиха Жълтия Джейк. Процедурата не се съобразяваше с никакъв закон, въпреки че грубовато се спазваха някои правни условности. Хората, които се бяха събрали, имаха върховна власт — те бяха господарите, на земята и в такива случаи лесно можеха да устроят съд и да посочат съдия. Спряха се на плантатора Рингоулд — нашия съсед. Баща ми отказа да участва в съда.

Делото мина набързо. Фактите бяха още пресни и красноречиво говореха за престъплението. Аз седях пред съда с превързана, тежко наранена ръка. Всички останали обстоятелства, които бяха свързани с престъплението, бяха изложени подробно. Веригата от улики бе пълна. Мулатът бе посегнал на живота на бели хора и разбира се, бе осъден на смърт.

Но как да бъде екзекутиран? Някои гласуваха за обесване, но за повечето обесването бе много леко наказание. Мнозинството гласува за смърт чрез изгаряне. Самият съдия даде гласа си за тази жестока присъда.

Баща ми моли за смекчаване на присъдата. Той искаше да спестят на осъдения поне мъченията, но жестоките съдии не искаха и да чуят. В последно време всеки от тях бе загубил роби. От всички плантации бягаха много роби, което се обясняваше с близостта на индианците.

Плантаторите обвиниха баща ми, че бил прекалено милостив. Според тях робите от поселището се нуждаели от жесток урок за назидание. Съдбата на Жълтия Джейк трябвало да послужи за предупреждение към всички, които биха пожелали да му подражават.

Така разсъждаваха повечето от плантаторите и подкрепиха присъдата, според която Жълтият Джейк трябваше да бъде изгорен жив.

Голяма грешка е да се смята, че само индианците в Северна Америка измъчват пленените си врагове. В повечето достоверно проверени случаи, при които индианците са проявили жестокост, те са били предизвикани от несправедливости и жестокости, извършени спрямо тях, и мъчението на пленниците е било само възмездие. Във всички времена човешката природа се е поддавала на изкушението да отмъщава и ние с право можем да обвиним в жестокост не само червенокожите, но и белите. Ако индианците бяха писали историята на крайграничните войни между бели и червенокожи, светът може би щеше да измени мнението си за тяхната тъй наречена „жестокост“.

Съмнително е дали в цялата история на тези войни могат да се намерят примери, които да се равняват на случаите на жестокост, проявена от белите към червенокожите. Има случаи, когато червенокожи са били обезобразявани и мъчени до смърт само заради една обикновена обида, а когато са се осмелявали да вдигнат ръка и нанесат удар, те често са били наказвани със смърт, тъй като така гласи писаният закон. Индианците са проявявали жестокост почти винаги само за отмъщение. Някои цивилизовани тирани са измъчвали хора, без дори да могат да се оправдаят, че са искали да отмъщават. А ако е имало мъст, тя обикновено не е имала нищо общо с естествената жажда за отмъщение, която се поражда в човешкото сърце, когато е дълбоко убедено, че е извършена неправда, а по-скоро е била дребнава отмъстителност, каквато често подлият деспот проявява към по-слабите, над които има власт.

Без съмнение Жълтият Джейк заслужаваше смърт. Престъпленията му бяха тежки. Но по волята на съдиите той трябваше да понесе и мъчения.

Както споменах, баща ми и някои други се възпротивиха. Но останалите имаха мнозинство. Ужасната присъда бе произнесена. Хората, които я решиха, се заеха с изпълнението й. Тъй като екзекуцията е неподходяща сцена за имението на един джентълмен, избраха място далеч от къщата, надолу край езерото. Цялата тълпа заедно с осъдения тръгна нататък.

Намериха подходящо дърво на около двеста ярда от брега. Щяха да привържат осъдения за дървото и да запалят кладата около него.

Баща ми не искаше да бъде свидетел на екзекуцията. Единствен аз от цялото семейство тръгнах с всички. Мулатът ме видя и ме обсипа с ругатни. Той се опита да ме дразни с това, че ми бе нанесъл рана, гордееше се с постъпката си. Без съмнение смяташе ме за един от най-големите си врагове. Аз наистина бях неволен свидетел на престъплението му и главно поради моите показания го осъдиха. Но не бях отмъстителен и ако имах възможност, бих му спестил ужасната съдба, която го очакваше, или поне мъченията.

Пристигнахме на мястото на екзекуцията. Неколцина дошли преди нас събираха дърва и ги трупаха около дървото. Други наклаждаха огъня. Сред тълпата се шегуваха, някои се смееха, чуваха се ругатни, в които се чувствуваше омразата към цялата цветна раса.

Особено деен бе младият Рингоулд. Той бе буен младеж, който скоро щеше да встъпи в пълнолетието си, с необуздан жесток нрав — характерна семейна черта.

Знаех, че той харесва сестра ми Вирджиния. Бях забелязал, че показва предпочитание към нея и че едва успява да скрие ревността си към всички, които се приближават до сестра ми. Баща му бе най-богатият плантатор в поселището. Надменният му син смяташе, че е добре дошъл навсякъде. Но мене ми се струваше, че той не бе толкова добре дошъл за Вирджиния, макар и да не можех да потвърдя това със сигурност. Не бих могъл да я разпитвам по този твърде неудобен въпрос, тъй като малката госпожица се смяташе вече за жена. Рингоулд не бе нито красив, нито приятен. Той бе доста умен, но се държеше заповеднически към по-нискостоящите от него — нещо обикновено за богаташките синове. Той си бе спечелил славата на отмъстителен човек. Отгоре на всичко бе разюздан — прекалено често го виждаха в съмнителна компания край арената за борба с петли в гората. Аз лично не го харесвах и никога не съм имал желание да му бъда приятел. Той беше малко по-възрастен от мене, но не това беше причината — аз не харесвах неговите склонности. Баща ми и майка ми обаче не мислеха така. И двамата насърчаваха неговите посещения. Вероятно и двамата желаеха да им стане зет някой ден. Те не виждаха у него никакви недостатъци. Блясъкът на златото заслепява очите и често ни пречи да преценяваме хората.

И така младият човек бе един от хората, които най-ревностно участваха в подготовката на екзекуцията на мулата. Това се дължеше до голяма степен на естествената му склонност към жестокост. И той, и неговият баща бяха известни като жестоки плантатори. За всички негри от поселището нямаше по-страшна участ от тази да бъдат продадени на масса Рингоулд.

Но имаше и други причини, които караха младия Рингоулд да се проявява така шумно. Той смяташе, че играе ролята на рицар-закрилник, като показваше по този начин приятелството си към семейството ни и най-вече към Вирджиния. Ненужната му жестокост към престъпника обаче не срещна одобрението на никой от нас. Малко вероятно бе по този начин да спечели усмивката на моята добра сестра.

Младият метис Пауел също присъстваше. Чувайки виковете по време на гонитбата, той се бе върнал и сега стоеше сред тълпата и гледаше, без да вземе участие в приготовленията.

Точно тогава погледът на Рингоулд се спря на младия индианец и аз забелязах как очите му пламнаха. Той бе научил всички подробности. В лицето на мургавия младеж той виждаше храбрия спасител на Вирджиния, но не гледаше с благодарност. В гърдите му се надигаше друго чувство. То ясно пролича по подозрителната усмивка, която заигра на устните му.

Още по-ясно той изрази това чувство, като се обърна грубо към Пауел:

— Хей, червенокож! — извика той, обръщайки се към младия индианец. — Сигурен ли си, че и ти нямаше пръст в тази работа?

— Червенокож ли? — извика метисът възмутен, като в същото време хвърли горд поглед към човека, който го обиди. — Наричате ме червенокож? Моята кожа има по-добър цвят от вашата, бледолик негоднико!

Рингоулд бе доста блед и ударът попадна точно в целта. Обидата го засегна с бързината на изстрел, но той беше така изумен, че един индианец се обръща към него по толкова обиден начин, и изпадна в такава ярост, че не можа да отговори веднага.

Разнесоха се възгласи:

— По дяволите! Какво дрънка този индианец!

— Я повтори! — изкрещя Рингоулд, щом се окопити.

— Ще повторя, щом желаете. Бледолик негодник! — извика метисът, като наблегна на последната дума.

Едва бе изрекъл това и пистолетът на Рингоулд изгърмя. Но куршумът не улучи метиса. В следващия миг двамата противници се хванаха гуша за гуша.

И двамата се повалиха на земята, но метисът имаше надмощие. Той бе отгоре. Без съмнение скоро щеше да свърши с белия си противник. В ръката му блесна острие. Но някой изби ножа от ръката му и цяла тълпа хора се втурна към тях и ги разтърва.

Някои се възмущаваха от поведението на младия индианец и искаха да бъде наказан със смърт. Но имаше други, у които заговори чувството за справедливост. Те бяха свидетели на предизвикателството и въпреки властта на Рингоулдовци не позволиха младежът да стане жертва. Аз също бях решил да го закрилям, докато мога.

— Мъчно е да се каже как щеше да свърши всичко това, ако в този опасен миг вниманието ни не беше отвлечено от внезапен вик:

— Жълтия Джейк избяга!