Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Osceola The Seminole (or The Red Fawn of the Flower Land), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

OSCEOLA THE SEMINOLE

OR THE RED FAWN OF THE FLOWER LAND

by Captain Mayne Reid

New York: Carleton, Publisher, Madison Square

London: S. low, Son & Co, 1877

 

Майн Рид

ОЦЕОЛА

РОМАН

Преведе от английски Владимир Филипов

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректори Христина Ден кова

Мина Дончева

Американска. IV издание.

ЛГ. V. Издателски номер 157.

Дадена за набор на 24.XII.78.

Подписана за печат на 16.II.79

Излязла от печат на 25.III.79 г.

Формат 16/70/100.

Печатни коли 21.

Издателски коли 27.

Цена 2,40 лв.

ISBN 9537629532 Индекс № 11 6256_8?8

Издателство „Отечество“, София, бул. Г. Трайков 2А, ДП Балкан — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Оцеола (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Оцеола.

Оцеола
Osceola the Seminole
АвторМайн Рид
Първо издание1859 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман

Оцеола (на английски: Osceola the Seminole, or The Red Fawn of the Flower Land) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1859 година.

Сюжет

Действието в романа „Оцеола“ се развива в американския щат Флорида в началото на 1830-те години, преди и по време на т.нар. Втора семинолска война. Главният герой Джордж Рандолф е син на обеднял плантатор, преселил се от Вирджиния във Флорида. Сред останалите герои са мулатът Жълтия Джейк и негърът Черния Джейк, роби в плантацията. Мулатът е злобен, жесток и отмъстителен, докато Черният Джейк има добро сърце и е привързан към семейство Рандолф. Между негъра и мулата съществува съперничество за любовта на квартеронката Виола, също робиня. Веднъж мулатът я причаква на една горска пътека, и от насилие успява да я отърве сестрата на Джордж – Вирджиния Рандолф. Жълтият Джейк е наказан, озлобен той удушава любимото сърне на Вирджиния, и отново е наказан. Тогава той подмамва един алигатор в басейна, където обикновено се къпе Вирджиния. От сигурна смърт я спасява млад индианец на име Пауел, син на испанец и индианка от племето семиноли.

Мулатът е обвинен и осъден на смърт – да бъде изгорен жив. В подготовката на екзекуцията дейно участие вземат собствениците на съседната плантация – баща и син Рингоулд. Младият Аренс Рингоулд таи неприкрити надежди един ден да се ожени за Вирджиния. Пауел и Аренс Рингоулд си разменят обиди, и в резултат на настъпилата между тях свада, Жълтият Джейк успява да избяга. След него се впускат преследвачи, и пред очите им мулатът е нападнат и завлечен под водата от голям алигатор, а след малко на повърхността се образува кърваво петно. Всички решават, че беглецът е загинал. През това време Аренс Рингоулд, с помощта на приятелите си Нед Спенс и Бил Уилямс, хващат и решават да накажат гордия Пауел. От унижението и бичуването го спасява Джордж Рандолф. Така между главния герой и младия индианец се заражда силно приятелство, към което се присъединяват и Вирджиния и сестрата на Пауел – Маюми. Дружбата им не продължава дълго; скоро за нея узнават родителите на Джордж и правят всички възможно за да ги разделят: Вирджиния е изпратена в пансион, а Джордж Рандолф е записан във военното училище Уест Пойнт.

Когато след няколко години Джордж завършва училището и се връща във Флорида, там назрява война със семинолите, за чиито земи претендират белите заселници. Да бъдат изгонени индианците направо е невъзможно, доколкото между страните има подписан договор. Ето защо във Флорида пристига правителствен пълномощник, който преговаря със семинолите да подпишат нов договор, с който да продадат своята земя във Флорида и да се преселят в прериите на запад. Сред вождовете на семинолите няма единство по въпроса за преселването: някои са готови да се съгласят с условията на белите, други предпочитат да воюват, но да запазят своите земи. В числото на последните е и прославилият се със своята смелост млад вожд, наречен Оцеола. Джордж Рандолф заминава за форт Кинг, където се намира пълномощникът по индианските въпроси и главният щаб на американската армия под командването на генерал Клинч, към който е прикрепен и главният герой. От разговор с Черния Джейк, той узнава, че Рингоулдови с измама са отнели имението на семейство Пауел, и то е заминало оттам. Това го огорчава, тъй като той от години е влюбен в Маюми. По пътя за форта някой стреля по Джордж, и Черният Джейк твърди, че това е бил Жълтия Джейк. На следващия ден във форт Кинг се провежда съвет на вождовете, на който правителственият пълномощник Уайли Томпсън ги призовава да подпишат договор за преселването на семинолите. В най-критичния момент се появява Оцеола, който решава изхода на съвета – под негово влияние главният вожд Онопа отказва да подпише договора. Разгневен, Томпсън се обръща към младия вожд с името Пауел, и едва сега Джордж разпознава своя приятел от младежките си години. Семинолите заявяват, че са готови да се защитават. Тогава пълномощникът им предлага да проведат последно обсъждане и да се съберат отново на другия ден. По-късно същата вечер Джордж е изпратен в гората, за среща с вождовете изменници, от които да получи важна информация. Внезапно се появява познатата му от детството безумна индианка Хай-Юа и го предупреждава за грозящите го опасности. Джордж наистина става свидетел на заговор: неговият стар неприятел Аренс Рингоулд замисля неговото убийство, за да се ожени за сестра му Вирджиния и да завладее плантацията. Убийството трябва да извърши Жълтият Джейк, който до този момент Джордж е смятал за мъртъв. На следващия ден при форт Кинг се провежда нова среща на правителствения пълномощник с вождовете на семинолите, по време на която Оцеола е арестуван, а Хай-Юа определя на Джордж среща в гората.

Джордж иска да уреди сметките си с Рингоулд. Неговият приятел капитан Галахър му дава съвет да даде на Рингоулд повод да го извика на дуел. Такъв бързо се намира: Аренс Рингоулд се хвали с любовните завоевания на своя приятел Скот, адютант на главнокомандващия, като според него Скот е направил Маюми своя любовница. Джордж удря шамар на Рингоулд, след което го ранява в последвалия дуел. Отивайки вечерта в гората, Джордж става свидетел на срещата на Маюми със Скот. Момичето моли Скот да помогне за освобождаването на брат ѝ, а той ѝ отправя срамно предложение да стане негова любовница. Отказът ѝ го прави агресивен, тогава на помощ се спуска Джордж и спасява момичето. Най-накрая те са споходени от щастие – двамата разкриват сърцата си и разменят любовни клетви.

Същата вечер Джордж посещава Оцеола в затвора и го съветва да подпише договора, тъй като това с нищо не го задължава, тъй като съгласно клаузите на договора съгласие за преселването трябва да бъде дадено от мнозинството вождове, а такова няма. Оцеола подписва и е освободен. Междувременно започва мобилизация на доброволци в американската армия. Джордж Рандолф и капитан Галахър са натоварени със задача да формират такъв отряд и заминават за поселището при Суони. По време на пътуването Джордж разбира, че сестра му тайно се среща с Оцеола. Той е огорчен, тъй като това може да навреди на репутацията ѝ, но Вирджиния отказва да даде обяснение на брат си. Но постепенно започва да му се струва, че сестра му харесва капитан Галахър, и той също ѝ отвръща с взаимност. Случайно Джордж узнава, че сестра му често е посещавана от Аренс Рингоулд. той се опасява, че тя може да се омъжи за него. Но, случайно ставайки свидетел на една тяхна среща, той разбира, че всъщност Вирджиния се опитва да получи като дар имението на семейство Пауел. Впоследствие Вирджиния дава обещание на брат си, че няма да има с Рингоулд нищо общо.

Джордж е извикан спешно във форт Кинг. Пътувайки през нощта през гората, е пленен от семинолите и става свидетел на отмъщението на Оцеола, който убива Оматла – вожд изменник, подписал договора за преселването. Джордж е освободен. Впоследствие индианците убиват и правителствения пълномощник Томпсън. Започва истинска война, в която семинолите постигат победа след победа (разгром на отряда на майор Дейд, битката при Ойтлакучи). Главнокомандващите американската армия се сменят един след друг, но нито един не може да нанесе на семинолите по-сериозно поражение. Като по чудо Джордж Рандолф остава жив по време на боевете, в които взема участие. След двумесечно отсъствие той се завръща у дома, измъчван от тежки предчувствия. Когато пристига в плантацията, господарският дом гори, майка му и чичо му са убити, а Вирджиния е отвлечена. Според очевидците, това е работа на индианците, но впоследствие се изяснява, че зад нападението на плантацията стоят Жълтия Джейк и Аренс Рингоулд, всеки от които е движен от свои подбуди и интереси – единият да си отмъсти, другият – като се представи за герой и спасител, да се ожени за Вирджиния. В последвалото преследване Джордж Рандолф е пленен и подложен на мъчения. На помощ пристига Оцеола и братът и сестрата са освободени. Благодарната Вирджиния връчва на Оцеола документ за собственост на имението Пауел, а Джордж обещава на Оцеола да се грижи за сестра му Маюми. Оцеола е тежко болен, той е успял да отмъсти на всички и е загубил интерес към живота. Той е пленен и след няколко седмици умира в затвора от неизлечимата болест. При ареста на Оцеола, от ухапване на гърмяща змия, която носи Хай-Юа, загива Жълтия Джейк.

На финала героите постигат своето щастие – Вирджиния се омъжва за капитан Галахър, Джордж Рандолф се оженва за Маюми, а Черния Джейк за Виола.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Оцеола: Вождът на семинолите“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1946 г.[1]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 48, 1959 г., 420 с.[2]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, 1963 г., 432 с.[3]
  • „Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 73, ІІ изд., 1969 г., 432 с.[4]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, 1978 г., 336 с.[5]
  • „Оцеола“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 5, 1981 г., 368 с.[6]
  • „Белият вожд. Оцеола“, София, изд. „Народна младеж“, 1986 г., 660 с.[7]
  • „Оцеола“, Пловдив, изд. Хермес, библиотека „Приключенска класика“, 1998 г., 336 с.
  • „Оцеола“, София, изд."Труд", библиотека „Златни детски книги“ № 69, 2013 г., 504 с.

Екранизации

Източници

  1. Оцеола – Майн Рид. 1946 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Оцеола – Майн Рид. 1959 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  3. Оцеола – Майн Рид. 1963 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  4. Оцеола – Майн Рид. 1969 // Архивиран от оригинала на 2014-02-04. Посетен на 2014-05-15.
  5. Оцеола – Майн Рид. 1978 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  6. Оцеола – Майн Рид. 1981 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  7. Белият вожд. Оцеола – Майн Рид. 1986 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

ГЛАВА XI
ГОНИТБАТА

Вече не се съмнявах, че мулатът е виновен. Унищожаването на рибите едва ли е била неговата единствена цел. За такова незначително нещо той не би положил толкова усилия. Не, той е замислял нещо много по-страшно. Неговият план наистина беше продиктуван от необуздана жестокост и отмъстителност. Той е искал да причини смъртта на сестра ми или на Вайола, а може би и на двете!

Това беше ужасно, но нямаше място за съмнение. Всички обстоятелства потвърждаваха убеждението ми. Дори младия индианец бе на същото мнение. По това време на годината сестра ми се къпеше почти всеки ден. Това бе известно на всички от плантацията. Ако бях се сетил, когато тръгнах подир елените, аз, разбира се, щях да постъпя по друг начин. Но можех ли да подозирам подобно низко злодейство.

Коварният и жесток план бе изпълнен ловко от мулата. Само по една случайност имаше свидетели. Ако не беше тази случайност, вероятно намеренията му щяха да се осъществят и сестра ми щеше да загине.

Кой би могъл тогава да посочи престъпника? Щяха да решат, че само влечугото е виновно. Кой би се усъмнил в мулата? Жълтият злодей бе замислил всичко със сатанинска пресметливост.

Изгарях от негодувание. Моята бедна невинна сестра! Тя и не подозираше с какви долни средства се бяха опитали да отнемат живота й. Тя знаеше, че мулатът не я обича, но никога не бе й минало през ума, че той може да изпитва към нея такава демонична омраза. Самата мисъл за това ме караше да горя от гняв. Повече не можех да се въздържам. Престъпникът трябва да бъде наказан и то незабавно! Трябва да му бъде наложено строго наказание и да му се отнеме възможността да повтори престъпните си опити!

Не знаех как ще постъпя с него. По-старите трябваше да решат това. Камшикът се бе оказал безполезен. Може би каторжните вериги щяха да го принудят да се поправи. Всеки случай трябваше да го изгонят от плантацията.

В мислите си не бях го осъдил на смърт, макар че заслужаваше. Колкото и да бях възмутен, не помислях за толкова тежка присъда. Свикнал с великодушието на баща ми, и през ум не ми мина, че ще му наложат такова наказание. Камшикът, затворът, каторжните вериги в Сен Марк или Сен Августин — мислех, че вероятно едно от тези наказания ще бъде наложено на Жълтия Джейк.

Разбира се, знаех, че няма да оставят снизходителния ми баща сам да реши. В разрешаването на такива въпроси вземаха участие всички плантатори. Скоро щяха да съберат импровизиран съд. Без съмнение виновника щяха да съдят съдии, по-строги от неговия господар.

Не размишлявах повече. Реших, че незабавно трябва да го изправят пред съда. Изтичах към дома, за да разкажа всичко. В бързината си, както преди, не минах по криволичещата пътека, а направо през горичката.

Не бях направил и няколко крачки, когато наблизо чух шумолене на листа. Не виждах никого, но бях сигурен, че шумът е причинен от човек, скрит сред дърветата. Помислих, че някой от робите се е възползвал от суматохата, за да си похапне портокали.

Реших, че не си струва да се бавя за такава незначителна постъпка. Задоволих се да извикам, но никой не отговори. Продължих пътя си. Когато стигнах зад къщата, намерих баща си в ограденото място до големия навес. Надзирателят беше също там. Там бе и старият Хикмън — ловецът на алигатори, както и двама-трима бели, дошли случайно по работа.

В присъствието на всички описах подробно, доколкото позволяваше времето, необикновеното деяние, на което бях станал свидетел сутринта.

Всички останаха като ударени от гръм. Хикмън веднага заяви, че такова нещо е вероятно, макар никой да не се усъмни в думите ми. Съмнения се породиха само по отношение намеренията на мулата. Дали е искал да отнеме човешки живот? Злодеянието бе толкова голямо, че беше просто невероятно: толкова ужасно престъпление човек не можеше и да си представи.

Но скоро всички съмнения изчезнаха. Появи се нов свидетел, който потвърди и допълни моите показания, като добави липсващата брънка от веригата доказателства. Това беше Черният Джейк, който съобщи, че има да ни каже нещо.

Тази сутрин — само около преди половин час, той видял Жълтия Джейк да се качва на дъба, който расте в единия край на ограденото място и от върха на който се вижда басейнът. Било точно по времето, когато „бялата мис“ и Вайола отишли да се къпят. Той бе съвсем сигурен, че по това време те са влизали във водата и Жълтият Джейк ги е видял. Възмутен от неговото неприлично държание, негърът извикал на мулата да слезе от дървото и го заплашил, че ще го обади. Мулатът отговорил, че бере желъди. Желъдите на този вид дъб са вкусни и са любимо лакомство за обитателите на плантацията. Черният Джейк обаче бил сигурен, че Жълтият Джейк се е качил на дървото със съвсем друга цел. Той продължил да го заплашва и накрая мулатът слязъл. Черният Джейк не видял никакви желъди.

— Не за желъди беше той на дървото, масса Рандолф. Този жълт мързеливец не се беше качил за добро. — Така завършиха показанията на негъра.

Неговият разказ убеди всички. Вече никой не се съмняваше в намеренията на мулата, колкото и ужасни да бяха. Той се бе качил на дървото, за да наблюдава завършека на мръсното си злодеяние. Бе видял сестра ми и Вайола да влизат в езерцето, знаеше каква опасност се крие във водите му и все пак не се бе помръднал, за да ги предупреди. Напротив! Той бе един от последните, които се притекоха към езерото, когато виковете на момичетата зовяха за помощ. Това бе доказано и от други. Всички улики бяха против него.

Тези разкрития предизвикаха силно негодувание. Бели и черни, господари и роби бяха еднакво възмутени от ужасното престъпление. Из двора се разнесоха викове „Къде е Жълтият Джейк?“

Чернокожи, бели и мулати се разтичаха във всички посоки, за да го търсят. Всички еднакво желаеха да бъде наказан.

Но къде беше той? Викаха го високо по име, заповядваха и заплашваха. Но отговор нямаше. Къде се беше скрил?

Претърсиха конюшнята, навеса, кухнята, колибите, дори и хамбара, но напразно. Той беше изчезнал.

Бяха го видели малко преди това, когато бе помагал да довлекат трупа на алигатора. Мъжете бяха домъкнали влечугото в ограденото място и го бяха хвърлили на свинете. Жълтият Джейк бил заедно с всички и помагал наравно с другите.

Сега аз си спомних, че бях чул шум сред портокаловите дървета. Дали това не е бил Жълтият Джейк? В такъв случай сигурно е дочул разговора ми с младия индианец или поне края му и сега сигурно е избягал далече.

Аз поведох преследвачите през портокаловата гора. Претърсихме всички кътчета. Нямаше го там. После влязохме в гъсталака около „хомъка“ и обходихме от край до край храстите. Нямаше и следа от мулата.

Хрумна ми да се изкача на скалата — мястото, от което бях наблюдавал. Покатерих се на върха и усилията ми бяха възнаградени. Щом хвърлих поглед към нивята, видях беглеца. Той се криеше между редиците индиго. Пълзеше по ръце и колене и явно искаше да се добере до царевицата.

Повече не чаках, а скочих от скалата и се втурнах подире му. Баща ми, Хикмън и другите ме последваха.

Не приложихме никаква хитрост, за да се приближим незабелязано. По нашите викове мулатът разбра, че сме го видели и че го преследваме. За него нямаше смисъл да се крие повече! Той се изправи на крака и побягна с всички сили. Скоро навлезе в царевицата. Преследвачите с викове го следваха по петите.

Макар и още момче, бях най-бърз от групата. Знаех, че мога да тичам по-бързо от Жълтия Джейк и че скоро ще го настигна, ако не го изпусна от очи. Единствената му надежда бе да се добере до блатото и да се скрие в гъсталаците от „палмето“, сред които ние трудно бихме могли да го открием. Тичах с всички сили, за да му попреча да стигне до блатото. Успях да го догоня точно преди да навлезе в гората и да го хвана за полата на палтото му.

Това беше съвсем безразсъдно от моя страна. Не бях дори помислил какво да направя, след като го настигна. Не бях предвидил, че ще се съпротивява, макар че е съвсем естествено да се очаква съпротива от всеки отчаян човек. Свикнал бях да ми се подчиняват и си въобразявах, че щом го настигна, той ще се предаде. Но аз се заблуждавах. Бях задъхан и изтощен. Дори котка не бих могъл да удържа. Жълтият Джейк се изскубна без голямо усилие от ръцете ми. Но вместо това той се спря, обърна се свирепо, извади ножа си и го заби в ръката ми. Той се, бе прицелил в сърцето ми, но аз вдигнах внезапно ръка и предотвратих съдбоносния удар. Той повторно вдигна нож и повторно щеше да ме промуши, но точно в този миг в схватката се намеси и друго лице. Преди още опасното острие да се забие, силните ръце на Черния Джейк сграбчиха противника ми. Злодеят се бори свирепо, за да се освободи, но мускулестата прегръдка на неговия стар съперник не се отпусна, докато Хикмън и другите не пристигнаха. Обезвредиха го и го завързаха със здрави ремъци.