Лоис Макмастър Бюджолд
Огледален танц (4)

Четвърта глава

— Никакъв отговор от „Ариел“, нито от куриерската совалка, сър — докладва лейтенант Херелд.

Майлс стисна юмруци от яд, после се насили и опъна ръце по шевовете на панталоните, но енергията му премина в краката и той закрачи от стена до стена в навигационната и комуникационна каюта на „Триумф“.

— Това е третото… третото съобщение? Повтаряте съобщението с всеки куриерски кораб, нали?

— Тъй вярно, сър.

— Третото без отговор. По дяволите, какво задържа Бел горе?

При този риторичен въпрос лейтенант Херелд вдигна безпомощно рамене. Майлс отново прекоси стаята, яростно намръщен. По дяволите закъснението във времето! Той искаше да знае какво става точно сега. Тесният комуникационен сноп преминаваше през региона на локалния космос със скоростта на светлината, но единственият начин за получаване на информация през прохода беше чрез физическо записване, предаване на маршрутен кораб и пренасянето й до следващата релейна станция, където се излъчваше до следващия проход и оттам отново се пренасяше, ако беше икономически оправдано да се поддържа такава комуникационна връзка. В региони с голям комуникационен трафик такива куриери преминаваха на всеки половин час или дори по-често. Между Ескобар и Джексън Хол куриерските полети се извършваха по разписание на всеки четири часа. Така че към закъснението поради ограничената скорост на светлината се прибавяше и чисто транспортният фактор. Понякога закъснението можеше да бъде доста полезно — за хора, които играят сложни игри с междузвездни финанси, курсове на валути и бъдещи събития. Или за подчинени с независим дух, които искат да скрият информацията за своите действия от началниците си — самият Майлс от време на време беше използувал това закъснение за подобни цели. Няколко запитвания за изясняване и техните отговори можеха да осигурят достатъчно време за настъпване на всякакви събития. Затова той се погрижи неговата заповед за повторно повикване до „Ариел“ да бъде лична, задължителна и пределно ясна. Но Бел не беше отговорил привидно стеснително „Какво имате предвид, сър?“ Бел изобщо не беше отговорил.

— Не е грешка на куриерската система, нали? Друг транспорт… има ли друг транспорт по маршрута, който да поема техните съобщения?

— Да, сър. Проверих. Информационният поток по целия път до Джексън Хол е нормален.

— Щом са организирали полет до Джексън Хол, значи са преминали през тази изходна точка.

— Да, сър…

Преди цели четири дни! Той си представи картината на кръстовището на космическите канали. Не бяха известни никакви картографирани проходи, които да водят по този най-кратък маршрут от Ескобар до Джексън Хол за някое друго интересно място. Не можеше да допусне, че Бел е избрал този момент да влезе в ролята на работник от Бетанската астрономическа обсерватория и да извършва изследване. Че някакъв много специален кораб е преминал през някакъв идеален стандартен маршрут, но така и не се е материализирал от другата страна… превърнат в трудно за откриване петно от кварки^[1] в пространството и времето от някаква малка неизправност в Неклиновите пръти на кораба или неврологичната система за управление на пилота. Куриерските кораби се движеха по подчертано търговски маршрути като този и за такова изчезване се съобщаваше бързо…

Той достигна — беше принуден — до решение и усети, че му става горещо. Напоследък се беше отучил да бъде принуждаван да върши нещо, което не е под негов контрол. „Това не влиза в плановете ми за деня, махни го.“

— Добре, Сенди. Веднага събери персонала в заседателната зала на „Триумф“. Капитан Куин, капитан Ботари-Джесек, комодор Джесек.

Херелд вдигна вежди, когато чу имената, а ръцете й започнаха да извършват необходимите манипулации, за да изпълни нареждането. Всичките от вътрешния кръг.

— Страшен съвет, а, сър?

Той успя леко да се усмихне и се опита да се пошегува.

— Само страшна суетня, лейтенант.

Не съвсем. Какво беше намислил да прави неговият недоразвит идиот брат Марк с командата, която бе реквизирал? Една дузина тежко въоръжени Дендарии бяха сериозна военна сила в сравнение с, да речем, Къща Барапутра… достатъчна сила за забъркване в адска каша, но недостатъчна да ги отклони от техните намерения. Макар че неговите хора… Таура, Господи!… следваха сляпо арогантния Марк в някои тактически безразсъдства, вярваха му, мислейки, че е той! Щеше да подлудее. В ушите му завиха клаксони, в главата му засветиха червени светлини. „Бел, защо не отговаряш?“

 

 

Майлс обикаля около масата с големия тактически дисплей в главната заседателна зала на „Триумф“, докато Куин не издържа. Тя вдигна брадичка от ръцете си и изръмжа:

— Що не седнеш?

Не беше така нервна като него: още не беше започнала да си гризе ноктите. Краищата им бяха добре оформени, като полумесеци. Това малко го успокои. Той седна на един ергономичен стол и започна да тактува с крак върху фрикционната постелка. Куин го погледна, отвори уста, после я затвори и поклати глава. Той спря да тактува и оголи зъби в престорена усмивка. За щастие преди нервната му енергия да се материализира в някоя още по-дразнеща импулсивна спазма, пристигна Баз Джесек.

— Елена в момента се прехвърля от „Перегрин“ — докладва Баз, докато сядаше на обичайното си място и по навик включваше от комуникационния пулт интерфейса за проверка на техническите системи. — Всеки момент ще пристигне.

— Добре, благодаря — кимна Майлс.

Преди десетина години, при създаването на наемническия флот Дендарии, инженерът беше висок, слаб, тъмнокос, напрегнат нещастен човек към трийсетте. По това време екипът се състоеше само от Майлс, неговия бараярски телохранител, дъщерята на телохранителя, един стар товарен съд, обявен за бракуване, и неговия депресиран до краен предел пилот и един лошо замислен план за бързо забогатяване чрез контрабандиране на оръжие. Майлс беше накарал Баз да положи клетва, с която ставаше васал на лорд Воркосиган още преди да беше измислен адмирал Нейсмит. Сега, вече към четирийсетте, Баз си беше все така слаб, с малко по-светла коса и също така тих, но спокоен и самоуверен. Приличаше му на чапла, крачеща дебнешком с пестеливи движения из папура по краищата на някое блато.

И точно както бе казал, след малко влезе Елена Ботари-Джесек и седна до своя мъж-инженер. И двамата идваха от дежурство, но ограничиха проявите на нежност само с размяна на усмивки и бързо стискане на ръка под масата. После тя се усмихна и на Майлс.

От всички от вътрешния Дендарии кръг, които знаеха, че той е лейтенант-лорд Воркосиган, Елена беше най-доверената. Нейният баща, покойният сержант Ботари, беше положил клетва да бъде личен прислужник и телохранител на адмирал Нейсмит още при неговото раждане. Връстници, Майлс и Елена практически бяха израснали заедно, тъй като графиня Воркосиган проявяваше майчински интерес към лишеното от майка момиче. Елена познаваше адмирал Нейсмит, лорд Воркосиган и просто Майлс добре — по-точно, по-добре от който и да било друг във вселената.

И вместо това тя реши да се омъжи за Баз Джесек. Майлс намираше за удобно и полезно да мисли за Елена просто като за своя сестра. Тя наистина му беше осиновена сестра. Беше висока както съпруга си, с ниско подстригана коса и кожа с цвят на слонова кост. Той и сега виждаше в орловите черти на лицето й следи от чертите на руска хрътка, каквито имаше сержант Ботари, тежката грозота на Ботари, превърната в златна красота по някаква генетична алхимия. „Елена, по дяволите, аз още те обичам…“ — завърши той мислите си. Сега имаше Куин. Или, във всеки случай, половината му — адмирал Нейсмит — имаше Куин.

Като Дендарии офицер Елена беше най-сполучливото му създание. Той беше наблюдавал и ръководил израстването й от свенливо, сърдито, неуравновесено момиче, което не беше допуснато до военна служба в Бараяр поради пола си, до лидер на команда за секретни операции, след това до щабен офицер и капитан на кораб. Оттеглилият се комодор Тънг навремето я беше посочил за втория си най-добър ученик през цялата си служба. Понякога Майлс се чудеше колко ли от неговите сегашни Дендарии са хора на Имперската сигурност, колко му служат искрено заради налудничавото задоволяване на страстите на собствената му докачлива — или наранена — личност и колко са прикрити поклонници на Елена Ботари. Ботари-Джесек. Истинските двигатели на историята могат да бъдат съмнителни.

— Още няма никаква вест от „Ариел“ — започна Майлс без никакво въведение. Пред тази група нямаше защо да се спазват никакви установени правила. Всички му бяха близки, можеше дори да мисли на глас пред тях. Почувства как умът му се успокои, обединявайки отново адмирал Нейсмит и лорд Воркосиган. Дори можеше да зареже бетанския на Нейсмит и да мине на бараярски — поне в ругатните. Беше сигурен, че това съвещание няма да мине без ругатни. — Трябва да ги настигнем.

Куин побарабани с нокти по масата.

— Знаех си, че ще тръгнеш да ги гониш. Следователно, може ли малкият Марк очаква същото? Той те е проучил. Знае ти номерата. Възможно ли е това да е уловка? Спомняш ли си как те изигра последния път?

Майлс намигна.

— Спомням си. Мина ми през ума, че и това може да е нещо от този род. Именно затова не излетях подир тях преди двайсет часа. — Веднага след смущаващото, набързо претупано заседание на целия личен състав. Тогава беше способен дори на братоубийство. — Да приемем, както изглежда напълно основателно, че отначало Бел е бил измамен — не виждам в това нищо необичайно, след като всички останали са били измамени — и закъснението е дало на Марк възможност да се измъкне. Обаче при повторната заповед „Ариел“ трябваше да се върне.

— Марк наистина е страхотен дубликат — отбеляза Куин, изхождайки от личния си опит. — Или най-малкото беше преди две години. Ако не се допуска възможността за съществуване на двойник, той изглежда съвсем като теб, когато не си във форма. Външният му вид е съвършен.

— Но Бел знае за тази възможност — подхвърли Елена.

— Да — каза Майлс. — Така че може би Бел не е бил измамен. А ликвидиран.

— Марк има нужда от бойна команда или поне от екипаж за кораба — каза Баз. — Макар че може да си е намерил и друг екипаж.

— Ако планира такова открито пиратство и убийство, нашите командоси не са за изхвърляне. — Понякога основанието може да бъде много убедително. Понякога. Майлс пое дълбоко дъх. — А може би Бел е бил подкупен.

Баз повдигна вежди. Куин несъзнателно притисна със зъби малкия нокът на дясната си ръка, но не го захапа.

— Как подкупен? — попита Елена. — Не с пари. — Усмивката й се изкриви. — Нима си представяш, че накрая Бел се е отказал да те съблазни и е потърсил някой друг толкова добър?

— Не е смешно — сряза я Майлс. Баз превърна едно подозрително ръмжене във внимателно кашляне и спокойно посрещна погледа му, но после отмести очи и се изкикоти.

— Във всеки случай тази шега отдавна е остаряла — каза Майлс уморено. — Зависи какво търси Марк на Джексън Хол. Нещо от рода на… по дяволите, откритото робство, практикувано от джексънианските ваятели на човешки тела, е много обидно за прогресивната бетанска душа на Бел. И ако Марк смята да докопа някакъв дял от старата си родна планета, би могъл да придума Бел да тръгне с него.

— За сметка на Флота? — попита Баз.

— Това граничи с бунт — съгласи се неохотно Майлс. — Не обвинявам, просто разсъждавам. Опитвам се да разгледам всички възможности.

— В такъв случай възможно ли е крайната цел на Марк въобще да не е Джексън Хол? — попита Баз. — Има четири други прохода от джексъновия локален космос. Може би „Ариел“ просто преминава.

— Физически, да, възможно е — каза Майлс. — Психологически… Аз също съм проучвал Марк. И макар да не претендирам, че познавам истинските му намерения, знам, че Джексън Хол играе голяма роля в живота му. Това е само чувство, но много силно вътрешно чувство. — „Като тежък случай на стомашно разстройство.“

— Как допуснахме този път Марк да ни заблуди? — попита Елена. — Мислех, че ИмпСи го следи и ни държи в течение.

— Те наистина го следят. Редовно получавам рапорти от щаба на Илян — каза Майлс. — Според последния рапорт, който четох в щаба на ИмпСи преди по-малко от три седмици, Марк беше все още на Земята. Но тук се намесва проклетото изоставане на времето. Ако той е напуснал Земята, примерно, четири или пет седмици преди това, този рапорт е продължавал да пътува от Земята към Илян на Бараяр и след това към мен. Готов съм да се обзаложа на колкото искате бетански долари, че през следващите няколко дни ще получим кодирано съобщение от щаба, с което ни уведомяват, че отново са изпуснали Марк от поглед.

— Отново? — учуди се Елена. — Нима и по-рано са го изпускали?

— Няколко пъти. Всъщност три пъти. — Майлс се поколеба. — Разбирате ли, от време на време… три пъти през последните две години. Аз лично се опитах да контактувам с него. Поканих го да дойде, да се върне на Бараяр или поне да се срещнем. И всеки път той се паникьосваше, изчезваше и променяше самоличността си — от времето, когато е бил затворник на комаранска територия, това много му се удава — и тогава на хората на Илян им трябват седмици и дори месеци, за да го открият отново. Илян ме помоли без негово съгласие повече да не се опитвам да установявам контакт с Марк. — Той се замисли. — Майка много иска да се върне, но не иска да нареди на Илян да го отвлекат. Отначало бях съгласен с нея, но сега се колебая.

— Като твой клон той… — започна Баз.

— Брат — моментално го коригира Майлс. — Брат. За Марк аз не приемам термина „клон“. Забранявам да се използува. „Клон“ означава нещо взаимозаменяемо. Брат е нещо уникално. И аз ви уверявам, че Марк е уникален.

— При разгадаване… на следващите ходове на Марк — започна отново Баз, този път по-внимателно, — можем ли да се позоваваме на здравия разум? Нормален ли е той?

— Ако не е нормален, грешката е на комаранците. — Майлс стана и отново започна да обикаля около масата, въпреки отчаяните погледи на Куин. Избягваше да я погледне в очите: гледаше сивите си ботуши на сивия фон на фрикционната постелка. — След като накрая открихме съществуването му, Илян и агентите му направиха всички необходими проверки, за да установят неговия произход. Отчасти, според мен, като компенсация за голямото объркване на ИмпСи, които го бяха изпускали през всичките тези години. Прегледах всички рапорти и непрекъснато се опитвах да проникна в мисленето на Марк.

— Животът му в барапутранската ясла за клонове не изглежда да е бил много лош… — продължи Майлс. — Там добре се грижат за тях… но след като комаранските бунтовници са го отмъкнали, предполагам, че животът му е бил кошмар. Непрекъснато са го тренирали да бъде като мен, но винаги, когато мислели, че са постигнали желаното съвършенство, аз съм извършвал нещо неочаквано и е трябвало да започват отначало. Комаранците непрекъснато са променяли и усъвършенствали плановете си. Този заговор е продължил години след първоначално определения краен срок. Били малка група, във всеки случай са работили с малко средства. Според мен техният ръководител, Сер Гален, не е бил съвсем с всичкия си. Отново и отново да го мъчат, та да заприлича на мен. — Гален се е отнасял към Марк като към човек, на когото възлага голяма надежда за комаранското въстание, или като към домашно животно, и го е залъгвал с идеята, че при един преврат ще го направи император на Бараяр. Но понякога е допускал грешка и е виждал Марк като персонален генетически представител на нашия баща и го е третирал като изкупителна жертва на своята омраза към Воркосиган и Бараяр. Представял най-жестоки наказания, всъщност дори мъчения, като „самодисциплина“. И Марк дори му вярвал. Агент на Илян научил това при един доста незаконен разпит на бивш подчинен на Гален, така че тези неща са чиста истина.

— Например, очевидно моят метаболизъм и метаболизмът на Марк не са еднакви. Така че винаги, когато теглото на Марк надхвърляло моето, вместо да направи нещо умно, за да регулира методически апетита на Марк, Гален най-напред преставал да му дава храна в продължение на дни, а след това го оставял да се тъпче, а след това, под заплаха от наказание с шокова палка, го карал да прави упражнения, докато не повърне. Наистина смущаващо. Гален очевидно е бил доста неуравновесена личност, поне що се отнася до Марк. Или пък съзнателно се е стараел да подлуди Марк. Да създаде един луд император Майлс, с когото да повтори времето на Лудия Юри и да разруши цялото Бараярско управление отгоре до долу. Веднъж — според нашия човек — Марк се опитал да прекара нощта навън, само една нощ навън, всъщност да се разходи малко. Но главорезите на Гален го върнали. Гален пощурял, обвинил го, че се е опитал да избяга, взел шоковата палка и… — той видя пребледнялото лице на Елена и набързо прередактира края на нервното си избухване — направил някои грозни неща. — „А това не би могло да помогне за сексуалното възпитание на Марк“ — не довърши на глас Майлс. — Било толкова лошо, че, според информатора, дори главорезите на Гален го молили да спре.

— Нищо чудно, че той мрази Гален — каза тихо Куин.

Погледът на Елена беше доста проницателен.

— Нищо не си могъл да направиш. Дори не си знаел, че Марк съществува.

— Трябваше да знам.

— Правилно. Така че до каква степен тази ретроактивна вина сега разстройва мисленето ти, адмирале?

— Мисля, че в някаква стенен наистина го разстройва — призна той. — Затова ви повиках. Смятам за необходимо да проверим това. — Той спря и си наложи да седне. — Това обаче не е единствената причина. Бях започнал да ви описвам реалната, истинска задача на мисията.

— Ах-ха — каза Баз със задоволство. — Най-после.

— Новият договор. — Въпреки своята обърканост той се усмихна. — Преди да стане тази работа с Марк, бях замислил една мисия, при която нищо не можеше да тръгне погрешно. Една ваканция, при която са платени всички разходи.

— Без специални бойни действия? — подхвърли заядливо Елена. — Мислех, че винаги си гледал пренебрежително на стария адмирал Озер.

— Промених се. — Той почувства, както винаги, леко съжаление за покойния адмирал Озер. — Неговата философия на командване все повече ми харесва. Предполагам, че започвам да остарявам.

— Или просто растеш — каза Елена. Двамата размениха студени погледи.

— Във всеки случай — продължи Майлс — върховното командване на Бараяр желае да достави в далечния космос една независима разпределителна станция с по-модерно въоръжение от това, което притежаваме сега. Не случайно станцията Вега е една от задните врати на сетаганданската империя. Споменатата република обаче създава известни неудобства. Куин, ако обичаш, картата.

Куин включи триизмерната холовидеосхема на станцията Вега и нейните съседи. Маршрутите на проходите бяха означени с блестящи пунктирни линии между мъгливите сфери на локалните космически системи.

— От трите пункта за скок, които владее станцията Вега, един води в сетаганданската сфера на влияние през нейната сатрапия^[2] Ола Три, вторият се блокира от Торанира, която е ту сетагандански съюзник, ту враг, а третият се владее от Зоув Туайлайт, политически неутрален по отношение на Сетаганда, но предпазлив към големия си съсед. — Докато казваше всичко това, Куин осветяваше всяка от системите. — Станцията Вега е направо директно блокирана от Ола Три и Торанира, за да се предотврати вносът на различни видове големи базирани в космоса нападателни или отбранителни системи. Зоув Туайлайт, под натиск от страна на Сетаганда, без желание сътрудничи в оръжейното ембарго.

— В такъв случай откъде ще влезем? — попита Баз.

— Буквално през Торанира. Ние сме хергеле коне, което ще се промъкне незабелязано.

— Какво? — извика Баз, макар че Елена схвана връзката и неочаквано подсмъркна.

— Никога ли не сте чували тази случка? Тя е от историята на Бараяр. Станала е, когато граф Селидж Воркосиган е бил във война с лорд Воруин от Хазелбрайт през Първото Кърваво столетие. Воркосиганският град Вашной бил обсаден. Два пъти седмично патрулите на лорд Воруин спирали този луд, облечен като шут човек с керван коне и претърсвали чувалите за контрабанда на храна или стоки. Но чувалите му винаги били пълни със смет. Те се ровели в тях, проверявали ги и ги изсипвали, събаряли го на земята и го претърсвали и накрая го пускали. Той винаги събирал сметта обратно в чувалите и си отивал. След войната един от граничарите на Воруин случайно срещнал в една кръчма един от васалите на граф Селидж, вече прилично облечен. „Какво контрабандирахте? — попитал той разстроен. — Ние знаехме, че нещо контрабандирахте. Какво беше?“ Васалът на граф Селидж отговорил: „Коне“. А ние ще контрабандираме космически кораби: „Триумф“, „D-16“ и „Ариел“ — всичките собственост на флота. Ще влезем в локалното космическо пространство на станция Вега през Торанира по един маршрут за транзитно прелитане за Илирика. Което наистина ще сторим. След това ще излезем през Зоув с всичките си командоси, но без трите остарели кораба. След това продължаваме за Илирика и вземаме три чисто нови бойни кораба, които в момента се комплектуват в орбиталните корабостроителници на Илирика. Това ще бъде нашият подарък за щастие за император Грегор по случай Зимния панаир.

Баз премигна.

— Ще успее ли този план?

— Няма причини да не успее. Предварителната работа — разрешения, визи, подкупи и т.н. — всичко е извършено на място от ИмпСи. От нас се иска само мълчаливо да минем, без да тревожим никого. Няма война и не трябва да се дава дори един-единствен изстрел. Единственият проблем е, че една трета от моя разменен инвентар току-що е отлетял за Джексън Хол — завърши Майлс и изсумтя недоволно.

— Колко време имаме да го върнем обратно? — попита Елена.

— Не толкова, колкото ни е необходимо. Времето, определено от ИмпСи за изпълнение на този контрабанден сценарий, може да варира в границите на няколко дни, но не седмици. Флотът трябва да напусне Ескобар преди края на тази седмица. Първоначално го бях запланувал за утре.

— Това означава ли, че ще тръгнем без „Ариел“? — попита Баз.

— Налага се. Но не с празни ръце. Имам една идея, с която да компенсираме загубата. Куин, покажи на Баз онези илирикански спецификации.

Куин наведе глава над секретното кубче с данни в пулта на интерфейса и на екрана на апаратурата на Баз се появи код. Инженерът започна да изкарва на дисплея описания на илириканските корабостроителници, спецификации и планове. Слабото му лице се озари с една от редките му усмивки.

— През този Зимен панаир Дядо Мраз е щедър — промърмори той. Усмивката му стана по-широка, очите му започнаха възбудено да се въртят, когато се появиха спецификации на силовите агрегати на корабите.

Майлс го остави да се удивлява още няколко минути, а когато почувства, че Баз има нужда от глътка въздух, продължи:

— Следващият кораб във Флота по функция и огнева мощ подир „Ариел“ е „Джейхок“ на Трузильо. — За нещастие Трузильо беше капитан-собственик, сключил самостоятелен договор с корпорацията на Флота, а не служител. — Мислите ли, че ще можем да го убедим да направи такава замяна? Корабът, който ще получи от нея, ще бъде по-нов и по-бърз, но макар да е една класа по-добър от „Ариел“, е малко под класата на „Джейхок“. Още преди да бяхме замислили тази сделка имах намерение да подменим всичките ни кораби.

Елена повдигна вежди и се усмихна.

— Това е твой сценарий, нали?

Той вдигна рамене.

— Илян ме помоли да реша проблема с оръжейното ембарго и прие моето предложение.

— Оо — възкликна Баз, все още затънал в данни, — почакай Трузильо да види това… и това… и…

— Значи смяташ, че ще можеш да убедиш Трузильо? — заключи Майлс.

— Да — каза Баз уверено и вдигна поглед към Майлс. — Ти също.

— Само че няма да съм с вас. Макар че ако работата тръгне добре, не е невъзможно да ви настигна. Назначавам те за ръководител на тази мисия, Баз. Куин ще ти предаде всички нареждания, всички кодове и хора за контакт… всичко, което ми предаде Илян.

Баз кимна.

— Слушам, сър.

— Аз ще взема „Перегрин“ и ще тръгна след „Ариел“ — добави Майлс.

Баз и Елена размениха само по един бърз поглед, без да обръщат глави.

— Много добре, сър — отговори като ехо Елена почти веднага след Баз. — Вчера настроих „Перегрин“ от двайсет и четири на един час време за готовност. За кога да планувам заминаването пред ескобарския контрол на полетите?

— За след един час. — И макар че никой не поиска никакви обяснения, добави: — „Перегрин“ е най-бързият кораб, който имаме, с огнева мощ, доближаваща се до тази на „Джейхок“ и „Ариел“. Мисля, че скоростта ще бъде от съществено значение. Ако можем да изпреварим „Ариел“, много по-лесно е да предотвратим една каша, отколкото да се мъчим да оправяме нещата, след като е станала. Сега съжалявам, че не заминах вчера, но исках да си изясня нещата. Вземам с мен Куин, защото тя има ценен опит в събирането на секретна информация за Джексън Хол.

Куин потърка ръката си.

— Къща Барапутра е адски опасна, ако Марк се е насочил натам. Те имат много пари, много неприятни личности и са адски злопаметни.

— А защо смятате, че избягвам това място? Има обаче и друга опасност — че някои джексънианци ще вземат Марк за адмирал Нейсмит. Например барон Риовал.

Барон Риовал представляваше постоянна опасност. Само преди три месеца Дендарии бяха ликвидирали последния ловец, стремящ се да получи наградата, която Риовал беше обещал за скалпа на адмирал Нейсмит. Досега той беше четвъртият. Трябваше да успее за една годишнина. Може би Риовал изпращаше по един агент за всяка годишнина от тяхната първа среща — нещо като възпоменателна дан. Риовал не разполагаше с големи сили, нито пък имаше голям обсег, но беше преминал през здравните процедури за продължаване на живота, беше търпелив и можеше да продължи това преследване много, много дълго.

— Разгледа ли друго възможно решение на проблема? — попита Куин. — Предварително да изпратим някого на Джексън Хол да ги предупреди. Да речем, че Къща Фел арестува Марк и задържи „Ариел“, докато пристигнем да ги спасим. Фел мрази достатъчно Риовал, за да защити Марк, дори само за да го ядоса.

Майлс въздъхна.

— И това съм обмислил. — С нокътя на показалеца си той описа една безформена скица върху полирания плот на масата.

— Какво не й е наред на тази идея, Майлс? — попита Елена.

— Тя може би ще е сполучлива. Но ако Марк наистина е убедил Бел, че той не е той, а съм аз, те могат да се съпротивляват на арестуването. Това може да се окаже фатално. Марк е развил параноя относно Джексън Хол. Марк е параноик. Не зная какво би могъл да направи, когато се паникьоса.

— Много си нежен към чувствата на Марк — каза Елена.

— Опитвам се да го накарам да ми повярва. Едва ли бих могъл да започна този процес, като го предам.

— Помислил ли си колко може да струва тази малка странична екскурзия, когато сметката пристигне на бюрото на Саймън Илян? — попита Куин.

— ИмпСи ще плати. Без никакви възражения.

— Сигурен ли си? — продължи Куин. — Какъв е Марк на ИмпСи сега, когато е само останка от един провалил се заговор? За Бараяр вече не съществува опасност да бъдеш тайно подменен с него. Аз мисля, че те го следят само от вежливост към нас. Твърде скъпа вежливост.

Майлс отговори внимателно:

— ИмпСи има за задача да охранява Бараярската империя. Това включва не само защита на Грегор и преследване на определен брой галактически шпиони… — с махане на ръка той включи Дендарии флота и далеч разпространената, макар и недостатъчно плътна мрежа на Илян от агенти, военни аташета и информатори, — но също така и следене на преките наследници на Грегор. Следене не само, за да ги защитят, но също за да защитят Империята от евентуален малък комплот от тяхна страна или от страна на други, които искат да ги използуват. Добре разбирам, че въпросът за истинския наследник на Грегор понастоящем е твърде заплетен. Адски ми се иска да се беше оженил и час по-скоро да се отървем от този проблем. — Майлс направи дълга пауза. — Според едно тълкувание, след мен право на претенция като наследник на Бараярската империя има лорд Марк Пиер Воркосиган. Това е не само достатъчно основание ИмпСи да се занимава с него, но и за да бъде той наша основна грижа. Ето защо моето преследване на „Ариел“ е напълно оправдано.

— Може да бъде оправдано — коригира го Елена сухо.

— Няма значение как ще го кажем.

— Ако Бараяр — както често си казвал — не те приеме за император поради подозрение за мутация, мисля, че при мисълта за внедряване на твоя клон в Имперската Резиденция Илян направо ще припадне — каза Баз и моментално се поправи: — Исках да кажа брат близнак.

— Не е необходимо да съществува вероятност за успех за домогване до трона, за да се превърне възможността за това в проблем на ИмпСи — изсумтя Майлс. — Смешно е. През цялото време комаранците мислят за своя несполучлив Майлс като за претендент-самозванец. Мисля, че нито те, нито Марк разбират, че са направили реален претендент. Е, най-напред аз трябва да умра, така че от моя гледна точка въпросът е спорен. — Той удари по масата. — Да ставаме, господа.

По пътя към вратата Елена тихо го попита:

— Майлс… майка ти видяла ли е тези ужасни детективски рапорти на Илян за Марк?

Той тъжно се усмихна.

— Защо мислиш е заповядала да ги изготвят?