Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mirror Dance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Издание:

Лоис Макмастър Бюджолд. Огледален танц

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 32

Страници: 512

ИК „Бард“, 1995 г.

Библиотека „Избрана световна фантастика“ №25

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Mandor)
  3. — Корекция

Двадесет и първа глава

Марк и Ботари-Джесек отпътуваха от Бараяр за Комар на куриерски кораб на ИмпСи, много приличен на онзи, с който бяха пътували по-рано. Марк се закле, че това ще е последната услуга, която иска от Саймън Илян. Това решение трая до пристигането им на Комар, където Марк разбра, че Дендарии са му поднесли рано-рано подаръка си за Зимния панаир. Всичките лични вещи на медик Норууд, докарани от главния флот.

ИмпСи — нали си беше ИмпСи, ги беше разгледала първа. Толкова по-добре. Те едва ли щяха да позволят на Марк да се докосне до тях, ако не бяха убедени, че са измъкнали всички тайни. С подкрепата на Ботари-Джесек Марк моли, блъфира, плаши и хленчи, докато не си осигури достъп до тях. С видимо нежелание ИмпСи го допусна — под контрол! — в една заключена стая с вещите на Норууд в орбиталния си щаб. Но го допуснаха.

Марк прати Ботари-Джесек да контролира подготовката на кораба, намерен от агента на графинята. Тя беше капитан на кораб — и следователно беше не само най-подходящият човек да се заеме със задачите по материално-техническото обезпечаване, но и изключително прецизна. С леко угризение на съвестта Марк я лиши от възможността да присъства на проучването на новия му сейф с богатства. Самичък в празна стая. Божествено!

След първото припряно преглеждане на материала — който включваше старо облекло, библиотека с дискове, писма и разни сувенири от четирите години служба на Норууд в Дендарии флота — Марк беше склонен да признае, че ИмпСи има право. Нямаше нищо ценно. Нищо от онова, което имаше предвид… ИмпСи беше проверила. Марк сложи настрана облеклото, ботушите, сувенирите и всички вещи. Изпитваше странно чувство, когато премяташе в ръцете си старите дрехи, носени от тяло, което си беше отишло завинаги. Прекалено много проклета тленност имаше тук. Той насочи вниманието си към интелектуалните останки от лекарския живот и кариерата на Норууд: библиотеката и медицинските бележки. ИмпСи беше сторила същото, отбеляза той мрачно.

Въздъхна и се облегна назад на ергономичния стол, подготвяйки се за тежка работа. Отчаяно искаше Норууд да е оставил някаква следа, макар и само заради това, че този човек, когото по невнимание беше тласнал към смъртта, не биваше да е умрял напразно. „Никога не искам отново да съм командир. Никога!“

Не беше очаквал следата да е толкова явна. Но когато се натъкна на нея след часове, направи връзката почти подсъзнателно. Беше надраскана на ръка на тънка хартия, залепена между подобни бележки, разпръснати в наръчника за обучение по криогенна подготовка на техници за даване на първа помощ. В нея се казваше: „За лабораторни материали вж. доктор Дърона на 0900.“

Дърона ли?… Онази Дърона?

Върна се към свидетелствата и преписките, и към част от компютъризираните медицински записки, които вече беше виждал във файловете на ИмпСи в Бараяр. Норууд беше получил обучението си по криогеника в някакъв Център за живот Бочен — признато гражданско заведение по криосъживяване на Ескобар. Доктор Дърона не фигурираше сред инструкторите на това заведение. Не фигурираше дори в списъка на персонала на Центъра. Марк отново провери, за да е съвсем сигурен…

„Вероятно на Ескобар има много хора с име Дърона. Това име не е толкова рядко.“ Във всеки случай той взе бележката. Почувства как ръката го сърби.

Извика Куин, която беше на борда на „Ариел“, на орбита наблизо.

— Охо! — възкликна тя, когато го видя на видеомонитора. — Значи си се върнал. Елена ми каза. И какво ще правиш сега?

— Няма значение. Виж, има ли някой от Дендариите, някой медик, който да се е обучавал в Център за живот Бочен? За предпочитане по същото време с Норууд? Или приблизително по същото време?

Тя въздъхна.

— В групата му имаше трима или четирима. Медикът на Червената команда, Норууд и медикът на Оранжевата команда. ИмпСи вече ни разпитва за това, Марк.

— Къде са те сега?

— Медикът на Червената команда беше убит при злополука със совалка преди няколко месеца…

— Аха! — Той прекара ръце през косата си.

— Човекът от Оранжевата команда е тук, на „Ариел“.

— Отлично! — изграчи Марк щастливо. — Трябва да говоря с него. — За малко да каже: „Свържи ме“, но се сети, че е на канала на ИмпСи и сигурно го следят. — Изпратете персонална совалка да ме вземе.

— Първо, от ИмпСи сигурно вече са го разпитали надълго и нашироко, и, второ, кой по дяволите, си ти, че да ми заповядваш?

— Виждам, че Елена не ти е казала всичко. — Интересно. Дали съмнителната клетва на Ботари-Джесек стоеше над лоялността й към Дендарии? Или пък не бе имала време за приказки? Колко време… Марк погледна часовника си и се сепна. — Трябва да тръгвам за Джексън Хол. Много скоро. И ако си много мила с мен, може и да помоля ИмпСи да ти разреши да пътуваш с нас като моя гостенка. Може би. — И й се усмихна.

Погледът й беше по-красноречив от всички клетви, които беше чувал. Устните й се движеха — брояха до десет? — но не се чу никакъв звук. Най-накрая гласът й стигна до ушите му:

— След единайсет минути персоналната ви совалка ще бъде прикачена към люка на станцията.

— Благодаря.

 

 

Медикът беше начумерен.

— Вижте, вече ме разпитваха. Цели четири часа. Свършихме това.

— Обещавам ви да бъда кратък — увери го Марк. — Само един въпрос.

Медикът го погледна злобно. И имаше право — тъкмо Марк бе причината, поради която висеше на комаранска орбита през последните три месеца.

— Когато се обучавахте с Норууд по криогенна терапия в Център за живот Бочен, спомняте ли си да сте срещали някоя си доктор Дърона? Може би ви е раздавала лабораторни материали?

— Там беше бъкано с доктори. Не. Мога ли да си вървя? — Медикът се надигна.

— Почакайте!

— Нали зададохте единствения си въпрос. А и ИмпСи вече ми го задаваха.

— И това ли беше отговорът, който им дадохте? Почакайте. Нека да помисля. — Марк загрижено хапеше устна. Само името не беше достатъчно, за да си спомни, дори и за него. Трябваше да има още нещо. — Спомняте ли си някога… Норууд да е имал контакт с висока, впечатляваща жена с права черна коса, кафяви очи… изключително интелигентна? — Не се реши да изкаже предположение за възрастта. Можеше да е на всяка възраст между двайсет и шейсет.

Медикът го погледна изненадан.

— Да! Откъде знаете?

— Каква беше тя? Какви бяха отношенията й с Норууд?

— Мисля, че тя също беше студентка. Той я преследва известно време, очаровайки я с войнишкия си вид, но не мисля, че успя да я свали.

— Спомняте ли си името й?

— Роберта или нещо подобно. Роан. Не помня.

— Тя от Джексън Хол ли беше?

— Мисля, че беше от Ескобар. — Медикът вдигна рамене. — Клиниката беше за следдипломна квалификация на лекари от цялата планета за усвояване на техниката по криосъживяване. Никога не съм говорил с нея. С Норууд съм я виждал два пъти. Може да е мислил, че искам да му я отнема.

— Значи клиниката е много авторитетно заведение? С голяма репутация.

— Поне ние мислехме така.

— Почакайте тук. — Марк остави медика в малката съвещателна зала на „Ариел“ и отиде да намери Куин. Не се наложи да я търси. Тя чакаше в коридора и потрепваше с обутия си с ботуш крак.

— Куин, бързо! Необходима ми е картина от рекордера на шлема на Таура, направена по време на десанта. Само една, неподвижна.

— ИмпСи конфискува оригиналите.

— Не може да не си направила копие.

Тя се усмихна кисело.

— Може би.

— Моля те, Куин!

— Почакай тук. — Тя бързо се върна, подаде му диск с данни и го последва в съвещателната зала. Тъй като секретният пулт вече не приемаше отпечатък от дланта му, колкото и да я извиваше, Марк по неволя й позволи тя да го включи, после бързо превъртя картините, докато достигна до необходимия му кадър: едър план на висока тъмнокоса девойка. Наведена глава, широко отворени очи. Марк съгледа в дъното яслата за клонове.

И едва тогава той извика медика да погледне.

— Виж ти!

— Тя ли е?

— Тя е… — Медикът се взря. — Беше по-млада. Но е тя. Откъде взехте този кадър?

— Няма значение. Благодаря. Няма да ви отнемам повече време. Много ми помогнахте.

Медикът излезе със същото нежелание, с което беше влязъл, дори се обърна на вратата.

— За какво е всичко това, Марк? — попита Куин.

— Когато се качим на моя кораб и потеглим, ще ти кажа. Но не и преди това. — Имаше аванс пред ИмпСи и не искаше да го изгуби. Ако не се бяха отчаяли, никога нямаше да му разрешат да замине: нито графът, нито графинята. Беше съвсем справедливо. Потенциално той нямаше никаква информация повече от ИмпСи. Просто я беше съпоставил по малко по-различен начин.

— Откъде, по дяволите, взе кораб?

— Даде ми го майка ми. — Той се опита да сдържи самодоволната си усмивка.

— Графинята? Глупости! Пуснала те е на свобода?

— Не ми завиждай за този малък кораб, Куин. В края на краищата родителите ми дадоха на по-големия ми брат цял флот. — Очите му блестяха. — Ще се видим на кораба веднага щом капитан Ботари-Джесек докладва, че е готов за път.

 

 

Негов кораб. Не откраднат, нищо нечестно или фалшиво. Негов по правото на законен подарък. Той, който никога не бе получавал подарък за рожден ден, сега получи. И подаръкът струваше повече от двайсет и двата подаръка, които не беше получил.

Малката яхта беше стар модел, бивша собственост на комаранската олигархия от времето на разцвета преди бараярското нашествие. Някога доста луксозна, но през последните десетина години очевидно занемарена. Марк разбра, че продажбата й не означаваше, че за комаранския клан са настъпили тежки дни. Те просто искаха да я подменят с по-нова, затова я продаваха. Комаранците разбираха от бизнес, а Вор разбираха от връзката между бизнес и данъчно облагане. Бизнесът при новия режим беше възвърнал много от предишната им мощ.

Марк беше определил салона на яхтата за съвещателна зала. Той огледа поканените, облечени с най-различни дрехи, насядали по мебелите, закрепени върху покрития с килим под около декоративното огнище, в което вървеше програма от отживели танцуващи пламъци, съчетана с инфрачервено лъчение.

Разбира се, тук беше и Куин, все още в Дендарии униформа. Съвсем си беше изгризала ноктите и сега си хапеше бузите. Бел Торн седеше мълчалив, резервиран, студен, което подчертаваше фините линии около очите му. Сержант Таура стърчеше до Торн — огромна, объркана, нащрек.

Това не беше ударна група. Марк се чудеше дали не трябваше да вземе повече жива сила… не. Ако по време на първата си мисия беше научил нещо, то бе, че ако нямаш достатъчно сила да спечелиш, по-добре е изобщо да не включваш сила. Беше взел хора от Дендарии, които имаха максимален опит по въпроса с Джексън Хол.

Влезе капитан Ботари-Джесек и му кимна.

— Поехме курс. Напуснахме орбитата и вашият пилот пое командването. Двайсет часа до точката за първия скок.

— Благодаря, капитане.

Куин направи място на Ботари-Джесек до себе си. Марк седна до фалшивото каменно огнище с гръб към пращящите пламъци, отпусна ръце между коленете си и пое дълбоко дъх.

— Добре дошли на борда и благодаря на всички, че дойдохте. Всички разбирате, че това не е официална Дендарии експедиция и че тя нито е оторизирана, нито финансирана от ИмпСи. Нашите разходи се плащат частно от графиня Воркосиган. Вие се водите в неплатен личен отпуск. С едно изключение аз нямам формална власт над вас. Както и вие над мен. Ние обаче имаме един неотложен взаимен интерес, който изисква да обединим умения и информация. Първата част е правилно идентифициране на адмирал Нейсмит. Вие доведохте капитан Торн и сержант Таура да ускорят това, нали, Куин?

Бел Торн кимна.

— Старият Тънг и аз отдавна го проумяхме. Страхувам се, че тайната самоличност на Майлс съвсем не е такава тайна, каквато смята той.

— За мен беше новина — избоботи сержант Таура. — Това, разбира се, обяснява много неща, които не можех да проумея.

— Добре дошла във Вътрешния кръг — каза Куин. — Официално. — Тя се обърна към Марк. — Добре, какво имаш? Най-после връзка?

— Оо, Куин. И задника ми е пълен с връзки. Сега ми липсва мотив.

— В такъв случай сме пред ИмпСи.

— Може би не за дълго. Те са изпратили агент на Ескобар да събере повече подробности за Център за живот Бочен… и ще направят същата връзка като мен. Накрая. Но аз планирах тази експедиция с един списък от двайсет места на Джексън Хол за детайлна проверка. В резултат на нещо, което намерих между личните вещи на Норууд, промених реда в този списък. Ако Майлс е съживен, което е част от моята хипотеза, колко време мислите, че ще мине преди да привлече върху себе си вниманието?

— Не много — каза Ботари-Джесек неохотно.

Куин кимна кисело.

— Макар че той може да се събуди с амнезия за известно време. — „Или завинаги.“ Тя не го каза, макар че Марк видя по лицето й изписан страх. — При криосъживяване това се случва много често.

— Работата е там… ИмпСи и ние не сме единствените, които го търсят. Почвам да се притеснявам за точния момент. Чие внимание ще бъде привлечено най-напред?

— Мм — изсумтя Куин мрачно. Торн и Таура размениха неспокойни погледи.

— Добре. — Марк прокара ръце по косата си. Не стана и не закрачи, както би сторил Майлс, защото неодобрителният поглед на Куин го спря. — Ето какво намерих и какво мисля. Когато Норууд е бил на Ескобар за обучение по криотехника, той е срещнал някоя доктор Роберта или Роан Дърона от Джексън Хол, която също е усвоявала тази техника. Имали са някаква приятелска връзка, достатъчна във всеки случай, така че, когато Норууд е бил притиснат в Барапутра, може да си е спомнил за нея. И е имал достатъчно доверие в нея, за да й изпрати криокамерата. Не забравяйте, че Норууд също е бил по това време с впечатление, че Къща Фел е наш съюзник. Защото групата Дърона работи за Къща Фел.

— Почакай за минутка — каза неочаквано Куин. — Къща Фел твърди, че при тях няма криокамера!

Марк протегна нетърпеливо ръка.

— Позволете ми да ви запозная малко с историята на Джексън Хол, доколкото я зная. Преди около деветдесет или сто години…

— Боже мой, лорд Марк, колко дълга ще е тази история? — попита Ботари-Джесек. Куин остро я погледна, подразнена от почтителното бараярско обръщение.

— Имайте търпение. Вие трябва да разберете коя е групата Дърона. Преди около деветдесет години бащата на сегашния барон Риовал създава тайно малката си търговия с генетични роби — производство на хора по поръчка. В даден момент го осенила идеята, че е глупаво да наема гении отвън, като може да си създаде свои. Умствените способности са най-трудни за създаване по генетичен път, но старият Риовал сам бил гений. Той започнал проект, чиято връхна точка било създаването на жена на име Лили Дърона. Тя трябвала да бъде неговата муза в медицинските изследвания, неговата робиня-доктор.

— Той я отгледал и обучил и тя започнала да работи. Била блестяща. По това време старият барон Риовал умрял, не много мистериозно, по време на един ранен опит за трансплантация на мозък.

— Казах не много мистериозно поради характера, който неговият син и наследник, сегашният барон Риовал, веднага демонстрирал. Първият му проект бил да се отърве от всички свои братя и сестри, тоест от потенциалните съперници. Стария човек бил народил много деца. Ранната кариера на Риовал е нещо като джексънианска легенда. Най-големите и най-опасни братя той просто избил. Сестрите си и някои от по-малките братя изпратил в лабораториите си за изменение на тялото и оттам в тайните си публични домове, където да обслужват клиентите в този бизнес. Предполагам, че отдавна всички са измрели. Ако са имали това щастие.

— Риовал, очевидно, е прилагал същия подход и върху персонала, който наследил. Баща му се отнасял с Лили Дърона като към безценно богатство, но новият барон Риовал я заплашил, че ако не му сътрудничи, ще я изпрати при сестрите си да удовлетворява директно биологическите фантазии на клиентите. Тя започнала да готви план за освобождаване заедно с един презрян млад природен брат на Риовал на име Геориш Стаубер.

— Ах! Барон Фел! — каза Торн. Изглеждаше просветлен, Таура хипнотизирана, Куин и Ботари-Джесек — ужасени.

— Същият, но още не съвсем. Лили и младия Геориш се освободили с протекцията на Къща Фел. Всъщност аз разбрах, че Лили е послужила като входен билет за Геориш. И двамата се поставили в услуга на новите си господари, като се договорили за анонимност, поне от страна на Лили. Това е било сделка. Сделките са почти толкова ненарушими, колкото може да бъде всяко друго нещо на Джексън Хол.

— Геориш започнал да се издига в Къща Фел. И Лили започнала да създава изследователска Група Дърона чрез създаване на клонове от себе си. Отново и отново. Група Дърона, която сега достига трийсет или четирийсет клонове-сестри, обслужва Къща Фел по няколко начина. Тя представлява нещо като семеен лекар за висшите ръководители на Къща Фел, които не желаят да поверят здравето си на специалисти от външни къщи като Барапутра. И тъй като Къща Фел търгува с оръжие, те извършват изследователска и развойна дейност върху бойни отровни и биологически вещества. И противоотрови за тях. Група Дърона направи едно малко богатство от перитейнт, а няколко години по-късно друго огромно богатство от противоотрова срещу перитейнт. Група Дърона е, така да се каже, негласно прочута, ако следите този бизнес. Което ИмпСи прави. Когато ме пуснаха да видя файловете, имаше огромна информация за тях. Макар че повечето от това е широко известно на Джексън Хол.

— Геориш, не на последно място поради успеха, който постига Къща Фел с довеждането на Лили, преди няколко години се изкачи на върха и стана барон Фел. Така достигаме до Дендарии наемниците. И сега вие трябва да кажете какво се е случило след това. — Марк кимна на Бел Торн. — Аз подбрах най-хубавото.

Бел подсвирна.

— Знаех част от това, но не бях чувал цялата история. Нищо чудно, че Фел и Риовал се мразят. — Той погледна към Куин: тя кимна, разрешавайки му да продължи. — Приблизително преди четири години Майлс сключи от името на Дендарии един малък договор. Беше за извозване. Нашият работодател — извинете, Бараяр, толкова дълго ги наричам работодател, че неволно ми се изплъзна…

— Продължи да го наричаш така — посъветва го Марк.

Бел кимна.

— Империята искаше да внесе галактичен генетик. Не зная защо. — Той погледна Куин.

— Нито пък аз — каза тя.

— Но някой си доктор Канаба, който тогава беше един от най-добрите генетици на Къща Барапутра, искаше да избяга. Къща Барапутра има безкомпромисно отношение към служители, които знаят много търговски тайни и напускат, така че Канаба се нуждаеше от помощ. Той постигна споразумение с бараярската империя да го вземат.

— Ето откъде дойдох аз — вметна Таура.

— Да — каза Торн. — Таура беше един от любимите му проекти. Той, хм, настояваше да я вземе със себе си. За нещастие проектът за супервойник беше отменен малко преди това и Таура бе продадена на барон Риовал, който събира генетични, извинете ме, сержант, чудатости. Затова освен доктор Канаба от Къща Барапутра ние трябваше да вземем и нея от Къща Риовал. Хм, Таура, по-добре ти разкажи какво се случи след това.

— Адмиралът дойде и ме освободи от главната биологическа лаборатория на Риовал — избоботи девойката и въздъхна мощно, сякаш си спомни нещо много хубаво. — В процеса на освобождаване ние напълно унищожихме главните генни банки на Къща Риовал. Плът отпреди сто години се превърна в пушек. Буквално. — Тя се усмихна, оголвайки кучешките си зъби.

— По оценка на барон Риовал през тази нощ Къща Риовал изгубила около петдесет процента от активите си — допълни Торн. — Най-малко.

Марк се изсмя, после стана сериозен.

— Това обяснява защо всички вие мислите, че хората на барон Риовал ще искат да заловят адмирал Нейсмит.

— Марк — каза Торн отчаяно, — ако Риовал пръв намери Майлс, той ще го съживи само, за да го убие отново. И отново. Затова толкова много настоявахме ти да се представяш за Майлс, когато се изтегляхме от Джексън Хол. Риовал няма никакъв мотив да иска да отмъсти на клона, а само на адмирала.

— Разбирам. Благодаря. И какво стана с доктор Канаба? Ако мога да попитам.

— Той беше докаран безопасно — каза Куин. — Сега има ново име, ново лице, нова лаборатория и заплата, с която сигурно се чувства щастлив. Един лоялен нов поданик на Империята.

— Хм. Е, това ме отвежда до друга връзка. Тя не е нова или неизвестна за мен, макар че не зная какво да правя с нея. ИмпСи също не знае, въпреки че на два пъти изпращаха агенти да проверят Група Дърона. Баронеса Лотус Барапутра, жената на барона, е клон на Дърона.

Ръката с нокти като на граблива птица на Таура отскочи към устните й.

— Онова момиче!

— Да, онова момиче. Аз се чудех, защо тя се отнесе към мен толкова студено. Бях я виждал по-рано в друго въплъщение. Клон от клон.

— Баронесата е една от най-старите клонове-дъщери на Лили Дърона, или както щете наречете това племе. Кошер. Тя не се е продала евтино. Лотус е станала дезертьор срещу един от най-големите подкупи в историята на Джексън Хол — съвместен контрол, или приблизително нещо такова, на Къща Барапутра. Тя е била помощник на барон Барапутра в продължение на двайсет години. А сега, изглежда, се превръща в друго нещо. Групата Дърона имат учудващо голяма научна ерудиция, но отказват да извършват трансплантации на мозък на клон. Това е било записано в договора, подписан от Лили Дърона с Къща Фел. Но барон Барапутра, който трябва да е над шейсет стандартни години, очевидно възнамерява да започне наскоро втората си младост. Ако съдим по онова, което видяхме.

— Глупости — промърмори Куин.

— Ето, това е друга връзка — каза Марк. — Всъщност това е дяволска плетеница от връзки, когато хванеш подходящата нишка. Но това не обяснява, поне за мен, защо Група Дърона крие Майлс от шефовете на собствената си Къща Фел. И все пак те, изглежда, правят точно това.

— Ако е при тях — каза Куин, гризейки бузата си.

— Ако — отстъпи Марк. — Макар че — той леко се оживи — това обяснява защо уличаващата криокамера се е озовала на Хиген Хаб. Групата Дърона не се е опитала да я скрие от ИмпСи. Те са се опитали да я скрият от други джексънианци.

— Всичко почти се връзва — каза Торн.

Марк разпери ръце и ги обърна с дланите навътре, сякаш между тях бяха опънати невидими нишки.

— Да. Почти. — Той отново събра ръце. — Така че ние сме тук. И отиваме там. Първият ни номер ще бъде да влезем отново в джексънианския космос покрай станцията за скок на Фел. Капитан Куин донесе необходимото за промяна на нашите самоличности. Уточнете идеите си с нейните. Имаме на разположение десет дни.

Групата се разпръсна, за да разучи новите проблеми — всеки по свой начин. Ботари-Джесек и Куин останаха, Марк стана и изправи гръб. Болеше го. Болеше го и мозъкът.

— Беше чудесен анализ, Марк — каза с неохота Куин. — Ако не са празни приказки.

— Благодаря, Куин — каза Марк искрено. Той също се молеше всичко да не се окаже халюцинация, просто претенциозна грешка.

— Да… мисля, че той е малко променен — отбеляза безпристрастно Ботари-Джесек. — Пораснал.

— Да? — Втренченият поглед на Куин го огледа от горе надолу. — Вярно…

Сърцето на Марк замря жадно за трошичка одобрение.

— … станал е по-дебел.

— Да се залавяме за работа — изръмжа Марк.