Александра Рипли
Златните полета (26)

Двайсет и шеста глава

На 30 април Бък Дюк монтира машината за цигари на Бонсък във фабриката си на улица Прат в Дърам. През следващите шест години Дюк беше неразделна част от съществуването на Чес и Нейт.

Животът не спря, докато се бореха с Дюк. Беше активен, интересен и изпълнен с промени. Завършиха електроцентралата, наскоро след като машината на Бонсък пристигна, и през цялото лято хората изминаваха големи разстояния, за да видят ярките светлини в прозорците на фабриката, мелницата и магазина. Приличаше на панаир с построени набързо сергии, където се предлагаха бисквити с шунка, барбекю, варена царевица, пай, кейк, плодове, зеленчуци, яйца и какви ли не други домашни лакомства. Продавачи на лекуващи всякакви болести еликсири пристигаха с боядисани в ярки цветове каруци и с магически обещания. Цигулари и фокусници изнасяха представления и си подаваха шапките за монети.

Чес и Нейт станаха най-търсената двойка за всички основни социални прояви в Дърам. В силно осветената нова къща всяка седмица се организираха тържества. Поканиха Нейтан да стане член на клуба „Комънуелт“, където се събираха най-влиятелните производители и търговци на града. Чес се присъедини към литературното дружество. Имаха собствена ложа на една от трибуната на хиподрума в Блакуел Парк.

В малкото им селище беше открит магазин за галантерия и железария, както и ковачница с конюшня за коне под наем. Производители и търговци разговаряха с Нейт за наемане или купуване на сгради, съоръжени с електричество. Той разшири дъскорезницата.

После построи фабрика за памучни платове. След две години отвори банка, която предлагаше услуги, включващи ипотеки и заеми, на разрастващата се общност. През гората зад мелницата прекараха улици. Нейт нарече най-широката Ричардсън Авеню.

Но когато населението стана почти хиляда души и построиха поща, градът получи името Стандиш, Северна Каролина. По това време работеше и втората фабрика на цигарената компания „Стандиш“. Беше построена сграда с канцеларии за управителите на двете фабрики, на мелницата и на дъскорезницата, както и складове, хамбари, конюшни и навеси за каруците. И по-голяма електроцентрала.

Чес измерваше времето с растежа на Огъста, а градът сам се грижеше за собствения си растеж. Когато навърши четири години, Огъста откри удоволствието да язди пред Боби Фред и да издава бойни викове, докато Войника нападаше с кавалерия янките, които представляваха високите плевели. Боби Фред я наричаше „Гъси“ и момиченцето възприе галеното име. Нейтан заяви, че й подхожда. Най-накрая Чес трябваше да отстъпи.

Гъси не се размина с детските болести, цицините, раните, охлузените лакти и колене. Чес беше много радостна, когато в Стандиш се установи да живее за постоянно лекар.

Нейтан премести семейството си от Алъманс Каунти в Стандиш и по този начин Гъси се сдоби с баба и две братовчедки, едната, от които беше само четири години по-голяма от нея.

Когато я записаха в Девическото училище в Дърам, Сали беше там в пети клас, и й помагаше да свикне, а Сюзън работеше като учителка по четене и краснопис. Чес изпитваше безкрайно щастие, че Сюзън живее близо до тях. Липсваше й приятното момиче, което остави във фермата, и се гордееше със спокойната млада дама, в която се беше превърнала Сюзън.

Чес мечтаеше за красива като кукла дъщеря с къдрици и набрани копринени рокли. Обожаваше Гъси — безразсъдното упорито, луничаво, палаво момиченце с дебели рошави сребристо златисти плитки. Както и Нейт. Когато стана на пет години, й купи коза и каручка и я научи да я управлява. Две години по-късно, когато се появиха велосипедите, докара два — за Гъси и за себе си — и караше заедно с нея, като непрекъснато падаше, докато свикне.

Познатите им смятаха, че семейството на Натаниъл Ричардсън е получило всички блага, с които беше в състояние да ги дари щедрото провидение.

В действителност зад затворените врати на библиотеката в модерната си луксозна къща те се бореха да оцелеят в безмилостния свят.

 

 

— Машината на Бонсък не работи — злорадстваше Нейт, когато Бък Дюк я монтира. — „Алън & Гинтър“ я изпробваха и тя се счупи. Бък купи Бруклинския мост. Знаеш ли каква сделка е направил Бонсък? Дава под наем машината си заедно с механика, който я управлява. Бък плаща наем, както и заплата за купчина ламарини.

Доктор Фицджералд се намръщи.

— Това не променя нещата. Дюк произвежда и продава над двеста хиляди ръчно изработени цигари на ден. Продава ги — ето какво е важното. Търговският му представител се казва Смол^[1]. Името му е Смол, но замисълът му е голям. Той е гений, но и аз съм такъв. Говоря като човек, който разбира.

По време на една обиколка спрял в Атланта и разбрал, че градът се вълнува от един френски фарс, игран в централен театър, както и от главната изпълнителка, мадам Рия, облечена в рокля с дълбоко деколте. Убедил я да използва афиша със снимката й пред сградата на театъра. Възпроизвел го, като поставил пакет цигари „Дюк ъф Дърам“ в ръката й. Всеки магазин за продажба на цигари в Атланта сложи този афиш на витрината си. Той се появи и върху половин страница във вестника. Порядъчните хора бяха скандализирани, а клиентите започнаха да търсят цигарите „Дюк ъф Дърам“.

— Сигурно има и други актриси — каза Нейт. — Как да ги открием, Доктор?

— Не — бързо се възпротиви Чес. — Ако подражаваме във всичко на Дюк, ще го разгневим, а и винаги ще бъдем на второ място. Трябва да измислим нещо по-различно и по-добро.

— Какво например? — попита Доктор.

— Не знам — призна Чес.

Тримата обсъждаха въпроса близо седмица. Нейтан намери отговора.

— Класа! — изрева той. — Ето какво ни е нужно. Онези, които пушат машинно изработени цигари, вместо да си ги свиват сами, обикновено са от града. А повечето от тях са фермери, точно като мен и като Бък. Приятно им е да се смятат за изискани, но продължават да се чудят дали произходът им не личи. Ще им кажем, че ако пушат цигари „Стандиш“, хората ще ги възприемат като истински представители на висшата класа.

Доктор страшно се запали.

Нейтан се захили.

— Допитвай се до Чес, Доктор. Тя наистина може да ти бъде полезна, защото е дама.

Чес ги накара да зяпнат.

— Трябва да наблегнем на секса — разсъждаваше на глас тя.

Нейт и Доктор бяха шокирани. Една дама не би следвало да знае тази дума, камо ли да я изрича.

 

 

Първият афиш на „Касъл“ представляваше рисунка на недодялан мъж в елегантно вечерно облекло, но без цилиндър върху гъстата си коса, която не беше намазана с брилянтин. Седеше на стълбите на замъка Вандърбилт — сграда, известна на всички американци от вестниците и списанията. Доста пищна жена с голи рамене се беше облегнала на ръката му и го гледаше възхитено в очите. В протегнатата й ръка с дълга бяла ръкавица имаше пакет „Касъл“.

Под рисунката пишеше: „Не забравяй тези, Стандиш, аз обичам мъж, който пуши «Касъл».“

Афишът беше с два инча по-дълъг и по-широк от афишите, които Дюк разпространяваше из цялата страна. Останалите производители на цигари вече късаха афишите на Дюк на Кини или на „Алън & Гинтър“, за да закачат своите. Нейт не беше единственият, който се бореше. Той обаче просто лепеше своите афиши върху другите.

По късно „Стандиш“ се появи и в яхтата си, на конните надбягвания, в луксозна двуколка, винаги придружен от прелестна спътница. С времето името започна да символизира американската мечта за мъжественост. Кръщаваха новородените момченца Стандиш, появиха се романтични герои Стандиш, момичетата наричаха привлекателните ергени Стандиш.

Афишите обаче бяха само малка част от арсеналите на Дюк.

 

 

Шест месеца след като машината на Бонсък беше инсталирана в Дърам, Бък Дюк се премести в Ню Йорк.

— Принудихме го да избяга — тържествено заяви Чес.

— Не се самозалъгвай — отвърна й Нейтан. — Бък не е малодушен човек. Отиде там, където са парите. Всички големи играчи са на Уолстрийт. Той е много амбициозен.

През следващата седмица новината заля клуба „Комънуелт“. Машината на Бонсък произвеждаше по сто хиляди цигари дневно. Какъвто и проблем да е имало, те бяха се справили с него.

А Дюк вече разполагаше с канцелария и фабрика в Ню Йорк, за да завладее пазарите на Севера и Запада. Беше поръчал още машини за Дърам и Ню Йорк.

Цигарите, произведени с машината на Бонсък, се наричаха „Крос Кътс“. В пакета се съдържаше картонче с цветна снимка на пищната актриса Лилиан Ръсел.

— Трябва да имаме свои собствени средства за увеличаване на продажбите — заяви Доктор. — Това не е работа на търговеца на едро, а аз не мога да ходя непрекъснато от град на град, за да разнасям афишите, както досега.

— Тогава са ни нужни повече пари — отвърна Нейт. — Търговските пътници би следвало да получават възнаграждение.

— Ще започнем производството на нова марка, която ще продаваме по пет цента, както постъпват всички останали. „Касъл“ ще си запазят старата цена от четири цента.

— Ще са ни необходими и още машини — съгласиха се всички.

 

 

Цигарите „Найт“ се правеха в плъзгаща се картонена кутия вместо в хартиена опаковка. Под името стоеше шахматната фигура^[2]. На вътрешната страна на вадещата се част от кутията беше нарисувана Венера Милоска, за да се скрие голотата й от онези, които лесно се шокираха.

 

 

Нейт уволни служителя, когото залови да преписва през нощта данните за продажбите и имената на клиентите.

Чес уволни прислужницата, която Гъси завари да подслушва на ключалката на вратата на библиотеката. После смъмри детето и му обясни, че е невъзпитано да клевети, и то по време, когато трябва вече да си е легнало и да е заспало.

Доктор с неохота престана да посещава прекалено любопитната млада жена, чиято компания беше удоволствие за него, винаги когато спираше в Сейнт Луис при обиколките си.

Нито един от тях не се изненада. Тютюневият бранш винаги беше плодородна почва за измамници, шпиони и доносници, за манипулиране с цените и за фалшифициране на кантарите — за всички подли трикове, които човешкият ум е в състояние да измисли. Нейт имаше свои хора във фабриките на Бък Дюк, както и в „Алън & Гинтър“, в компанията на Кинли, на Гудуин и на У. С. Кимбъл — „четиримата големи“. Непрекъснато ги посещаваха репортери. Плащаха им в срок от двайсет и четири часа. Всичко това беше естествена част от сделките.

 

 

Седмица след седмица, месец след месец, година след година войната продължаваше. Построиха нова фабрика, за да сложат в нея още машини на Стандиш. Нейт отвори собствена печатница, за да произвежда афиши и картички по-бързо и в по-големи количества.

Дюк също пускаше все повече и повече машини на Бонсък.

Нейт правеше още машини на Стандиш.

Още машини на Бонсък… Още машини на Стандиш… Още… Още…

Дюк въведе марката „Камея“ в плъзгащи се кутии. Предимство обаче беше на „Стандиш“.

Започна да плаща подкупи на основните си пласьори. Поръчките за „Стандиш“ намаляха.

Доктор също плащаше подкупи. В злато. Поръчките се вдигнаха рязко.

Продажбите на цигари в САЩ растяха изумително бързо. Най-дребните производители се разоряваха.

Дюк въведе програма с премии. Търговците на едро, които поръчаха по хиляда пакета „Крос Кътс“ получаваха по един дървен сгъваем стол.

— Този отвратителен предмет ме прещипа на едно място, което не бих се осмелил да спомена в присъствието на дама — изстена Доктор.

Столовете на „Стандиш“ бяха тапицирани.

Дюк слагаше талони в кутиите с цигари. В магазините на клиентите се предлагаха безплатни албуми, където да ги залепват. Изпълнените албуми се събираха и разменяха срещу премии — неизменния сгъваем стол, часовник за лавицата над камината, джобен часовник, а за петстотин албума — стенен часовник.

„Стандиш“ не остана по-назад от Дюк и добави порцеланови сервизи за чай, кристални фруктиери, рисувани легени и глинени кани.

— Нека съпругите и майките да започнат да насърчават мъжете да пушат — хилеше се Чес. — Сега пращат нещастните дяволи да го правят навън, независимо от лошото време.

Харесваше й интелектуалната битка, която водеха. Когато производството и търговията се разраснаха много, счетоводните книги бяха грижа на опитни специалисти. Но от време на време Чес все още с удоволствие преглеждаше цифрите и се възхищаваше от това, което двамата с Нейтан бяха постигнали. Цената на битката с Бък беше потресаваща, но тя се радваше на позицията си на стратег. Сега в нея участваха предимно двамата с Доктор, тъй като Нейтан беше зает с нов план. Искаше да построи железница от Стандиш до Дърам, за да улесни транспортирането на готовата продукция.

— И да си поиграеш с нея — пошегува се Чес.

Нейт призна, че е така с момчешката си усмивка, и сърцето на Чес се обърна. Често се чудеше защо все още й действа по този начин. Реши, че за любовта не може да се намери обяснение. Нейтан се отнасяше с нея повече като с мъж и приятел, отколкото като с жена. Освен в леглото… О, защо не можеше да забременее? Той не я обичаше, а просто я харесваше. Защо тогава тя продължаваше да го обича? Нямаше смисъл да се пита — това беше просто факт.

 

 

Никой не очакваше картите да свършат такава работа. Но те се превърнаха в съществен фактор. Хората се ориентираха към дадена марка цигари, тъй като искаха да притежават картата, която е в кутията.

„Стандиш“ започнаха да използват картите веднага след Бък Дюк. За да отвърне на неговата Лилиан Ръсел, Чес настояваше за Сара Бернар в ролята на Дамата с камелиите, като обясни, че героинята, известна проститутка, се разболяла, понеже роклите й били с големи деколтета.

„Алън & Гинтър“ скоро се включиха с едно момиче от Флорадора.

„Касъл“ преминаха на Елеонора Дузе, веднага щом Чес видя портрет на младата актриса в „Харпърс Базар“.

Така беше сложено началото на надпреварването. Дюк добави Лили Лангтри, мадам Рия и още седем други актриси, за да направи комплект от десет. Колекционирането на пълния комплект стана новата мания на хората.

Доктор беше неутешим. Стенеше жално, че е трябвало пръв да се сети.

— Стига! — рязко каза Чес. — Не мога да мисля при целия този шум. Няма достатъчно прочути актриси, а аз не бих приела полуразголени жени без талант. Хайде да опитаме нещо друго. Ако държат на колекционирането, всяко нещо би могло да свърши работа, стига да се среща в десет разновидности. Дори ако са повече, още по-добре. Нищо не ни пречи да подарим на всеки албум, след като събере пълния комплект. Ще уредим да се раздават в магазините.

Скоро страната беше пометена от виелица от карти. Президентите на САЩ. Кралете и кралиците на Англия. Велики композитори. Известни реки. Различни карети, коне, кучета или птици. Компаниите за производство на цигарите се мъчеха да не изостанат от конкурентите си.

Доктор беше страшно доволен от себе си, че е надминал всички, когато вестниците писаха за Джак Изкормвана, а цигарите „Касъл“ гордо въведоха серията си за Великите убийци, начело с Брут и Юлий Цезар.

Скоро след това Бък Дюк отново дойде да се види с Нейт.

 

 

Появи се в къщата, а не в канцеларията на Нейтан. Точно както първия път. Направи комплимент на Чес за красивата й дъщеря, както навремето, когато Огъста беше бебе.

Всичко останало беше различно. Дюк носеше невероятно елегантен костюм, намекващ за „големия град“, и скритата сила, която Чес беше почувствала, сега се проявяваше съвсем ясно.

— Изпратих един човек да извика Нейт — заяви той. — Имам да му съобщя нещо, на което той би трябвало най-благоразумно да обърне внимание.

— Иди да потърсиш Войника, Огъста — каза Чес на момичето. — Ще те изведе да пояздиш понито. Заповядайте в библиотеката, мистър Дюк. Със съпруга ми водим деловите разговори там.

Не предложи кафе на Бък Дюк.

 

 

Дюк стоя прав, докато Нейтан дойде. После пристъпи напред и му подаде ръка.

„Сякаш той е домакинът“ — възмутено си помисли Чес. Докато наблюдаваше как двамата мъже се ръкуват, й мина през ума, че цивилизоваността наистина е нещо страшно интересно. Далеч по-естествено би било, ако веднага започнеха да се бият. Може би забраняването на дуелите съвсем не беше чак такъв напредък, както се твърдеше.

— Би ли седнал, Бък?

С тези думи Нейт показа, че той е собственикът, и че Дюк се натрапва, а не е желан гост. Седна на любимия си стол. Чес зае съседния, който беше малко по-назад. За Бък остана модерното, твърдо, покрито с росер канапе. Не обърна внимание на неудобството. Беше вбесяващо спокоен.

— Искам да ви поздравя за картите с „Великите убийци“ — заяви той. — През последните няколко седмици вашите „Касъл“ се продават почти два пъти по-добре от моите „Крос Кътс“. Приятелят ти Доктор кара моите момчета да подскачат.

Нейт чакаше мълчаливо.

— Смятам, че това нещо трябва да спре — провлечено продължи Дюк. — Струва ни прекалено много пари, които бихме могли да вложим в някои по-добри начинания.

„А кой беше първи, лицемер такъв?“ — помисли си Чес.

— Аз започнах, за да накарам хората да забележат моите марки и да отстраня дребните производители. Сега вече останахме само шест, а двамата с теб сме на върха. Докато ни се присмиваха, настигнахме Кини, Гудуин и Кимбъл. Две момчета от Юга показаха на нюйоркчаните защо почти спечелиха войната, която бащите им водеха. Разбраха го дори и най-добрите.

— Не бих искал да се оплетеш, докато се биеш в гърдите, Бък — прекъсна го Нейт. — Защо не караш направо?

Дюк се усмихна.

— Ти ме хвана натясно, Нейт. Да, аз наистина се опитвах да те размекна. Забравих, че и ти също сам си продаваше навремето тютюна.

„Внимавай, Нейтан — безмълвно го предупреди Чес. — Той се мъчи да те омагьоса.“

Бък леко се размърда й се наведе напред, като престана да се усмихва.

— Събирам хората. Няма да бъде поглъщане, а просто обединение, за да не харчим толкова много пари в опитите си да се надвием. Ако шестимата се обединим, ще завладеем изцяло производството на цигари и търговията с тях. Ще можем да определяме цените такива, каквито ги искаме, — и на цигарите, и на тютюна. Можем също така да намалим постепенно премиите, като накараме пушачите просто да купуват цигари и да ги пушат, както беше преди.

— Ходът ти изглежда хитър — отвърна Нейт и кимна одобрително. После попита: — А кой ще оглави сдружението, Бък?

— Всички ще притежават дялове според процента на инвестициите, активите и размера на продажбите.

Нейт се ухили и заяви:

— Много умно. Възхищавам ти се, Бък, наистина ти се възхищавам. А каква е другата възможност? С какво заплашваш хората, които не желаят да се съгласят с теб?

— Не е нужно да ги заплашвам. Те си знаят, че ще фалират. На компанията на Кинли вече й се наложи да затвори фабриката си в Балтимор, понеже не продават достатъчно цигари, за да си покрият разходите по производството им. Остана им само фабриката в Ню Йорк. Преди пет години бяха най-добрите в страната.

Нейт се изправи.

— Хубаво, Бък — изрече той провлечено с преднамерено изразен провинциален акцент. — Нямам намерение да влизам в сдружението, нито пък да се разорявам. Обзалагам се, че не си струва да си правиш труда да слагаш моето унищожение в началото на списъка си. Поне докато си уредиш сметките с „съдружниците“ си. Дотогава известно време ще бъдеш доста зает. Аз наистина имах работа, когато твоето момче дотърча при мен, сякаш земята под краката му се беше запалила, и ми каза да дойда тук за нещо важно. Затова трябва да вървя. Пожелавам ти приятен ден.

Нейт си протегна ръката. Бък Дюк се изправи, ръкува се с него, кимна на Чейс, обърна се леко към вратата и отвърна:

— След като някой начертае линия в пръстта и ме подкани да я прескоча, аз се чувствам длъжен да го послушам.

Очите им се срещнаха. Двамата се гледаха известно време.

— Аз постъпвам по същия начин като теб. Само че разходите ми са близо два пъти по-малки от твоите, понеже разполагам с място, където да произвеждам цигарите.

— Пази се — отбеляза Бък и излезе.

Останаха безмълвни, докато външната врата не се затвори. После Чес попита:

— В състояние ли е да го извърши? — попита Чес.

— Да ме разори? — Нейтан сви рамене. — Сигурен съм, че би могъл. Но той не го знае. Пък и ще му е нужно доста време, независимо дали ще спечели, или ще загуби. А Бък като че ли не разполага с много време. Обича да удря жестоко и да побеждава бързо. Както му обясних, не си струва да си прави труда. Ние сме в благоприятна позиция.

Очите му играеха.

— Приятно си прекарваш времето, Натаниъл Ричардсън!

— Няма що. С всичките тези хитри игри от разстояние бях забравил какво е да си разкриеш картите очи в очи с противника. Това ме изпълва с енергия.

 

 

Американската тютюнева компания беше създадена официално на 31 януари 1890 година. Беше регистрирана по силата на справедливите закони на Ню Джърси. Неин президент стана Джеймс Бюканан Дюк.

Цигарената компания „Стандиш“ моментално пусна нова марка, която беше в първокласна опаковка — в голямата кутия, която се плъзгаше, имаше и кибрит. Опаковката беше на черни и бели квадрати, върху които се четеше името „Чек“^[3], написано с червени букви. Казваха на купувачите, че ако съберат десет празни кутии, ще получат безплатно комплект шах и книга с упътвания за играта.