Сандра Канфийлд
Нощно пътуване (21)

21.

Аманда се съгласи да се подложи на хипнотични сеанси и с това окончателно спечели възхищението на Грей. Що се отнася до Кристин, тя продължаваше да се съмнява дали постъпват правилно.

В града пристигна психолог, специализирал в работата с деца и експерт в методите на хипноза. Първият сеанс, който се пазеше в такава тайна, че дори и Сенди не разбра за него, бе проведен в четвъртък следобед в хотел Еола. Не бе позволено присъствието на трето лице по време на сеанса. По-късно същия ден Кристин и Грей прослушаха запис от срещата. Кристин успя да се справи с това изпитание единствено благодарение на подкрепата на Грей, макар че и той самият бе силно потресен от чутото.

 

 

Сенди подозираше, че около Аманда става нещо, неизвестно за широката публика. Можеше само да предполага, че е нещо, свързано с отправените й заплахи. Но какво? Онова, което знаеше със сигурност, бе, че сега, когато Грей Бенън постоянно се въртеше из къщата, тя прекарваше все по-малко и малко време с детето. Знаеше също така, че Аманда бе прекарала няколко часа в хотел Еола този следобед. Контрол, помисли си Сенди и притисна с ръка главата си, пулсираща от болка. Трябва да запази контрол върху ситуацията. С тази цел в ума, тя пренареди един съвършено подреден кухненски шкаф, а след това изми на ръка всяка безупречно чиста чиния в безукорно чистата й кухня.

 

 

В петък сутринта Клеърборн се събуди в някаква мотелска стая, а в леглото до него лежеше непозната жена. Смътно си спомняше, че предишната вечер бе загубил много пари на зарове, а след това за утеха си бе поръчал няколко питиета. Още по-смътно си спомняше, че по някое време бе забърсал тази жена. А може би тя бе забърсала него? Очевидно бе прекарал нощта с нея и тъй като и двамата бяха голи, можеше да си представи с какво се бяха занимавали в леглото. Жената си я биваше, но за негово голямо съжаление той не си спомняше абсолютно нищо от случилото се през изминалата нощ.

Клеърборн се измъкна от леглото и започна да събира разхвърляните си дрехи. Имаше чувството, че главата и устата му са пълни с вълна. Зърна отражението си в огледалото. И замръзна на мястото си. Човекът, който го гледаше отсреща, беше почти толкова непознат, колкото и жената, до която се бе събудил. Хлътнали очи, отпуснато тяло. Баща му не би одобрил това.

Понякога Клеърборн си мислеше, че задължение на всеки син от Юга е да разочарова баща си. Ако това бе истина, то той бе постигнал ненадминат успех.

Клеърборн въздъхна. Макар че никога не е бил кой знае какъв късметлия — в хазарта или пък в живота — той вече бе започнал да се бори срещу лошия си късмет. И да печели. А когато доведеше всичко до успешен край, и Кристин, и Грей Бенън щяха да си платят, задето се бяха ебавали с него. Може и да не беше често и той сигурно щеше малко да съжалява, но истината бе, че Бенън го бе предизвиквал твърде често, а пък Кристин притежаваше нещо, което той самият желаеше.

 

 

Мъжът наблюдаваше мишката. Виждаше я за пръв път от няколко дни насам. Тя направи няколко крачки по износения линолеум и спря само на няколко сантиметра от капана.

Мъжът затаи дъх. Секундите минаваха. И тогава изведнъж мишката се приближи до капана. Захапа сиренцето и капанът щракна. Металните му зъби се впиха във врата на животинчето.

Мъжът се ухили. Сега вече можеше да задейства плана. След тази последна победа щеше да остави Клеърборн Лоуел да опере пешкира за стореното. И така щеше да си разчисти сметките с цялото семейство Лоуел.

Мъжът проведе няколко телефонни разговора, после отиде в града, за да си купи бутилка шампанско. Пътуването дотам беше рисковано, но той внезапно се бе почувствал непобедим.

 

 

Ники погледна часовника си. Макар че беше едва три и десет следобед, тя силно се изкушаваше да затвори магазина и да се прибере у дома. През целия ден в магазина бяха влезли само няколко клиенти. Тери бе прекарал сутринта с Грей, Аманда и психолога, а после се бе отбил в магазина и я бе попитал как да стигне до най-близкия магазин за хранителни стоки. Обещал й бе да й приготви най-вкусните спагети и кюфтета на света. Единственият й принос към вечерята щеше да бъде бутилка вино.

Тери.

Той никога не би могъл да разбере връзката й с мъж като Джейкъб Парди. Но пък не беше и нужно да узнава за нея. До този момент нито един от двамата не бе отварял дума за бъдещето и Ники дори не беше сигурна, че би искала да обсъждат подобни въпроси в този момент. Всичко между тях все още бе прекалено ново. И скорошно.

Не би имала обаче нищо против да прекарва повече време с него — да ядат спагети, да пият вино и да се любят. С тази мисъл в главата тя сложи табелката: „Затворено“ на вратата на магазина, заключи и тръгна към магазина за алкохол.

Макар и толкова рано през деня магазинът беше пълен с клиенти. Ники паркира на първото свободно място, което откри, и тъкмо се канеше да слезе от колата, когато видя един мъж да излиза от магазина с пазарска торба в ръце. Висок, строен и подвижен мъж с дълга коса. Макар че самата тя бе предположила, че Джейкъб Парди може и да не е напуснал града, тази неочаквана среща я шокира. Продължи да го наблюдава с надеждата, че просто се е припознала. Но знаеше, че не е. Не познаваше друг мъж, който да излъчва такава самоуверена арогантност.

Каква игра играеше този тип?

Макар че той не би могъл да я забележи, Ники затвори вратата на колата и се свлече надолу върху седалката. Продължи да го наблюдава. Той се качи в сивия шевролет, който тя си спомняше чудесно, излезе от паркинга, зави надясно и изчезна от погледа й. Без да се замисли нито за миг, Ники запали и го последва. Забеляза го на няколко преки пред себе си, но съзнателно запази дистанцията между двете коли. Знаеше, че това е практика при проследяването. И с това се изчерпваха всичките й познания в тази област. Щеше да я голяма късметлийка, ако остане незабелязана.

Петнадесет минути по-късно шевролетът зави по една насипана с чакъл алея, която водеше към малка бяла къщичка. Къщата и гаражът й плачеха за пребоядисване. На алеята имаше очукана пощенска кутия. Нямаше име. Само номер. Пред къщата цъфтяха оранжеви градински цветя. Имаше и една занемарена хортензия със сини цветове. Ники продължи напред, спря на банкета и продължи да наблюдава през задното стъкло на колата си. Видя, че Джейкъб слезе от колата с покупките в ръка и изчезна в къщата. А сега? Какво да прави оттук нататък? Да чака, отговори си веднага. Но това можеше да отнеме часове. Тери щеше да я чака, но какво да се прави! Може би тя съвсем скоро щеше да разбере кой отвлече Аманда, кой продължаваше да тормози детето със заплахите си. Или поне щеше да елиминира Джейкъб Парди — или както там му беше името — от списъка на заподозрените. Настани се удобно и се приготви за дълго бдение, но за нейно огромно изумление Джейкъб се качи в колата си само петнадесет минути по-късно и отново пое към града.

Ники изчака да се скрие от погледа й, а после тръгна към къщата. Не съществуваше лесен и безопасен начин да направи онова, което беше намислила, и затова тя спря на алеята и, без да се крие, излезе от колата и тръгна към къщата. Мина й през ума, че никой не знае къде се намира в момента. Ако Джейкъб случайно се върнеше и я намереше в къщата, тя лесно би могла да се превърне в част от ужасяващата статистика, пълна с изчезнали хора, които така и не биват намирани. Съзнаваше обаче, че трябва да поеме този риск. Просто нямаше друг избор.

Натисна страничната врата и установи, че е заключена. И предната беше заключена. А също и задната. Огледа се наоколо, опитвайки се да открие подходящ предмет, с който да счупи някое стъкло. Една ръждясала лопата, подпряна на къщата, привлече вниманието й. Тя я взе и удари с нея по прозорчето на вратата, което се намираше най-близо до ключалката. Стъклото се счупи. Тя внимателно провря ръката си през дупката и след известни усилия успя да отключи отвътре. Отвори вратата, внимателно заобиколи парчетата стъкла, посипани по пода, и влезе в кухнята.

Въздухът в къщата не помръдваше и вътре беше изключително горещо и задушно. На кухненския шкаф имаше неотворена бутилка вино и малък телевизор. В ръждясалата мивка се издигаше купчина мръсни чинии, килната застрашително на една страна. Кошчето за боклук, поставено на мръсния и напукан под, бе препълнено. Навсякъде бяха разхвърляни купища списания. Ники отвратено се загледа в капана, в който лежеше безжизненото тяло на една мишка. Потрепери. И се огледа наоколо.

Погледът й се спря на една снимка, закрепена с магнит за вратата на хладилника. Приближи се. На снимката имаше трима мъже, застанали пред някаква ловна хижа. И тримата бяха с пушки през рамо. Макар че снимката сигурно бе правена преди няколко години, Ники веднага разпозна Мерит Лоуел и Джейкъб Парди. Между тях стоеше мъж, когото не познаваше, но не й беше никак трудно да се досети за самоличността му.

Хал Хуугланд.

А щом той беше Хал Хуугланд, младият мъж трябва да е…

Ники свали снимката и я обърна. На гърба й някой бе надраскал нечетливо: Хал, Митч и Мерит Лоуел. Датата показваше, че снимката е правена преди около шест години.

— Мили боже! — прошепна Ники.

Нима Тери имаше право да подозира, че Митч Хуугланд е замесен в отвличането на Аманда? Тя трябваше да намери някакви доказателства за това, но какви? А и той едва ли е толкова глупав, че да остави в къщата уличаващи го доказателства за вина! Но пък защо не? Ако е смятал, че в тази къща се намира в пълна безопасност…

Ники бързо обиколи останалите стаи. Не намери нищо в банята, нито в едната спалня. Във втората имаше само едно легло и телефон. Целият под бе осеян с дрехи и купища хартии. Тя вдигна един лист от земята. Списък с телефонни номера. Зае се да ги прегледа. Третото име от горе на долу веднага прикова вниманието й.

Ърни Шоу.

Какво да прави? Да се обади в полицията? На Кристин? На Грей? Не, ще позвъни на Тери. Протегна ръка към телефона и избра собствения си номер. Представи си Тери в кухнята — с навити до лактите ръкави бърка соса за спагетите и приготвя салатата. Той отговори на третото позвъняване. Ники му съобщи за разкритията си. Той не я попита как се е добрала до всичко това. Тя, от своя страна, не пожела да говори за това. Тери й нареди веднага да се омита от къщата.

 

 

В шест часа и девет минути същата вечер Митчъл Хуугланд бе арестуван за отвличането на Аманда Лоуел. След по-малко от час Клеърборн Лоуел бе арестуван по същото обвинение.

 

 

— Те твърдят, че не са участвали в отвличането. — Тери се обърна към Грей, Кристин и Ники, които се бяха събрали във всекидневната на красивата къща на Кристин. Часовникът на камината показваше няколко минути след полунощ. Аманда, която през изминалия следобед бе подложена на още един изморителен хипнотичен сеанс, спеше в стаята си. Биди, свита на кълбо, дремеше до нея.

— Вярваш ли им? — попита Кристин. Тя седеше до Грей и бедрата им почти се докосваха. Близостта му й действаше успокояващо.

Тери се замисли, преди да й отговори.

— Що се отнася до отвличането, на този етап не мога нито да им вярвам, нито да не им вярвам. Но изобщо не се съмнявам, че те са виновни за зачестилите напоследък кражби на оборудване и машини. Разполагам с признанията им. Двамата сключили много изгодна сделчица. Всъщност целият замисъл се родил в главата на Митчъл Хуугланд. Клеърборн, който разполагал с достъп до сметките, просто случайно открил измамата и настоял да бъде включен в играта. Той твърди, че наредил на Митчъл да започне с кражбите по време на отвличането на Аманда, но Митчъл държал да изчакат, докато агентите на ФБР напуснат града. Между другото, Клеърборн използва това като доказателство, че няма пръст в отвличането. Защо да краде оборудване за пари, щом е можел да получи откуп в размер на два милиона долара?

— Звучи убедително — отбеляза Ники.

— Но не бива да забравяме, че това е довод, изтъкнат от един крадец — отвърна Тери. — Освен това той просто не е можел да е сигурен, че отвличането ще протече според плана му. Както и стана всъщност.

— Зная, че Клеърборн има натрупани дългове от хазарт, така че мога да си обясни какво го е подтикнало към тези кражби — обади се Кристин. — Но какви са били мотивите на Митчъл Хуугланд?

— Всичко започнало с изкупуването на Хуугланд тимбър от „Лоуел ентъпрайзис“ и самоубийството на баща му.

— Самоубийство? — сепна се Грей. — Нали каза, че е загинал при ловен инцидент?

— Така е смятал и самият Митчъл допреди осем месеца, когато починала майка му. Преди да умре, тя му признала, че съпругът й в действителност се самоубил. Той очевидно е бил силно депресиран — от заболяването на жена си, от загубата на компанията, от факта, че парите му стигнали да плати само няколко от сметките за лечението й. И посегнал на живота си. Предполагам, че се е надявал синът му да получи парите от застраховката му, с които да успее да изплати поне част от натрупаните дългове.

Кристин се намръщи.

— Но защо да обвинява „Лоуел ентъпрайзис“ за смъртта на баща си?

— Било му е по-лесно да повярва, че баща му не би прибягнал към самоубийство, ако от „Лоуел ентъпрайзис“ бяха платили повече при закупуването на компанията. И затова е решил да направи така, че ти и компанията ти да си получите заслуженото.

— Тогава дошъл в града и започнал работа в компанията на Ърни Шоу? — изрече предположението си Грей.

— Точно така. Компанията на Шоу осигурявала горива за цялото оборудване на „Лоуел ентъпрайзис“. Митчъл бил част от екипа, обслужващ машинния парк на компанията ти, и знаел къде е разположено всичкото ви оборудване. В процеса на работата му хрумнала идеята да започне да краде от горивата. Доставял ви по-малки количества, а разликата продавал на черния пазар. Доста рисковано начинание, което скоро било разкрито, но Клеърборн му спасил задника. А Ърни Шоу опрал пешкира.

— Значи Ърни Шоу е бил невинен? — попита Кристин.

— Да — кимна Тери. — Което го е накарало да потърси начин да ти отмъсти.

— В цялата тази работа сигурно са замесени и други хора — отбеляза Грей.

— Клеърборн и Хуугланд са изградили цяла престъпна мрежа. На Митчъл са му били необходими почти шест месеца, за да подготви и задейства цялата организация. Разполагаме с имена, адреси, телефонни номера. Планът бил съвсем прост. Избират определен обект, крадат оборудването, транспортират крадените предмети до Ню Орлийнс и с фалшифицирани документи ги товарят на кораби и ги изпращат извън страната. Страните от Третия свят плащат добри пари за машини втора употреба. Освен това, благодарение на информацията от Клеърборн, те крадели и чисто ново оборудване.

Клеърборн изобщо не подозирал, че Митчъл се кани да го изиграе. За тази нощ планирали голям удар — смятали да ударят десетина обекта — а Митчъл възнамерявал да напусне страната заедно с откраднатите машини.

— И какво следва от всичко това? — попита Грей.

— Ами те несъмнено са виновни за извършените кражби. Поради това са задържани и ще бъдат съдени. В момента се опитваме да установим дали са участвали и в отвличането. Изпратих хора в къщата на Хуугланд, за да прегледат списанията и да видят дали буквите, с които бе изписана бележката за откупа, не са изрязани оттам.

— Само защото те двамата са участвали в извършването на кражбите, не означава, че заедно са участвали и в отвличането — изтъкна Грей.

— Звучи логично — кимна Тери.

— И какво ти нашепва инстинктът? — попита го Грей.

Тери се замисли за миг преди да отговори.

— Че всичко е възможно.

Ники и Тери си тръгнаха след няколко минути. Грей затвори вратата след тях, облегна се на нея и, без да промълви и дума, привлече Кристин към себе си. Тя с готовност се подчини, опиянена от близостта и топлината му. Той изглеждаше толкова силен, толкова уверен в себе си. Грей бавно се отдръпна назад, хвана лицето й с ръце и се вгледа напрегнато в очите й.

— Ужасно съжалявам за Клеърборн — изрече той.

Кристин се усмихна с тъга.

— Аз също. — Загрижеността му я трогна и тя прошепна: — Обичам те.

Той не пожела да я увери в същото, но когато устните му докоснаха нейните, Кристин се увери, че думите са излишни.

 

 

Откакто Ники и Тери напуснаха дома на Кристин, нито един от двамата не бе проговорил. Тери не й зададе нито един въпрос във връзка с Митчъл Хуугланд. След като поразсъждава върху проблема, Ники реши, че разполага с две възможности. Би могла никога да не повдига въпроса за познанството й с Хуугланд и така би могла да си спести евентуалното разочарование на Тери. Втората й възможност бе да скочи право в огъня и да се надява, че няма да пострада. Или поне не много.

— Излъгах те — изрече тя, макар че не се осмели да го погледне.

— Зная — отвърна той, без да отклонява поглед от пътя пред себе си. Мълчание, последвано от: — Виж, Ники, не ми дължиш никакви обяснения.

— Надявах се, че държиш на мен достатъчно, за да поискаш да научиш истината.

Този път той я погледна.

— Знаеш, че държа на теб. Но истината е, че никой от нас няма никакви права върху живота на другия. Никога не съм те лъгал в това отношение. Още в самото начало ти казах, че съм женен за работата си.

Отговорът му изпълни Ники с раздразнение.

— А знаеш ли какво мисля аз по този въпрос? Смятам, че се преструваш. Или пък толкова често си повтарял това изречение, че самият ти си започнал да вярваш в него.

— По дяволите, Ники! Престани!

До този момент Ники никога не го бе чувала да повишава глас и остана впечатлена от резките нотки. Но не и уплашена. В следващия миг Тери паркира колата на алеята пред къщата й. В продължение на няколко секунди двамата останаха неподвижни в обгърналия ги мрак.

Най-накрая Ники проговори.

— Аз наистина имам нужда да ти разкажа за Джак — Митчъл. — Предугадила възражението му, тя побърза да добави: — Не те моля да споделяш с мен каквото и да било — нито миналото, нито бъдещето си. — Пауза. — Съгласен ли си?

— Да, добре — неохотно отстъпи Тери.

И тогава Ники му разказа всичко — за брака си, за Митчъл Хуугланд. Разголи душата си пред него. А Тери изпита дълбоко уважение към нея, защото той самият намираше това за изключително трудно. С неподправена смелост можеше да извади пистолета си, да стреля и да убива, но просто не можеше да излее душата си пред когото и да било.

В края на разказа си тя поспря за миг, а после попита без заобикалки:

— Ще те изгубя ли?

— Това ли очакваш? Че ще те изоставя заради връзката ти с Хуугланд?

Ники изчака Тери сам да отговори на въпроса си. И той го направи, но без думи. Взе ръката й и поднесе дланта й към устните си. Целуна я, целуна и китката й, а после сложи и двете й ръце около врата си.

В края на краищата двамата изядоха студените спагети за закуска. Много им харесаха. А Тери осъзна, че започва да се влюбва в тази жена.