Сандра Канфийлд
Нощно пътуване (20)

20.

Пронизителният телефонен звън изтръгна Кристин от сънищата й. Протегна ръка към слушалката, но в същия миг звъненето престана и тя чу гласа на Грей, който долиташе от кухнята. Грей. Връхлетяха я спомени от изминалата нощ. Той беше неописуемо нежен любовник, но в същото време страстен и чувствен. И неуморим.

Нощта, която прекараха заедно, можеше да е съвършено преживяване, ако не беше зловещият повод, по който той се бе върнал в къщата и живота й. Изпълнена с надежда, че телефонното обаждане е от агент Карели, Кристин нахлузи нощницата и робата си и бързо се запъти към кухнята.

Завари Грей да се подпира на един от шкафовете. Лицето му тъмнееше от наболата брада, рошавата му коса непокорно стърчеше на главата му. Когато Кристин влезе в стаята, той прикова върху лицето й очите си, все още изпълнени с желание и копнеж. Но и с предпазливост. По негово собствено признание чувствата, които изпитваше към нея, го плашеха. Тя все още не бе спечелила изцяло доверието му. И съзнаваше, че за това ще е нужно време.

Кристин се зае с кафето, заслушана в гласа на Грей, който преразказваше събитията от предишната вечер. Веднага щом затвори телефона, Кристин го погледна и попита:

— Е?

— Той е съгласен, че става нещо изключително сериозно. Карели ще дойде при нас и заедно ще се опитаме да разбулим тази мистерия.

— Кога?

— Още тази седмица. Нужно му е малко време, за да приключи случая, по който работи в момента. Смята, че ще е най-разумно да не казваме на никого за идването му.

Кристин кимна.

— Не можем да допуснем нещо да й се случи.

— И няма да го допуснем — заяви Грей. — Ела при мен.

Кристин се притисна към него и целият заобикалящ ги свят сякаш изчезна. Тя усещаше единствено силните му гърди, закрилата на прегръдката му, топлината на тялото му. Потърка лице в голото му рамо, наслади се на допира на кожата му.

— Съжалявам за снощи…

Думите му, в рязък контраст с нежността, с която я държеше в прегръдките си, я нараниха дълбоко. Последното нещо, което искаше да чуе от него, бе, че съжалява за случилото се помежду им. Тя се отдръпна назад и постави пръст върху устните му.

— Не, не казвай това, моля те…

— Не, не! Не съжалявам за случилото се. Искам само да се извиня, че не те предпазих по никакъв начин. Не че можех да го сторя. Нямах нищо в себе си.

Кристин изпита огромно облекчение.

— Помислих си, че имаш предвид…

— Зная какво си помисли — прекъсна я той и погали бузата й. — И така, какъв е рискът да забременееш?

Подобно на предишния Грей, той съзнаваше, че една бременност само би усложнила отношенията им, но едновременно с това, също като предишния Грей, самата мисъл, че тя би могла да носи в утробата си неговото дете, го изпълваше с опиянение. Припомни си стария копнеж за къщичката под лозниците и люлеещ се стол. Представи си как сменя памперси, как пее приспивни песнички, как става свидетел на първите стъпки на детето си, на първите му думички… на всички ония събития, които бе пропуснал с Манди.

— Не е особено голям — отвърна Кристин, като се питаше дали бе доловил съжалението, прокраднало се в гласа й. Подобно на предишната Кристин, тя отново копнееше да роди детето му, но този път с негово знание. Искаше той да бъде до нея, когато за пръв път чуят ударите на малкото сърчице, искаше и той да види на видеозона образа на тяхното бебе, да почувства първото му движение… и всички онези събития, които бе пропуснал по време на бременността й с Аманда.

— Добре — отвърна Грей, като се питаше дали бе доловила фалшивите и неубедителни нотки в гласа му.

После тя го погледна и той сякаш се изгуби в дълбините им.

— Боже, Кристин — прошепна Грей. — Когато ме погледнеш по този начин…

— Вече на два пъти произнесе името ми.

— Какво?

— Откакто си се върнал, нито веднъж не се обърна към мен по име. До снощи. А сега то казваш за втори път.

— Изобщо не съм си давал сметка за това — отвърна той, като се питаше какво означава този негов несъзнателен отказ да произнесе името й. Ако изобщо означаваше нещо.

— Но аз, да — рече тя и додаде: — Кажи го пак.

По тона на гласа й разбра, че това е важно за нея.

Много важно.

— Кристин — изрече той. — Кристин, Кристин, Крис… — устните му леко докоснаха нейните — … тин. — Отново я целуна нежно по устните, но само за миг. Сякаш съзнаваше, че ако удължи тази целувка още малко, никога няма да успее да каже онова, което бе намислил. — Трябва да вървя. Искам да се изкъпя, да се избръсна и да се преоблека.

— Ще се върнеш ли?

— Да.

— Скоро?

Той се усмихна.

— Вече щях да съм се върнал, ако не ми задаваше толкова много въпроси.

Тя се усмихна.

— Тръгвай тогава.

Той неохотно се отдръпна от нея и се запъти към вратата.

— Грей — извика след него тя. Той се обърна. — Имаш ли си приятелка в Атланта?

Грей си помисли за жените, с които бе спал — жени, които така и не бяха успели да завладеят сърцето му.

— Не — отвърна. — Нямам приятелка в Атланта.

Кристин се усмихна.

— Връщай се бързо.

Грей се обърна и продължи към вратата. Когато стигна до нея, се извърна и заяви с натежал от искрено вълнение глас:

— Никога нямаше да се уморя от теб.

Кристин го погледна тъжно.

— Зная.

 

 

На практика Грей почти живееше в къщата на Кристин. През следващите няколко дни той прекарваше по-голямата част от дните с Манди, която вече беше в лятна ваканция, а целите нощи — с Кристин. В мотела се прибираше само за да се изкъпе, да се избръсне и преоблече. Макар Кристин да бе свела до минимум времето, което прекарваше в офиса на „Лоуел ентъпрайзис“, тя просто не можеше да зареже работата си напълно. Не и когато се опитваше да намери подходящ заместник, който да поеме задълженията й. Понякога се боеше, че Грей може да я обвини задето оставя дъщеря им сама, особено в този тревожен момент, но той не го направи.

Аманда все още се обръщаше към него по име, а той все още не можеше да говори за нея като за своя дъщеря. И въпреки това в отношенията им настъпиха някои промени. Аманда помоли именно него да я научи как да хвърля финтови топки, след като свалиха превръзката от рамото й. Понякога доверчиво пъхаше ръка в неговата, сякаш го бе правила през целия си живот. А понякога Грей се измъкваше от леглото на Кристин — бе приел за своя отговорността да ги пази и закриля — сядаше на леглото на дъщеря им и оставаше дълго така, загледан в спящото дете. Освен това много обичаше да разглежда нейни снимки.

Най-големият напредък в отношенията им бе направен в понеделник след обяд, когато Грей заведе Аманда и Кристин в кабинета на лекаря, за да извършат последен контролен преглед на рамото на детето. Когато влязоха, Кристин съвсем спокойно го представи като истинския баща на Аманда.

 

 

Тери Карели пристигна рано в сряда след обяд. Уговориха се да се срещнат в магазина за антики и докато пътуваше натам, Грей отново забеляза червения пикап в огледалото за обратно виждане. Случваше му се вече за трети път. Това съвпадение го разтревожи, но не след дълго пикапът се изгуби от погледа му. Грей се сгълча наум и сам си напомни, че в един град като Натчез сигурно има не един и два червени пикапа.

Веднага щом стигна до магазина, Грей се насочи към склада, претъпкан с мебели от отдавна отминали епохи. Там завари Ники, Тери Карели и Кристин. Тя му се усмихна. Грей се усмихна в отговор, но веднага трябваше да насочи вниманието си към Тери Карели, който му протегна ръката.

— Благодаря, че дойде — рече Грей и си помисли, че агентът изглежда точно както при първата им среща. Облечен бе с тъмен костюм и дори държеше в едната си ръка същите слънчеви очила.

— За мен е удоволствие. Нека сега се опитаме да анализираме всичко онова, което се случва с Аманда напоследък.

— Аз ще започна пръв — предложи Грей. — Що се отнася до мен, аз съм сигурен, че Ърни Шоу е имал съучастник. Как иначе да си обясним случилото се с Манди оттогава насам? — Забеляза, че всички го слушат внимателно, и продължи: — Милион пъти съм се питал защо онзи глас я е предупредил да не говори с никого за отвличането и винаги съм стигал до едно-единствено заключение. Съучастникът се бои, че тя може неволно да каже нещо, от което възрастните около нея да си извлекат важни изводи и заключения.

— Какви например? — попита Ники.

— Не зная — сви рамене Грей. — Той може би се бои, че тя случайно е видяла нещо, което е трябвало да остане скрито от погледа й.

— Но те са сваляли превръзката от очите й единствено в банята и в таванското помещение — изтъкна Кристин.

— В такъв случай може би е видяла нещо в банята или на тавана — настоя Грей. — Помолих я да ми разкаже за отвличането и тя призна нещо, което ми се стори твърде интересно. Според нея Ърни Шоу й казал нещо, равнозначно на извинение. Казал й, че съжалява задето се е забъркал в тази каша… или нещо подобно.

— Това наистина е интересно — отбеляза Тери и добави: — Мисля, че Грей има право. Шоу е имал съучастник. Това е единственото разумно заключение. Така че нека се опитаме да решим кой може да е помагал на Шоу. Хал Хуугланд. Кристин, знаеш ли, че той е загинал при злополука по време на лов скоро след като си купила Хуугланд тимбър!

— Не, не знаех.

— Ами синът му, Митчъл Хуугланд?

— За пръв път чувам, че има син. Всички документи по купуването на компанията бяха изготвени от Хал. Тогава преговаряхме единствено с него. Знаех, естествено, че има съпруга, която страда от някакво заболяване. Това бе основната причина, поради която искаше да продаде компанията — имаше нужда от пари в брой, за да плати сметките за лечението й. Дадох му доста щедра цена, макар да знаех, че бизнесът непрекъснато запада. Но пък Хал беше много близък приятел на Мерит. През годините ловуваха заедно, макар и не твърде често.

— Смяташ ли, че този Митчъл Хуугланд е важен? — Грей се обърна към Карели.

— Вероятно не. Но той сякаш потъна вдън земя след смъртта на баща си, а подобни неща винаги ме притесняват. Макар че няма никаква причина да продължава със стария си начин на живот. Както вече ви казах, баща му загинал малко след изкупуването на компанията, а майка му се споминала преди осем месеца. Не бива да забравяме и факта, че е останал без семейния бизнес, който при други обстоятелства е щял да наследи.

— На колко години е? — попита Ники.

— На около тридесет и пет.

— И как изглежда? — продължи да разпитва Ники.

— Никога не съм разполагал с негово описание — отвърна Тери. — Защо питаш?

— Просто ей така. Историята му ми се стори твърде тъжна.

Грей я изгледа въпросително. Ако не му изглеждаше толкова налудничаво, би се заклел, че тя току-що излъга. Но подобна мисъл му се стори твърде нелепа и той побърза да я изхвърли от главата си.

Името на Клеърборн бе споменато измежду тези на евентуалните заподозрени, но Кристин заяви, че има огромна разлика между желанието му да поеме управлението на „Лоуел ентъпрайзис“ и отвличането на собствената му племенница.

Стигнаха и до името на Сенди Килиън. Тери съобщи, че е направил съответните запитвания и не е открил нищо подозрително около нея.

— Тя е много компетентна — отбеляза Кристин. — Освен това имаше превъзходни препоръки. Без тях не бих я наела. Мисля, че тя искрено обича Аманда. И зная със сигурност, че Аманда също я обича.

— Тя излиза ли с мъже? — попита Грей.

— Разбира се — отвърна Кристин. — Излиза често, но предполагам, че все още не е срещнала човек, с когото да се обвърже трайно.

— От колко време работи при теб? — попита Ники.

— Трудно ми е да отговоря точно. Пет, шест години.

— Защо тогава е чакала толкова дълго, преди да отвлече Аманда? — изтъкна Ники.

Този въпрос до голяма степен изключи Сенди от списъка на заподозрените.

Кристин въздъхна, неспособна да прикрие раздразнението си.

— Значи вече всички знаем, или поне подозираме, че Шоу не е действал сам и съучастникът му, който и да е той, в момента застрашава живота на Аманда, и то поради причини, които не разбираме напълно, но сме склонни да приемем, че имат нещо общо с някакъв инцидент, позволил й да види нещо, което е трябвало да остане скрито от нея. Само че аз лично не виждам никакво разрешение на този проблем.

— Какво ще кажеш за хипноза? — попита Ники. Настъпи тишина. Очевидно всички обмисляха предложението. Най-накрая Тери проговори.

— Идеята не е лоша. Бих могъл да повикам специалист от ФБР. Човек, който има опит в работата с деца.

— Не зная — обади се Кристин. — Хипнозата е толкова травмиращо преживяване. Ще накараме Аманда отново да преживее отвличането, а дори не можем да сме сигурни, че изобщо е видяла нещо. И дали въобще е имало нещо за гледане. Човекът, който я заплашва, може би има съвършено различни основания да настоява тя да не говори пред никого за отвличането.

— Напълно е възможно — отбеляза Грей. — Но поне си струва да опитаме.

— Само ако Аманда е съгласна — заяви Кристин.

Всички се съгласиха с решението й.

 

 

По-късно същата вечер Ники прекоси боса кухнята си, запали лампата над мивката и сложи да стопли вода за чай. Из ума й непрекъснато се въртеше информацията, която бе научила за онзи Митчъл Хуугланд. Съществуваше ли и най-малката вероятност той и Джейкъб Парди да са едно и също лице? Той ли беше съучастникът на Шоу? Но нали вече бе напуснал града. Така ли беше наистина? А може би в момента се спотайваше някъде, опитваше се да сплаши Аманда и планираше бог знае какво? Дали Грей бе почувствал, че тя ги лъже? Ако съдеше по изражението на очите му, да.

Внезапно Ники се изсмя на самата себе си. Джейкъб вероятно се намираше на другия край на света и изобщо не се сещаше за Натчез и жителите му. Той сигурно…

Две ръце я прегърнаха през кръста, мъжки глас зашепна в ухото й:

— Тази риза никога не е изглеждала толкова добре на мен.

Ники се облегна на Тери — достатъчно, за да разбере, че мъжът зад нея е напълно гол. Тялото й затрептя от желание. Господи, нима е възможна такава ненаситност?

След срещата с Кристин и Грей тя го бе попитала дали има къде да отседне. Тери я бе погледнал право в очите и бе отговорил, че се надява това да е така. А впоследствие се оказа, че тя не бе сгрешила в преценките си по отношение на него — Тери беше прекрасен любовник — пламенен, нежен и внимателен. Под цялата тази нежност обаче се криеше страстна натура, която я оставяше без дъх отново и отново.

— От доста време не съм бил с жена — призна й той. — Все не можех да срещна жената, която да пожелая. О, Ники, имам чувството, че винаги съм те познавал. Когато се любя с теб, това ми изглежда най-естественото нещо на света… най-правилното.

— Зная. И аз изпитвам същото. — Тя облегна глава на широките му рамене и си каза, че за момента това е достатъчно, помисли си, че би искала той никога да не научи за връзката й с Джейкъб Парди.

Тери нежно я целуна по врата, обърна я към себе си, внимателно я побутна назад и опря гърба й в кухненския шкаф.

— Не мога да ти се наситя — промълви той.

Най-накрая намери устните й и онова, което последва, прогони от съзнанието й всички мисли за Митчъл Хуугланд, Джейкъб Парди и чашата чай, която бе започнала да приготвя.