Сандра Канфийлд
Нощно пътуване (19)

19.

Кристин, която бе изтичала до спалнята, за да се заметне с една роба, стоеше до задната врата и чакаше завръщането на Грей. Вече започваше да си мисли, че някой го е ударил по главата или пък че му се е случило нещо още по-лошо, когато лъч светлина проряза мрака пред тях.

— Ето ги! — извика Аманда, която стоеше до майка си. Кучето, наострило уши, беше застинало край тях.

— Намерихте ли нещо? — попита Кристин, когато тримата мъже влязоха в къщата.

— Не — отвърна единият полицай. — Навън има много стъпки, но, според господин Бенън, по къщата, дни наред са били извършвани довършителни работи и дворът е бил пълен с работници.

Другият полицай побърза да обясни, че не биха могли да направят нищо повече по това време на нощта. На сутринта щели да обиколят съседите, за да видят дали някой от тях случайно не е забелязал нещо необичайно.

Не! Грей и Кристин едновременно си помислиха едно и също и се спогледаха. И двамата възприемаха тази къща като убежище за Аманда и последното нещо, което биха желали, бе детето да се превърне в повод за съседски сплетни и шушукания.

— Това няма да е необходимо — заяви Кристин. — Сега, като се замисля за случилото се, започвам да си мисля, че Аманда просто е сънувала лош сън. Въпреки това ви благодаря за помощта.

Двамата мъже не изглеждаха убедени, но си тръгнаха.

В момента, в който вратата се затвори след тях, Аманда заговори:

— Там имаше някой — настойчиво повтори тя.

— Права е. — Кристин се обърна към Грей. — Имаше човек навън. И мога да кажа кога точно си тръгна. Кучето престана да лае около минута след като ти позвъних.

— Аз също съм сигурен, че някой се е разхождал навън — отбеляза Грей. — Виж, можеш ли да помолиш Ники да се свърже с Карели и да го помоли да ми се обади.

— Разбира се — отвърна Кристин и погледна към дъщеря си. — Връщай се в леглото, миличка.

— Не, мамо…

— Тази вечер ще остана при теб. Заедно с Биди.

— Може ли и Грей да остане?

Сърцето на Кристин пропусна един удар, но тя отговори спокойно:

— Не зная, миличка. Ще трябва да го попиташ.

Аманда погледна към Грей.

— Ще останеш ли с мен?

Детето изглеждаше толкова уязвимо с огромните си, все още изпълнени с уплаха очи, с приведените си раменца и босите крачета, подали се изпод поокъсялата пижамка. А гласчето й беше толкова тихичко и умоляващо! И притежаваше онази власт, която всяка дъщеря има над баща си. И Грей просто не можеше да й откаже.

— Ако майка ти няма нищо против — отвърна той и погледна към Кристин. Опита се да разчете израза на очите й, но не му се отдаде.

— Не, разбира се — заяви тя. — Би ли й помогнал да си легне отново?

— Разбира се — кимна той.

Бяха й нужни само няколко минути, за да се свърже с Ники и да й предаде посланието на Грей. След това затвори телефона и се запъти към стаята на Аманда. Спря се на прага, развълнувана от гледката, която представляваха Грей и тяхната дъщеря. Той седеше на леглото и тихичко говореше нещо на Аманда, която лежеше върху сложената малко накриво възглавница. Завивките, също накриво, бяха опънати около гърдичките й. Светеше само нощната лампа и стаята тънеше в полумрак. Черното куче легнало пред леглото, почти не се забелязваше.

Кристин премести поглед към Грей. Сякаш го виждаше истински за пръв път, откакто бе пристигнал тази нощ. Очевидно се бе облякъл много набързо и бе нахлузил първите дрехи, попаднали му подръка — дънки и обикновена бяла тениска. Изобщо не си бе направил труда да сложи чорапи и бе напъхал босите си крака в чифт гуменки. Съмняваше се дали изобщо е прокарал пръсти през косата си, която падаше напред върху челото му. Лицето му тъмнееше от наболата брада, която тя толкова обичаше, и сякаш я мамеше да протегне ръка и да го докосне.

В уплахата си, без да се замисля, Кристин се бе хвърлила в прегръдките на Грей. Сега, все още уплашена и несигурна, тя продължаваше да копнее за сигурността на силните му ръце.

Грей вдигна поглед и бе мигновено разтърсен от спомена за тялото й, което бе притискал към себе си само преди няколко минути. Отмести поглед от нея — искаше да не вижда разрошената й коса и страха в очите й. Страх, който задействаше инстинкта му да я пази и защитава, напомняше му за собствените му страхове, за белезите, които с такава страст бе оставил по шията й. Белези, които изпълваха душата и тялото му с болезнен копнеж.

Кристин влезе в стаята.

— Ники обеща да му се обади.

Грей понечи да стане от леглото, но Аманда го сграбчи за ръката и се примоли:

— Не, не ме оставяй!

Грей погледна двете ръчички, вкопчени в неговата. Бяха толкова малки, а притежаваха огромна сила. Също като умоляващото гласче, което сякаш сграби сърцето му.

— Добре, Манди. Ще остана.

Манди чу обещанието му, но така и не пусна ръката му.

— Заспивай, миличка — подкани я Кристин.

— Къде е Биди? — попита детето.

— На пода — отвърна Кристин. — Точно до теб.

Аманда се надигна и погледна към кучето. То веднага наостри уши и размаха опашка.

— Може ли Биди да спи на леглото при мен?

— Не. А сега заспивай — повтори Кристин.

— Къде е Тъмпър? — попита Манди.

Кристин се огледа за овехтялото зайче, като се надяваше, че Грей няма да го познае. Намери го на пода до панера с играчките и го подаде на Аманда. Детето го взе и го сложи до себе си. Прегърна го с едната си ръчичка, а с другата продължи да стиска ръката на Грей.

— Заспивай, малка госпожице — настоя Кристин.

— Ами ако се върне?

— Аз ще бъда тук — успокои я Грей. Гласът му преливаше от искреност и обич.

Аманда дълго и упорито се бори със съня, но най-накрая се предаде. Грей усети, че детето се унася, защото ръката й започна да се отпуска, докато накрая падна върху коремчето й. Грей бавно стана от леглото и се настани в един плетен стол наблизо.

Погледна към Кристин, която седеше върху кашона с играчките, и тихичко рече:

— Върви да лягаш.

Тя отрицателно поклати глава.

— Прекалено съм превъзбудена.

— Тогава поне легни до Аманда, за да си починеш малко.

Кристин отново поклати глава. Известно време никой не проговори. Кристин седеше, наблюдаваше Аманда и се питаше дали всичко това се случваше в действителност, дали не си бе въобразила цялото това ужасяващо премеждие. Не, за съжаление случилото се не бе плод на въображението й. Нито пък на въображението на Аманда.

— Толкова отчаяно се опитвах да повярвам, че Аманда си е въобразила, че чува онзи глас.

— Ако това ще те успокои по някакъв начин, трябва да си призная, че и аз изпитвах известни съмнения.

Кристин насочи вниманието си към Грей. Той се бе облегнал назад в плетения фотьойл и силното му, мускулесто тяло странно контрастираше с крехката мебел.

— Какво означава всичко това? — попита тя. — И защо сега? След толкова много дни на бездействие?

— Не зная. Може би просто е искал да й покаже, че знае, че се е преместила.

Не това искаше да чуе Кристин. Тя обгърна тялото си с ръце, като не преставаше да си мечтае за прегръдката на Грей. Всичко изглеждаше по-лесно и поносимо, когато той я притискаше към себе си. Имаше нужда от него — нуждаеше се от приятел, закрилник, любовник. Невъзможно й бе да каже къде свършваше едната потребност и започваше другата. По-рано същата вечер, докато стоеше сгушена в прегръдките му, Кристин се бе почувствала в безопасност, но едновременно с това бе изпитала неописуем копнеж и сексуална потребност да задоволи несекващата болка, раздираща тялото и душата й.

— Уплашена съм — прошепна тя.

— Зная. Аз също се страхувам.

Аманда избра точно този момент, за да проплаче приглушено — сякаш я измъчваха лоши сънища. След това стана още по-неспокойна. Мяташе се в леглото, обръщаше се, хленчеше. Кристин застана край нея и се опита да я успокои, като й говореше тихо и гальовно.

Грей ги наблюдаваше от мястото си и в съзнанието си ги оприличаваше на Мадоната и младенеца. Кристин с разпусната коса, с бяла нощница и роба, с боси крака, нашепваща утешителни слова. Сцената обаче пробуждаше и други мисли в главата му и той непрекъснато си припомняше топлите гърди на Кристин, тънката й талия, съвършения начин, по който тялото й пасваше на неговото. Но той се нуждаеше от нея не само за да задоволи сексуалния си глад. Изпитваше нужда от приятелството й. Нуждаеше се от утехата й, от увереността, че всичко ще се оправи. Не беше излъгал, когато й бе казал, че се страхува. А когато я видя да обгръща с ръце тялото си, си представи, че прекрасните й ръце прегръщат него.

— … красиво дете.

Кристин гледаше към него и очевидно очакваше отговора му.

— Какво?

— Често съм се чудила как можахме да създадем такова прекрасно дете.

— Не зная — отвърна Грей. Гледаше я право в очите, гласът му беше дрезгав и мамещ. — Мисля обаче, че е наследила някои изключително добри гени.

Комплиментът му, защото последните му думи бяха именно това, свари Кристин неподготвена. Бяха й нужни няколко секунди, за да намери сили да отговори.

— Да, така е.

Тя умело му върна комплимента и в следващите безкрайно дълги мигове двамата останаха неподвижни, приковали погледи един в друг.

Най-накрая Кристин наруши мълчанието.

— Искаш ли малко кафе? Не мисля, че някой от двама ни ще може да заспи тази нощ.

— Не, няма да може. И, да, за кафето.

Кристин отиде в кухнята. Аманда проплака отново и Грей я погледна. Лошите сънища като че ли отново я бяха обсебили. Тя се обърна рязко и запрати плюшеното зайче на земята. Грей се надигна от стола и приседна на леглото край дъщеря си.

— Шшт — прошепна той. — Аз съм при теб.

Гласът му успокои детето, то се умълча и след малко заспа дълбоко. Грей се пресегна за зайчето и тъкмо щеше да го сложи на леглото до Манди, когато нещо привлече вниманието му. Играчката му се стори странно позната. Но това не можеше да е онзи заек!

В съзнанието му изплува толкова ярък спомен, че Грей бе готов да се закълне, че всичко това се случва в момента. Спомни си панаира в Джаксън — един от малкото пъти, когато двамата с Кристин се бяха появявали заедно на обществено място. Щеше да се пръсне от гордост, че е с нея, а гордостта му се бе засилила неимоверно щом бе забелязал възхитените погледи на другите мъже. Задоволявайки мъжката си потребност да се изфука, той бе спечелил заека, целейки кутийки от мляко с бейзболни топки. А Кристин бе пазела подаръка така, сякаш никога до момента не бе получавала нещо толкова скъпо и ценно. Грей си припомни как му се бе усмихнала, как го бе целунала, за да изкаже благодарността си, как на връщане за вкъщи се бяха любили непохватно на задната седалка на колата. Бяха отбили на един черен път, който водеше към гора с надписи: „Влизането забранено“. Бяха се настанили отзад, заливайки се от смях, но в момента, в който Кристин се бе притиснала към него, двамата бяха обладани от чувствена страст и непреодолимо желание.

Стиснал овехтялата играчка в ръка, Грей се изправи от леглото и тръгна към кухнята.

 

 

Кристин обичаше аромата на прясно сварено кафе. Той винаги успокояваше нервите й, а Господ й бе свидетел, че в момента се нуждаеше от всичката утеха на света. Искаше Грей да я утеши, да я люби, да я обича. Само преди няколко минути й бе направил комплимент, а думите като че ли идваха направо от сърцето му. Мъжете като него не умееха да се преструват. Но комплиментите и любовта бяха две различни неща.

Тя се обърна с намерението да вземе чашки от шкафа и замръзна неподвижно, забелязала Грей на прага. Грей и зайчето.

Онзи ден на панаира изплува в съзнанието й — прежурящото слънце, сладката миризма на захарен памук, опияняващата радост, че са заедно и не се притесняват, че някой може да ги види. Представи си го как хвърля бейзболните топки — стараеше се така, сякаш щеше да получи като трофей искрящи диаманти, а не обикновено плюшено зайче. Но тя му се бе зарадвала като на диаманти, защото й бе подарено от него. А после пътят към дома, изпълнен с много смях и страстна любов.

— Това бе единственото нещо от баща й и аз бях длъжна да й го дам — отрони Кристин. — В деня, в който я донесох от болницата, поставих зайчето в люлката до нея. И не го извадих оттам, докато Манди не започна да пълзи. — Кристин се усмихна. — Тя имаше навика да го хваща за ухото и да го влачи подире си. Бяха неразделни. Вечер не искаше да заспи без него. Не можеше да казва зайо и повтаряше само ако.

Грей влезе в кухнята.

— Навремето постоянно ме уверяваше, че искаш дете от мен, но, когато това стана, позволи на друг мъж да го отгледа вместо мен.

— Моля те да ми повярваш, че разбрах, че съм бременна едва след като ти напусна града. А тогава вече нямах никаква представа накъде си тръгнал.

— А ако знаеше къде съм?

— Кълна ти се, че щях да дойда при теб. Дотогава вече бях осъзнала каква ужасна грешка съм направила. — Сега беше моментът да я попита защо не се бе върнала при него, но той не го направи и тя отново се зачуди защо. — Когато разбрах, че съм бременна, се паникьосах. Оцеляването, дори и общественото оцеляване, е инстинктивен акт, а аз вече знаех, че Пейтън… ме обича. Позволих му… — Не можеше да произнесе думите да ме люби, макар да подозираше, че Пейтън бе възприел нещата именно по този начин.

Ревността прониза Грей като нож. Дори и след всичко, което се бе случило между тях, след лъжите и измяната, мисълта, че е била с друг мъж, му причиняваше неописуема болка. И макар подобна реакция да му се струваше абсолютно необяснима, той не беше чак толкова глупав, че да отрича съществуването й.

— Пейтън остана очарован, когато му казах, че съм бременна. Аз бях съсипана, но той бе невероятно щастлив. А Адел… е, Адел бе в стихията си. Зае се да организира голяма сватба, доволна като никога от факта, че се женя за Пейтън Джаксън. Пейтън и аз изобщо не казахме на родителите си за бременността ми, а той никога не заподозря, че Аманда не е негово дете.

— И никой ли не можеше да брои до девет? — недоверчиво я изгледа Грей.

— Изкарах много трудна бременност и Манди се роди няколко седмици по-рано. Всички повярваха, че е родена преждевременно. Сега, като се замисля за това, си давам сметка, че лекарят сигурно е заподозрял нещо, но тогава не каза нито дума. Вероятно е решил, че Пейтън и аз сме правили секс още преди да се оженим.

— Онова, което не разбирам, е как изобщо си забременяла, при положение че твърдеше, че взимаш предпазни мерки.

— Наистина имах диафрагма, но не бях сигурна как точно да я използвам. Бях наивна и неопитна. Но ти със сигурност го знаеш.

Грей въздъхна. Навремето не знаеше какво да мисли за нейната неопитност. На моменти беше толкова дръзка и опитна, а друг път — плаха и несигурна. Фактът, че използва противозачатъчни средства, предполагаше известна обиграност, макар че винаги бе предпочитал да вярва, че е бил първият й любовник. И колкото и да бе странно, винаги бе вярвал, че тя е първата жена в живота му.

Миналото сякаш ги обгърна и притисна под тежестта си. Грей погледна надолу към зайчето, което още държеше в ръката си, и промълви:

— Пропуснах толкова много…

— Да — простичко рече тя и го погледна право в очите.

Искаше й се да протегне ръка и да докосне брадясалото му лице, да проследи с пръсти белега, да го накара да я прегърне… защото беше уплашен. Боеше се за Аманда, страхуваше се, че Грей никога няма да й прости и няма да облекчи болката, която тлееше в душата й вече десет години. Няма да стане неин защитник, любовник, приятел.

— Прегърни ме — прошепна Кристин.

Думите й го изненадаха не само защото и той искаше да й каже абсолютно същите думи. Отчаяно копнееше да докосне синините на врата й, желаеше да се сгуши в прегръдките й… защото беше уплашен. Боеше се за Аманда, страхуваше се от нестихващия физически копнеж, който раздираше тялото му. Искаше тази жена, искаше да я има като своя утеха, любовница, приятелка, а тази потребност да я притежава го плашеше по-силно от всичко останало. И въпреки това…

От гърлото му се изтръгна приглушен стон, той пусна зайчето на пода и протегна ръце към нея. Притиснаха се един към друг, спокойни и защитени, изпълнени с непоколебимата увереност, че нищо лошо не може да им се случи щом са заедно. Винаги е било така — те двамата срещу целия свят. Но те не се оплакваха. Прегръдката им бавно започна да прераства в нещо по-чувствено и интимно. Той почувства мекото й тяло, скрито под робата, тя усети стегнатите мускули под тънката тениска. Желанието завладя изгладнелите им сетива. Кристин докосна с устни наболата му брада, а после се зае да целува белега. Очерта го с пламенни целувки — всяка една от тях като че ли бе извинение за стореното. Когато наближи устата му, тя се поколеба. Боеше се, че Грей може да се отвърне от целувката й, но той не го стори и тя притисна устни към неговите. Бяха топли, пламенни — по-страстни и сладки и от най-съкровените мечти.

Целувката й предизвика буря от чувства в душата на Грей, заличи границите между минало и настояще, между любов и омраза. Беше готов да повярва, че се е върнал десет години назад, а Кристин се опитва да го прелъсти в оранжерията. И тогава устните й бяха топли и пламенни, изкусни и невинно чувствени и похотливи. И сега, както и тогава, мигновено изтръгнаха от него ответна реакция. Той зарови пръсти в косата й и жадно впи устни в нейните. Искаше да се осланя единствено на чувствата си. И да не разсъждава. Да осее шията й с целувки. Да погали с устни синините, които й бе причинил. Да усети как тялото й се разтапя под ласките му.

Кристин почувства обхваналата го възбуда, която я привличаше като магнит. Тя пъхна ръка между телата им и погали издутината на дънките му. Грей рязко си пое дъх, но все пак успя да прошепне с устни, притиснати към нейните:

— К… какво правиш?

— Съблазнявам те — прошепна в отговор тя.

И не го излъга. Отново и отново прокара ръка по тази толкова чувствителна и интимна част от тялото му.

Той се опита да прекрати чувственото й пътешествие, веднъж дори постави ръка върху нейната, но не намери сили да я възпре.

Кристин, откъснала устни от неговите и леко отдръпнала главата си назад, наблюдаваше израженията, които се сменяха по лицето му, взираше се в очите му, замъглени от желание.

— Ти ме желаеш, нали? — прошепна тя.

— Да! Господи, да!

— Вземи ме тогава — отчаяно изрече тя. — Накарай ме отново да се почувствам обичана.

Тя посегна да разкопчее ципа му. Този път той я възпря с думите:

— Не тук.

— В моята спалня. Ще проверя как е Манди и веднага идвам.

Грей тръгна по коридора към спалнята на Кристин… Опитваше се да не мисли изобщо. А да чувства. Единствено чувствата имаха значение. А в момента изпитваше единствено непоносима болка.

Кристин влезе в спалнята и затвори вратата след себе си. За няколко секунди стаята потъна в непрогледен мрак. После Кристин запали една лампа и приглушената й светлина освети тъмносиния килим, белите мебели, дамаските и пердетата, в които розовото преливаше в синьо-зелено, гостоприемно разхвърляното легло. Докато вървеше към Грей, тя развърза колана на робата си, измъкна ръце от ръкавите и остави дрехата да се свлече на пода.

Устата на Грей пресъхна. Погледът му се спря на тъмните зърна на гърдите й, които прозираха изпод ефирната белота на тънката й памучна нощница. Около малките копченца на дрехата имаше избродирани розови розички. Косата на Кристин падаше свободно върху раменете й се стелеше по гърба й. И, както и първия път, Кристин изцяло пое инициативата в свои ръце.

Изправи се на пръсти и леко докосна устните му с нейните. Едновременно с това разкопча ципа му и докосна с ръка възбудения му член. Грей простена. После рязко си пое дъх, почувствал как пръстите й се сключват около него и ръката й тръгва нагоре-надолу в чувствен и влудяващ го ритъм. Грей затвори очи и се понесе на вълните на тази толкова сладка агония. Усещаше устните й, които го обсипваха с безброй целувки. Той обаче не отвръщаше на ласките й. Беше изцяло погълнат от обхваналата го наслада и едва успяваше да си поеме дъх. Намери все пак сили да смъкне дънките си малко по-надолу, но в този момент, за негово огромно изумление, ръката й спря играта си. Грей отвори очи с намерението да се помоли за още и тогава я видя коленичила пред него. Тя го пое с уста. От гърлото му се изтръгна дрезгав, задъхан стон. Грей протегна ръка, за да се хване за нещо, но достигна единствено косата й. Изпита неописуема наслада и се опита да не мисли от кого Кристин би могла да е научила всичко това. Възбудата му се засилваше, извисяваше се до критични висини.

— Недей — отчаяно прошепна той, хвана я за раменете и я изправи. Устните му бяха само на няколко милиметра от нейните. И тогава, за своя изненада, се чу да задава най-налудничавия въпрос:

— Той ли те научи да се любиш така?

Въпросът изненада Кристин. Запита се дали отговорът й пък ще изненада Грей.

— Не — заяви тя и леко го целуна по устните. — Той искаше — Кристин задълбочи целувката, — умоляваше ме дори… — лекичко ухапа долната му устна. — Но аз никога не го направих. Не можах.

Грей затвори очи. Не беше сигурен как да реагира на думите й. Но когато устните й страстно се впиха в неговите, несигурността му се изпари. И той я целуна в отговор — без задръжки и задни мисли.

Кристин обожаваше целувките му. Изпитваше огромна наслада от допира на силните му гърди. Плъзна ръце под тениската му и нежно погали тялото му. Тениската й пречеше, ограничаваше ласките й.

— Свали я — прошепна тя. — Съблечи всичко.

Грей щеше да се подчини с готовност, но Кристин го изпревари. Той я остави да го съблече, защото усещаше, че това е важно за нея. Когато свали и последната му дреха, Кристин го измери с поглед от главата до пръстите на краката, а после пристъпи напред и го целуна по устните. Обхвана с ръце стегнатия му задник, бавно спусна длани, а чувствените й пръсти погалиха бедрата му. Когато достигнаха до мъжествеността му, възбудена до краен предел, Грей сякаш спря да диша за миг.

— Легни — прошепна Кристин.

Тя го поведе към леглото и той я последва, без да се противи. Легна по гръб на хладните чаршафи — чаршафи, които още пазеха аромата на тялото й. Кристин седна на леглото, наведе се напред, отмести косата, паднала върху очите му, а след това го целуна по устните — бавно и сластно.

— Свали си нощницата — промълви Грей и протегна ръце към нея.

Тя се отдръпна.

— Има време и за това.

Време.

Що се отнася до Грей, това време бе прекарано в място, което бе отчасти рай, отчасти — ад. Тя докосна всеки сантиметър от тялото му — това беше раят. Нежно целуна ухото му, а после се премести на брадичката, покри с целувки шията му. Отдаде заслуженото на китките на ръцете му, докосна с език местенцата между пръстите му. Устните й останаха дълго върху чувствителната вътрешна прегъвка на лакътя му, очертаха с нежност чувствени фигури върху пламналата му кожа, преместиха се върху гърдите му, възпламениха и тях по пътя си и се спуснаха към корема му. От време на време Кристин поспираше за миг, за да целуне отново устните му и да погали възбудения му член. И тогава започваше адът — изпепеляващата го болка ставаше почти неконтролируема. През цялото време обаче Грей не можеше да се отърве от усещането, че това е нещо като ритуал за нея. И се питаше какви ли мисли минават през главата й в момента.

Дали Грей изобщо може да си представи колко е важно за нея онова, което правеше в момента? Тази мисъл изникна в съзнанието на Кристин, докато целуваше коляното му и галеше с пръсти тъмните косъмчета по краката му. Това физическо утвърждаване на толкова дълго лелеяните блянове. Опиянението от близостта му — чувство, което смяташе, че може никога да не изпита отново. И въпреки това част от нея като че ли все още не можеше да асимилира факта, че той е при нея, че го гали и докосва. И тя, твърдо решена да се убеди докрай, се спускаше и докосваше нови и нови местенца по тялото му.

Тъкмо бе целунала пламенно стъпалото на крака му, когато Грей прошепна измъчено:

— Ела тук! Моля те.

Умолителните нотки, прокраднали се в гласа му, убедиха Кристин, че трябва да побърза. Тя протегна ръка, за да докосне за последен път пламналата му мъжественост, но той я сграбчи за китката.

— Идеята ти не е особено добра.

Кристин разбра и започна да разкопчава нощницата си. Едно копче, второ, трето… нощницата се свлече над едното й рамо и откри съвършената й гръд.

Грей се задъха при вида й и едва успя да прошепне:

— Ела при мен.

Тя се издърпа към него, вдигна нощницата си нагоре и дръзко го възседна. Усети ръцете му под нощницата си, които я докосваха по толкова интимен и познат начин, и забрави страха си, че никога вече няма да изпита ласките му. Почувства, че той търси… и намира сърцевината на женствеността й. Грей започна бавно да прониква в тялото й, тя простена от удоволствие и разтвори тялото и душата си, закопняла да го поеме целия. Настоящето беше много по-прекрасно и завладяващо от спомените, които бе кътала в душата си. Те отново се превърнаха в двете неотделими части на една душа. Две части, всяка една от които допълваше другата. Кристин вдигна поглед, за да види дали и Грей чувства същото. Така беше.

Физическото усещане, че е заровен дълбоко в тялото й, изпълни душата на Грей с наслада. Духовното им единение го остави без дъх. Сякаш беше в безтегловност, неспособен да почувства здрава почва под краката си. Как да постъпи? Не мисли! Дай воля на чувствата си!

И това никак не бе трудно, защото тялото на Кристин се движеше в трескав, забързан ритъм. Грей откликна на страстта й и тя изви тяло назад, за да поеме и да се наслади напълно на всеки негов тласък. Успя да разкопчее нощницата си докрай и тя се свлече около кръста й. Грей прокара ръце по голия й гръб, почувства нежния мъх във вдлъбнатината в основата на гръбнака й. После ги вдигна нагоре и обхвана меките й гърди. Дишането й изведнъж стана шумно и накъсано, тя отметна глава назад, извила шия като лебед. Косата й бясно се мяташе около нея. Изглеждаше… неописуемо прекрасна. И тогава тялото й бе обхванато от несекващи конвулсии. От устата й се изтръгна гърлено ръмжене, а семето му неудържимо се изля в нея, докато устните му крещяха:

— Кристииин!

 

 

Гол и бос, навлякъл единствено дънките си, Грей стоеше пред прозореца, облян от лунната светлина, и се взираше в душата си. Беше неспокоен. Толкова неспокоен, че тихичко се бе измъкнал от леглото с надеждата, че отдалечаването му от спящата Кристин ще му позволи по-разумно и обективно да обмисли въпросите, които не му даваха мира. Случилото се между тях бе променило всичко. Десет дълги години бе кътал омразата в душата си. Познаваше я до болка, изследвал я бе, опознал бе всичките й измерения и проявления. И бе свикнал с нея. И тогава се бе върнал тук, при нея… А тази нощ…

Грей въздъхна. Никоя друга жена не бе успяла да го изпълни с такава физическа наслада, да му вдъхне чувството за абсолютна завършеност и духовно единение. В момента на кулминацията, докато изливаше страстта си в гостоприемно разтвореното й тяло, той като че ли бе озарен от някаква ослепителна светлина. И тази светлина беше самата Кристин. В онзи миг за него не съществуваше никой друг в цялата вселена. Тя бе обладала всичките му сетива. И той не можеше да почувства нищо, освен допира на тялото й; не можеше да вкуси нищо, освен сладките й целувки; долавяше единствено нейното ухание, виждаше и чуваше… но единствено нея.

А когато светлината избледня и той отново прогледна за заобикалящия го свят, Грей установи, че вече не може да изпитва омраза. Друго чувство бе обсебило душата му. Чувство, което се боеше да назове. Чувство…

Дъхът му спря, когато почувства водопада от топли целувки, залял гърба му. В същия миг Кристин го прегърна, зарови ръце в косъмчетата по гърдите му, после бавно ги спусна към корема му. Но не го докосна толкова интимно, колкото по-рано през нощта. Не беше и нужно. Тялото му вече реагираше на присъствието й и близостта й.

— Обичам те, Грей — прошепна тя. — Винаги съм те обичала. И винаги ще те обичам.

— Недей…

— Само ме изслушай. Не е нужно да казваш нищо. — Тя потърка буза в гърба му и продължи: — Искам да се върнеш в живота ми, да станеш част от живота на Аманда. Доскоро си мислех, че до края на живота си ще трябва да плащам за грешката, която допуснах, но сега ми се ще да вярвам, че на тази агония все някога трябва да се сложи край. — Тя се поколеба, а после изрече с едва доловим глас: — Искам да се върнеш при мен.

Сърцето на Грей биеше до пръсване.

— Аз… аз не зная какво да кажа.

— Не казвай нищо. Само помисли върху думите ми. Помисли за нас.

Тя внезапно се отдръпна, заобиколи го и застана точно пред него. Бе облякла нощницата си и на слабата лунна светлина Грей отново видя ситните копченца и бродираните розички.

— Искам да ти кажа нещо — заговори Кристин. — Ако изобщо ще имаме някакво общо бъдеще, ти трябва да познаваш най-ужасните ми грешки. Трябва да знаеш защо тогава не избягах с теб. — Тя се усмихна. Несигурно. — От доста време чакам да ме попиташ, но ти така и не го направи.

— Ами… предполагам, че просто не ми се ще да науча кое се оказа за теб по-важно от мен. — Забеляза колко силно я разстроиха думите му и побърза да добави: — Виж, не е нужно да ми го казваш. Каквато и да е била причината, тя вече е минало и аз съм я приел.

— Напротив! Трябва да ти кажа! Нуждая се от прошката ти… ако това изобщо е възможно. Едва тогава ще мога аз да си простя.

Грей разбираше, че това е изключително важно за нея. Освен това виждаше страха, изписан на лицето й. Кристин се боеше от онова, което би могъл да си помисли за нея.

— Добре. Разкажи ми.

В съзнанието на Кристин изведнъж изплуваха образи, които преминаха през главата й като на забавен кадър: видя се да хвърля забързано дрехи в куфара си, видя баща си, който нахлу в стаята й, видя…

— Мерит влезе в стаята ми докато събирах багажа си и поиска да разбере какво си мислех, че правя. Клеърборн му бе казал за нашата връзка, а също и за побоя. Мерит беше бесен. Никога преди не го бях виждала толкова разгневен. Попита ме дали не съм си изгубила ума. Казах му, че не съм. Просто съм се влюбила. Мерит побърза да ме осведоми, че не зная нищо за любовта. Аз му го върнах и заявих, че ако някой не знае какво е любов, това е той, защото е способен да обича единствено парите си. За момент си помислих, че ще ме удари. Струва ми се, че и той си го е помислил, защото се извърна настрана и дълго време не проговори. Най-накрая ме погледна отново и спокойно съобщи, че съм свободна да постъпя както желая. При едно условие.

Грей я изчака да продължи, но когато не го направи, той се принуди да попита:

— И какво беше то?

— Мерит ми каза, че ако тръгна с теб, никога повече няма да мога да се върна в „Роузмийд“. И никога вече няма да видя него или Адел. Заплаши ме, че ще се откаже от мен, ще ме лиши от име и наследство. — За нейна чест Кристин погледна Грей право в очите и продължи: — Отказах се от всичко заради къщата, която мразех, заради парите, които всъщност никога не са ме интересували, и заради родителите, които така и не намериха време за мен докато растях.

Грей не каза нищо.

Очите на Кристин се напълниха със сълзи. Беше го изгубила завинаги. И макар да знаеше, че по никакъв начин не би могла да оправдае решението си, тя се опита поне да го обясни.

— През целия си живот съм била богата. Уплаших се от картината на бедност и отчаяна борба за залък хляб, с която Мерит ме заплаши. Увери ме, че в края на краищата ние с теб ще се намразим. И ме попита какво ще правя, когато се умориш от мен.

— И ти му повярва, че бих могъл да сторя това?

— Нямах си никого преди ти да се появиш в живота ми. Как бих могла да съм сигурна, че винаги ще ме искаш?

Онзи кучи син Мерит бе изиграл единствения коз, който му гарантираше победа — бе накарал самотната си дъщеря да повярва, че някой ден отново може да остане сама.

Грей погали бузата на Кристин, придърпа я към себе и рече:

— Прощавам ти. — Тя понечи да каже нещо, но той я възпря и докосна устните й с палец. Тя се облегна на горещата му длан, а палецът му бавно очерта долната й устна. После бавно проникна в устата й. Тя нежно го ухапа.

Грей затаи дъх и наведе глава за целувка — пламенна и страстна, продължила цяла вечност.

Когато най-после се отдръпнаха един от друг, Кристин го погледна с потъмнели от желание очи и промълви:

— Кажи ми, че изпитваш нещо към мен.

— Само че се боя да го назова с име.

— Тогава недей — съгласи се тя, повдигна се на пръсти и отново поднесе устни за целувка. Докато се целуваха, Грей бавно разкопча нощницата й и я остави да се свлече на килима. Вдигна голото й тяло и я отнесе до леглото. После я люби бавно — с нежни целувки и пламенни ласки, и накрая Кристин разбра онова, което той не бе посмял да изрече с думи. Грей я обичаше.

 

 

Нито един от двамата не знаеше, че едно сребристо беемве остана да се спотайва в мрака край къщата почти до зазоряване.