Робърт Джордан
Силата на сянката (6)

Глава 6
Входове

Моарейн поясни сякаш на стените с нисък, плътен глас:

— Ранд ал-Тор е един опърничав като муле, твърдоглав като чукан, тъп… мъж!

Елейн вдигна сърдито брадичка. Нейната детегледачка, Лини, често й беше казвала, че по-скоро можеш да изтъчеш коприна от свинска четина, отколкото да направиш от един мъж нещо повече от мъж. Но това не беше извинение за Ранд.

— Такива си ги отглеждаме в Две реки. — Нинив изведнъж цялата разцъфна от доволство: тя рядко успяваше да прикрие неприязънта си към Айез Седай. — Жените на Две реки умеят да се оправят с тях. — Ако се съдеше по изненадата на Егвийн, това си беше нагла лъжа.

Веждите на Моарейн се присвиха, сякаш се канеше да отвърне на Нинив малко по-твърдо. Елейн се размърда, но не можеше да измисли нищо, с което да предотврати свадата. Ранд продължаваше да изпълва мислите й. Той нямаше право! Но какво право имаше тя?

Вместо нея проговори Егвийн.

— Какво е направил, Моарейн?

Очите на Айез Седай се втренчиха в Егвийн толкова твърдо, че младата жена отстъпи назад, отвори рязко ветрилото си и го замаха нервно пред лицето си. Но суровият поглед на Моарейн се спря на Джоя и Амико, едната от които я гледаше отчаяно, докато другата сякаш не обръщаше внимание на нищо освен на отсрещната стена.

Егвийн се сепна — Джоя не бе овързана. Припряно провери преградата, засланяща жената от Верния извор. Надяваше се, че никоя от останалите не е забелязала, че подскочи — Джоя я плашеше почти до смърт. Но Елейн и Нинив не изглеждаха по-обезпокоени от Моарейн. Понякога й беше трудно да е толкова смела, колкото щерката-наследница на Андор, и често се улавяше, че й се иска да се оправя поне толкова добре, колкото нея.

— Стражите — промълви Моарейн сякаш на себе си. — Видях ги в коридора, но така и не си помислих, че… — Тя приглади роклята си, очевидно се мъчеше да се успокои. Елейн никога не бе виждала Моарейн толкова разстроена. Но пък и Айез Седай си имаше основание. „Не повече от мен. А дали?“ Усети се, че се мъчи да не поглежда Егвийн в очите.

Ако Егвийн, Нинив или Елейн бяха изгубили самообладание, Джоя сигурно щеше да каже нещо, нещо хитро и двусмислено, с което да ги обезпокои още повече. Ако бяха сами обаче. В присъствието на Моарейн само ги гледаше мълчаливо.

Моарейн мина покрай масата и спря пред Джоя. Пленничката беше почти с една глава по-висока, но дори и да беше облечена в коприни, пак нямаше да има съмнение кой владее положението. Джоя не се дръпна, но ръцете й за миг се впиха в полите.

— Уредих всичко — каза тихо Моарейн. — След четири дни ще бъдете отведени нагоре по реката с кораб, до Тар Валон и Кулата. А там не са толкова благи, колкото нас. Ако още не сте намерили истината, намерете я преди да стигнете до Южния пристан, иначе със сигурност ще стигнете до бесилките в Двора на изменниците. Повече няма да говоря с вас, освен ако не ме уведомите, че имате да ми кажете нещо ново. И не искам да чуя и една думичка от вас — и една думичка — освен ако наистина не е нова. Повярвайте ми, това ще ви спести много мъки в Тар Валон. Авиенда, би ли казала на капитана да вкара двама от хората си? — Елейн примигна, когато айилката стана и безшумно излезе през вратата — понякога Авиенда успяваше да стои толкова тихо, все едно че я нямаше.

Лицето на Джоя се съживи, сякаш искаше да проговори, но Моарейн само я изгледа и Мраколюбката извърна очи. Те блестяха като гарванови, изпълнени с черна гибел, но езикът й остана зад зъбите.

Изведнъж златистобяло сияние обкръжи Моарейн. Сиянието на жена, прегърнала сайдар. Само друга жена, обучена да прелива, можеше да го забележи. Потоците, задържащи Амико, се разплетоха по-бързо, отколкото би могла да го направи Елейн. Тя беше по-силна от Моарейн, потенциално поне. В Кулата жените, които я обучаваха, просто не можеха да повярват в нейния потенциал, както и в тези на Егвийн и Нинив. Нинив беше най-силната от трите — когато успееше да прелее. Но на страната на Моарейн беше опитът. Онова, което за тях все още изискваше усилие, тя можеше да го направи полузаспала. И въпреки това имаше неща, които Елейн и другите две можеха да направят, а Айез Седай не можеше. Това беше незначително удовлетворение пред факта колко бързо и лесно Моарейн успя да сплаши Джоя.

Вече освободена и в състояние да чува, Амико се обърна и едва сега забелязала присъствието на Моарейн, изписка и приклекна в дълбок реверанс като последната новачка. Джоя гледаше яростно към вратата, отбягвайки погледите им. Нинив, скръстила ръце, с побелели кокалчета от стискането на плитката си, гледаше Моарейн с поглед почти толкова убийствен, колкото този на Джоя. Егвийн опипа полата си с пръсти и изгледа яростно Джоя. Елейн се навъси — съжаляваше, че не е толкова смела като Егвийн, съжаляваше, че според нея изменя на приятелката си. Междувременно влезе капитанът. Двама Бранители вървяха плътно след него, униформите им бяха в черно и златно. Авиенда не беше с тях — изглежда, се бе възползвала от възможността да избяга за малко от Айез Седай.

Прошареният офицер с двата къси бели пискюла на шлема сведе боязливо поглед, когато очите му срещнаха тези на Джоя, макар че тя като че ли изобщо не го забелязваше. Очите му пробягаха нерешително по другите жени. Настроението в стаята беше напрегнато, а никой благоразумен мъж не би поискал да си има неприятности с жени като тях. Двамата войници стискаха копията си, сякаш се бояха, че ще им се наложи да бранят себе си. И сигурно наистина се бояха.

— Ще отведете тези двете в килиите им — каза рязко Моарейн на офицера. — Повторете заповедта. Не искам да има грешки.

— Да, Ай… — Капитанът, изглежда, се задави, преглътна и пое дъх. — Да, госпожо — добави той и я изгледа плахо, за да види дали това обръщение ще мине. Тя само го гледаше очаквателно и той шумно си пое дъх и продължи: — На пленничките е забранено да говорят дори помежду си. Могат да говорят само с мен. Двадесет души в стаята на тъмничарите и по двама пред всяка килия непрекъснато, по четирима пред вратата на килията в случай, че трябва да се отвори. Аз лично следя за приготвянето на храната им и им я отнасям. Всичко ще бъде както наредихте, милейди. — В гласа му се долавяше въпросителна нотка. Из Камъка пълзяха стотици слухове по отношение на пленничките и защо се налага двете жени да бъдат пазени толкова зорко. И се шепнеха какви ли не приказки за Айез Седай, една от друга по-мрачни.

— Добре — каза Моарейн. — Отведете ги.

Не беше ясно кой е по-нетърпелив да напусне стаята — дали затворничките, или пазачите им. Дори Джоя пристъпи бързо, като че ли не беше в състояние да пази повече мълчание пред Моарейн.

Елейн беше сигурна, че е запазила лицето си спокойно след като влезе в стаята, но Егвийн пристъпи до нея и я прегърна.

— Какво има, Елейн? Още малко и ще се разплачеш.

Загрижеността в гласа й докара сълзи в очите на Елейн. „Светлина! Няма да си позволя такава глупост. Няма! Плачеща жена е като ведро без дъно.“ Лини беше пълна с подобни поговорки.

— Три пъти! — избухна Нинив, обръщайки се към Моарейн. — Само три пъти се съгласи да ни помогнеш да ги разпитаме! И този път изчезна преди да сме започнали, а сега най-спокойно обявяваш, че ги изпращаш в Тар Валон! Щом няма да ни помагаш, поне не се меси!

— Не прекалявай с авторитета на Амирлин — отвърна й хладно Моарейн. — Тя може и да ви е пратила да преследвате Лиандрин, но вие сте все още само Посветени и ужасно невежи, каквито и писма да носите. Или смяташ да ги разпитвате тук цяла вечност, преди да вземете някакво решение? Вие от Две реки май гледате да правите всичко възможно, за да избегнете вземането на решения, когато се налага. — Нинив отвори и затвори уста и изцъкли очи, като че ли затруднена на кое обвинение да отговори първо, но Моарейн вече се бе обърнала към Егвийн и Елейн. — Стегни се, Елейн. Не знам как можеш да изпълниш заповедите на Амирлин, ако си мислиш, че всяка земя има същите порядки като тази, в която си се родила ти. А и не разбирам защо си толкова разстроена. Не позволявай чувствата ти да наранят други.

— Какво искаш да кажеш? — каза Егвийн. — Какви порядки? Какво говориш?

— Берелайн е била в покоите на Ранд — отвърна с пресекнат глас Елейн. Очите й примигнаха гузно към Егвийн. Явно се мъчеше да скрие чувствата си.

Моарейн я изгледа укорително и въздъхна.

— Щях да ти спестя това, ако можех, Егвийн. Ако Елейн не бе позволила неприязънта й към Берелайн да надмогне здравия й разум. Майенските порядки са твърде различни от онези, на които сте привикнали вие. Егвийн, знам какво изпитваш към Ранд, но вече трябва да си разбрала, че от това няма да излезе нищо. Той принадлежи на Шарката и на историята.

Пренебрегвайки думите й, Егвийн се взря в очите на Елейн. Елейн искаше да извърне поглед, но не можеше. Изведнъж Егвийн се наведе до нея и й прошепна в ухото.

— Обичам го. Като брат. А теб като сестра. Бих искала да ти е хубаво с него.

Очите на Елейн се разшириха и на лицето й бавно се изписа усмивка. Отвърна на прегръдката на Егвийн с още по-нежна прегръдка.

— Благодаря ти — промърмори тя. — И аз те обичам, сестро. О, благодаря ти.

— Тя не го разбира — каза Егвийн тихо и на лицето й се изписа доволна усмивка. — Ти влюбвала ли си се някога, Моарейн?

Стъписващ въпрос. Елейн не можеше да си представи Айез Седай влюбена. Моарейн беше Синя Аджа, а се твърдеше, че Синята Аджа са се отказали от всякакви страсти в името на своята кауза.

Крехката жена изобщо не се стъписа. Изгледа продължително двете прегърнати млади жени и най-сетне отвърна:

— Мога да се обзаложа, че знам лицето на мъжа, за когото ще се омъжа, по-добре, отколкото която и да е от вас двете знае името на бъдещия си съпруг.

Егвийн зяпна удивена.

— Кой е той? — ахна Елейн.

Айез Седай, изглежда, съжали, че го е изрекла.

— Може би имах предвид, че и трите еднакво не знаем. Не търсете кой знае какъв смисъл в няколко случайни думи. — Погледна замислено Нинив. — Ако някога си избера мъж — ако, казвам — това няма да е Лан. Толкова по въпроса.

Това беше отстъпка пред Нинив, но на нея като че ли не й хареса да го чуе. Нинив, по думите на Лини, си имаше „корава леха за копане“, с това, че обичаше не просто един Стражник, а мъж, който всячески се стараеше да отрича, че споделя любовта й. И този глупав мъж все говореше за своята лична война срещу Сянката, която не можел да прекрати, макар и да съзнаваше, че не може да спечели. Че не искал да облече Нинив във вдовишки дрехи за сватбения й ден. Все глупости от този сорт. Елейн не разбираше как Нинив се примирява с това. Нинив не беше от най-търпеливите жени.

— Ако сте се наприказвали вече за мъже — заяви кисело Нинив, сякаш решила да докаже точно това — може би е време да се върнем на същественото? — Стиснала дебелата си плитка, тя набираше скорост като воденично колело, на което са махнали запъвачките. — Как ще разберем коя от двете — Джоя или Амико — лъже, ако ги отпратим? Или дали и двете не лъжат? Или нито едната? И на мен не ми харесва да се мотая тук, Моарейн, каквото и да си мислиш, но вече минах през твърде много капани, за да се набутам в друг. А и не искам да тичам подир оня, дето духа. Аз… ние сме тези, които Амирлин изпрати след Лиандрин и останалите. След като, изглежда, не смяташ, че са достатъчно важни, за да отделиш повече от един миг да ни помогнеш, най-малкото, което можеш да направиш, е да не ни пречиш.

Изглеждаше едва ли не готова да отскубне прословутата си плитка и да удуши с нея Айез Седай. Моарейн обаче я гледаше с опасно хладното си кристално спокойствие, като че ли готова отново да предаде урока си как човек трябва да си държи езика зад зъбите, който преди малко бе изнесла на Джоя. Време беше Елейн да сложи край на това. Тя самата не знаеше как й се беше паднала ролята на омиротворителка сред тези жени — понякога й се дощяваше да ги хване и трите за вратовете и добре да ги разтърси, — но нали майка й винаги казваше, че не можеш да вземеш умно решение под властта на гнева.

— Би могла да поразшириш списъка си с нещата, които искаш да знаеш — намеси се тя. — Например, защо бяхме извикани при Ранд? Карийн ни отведе при него. Той, разбира се, е добре. Моарейн го Изцери.

— Изцерила ли го е? — ахна Нинив. — Какво се е случило с него?

— Той едва не загина — каза Айез Седай така спокойно, сякаш им обясняваше, че са й предложили чаша чай.

Елейн забеляза, че Егвийн цялата трепери, докато слушаха безстрастното описание на Моарейн, но в същото време се усети, че и тя самата трепери. Мехури на злото, бълбукащи през Шарката. Отражения, изскачащи от огледалата. Ранд, целият в рани. Сякаш съвсем между другото Моарейн добави, че била сигурна, че Перин и Мат са преживели нещо подобно, но са се отървали без поражения. В жилите на тази жена, изглежда, имаше лед вместо кръв. „Не, тя се ядоса на ината на Ранд. А и никак не беше хладна, когато проговори за женитба, колкото и да се опитваше да го прикрива.“ Но сега все едно обсъждаше дали някой топ коприна е с подходящ цвят за рокля.

— И смяташ, че тези… тези неща ще продължават? — възкликна Егвийн, след като Моарейн завърши. — Нищо ли не можеш да направиш, за да ги спреш? Или Ранд?

Моарейн поклати глава. Малкото синьо камъче, провиснало от косата й, се полюшна.

— Не и преди да се научи да контролира силите си. А може би и тогава няма да може. Не знам дали дори ще се окаже достатъчно силен, за да изтласка напиращата към него миазма. Най-малкото обаче ще може да се защитава по-добре.

— Не можеш ли да направиш нещо, за да му помогнеш? — настоя Нинив. — Ти си тази, която уж знае всичко, или поне за това претендираш. Не можеш ли да го научиш? Отчасти поне? И недей да ни пробутваш поговорки за птици, учещи рибите да хвърчат.

— Щеше да знаеш повече — отвърна Моарейн, — ако беше наблегнала по-задълбочено на учебните занимания. Щеше да знаеш повече. Искаш да се научиш да използваш Силата, Нинив, но изобщо не държиш да научиш повече за нея. Сайдин не е сайдар. Потоците са различни, начините на заплитането им са различни. На птицата даже би било по-лесно.

Този път бе ред на Егвийн да свали напрежението.

— Е, кажете все пак за какво е бил опърничав Ранд? — Нинив понечи да отвори уста и тя бързо добави: — Той понякога наистина е твърдоглав като камък. — Нинив рязко стисна уста: всички знаеха колко вярно е това.

Моарейн ги изгледа замислено. Понякога Елейн не беше сигурна доколко Айез Седай им вярва. И на тях, и на всички.

— Той трябва да се раздвижи — каза най-сетне Айез Седай. — А вместо това си седи тук и тайренците вече започват да се освобождават от страха от него. Седи си тук и колкото по-дълго си седи, без да прави нищо, толкова повече Отстъпниците ще възприемат неговото бездействие като признак на слабост. Шарката се движи и тече; само мъртвите са неподвижни. Трябва да действа, иначе ще загине. От острие на стрела, забито в гърба му, или от отрова в храната, или Отстъпниците просто ще се съюзят, за да му изтръгнат душата. Трябва да действа, иначе ще загине. — Елейн потръпна. Това, че опасностите изглеждаха съвсем реални, правеше нещата още по-лоши.

— И ти знаеш какво точно трябва да направи, нали? — процеди през зъби Нинив. — Планирала си точно действията му.

Моарейн кимна.

— Да не предпочиташ отново да хукне сам като див заек? Аз не бих рискувала. Този път може да загине, ако не и по-лошо, докато го намеря.

Това си беше вярно. Ранд едва ли си даваше сметка какво точно прави. И Елейн беше сигурна, че Моарейн не иска да изгуби и най-малката възможност да го напътства. Малкото, което той й позволяваше.

— Би ли споделила с нас плана си за него? — настоя Егвийн. Този път думите й едва ли помагаха да се разведри напрежението.

— Да, добре ще е — добави Елейн, сама изненадана от това, че гласът й прозвуча хладно като на Егвийн. Противопоставянето не беше в стила й, когато можеше да се избегне. Майка й винаги твърдеше, че е по-добре хората да бъдат увещавани, отколкото да ги тласкаш насила в правия път.

Дори поведението им да я беше раздразнило, Моарейн не го показа.

— Стига да ви е ясно, че трябва да го запазите за себе си. Един разкрит план е обречен на провал. Да, виждам, че разбирате.

Елейн поне разбираше — планът беше опасен и Моарейн не бе сигурна дали ще успее.

— Самаил е в Иллиан — продължи Айез Седай. — Тайренците винаги са били готови за война с Иллиан, както и обратното. Те се избиват от хиляда години и говорят за всяка такава възможност така, както други хора обсъждат предстоящия си празник. Съмнявам се, че дори да се разбереше за присъствието на Самаил, това би променило нещо, не и ако Преродения Дракон ги предвожда. Тийр ще последва Ранд с предостатъчна жар в това начинание и ако той надвие Самаил, ще…

— Светлина! — възкликна Нинив. — Ти не само желаеш той да поведе война, но държиш и да тръгне срещу един от Отстъпниците! Нищо чудно, че се е опънал. Той не е толкова глупав за един мъж.

— Най-накрая той ще трябва да се възправи срещу Тъмния — отвърна търпеливо Моарейн. — Наистина ли смяташ, че сега вече може да избегне Отстъпниците? Колкото до войната, има достатъчно войни и без него, всички една от друга по-безсмислени.

— Всяка война е безсмислена — промълви Елейн, но млъкна, на мига осъзнала за какво става дума. На лицето й се изписаха тъга и съжаление, но също и разбиране. Майка й често я беше учила за това как се предвожда една държава, както и как се управлява — две различни неща, но и двете необходими. А понякога и за двете се налагаше да се направят неща, които изглеждаха повече от неприятни, въпреки че цената на неизвършването им беше още по-тежка.

Моарейн я погледна съчувствено.

— Не винаги е приятно, нали? Когато си пораснала достатъчно, за да можеш да го разбереш, майка ти е започнала да те учи на това, което ще ти е нужно, за да управляваш след нея. — Самата Моарейн беше отрасла в кралския дворец на Кайриен, без да е предопределена да управлява, но беше свързана с кралското семейство и без съмнение беше слушала същите уроци. — И все пак, като че ли невежеството в някои случаи е по-добро. Като че ли понякога е по-добре да си обикновена селска женица, която не знае нищо извън границите на нивите си.

— Пак ли гатанки? — изсумтя презрително Нинив. — Войната за мен беше нещо, за което само бях чувала от разказите на амбуланти, нещо твърде далечно, което не разбирах съвсем. Но сега вече знам какво е. Мъже, които убиват други мъже. Мъже, които се държат като животни, принизяват се до животните. Опожарени села, горящи ферми и ниви. Глад, болести и смърт — за невинните, както и за виновните. Какво прави тази твоя война по-добра, Моарейн? Какво я прави по-чиста?

— Елейн? — тихо каза Моарейн.

Тя поклати глава — не й се искаше точно тя да го обяснява, — но не беше сигурна, че дори майка й, седнала на Лъвския трон, би запазила мълчание пред умолителния тъмноок взор на Моарейн.

— Войната ще избухне независимо дали Ранд ще я започне, или не — отрони тя неохотно. Егвийн отстъпи крачка назад, втренчила в нея невярващ поглед, не по-малко остър от този на Нинив. Неверието обаче се стопи от лицата им, след като тя продължи. — Отстъпниците няма да си стоят кротко и да чакат. Самаил едва ли е единственият, хванал юздите на държава, той просто е единственият, за когото знаем. Все някога те ще тръгнат срещу Ранд, вероятно лично, но със сигурност начело на войските, които командват. А страните, в които не властват Отстъпници? Колко от тях ще извикат „слава на Дракона“ и ще го последват в Тармон Гай-дон, и колко от тях ще се самоубедят, че падането на Камъка е една лъжа и че Ранд е просто поредният Лъжедракон, който трябва да бъде съкрушен, Лъжедракон, който вероятно е достатъчно силен, за да ги заплаши, ако не тръгнат първи срещу него? Така или иначе, войната наистина ще дойде. — Тя млъкна. Имаше и още, но не можеше, не искаше да им каже най-неприятното.

Моарейн не беше толкова въздържана.

— Доста добре — кимна тя, — но непълно. — Погледът, с който изгледа Елейн, казваше ясно, че разбира, че тя умишлено е премълчала останалото. Скръстила спокойно ръце пред гърдите си, тя се обърна към Нинив и Егвийн. — Нищо не прави тази война нито по-добра, нито по-чиста. Само дето тя ще заздрави привързаността на тайренците към него и накрая иллианците ще го последват също като тайренците. И как няма да го направят, след като знамето на Дракона се развее над Иллиан? Само новината за неговата победа би могла да сложи край на войните в Тарабон и Арад Доман в негова полза. Ето ви и прекратени войни. С един удар той ще стане толкова могъщ откъм човешка численост и мечове, че само съюз на всички останали държави, оттук до Погибелта, ще бъде в състояние да го победи, а със същия удар той ще покаже на Отстъпниците, че не е кацнала на клон тлъста яребица за тяхната мрежа. Това ще ги направи предпазливи и ще му спечели време, за да се научи как да използва мощта си. Той трябва да се задвижи пръв, да бъде чукът, а не гвоздеят. — Айез Седай направи лека гримаса, намек за доскорошния й гняв, така нарушил присъщата й невъзмутимост. — Длъжен е да почне пръв. А какво прави той? Чете. Чете, само колкото да си навлече още повече неприятности.

Нинив изглеждаше потресена, сякаш вече виждаше всички битки и сеещата се смърт; тъмните очи на Егвийн се бяха разширили от тъгата на скръбно разбиране. Лицата им накараха Елейн да потръпне. Едната беше гледала как отрасна Ранд, другата беше расла с него. А сега си го представяха как начева войни. Не Преродения Дракон, а Ранд ал-Тор.

Егвийн видимо се бореше с потреса си и се хвана за най-дребното, най-несъщественото, което Моарейн беше споменала.

— Как може четенето да му навлече неприятности?

— Решил е сам да разбере какво казват Пророчествата за Дракона. — Изражението на Моарейн си остана невъзмутимо, но гласът й изведнъж прозвуча почти толкова уморено, колкото се чувстваше самата Елейн. — Макар да са забранени в Тийр, оказа се, че главният библиотекар на Камъка разполага с девет превода в един заключен сандък. И сега всички са у Ранд. Изтъкнах му стиха, приложим в този случай, и той ми го цитира по един стар кандорски превод.

„Сила на Сянката плът човешка създаде

събудена за буна, вражди и разруха.

Преродения, кървящ и белязан,

с меча танцува сред мъгла и сънища,

по своя воля оковава заклетите в Сянката,

от града изгубен и прокълнат

за нова бран повежда копията,

копия кърши и ги кара да видят

истина, скрита отдавна в древния блян.“

Тя завърши с гримаса:

— Отнася се за този случай, разбира се, не по-зле, отколкото за всеки друг. Иллиан под властта на Самаил определено е прокълнат град. Поведе ли тайренските копия на война, окове ли Самаил, той ще е изпълнил тези стихове. Древният блян за Преродения Дракон. Но не иска да го разбере. Разполага дори с копие на Древния език, макар да не разбира и дума от него. Тича подир сенки, а Самаил, или Рахвин, или Ланфеар могат да го уловят в примката си преди да съм успяла да го убедя, че греши.

— Той е отчаян. — Кроткият глас на Нинив, Елейн беше сигурна в това, не беше заради Моарейн, а заради Ранд. — Отчаян е и се мъчи сам да намери пътя си.

— И аз съм не по-малко отчаяна — отвърна твърдо Моарейн. — Живота си посветих да го намеря и няма да му позволя да се провали, ако мога да предотвратя това. Почти толкова съм отчаяна, че… — Тя рязко млъкна и облиза устни. — Достатъчно е, че ще направя онова, което трябва.

— Не, не е достатъчно — отвърна рязко Егвийн. — Какво точно смяташ да направиш?

— Вие трите си имате други грижи — каза Айез Седай. — Черната Аджа…

— Не! — Гласът на Елейн беше остър като нож и заповеден. — Много тайни пазиш, Моарейн, но тази поне ни кажи. Какво си решила да му направиш? — В ума й проблесна образ как ще сграбчи Моарейн и ще я разтърси, за да изтръска истината от устата й, ако потрябва.

— Какво ще му направя ли? Нищо. Е, добре. Не виждам причина да го крия от вас. Нали разбрахте какво тайренците наричат „Великото хранилище“?

Беше странно за хора, които толкова се боят от Силата, но тайренците пазеха в Камъка колекция от предмети, свързани със Силата, която отстъпваше само на тази в Бялата кула. Самата Елейн смяташе, че това е защото са били принудени да пазят Каландор толкова дълго, независимо дали са го желали, или не. Дори Мечът, който не е меч, може би щеше да изглежда по-незначителна вещ сред други подобни. Но тайренците така и не бяха се осмелили да изложат на показ тези свои ценности, Великото хранилище се помещаваше в мръсни претъпкани стаички, скрити дори под подземията на тъмницата. Когато Елейн ги видя за пръв път, ключалките на вратите отдавна бяха проядени от ръжда, а много врати бяха вече изгнили и разпаднали се.

— Цял ден изгубихме долу — каза Нинив. — Да разберем дали Лиандрин и нейните приятелки са отмъкнали нещо. Не мисля, че са. Всичко беше потънало в прах и плесен. Ще са нужни десет кораба, за да се откара всичко до Кулата. Може да измислят някакво разумно приложение на всичко това тук. Аз не можах. — Изкушението да уязви Моарейн явно беше твърде силно, за да го преодолее, затова тя добави: — Щеше да знаеш всичко това, ако ни беше отделила малко повече от ценното си време.

Моарейн не усети заяждането. Беше потънала в себе си, обмисляйки това, което се въртеше в ума й. Накрая проговори тихо.

— В Хранилището има един определен тер-ангреал, нещо като рамка на врата от червен камък, леко изкривена на вид. Ако не успея да го накарам да вземе някакво решение, може би ще се наложи да мина през нея. — Синьото камъче на челото й се люшна и хвърли искри. Очевидно тя не гореше от нетърпение да предприеме тази стъпка.

При споменаването на думата „тер-ангреал“ Егвийн инстинктивно докосна корсажа на роклята си. Вътре си бе ушила малко джобче, за да скрие в него каменния пръстен. Този пръстен беше тер-ангреал, мощен сам по себе си, макар и малък, и Елейн беше едната от трите жени, които знаеха, че тя го притежава. Моарейн не знаеше нищо за него.

Странни неща бяха тер-ангреалите, реликви от Приказния век, както ангреалите и ша-ангреалите, макар и по-многобройни. Тер-ангреалите използваха Единствената сила, вместо да я уголемяват. Всеки от тях очевидно беше предназначен да извършва едно определено нещо, но въпреки че някои се използваха и днес, никой не можеше да бъде сигурен дали се използват по същото предназначение, за което са били създадени. Клетвената палка, над която една жена полагаше Трите клетви, когато биваше издигана в Айез Седай, бе такъв тер-ангреал, който превръщаше тези клетви в плът от плътта им. Последното изпитание, на което се подлагаха новачките, преди да бъдат издигнати в Посветени, се извършваше в друг тер-ангреал, който изравяше от душите им най-съкровените им страхове и ги превръщаше в реалност — или вероятно отвеждаше младата жена на някакво място, където те наистина бяха реалност. Странни неща можеха да се случат с тер-ангреал. Някои Айез Седай бяха „отгаряни“ или загиваха, или просто изчезваха при опит да ги проучат. И да ги използват.

— Видях този вход — каза Елейн. — В последната стая, в дъното на коридора. Лампата ми изгасна и три пъти се спънах и паднах, преди да стигна до вратата. — Лек полъх на смущение изчерви бузите й. — Побоях се да прелея от Силата там, дори не се осмелих да запаля отново лампата. Повечето от тези неща ми се струват боклук — мисля, че тайренците просто са натрупали всичко, което според някой би могло да има нещо общо със Силата — но си помислих, че ако прелея, може случайно да заредя нещо, което не е боклук, и кой знае какво би могло да направи то.

— А ако се беше препънала в тъмното и беше паднала през изкривения вход? — каза кисело Моарейн. — Там няма нужда от преливане, трябва само да влезеш.

— С каква цел? — попита Нинив.

— Да получиш отговори. Три отговора, всеки от които верен, за минало, за настояще и за бъдеще.

Първата мисъл на Елейн беше за детската приказка „Байли под хълма“ — заради трите отговора. Догони я втора мисъл, споходила този път не само нея, и тя я изрече, докато Нинив и Егвийн още отваряха уста:

— Моарейн, но това решава проблема ни. Можем да попитаме дали Джоя или Амико казват истината. Можем да попитаме къде са Лиандрин и останалите. Имената на Черната Аджа, които все още са в Кулата…

— Аз мога да попитам с какво онова нещо е толкова опасно за Ранд — намеси се Егвийн, а Нинив добави:

— Защо не си ни го казвала досега? Защо ни остави да слушаме ден след ден едни и същи приказки, след като можехме вече да сме го разбрали?

Айез Седай вдигна ръце да ги успокои.

— Вие трите тичате слепешката натам, където Лан и стотина Стражници заедно биха се промъквали много предпазливо. Защо според вас не съм прекрачила през тази рамка? Още преди много дни можех да попитам какво трябва да направи Ранд, за да оцелее и да победи, как би могъл да надвие Отстъпниците и Тъмния, как би могъл да се научи да контролира Силата и да се предпази от лудостта достатъчно дълго, за да довърши това, което е негов дълг. — Никоя от трите не проговори. — Има правила — продължи тя. — И опасности. Никой не може да прекрачи този праг повече от веднъж. Само веднъж. Можеш да зададеш три въпроса, но трябва да зададеш и трите наведнъж и да изслушаш отговорите им преди да те пуснат да се върнеш. Лекомислените въпроси, изглежда, се наказват, но също така изглежда, че това, което може да е сериозно за един, може да е лекомислено за друг. Но най-важното е, че въпроси, засягащи Сянката, имат сурови последствия. Ако попиташ за Черната Аджа, можеш да се върнеш мъртва или да излезеш полудяла и ломотеща безсмислици, ако изобщо излезеш. Колкото до Ранд… Не съм сигурна дали е възможно да се зададе въпрос за Преродения Дракон, без по някакъв начин да бъде засегната Сянката. Разбирате ли? Понякога има причини човек да е предпазлив.

— Ти откъде знаеш всичко това? — настоя Нинив и я изгледа ядно. — Върховните лордове със сигурност никога не са пускали никоя Айез Седай да изследва каквото и да било в Хранилището. Ако се съди по мръсотията там, нито едно от нещата не е виждало слънчева светлина от сто години, ако не и повече.

— Много повече, струва ми се — отвърна спокойно Моарейн. — Престанали са да ги събират преди близо триста години. Точно преди да престанат напълно, придобили този тер-ангреал. Дотогава той бил притежание на Първите на Майен, които използвали отговорите, за да им помогнат да опазят Майен от ръцете на Тийр. И са позволили на Айез Седай да го проучат. Тайно, разбира се — Майен никога не се е осмелявал да предизвика гнева на Тийр прекалено открито.

— Щом е бил толкова важен за Майен — попита подозрително Нинив, — защо тогава е тук, в Камъка?

— Защото Първите са взимали лоши решения, наред с добрите, в усилията си да опазят Майен от Тийр. Преди триста години върховните лордове замислили да построят флота и да проследят майенските кораби, за да намерят находищата на рибно масло. Халвар, тогавашният Първи, вдигнал цената на майенското масло за светилници много над цената на маслото от маслините на Тийр и за да убеди още повече върховните лордове, че Майен винаги ще поставя своите интереси под тези на Тийр, им дарил този тер-ангреал. Той самият вече го бил използвал и бил почти толкова млад, колкото Берелайн днес, определено с много години на управление пред себе си и много години на необходима благосклонност от страна на тайренците.

— Бил е глупак — промърмори Елейн. — Майка ми никога не би направила такава грешка.

— Може би не — каза Моарейн. — Но пък и Андор не е някаква малка държавица, притеснена от някоя много по-голяма и силна. Халвар наистина бил глупак, както се оказало — върховните лордове го убили още на следващата година, — но неговата глупост ми предоставя една възможност, ако ми се наложи да прибегна до нея. Опасна, но все пак по-добра от нищо.

Нинив промърмори нещо под нос, вероятно разочарована, че Айез Седай запазва спокойствието си.

— А ние си оставаме там, където си бяхме — въздъхна Егвийн. — Без да знаем коя лъже или дали и двете не лъжат.

— Разпитайте ги отново, ако искате — сви рамене Моарейн. — Разполагате с тях, докато не ги качат на кораба, въпреки че много се съмнявам, че някоя ще промени тепърва версията си. Моят съвет е да помислите за Танчико. Ако Джоя говори истината, това ще отпрати Айез Седай и техните Стражници да пазят Мазрим Таим, не само вас трите. Аз изпратих предупреждение до Амирлин по гълъб още когато чух за първи път версията на Джоя. Всъщност изпратих три гълъба, за да съм сигурна, че поне един ще стигне до Кулата.

— Много сме благодарни, че ни уведоми — отвърна хладно Елейн. Моарейн наистина си я караше както си знае. От друга страна, Амирлин беше изпратила точно тях да заловят Черната Аджа.

Моарейн килна леко глава, сякаш приемаше благодарностите за искрени.

— Няма за какво. Не забравяйте, че вие сте хрътките на Амирлин, пуснати да гонят Черната Аджа. — Леката й усмивка подсказа на Елейн, че знае точно какво си е помислила тя. — Решението накъде ще поемете трябва да си е ваше. Вие също ми го изтъкнахте — добави тя сухо. — Убедена съм, че вашето решение ще е по-лесно от моето. И вярвам също така, че тази нощ ще спите леко, доколкото е останало време за сън преди съмване. Лека нощ.

— Тази жена… — промърмори Елейн, след като вратата зад Айез Седай се затвори. — Понякога направо ми се иска да я удуша. — Тя се тръшна на един от столовете до масата и се намръщи.

Нинив изсумтя нещо като съгласие и пристъпи към тясната масичка до стената, на която имаше сребърни купи, шишенца с подправки и две кани. Една от каните, пълна с вино, бе сложена в бляскава купа с вече почти разтопен лед, донесен чак от Гръбнака на света, опакован в сандъци с трици. Лед посред лято, за да охлади питието на някой върховен лорд — на Елейн й бе трудно да си представи такова нещо.

— Една студена напитка преди лягане няма да ни се отрази зле — каза Нинив и се засуети над виното, водата и подправките.

— Наистина ли го мислиш, това, което ми каза, Егвийн? — попита Елейн. — За Ранд? — Егвийн кимна и Елейн въздъхна. — Помниш ли какво казваше Мин, всички онези нейни шеги за това как си го делим? Понякога се чудя дали това не е било някое нейно видение, за което не ни е разказала. Мислех, че означава, че и двете го обичаме и че тя го разбира. Но ти имаше правото над него, а аз не знаех как да постъпя. Все още не знам, Егвийн. Егвийн, той те обича.

— Ще трябва просто да му се каже направо — отвърна й твърдо Егвийн. — Когато аз се омъжа, ще бъде защото аз го искам, а не просто защото някой мъж очаква да го обичам. Ще бъда мила с него, Елейн, но преди да си отида, ще го накарам да разбере, че е свободен. Независимо дали го иска, или не. Майка ми казва, че мъжете са различни от нас. Казва, че ние искаме да сме влюбени, но само в мъжа, когото желаем. А един мъж има нужда да бъде влюбен, но ще обикне първата жена, която завърже за конец сърцето му.

— Всичко това е много умно — отвърна със свити устни Елейн, — но Берелайн е била в покоите му.

Егвийн изсумтя.

— Каквото и да цели, Берелайн няма да може да задържи ума си на един мъж достатъчно дълго, че да го накара да я обикне. Само преди два дни тя хвърляше погледи на Руарк. След още два ще започне да се усмихва на някой друг. Тя е като Елз Гринуел. Нали си я спомняш? Новачката, дето по цял ден прекарваше в двора за тренировки и мигаше с дългите си клепки на всеки Стражник.

— Тя не е мигала с клепки в спалнята му, и то посред нощ. Та тя беше облечена по-оскъдно от обикновено, ако това изобщо е възможно!

— Смяташ ли тогава да я оставиш да го спечели?

— Не! — Елейн го изрече много енергично, напълно убедена в това, но в следващия миг тонът й прозвуча отчаяно. — О, Егвийн, просто не знам какво да правя. Обичам го. Искам да се омъжа за него. Светлина! Какво ли ще каже майка ми? По-скоро бих прекарала една нощ в килия с Джоя, вместо да слушам лекциите на майка ми. — Андорските благородници, дори в кралските фамилии, се женеха доста често за простосмъртни и това не събуждаше особени коментари — поне в Андор, — но Ранд не можеше да се нарече точно обикновен простосмъртен. Майка й беше напълно способна да изпрати Лини да я довлече у дома за ухото.

— Мургейз едва ли може да каже кой знае какво, ако може да се вярва на Мат — отвърна й Егвийн успокоително. — Дори наполовина да му се вярва. Този лорд Гебрил, по който се е захласнала майка ти, едва ли е подходящият избор за една жена с глава на раменете си.

— Сигурна съм, че Мат преувеличава — сви устни Елейн. Майка й беше твърде проницателна личност, за да си позволи да се прави на глупачка пред всеки срещнат мъж. Ако лорд Гебрил — тя никога не беше чувала това име преди Мат да им го спомене, — ако този тип бе бленувал да вземе надмощие над Мургейз, тя щеше доста грубичко да го разбуди.

Нинив донесе три чашки с подправено вино, седна до двете и каза:

— Е, значи ти, Елейн, разбра, че си влюбена в Ранд, а Егвийн е разбрала, че не е.

Двете млади жени я зяпнаха — едната тъмна, другата руса, но и двете като огледален образ една на друга в изумлението си.

— Имам очи — поясни добродушно Нинив. — И уши, когато не си правите труд да си шепнете. — Отпи от виното си и когато продължи, гласът й беше станал хладен. — И какво смяташ да направиш по въпроса? Ако тази Берелайн е забила нокти в него, няма да е лесно да ги отскубнете. Сигурна ли си, че искаш да направиш това усилие? Знаеш какво е той. Знаеш какво го очаква дори ако оставим Пророчествата настрана. Лудост. Смърт. Колко още му остава? Година? Две? Или ще започне преди лятото да е свършило? Той е мъж, който може да прелива. — Отронваше всяка дума желязно твърдо. — Не забравяй какво са те учили. Не забравяй какво е той.

Елейн изправи глава и не извърна погледа си от Нинив.

— Това няма значение. Сигурно би трябвало, но няма. Може би съм глупава. Не ме интересува. Не мога да променя повика на сърцето си по чужда заповед, Нинив.

Нинив изведнъж се разсмя.

— Исках само да се уверя — каза тя топло. — Ти самата трябва да си сигурна. Не е лесно да се обича един мъж, но точно с този сигурно ще е доста по-трудно. — Усмивката й се стопи и тя продължи: — Но първият ми въпрос така и не получи отговор. Какво смяташ да направиш? Берелайн може и да изглежда мекушава — тя определено кара мъжете да я възприемат така! — но аз не мисля, че е такава. Тя е готова да воюва за това, което иска. И е от онези личности, които упорито държат на нещо, дори и да не го желаят, само защото някоя друга го желае.

— Аз бих я натикала в буре — каза Егвийн и стисна чашата си, все едно че беше гърлото на Първата — и бих я пратила обратно в Майен. В трюма на някой кораб.

Нинив поклати глава и плитката й се люшна.

— Това е много добре, но се опитай да дадеш някакъв полезен съвет. Ако не можеш, по-добре си мълчи и я остави сама да реши какво да прави. — Егвийн я зяпна и тя добави: — Елейн вече ще трябва да се оправя с Ранд, не ти. Ти вече отстъпи, не забравяй.

Забележката й би трябвало да събуди усмивката на Елейн, но това не стана.

— Всичко това уж трябваше да е много по-различно — въздъхна тя. — По-рано си мислех, че един ден ще срещна някой мъж, ще започна да го опознавам в продължение на месеци или години и постепенно ще разбера, че го обичам. Винаги съм смятала, че ще стане така. Ранд почти не го познавам. Говорила съм с него само пет-шест пъти за цяла година. Но разбрах, че съм влюбена в него, едва пет минути, след като очите ми го видяха. — Ето, това наистина беше глупаво. Но пък беше вярно и изобщо не я интересуваше, че е глупаво. Щеше да заяви същото на майка си, лице в лице, както и на Лини. Е, може би за Лини щеше да си помисли. Лини се справяше по много драстичен начин с глупостите и изглежда, продължаваше да смята, че Елейн е на десет години. — Но както стоят нещата, аз дори нямам право да се сърдя на Ранд. Нито на Берелайн. — „Бих го зашлевила през лицето така, че ушите му да звъннат! Бих я пердашила с тояга чак до кораба, които ще я върне в нейния Майен!“ Само че наистина нямаше право и от това й ставаше още по-зле. За яд на самата нея, в гласа й се прокрадна жална нотка. — Какво мога да направя? Той изобщо не се заглежда по мен.

— В Две реки — промълви замислено Егвийн, — ако една жена иска някой мъж да разбере, че се интересува от него, му затъква цветя в косата на Бел Тин или на Слънцеднева. Или може да му извеже празнична риза по всяко време. Или да му го изтъкне, като го помоли да танцува с нея и с никоя друга. — Елейн я изгледа невярващо и тя припряно добави: — Е, не ти предлагам чак да му извежеш риза, но има начини да му се каже какво изпитваш.

— Майенците вярват в откритите признания. — В гласа на Елейн се долавяше горчивина. — Може би така е най-добре. Просто да му го кажа направо. Така поне ще разбере какво изпитвам. Поне ще имам някакво право да…

Тя стисна чашата си, после отпи от виното. Да му го каже направо? Като някоя леконравна майенка! Остави празната чаша и въздъхна дълбоко.

— Но мама какво ще каже?

— По-важното е — промълви нежно Нинив — какво ще направиш, когато се наложи да се махаме оттук. Все едно дали ще е Танчико, или Кулата, или някъде другаде, където ще се наложи да отидем. Какво ще направиш, след като си му казала, че го обичаш, и веднага след това ще трябва да го изоставиш? Ако той те помоли да останеш с него? Ако ти се прииска?

— Ще тръгна. — В гласа на Елейн нямаше колебание, по-скоро се долавяше някаква острота. Нинив не биваше да пита това. — След като аз ще трябва да го приема зад същността му на Преродения Дракон, и той ще трябва да ме приеме такава, каквато съм, със задълженията ми. Искам да стана Айез Седай, Нинив. И това не е някакво детинско забавление. Нито работата, която трите трябва да свършим. Ти наистина ли би допуснала, че ще ви изоставя с Егвийн?

Егвийн побърза да я увери, че такава мисъл изобщо не й е минавала през ума. Нинив също, но доста бавно, което издаваше, че не е съвсем сигурна.

Елейн погледна едната, после другата.

— Всъщност се боях да не ми кажете, че съм глупава затова, че се ядосвам за такова нещо, когато би трябвало да се притесняваме за Черната Аджа.

Леко трепване в очите на Егвийн подсказа, че подобна мисъл й е хрумнала, но Нинив каза:

— Ранд не е единственият, който може да загине след година или след месец. Ние също можем да загинем. Времената вече не са каквито бяха, а и ние също се променяме. Ако само си седим и си мечтаем за това, което ни се иска, можем така и да не го видим до гроба.

Изказването й беше смразяващо, но Елейн кимна. Тя никак не беше глупава. Дано само да се справеха лесно с Черната Аджа. Но какво трябваше да направят сега?