Робърт Джордан
Силата на сянката (35)

Глава 35
Мъчителни уроци

Сърцето на Камъка в Тел-айеран-риод беше досущ като онова, което Егвийн помнеше от истинския свят, с огромни лъскави колони от червен камък, издигащи се към далечния таван под величествения централен купол — и Каландор, забит в светлите каменни плочи на пода. Само хората липсваха. Златните светилници не бяха запалени, но имаше някаква светлина, някак сумрачна и рязка същевременно, която сякаш струеше едновременно отвсякъде и отникъде.

Това, което не очакваше да види, беше жената, застанала отвъд проблясващия кристален меч и взираща се към смътните сенки между колоните. Облеклото й я изуми. Боси стъпала и широки панталони от яркожълт брокат. Над малко по-тъмножълтия широк пояс беше съвсем гола, като се изключеха златните верижки на шията й. По няколко бляскави малки златни кръгчета красяха ушите й, друго, по-голямо висеше на носа й, свързано с верижка с едно от пръстенчетата на лявото й ухо.

— Елейн? — ахна Егвийн и се загърна плътно с шала си, сякаш тя самата беше гола. Но не беше — беше облечена като Мъдра.

Щерката-наследница подскочи и когато се обърна към Егвийн, вече носеше скромна рокля в бледозелен цвят, с високо бродирано деколте и дълги ръкави, провиснали над китките й. Без обици. И без пръстен на носа.

— Така се обличат жените на Морския народ в морето — изрече тя припряно и се изчерви. — Исках само да видя какво изпитва човек и това място ми се стори най-подходящото. В края на краищата не бих могла да го направя на кораба, нали?

— И какво изпитваш? — попита я с любопитство Егвийн.

— Всъщност прохладно е. — Елейн огледа обкръжаващите ги колони. — И те кара да се чувстваш все едно че всички са вперили погледи в теб, макар тук да няма никой. — Тя изведнъж се разсмя. — Бедните Том и Джюйлин. През повечето време не знаят накъде да се обърнат. Половината екипаж са жени.

Егвийн също заоглежда колоните и потръпна неловко. Наистина изпитваше чувството, че ги гледат. Несъмнено се дължеше на това, че бяха единствените хора в Камъка. Никой, който имаше достъп до Тел-айеран-риод, не можеше да очаква някой да го наблюдава точно тук.

— Том ли? Том Мерилин? И Джюйлин Сайдар? Ама и те ли са с вас?

— О, Егвийн, Ранд ги изпрати. Ранд и Лан. Е, всъщност Том го изпрати Моарейн, но Ранд е изпратил господин Сайдар. Да ни помагат. Нинив направо цъфти, макар че се старае да не го показва.

Егвийн се подсмихна. Нинив разцъфнала? Лицето на Елейн сияеше и дрехата й отново се беше променила — сега бе с много по-ниско деколте, явно без тя да го осъзнава. Тер-ангреалът, странно усуканият каменен пръстен, помагаше на щерката-наследница да достига до Света на сънищата толкова лесно, колкото и Егвийн, но не й осигуряваше самоконтрол. Това трябваше да се научи. Странични помисли — например как би искала да изглежда пред Ранд — все още можеха да променят нещата по Елейн.

— Как е той? — Гласът на Елейн представляваше странна смесица от невинно безгрижие и загриженост.

— Ами — отвърна Егвийн — мисля, че е добре. — Разказа й всичко най-подробно. За Порталните камъни, за Руйдийн — толкова, колкото знаеше от чутото; плюс онова, за което бе успяла да се досети от неволно подхвърлените думи за очите на предците — за странното същество от знамето на Дракона, появило се на ръцете на Ранд, за разкритието на Баир, че той бил ориста на айилците, за свикването на вождовете на кланове в Алкаир Дал. Амис и другите Мъдри сигурно го правеха в момента — тя трепетно се надяваше, че го правят. Разказа й дори странната история с родителите на Ранд, макар и сбито. — Но какво да ти кажа, не знам. Той сега се държи дори по-странно отпреди, а и Мат също. Не искам да кажа, че е полудял, но… Станал е твърд като Руарк или Лан, в някои отношения поне навярно дори още по-твърд. Замисля нещо, струва ми се — нещо, за което държи никой да не узнае — и бърза да го постигне. Това е обезпокоително. Понякога имам чувството, че вече не вижда хората около себе си, че ги възприема само като камъчета на игралната дъска.

Елейн не изглеждаше разтревожена, или поне не заради същото.

— Той е това, което е, Егвийн. Един крал или пълководец не може винаги да си позволи да вижда отделните хора. Когато един владетел трябва да направи нещо, което е добро за държавата му, има случаи, в които някои трябва да пострадат заради общото благо. А Ранд наистина е крал, Егвийн, макар и без държава, ако не смятаме Тийр, и ако не иска да направи нищо, от което някой би могъл да пострада, най-накрая ще пострадат всички.

Егвийн изсумтя. Всичко това звучеше логично, но никак не й харесваше. Хората все пак са си хора и на тях трябва да се гледа като на хора.

— Има и още нещо. Някои от Мъдрите могат да преливат. Не знам колко от тях, но подозирам, че не са малко. Според това, което разбрах от Амис, намират и последната жена сред тях, в която има вродена и най-малката искрица. — Нито една айилска жена не беше загинала, опитвайки се да се научи да прелива, без още дори да осъзнава какво прави — такова нещо като Дива сред айилките не съществуваше. Мъжете, които можеха да боравят със Силата, ги чакаше по-мрачна съдба: те заминаваха на север, към Великата Погибел, или може би дори отвъд нея, чак до Изпепелените земи и Шайол Гул. Наричаха го „Поход за убийството на Тъмния“. Никой от тях не оцеляваше достатъчно дълго, за да срещне лудостта. — Авиенда е една от надарените, както се оказа. Мисля, че ще бъде много силна. Амис също смята така.

— Авиенда — рече удивено Елейн. — Разбира се. Трябваше да се сетя. Същата близост изпитах и към Джорин, още щом се запознах с нея. И към теб впрочем.

— Джорин?

Елейн отвърна с гримаса.

— Обещах да й запазя тайната, а ето че при първата възможност езикът ми се развърза. Е, не допускам, че би могла да й навредиш, нито пък на сестрите й. Джорин е Ветроловката на „Танцуващият по вълните“, Егвийн. Тя може да прелива, както и повечето други Ветроловки. — Тя погледна към колоните около тях и деколтето й изведнъж отново се вдигна до брадичката. Тя оправи един тъмен дантелен шал, който го нямаше доскоро, и покри косата си. — Егвийн, не бива да го казваш на никого. Джорин се страхува, че Кулата може да ги принуди да станат Айез Седай или да се опита да ги контролира по някакъв начин. Аз й обещах да направя каквото мога, за да не позволя това да се случи.

— Няма да кажа — отвърна бавно Егвийн. Мъдри и Ветроловки. Жени, можещи да преливат сред едните и сред другите, а никоя от тях не бе положила Трите клетви. Клетвите бяха предназначени да накарат хората да вярват на Айез Седай или поне да не се боят от мощта им, но въпреки това на Айез Седай в повечето случаи им се налагаше да се движат тайно. Мъдрите — както и Ветроловките, беше готова да се обзаложи — се радваха на почетни позиции в своите общества. Това, че не бяха обвързани, сигурно ги правеше по-малко уязвими. Струваше си да помисли върху това.

— Двете с Нинив се движим добре по график, Егвийн. Джорин ме учи да боравя с климата — няма да повярваш само колко големи са потоците на Въздух, които тя може да сплита! — и между нас казано, караме „Танцуващият по вълните“ да се движи по-бързо от всякога, а това наистина означава бързо. Би трябвало да пристигнем в Танчико след още три дни, може би два, според Койне. Тя е Надзорницата на платната, капитанът, един вид. Десет дни от Тийр до Танчико. И то при положение, че се спираме да поговорим с всеки кораб на Ата-ан Миере, който видим. Егвийн, Морският народ смята, че Ранд е техният Корамуур.

— Нима?

— Повечето неща от онова, което се случи в Тийр, Койне си ги представя погрешно — първо на първо, тя смята, че сега Айез Седай служат на Ранд. Двете с Нинив решихме, че е най-добре да не я разубеждаваме — но веднага, щом го разкаже на някоя друга Надзорница на платна, всички ще са готови да пръснат мълвата и да служат на Ранд. Вярвам, че ще направят всичко, което той поиска от тях.

— Де и айилците да бяха толкова отзивчиви — въздъхна Егвийн. — Руарк смята, че някои от тях ще откажат да го признаят, въпреки драконите от Руйдийн. Сигурна съм, че един от тукашните, казва се Куладин, е готов да го убие при първа възможност.

Елейн пристъпи към нея.

— Ти ще се погрижиш това да не се случи. — Не беше въпрос, нито молба. В сините й очи грееше ярка светлина, а ръката й стискаше остра кама.

— Ще направя всичко, което ми е по силите. Руарк му осигурява охрана.

Елейн, изглежда, едва сега забеляза камата и се сепна. Оръжието изчезна.

— Трябва да ме научиш на онова, което те учи Амис, Егвийн. Много е разсейващо да виждаш как разни неща се появяват и изчезват или изведнъж да разбереш, че си облечена в други дрехи. Но просто така става.

— Ще те науча. Когато имам време. — Вече твърде дълго се бе задържала в Тел-айеран-риод. — Елейн, ако случайно не се окажа тук на следващата ни среща, не се безпокой. Ще се опитам, но може да не успея да дойда. Гледай да предадеш на Нинив. Ако не се появя, наминавай всяка нощ след това. Сигурна съм, че няма да се забавя много.

— Както кажеш — отвърна неуверено Елейн. — Със сигурност ще ни отнеме седмици, докато разберем дали Лиандрин и останалите са в Танчико. Том, изглежда, смята, че градът ще се окаже доста объркан. — Очите й се отместиха към Каландор, забит наполовина в камъка. — Защо го направи това според теб?

— Каза, че ще задържи тайренците на негова страна. Докато знаят, че оръжието е тук, няма да забравят, че ще се върне. Може би е наясно какво говори. Надявам се…

— О. Аз пък помислих, че… може би… се е ядосал заради… нещо.

Егвийн я изгледа навъсено. Тази внезапна нерешителност съвсем не беше присъща на Елейн.

— За какво да е ядосан?

— О, нищо. Просто ми хрумна. Егвийн, пратих му две писма преди да напусна Тийр. Да знаеш случайно как ги е приел?

— Не, не знам. Споменала ли си в тях нещо, което според теб би могло да го ядоса?

— Разбира се, че не. — Елейн се засмя весело, но прозвуча малко като преструвка. Роклята й изведнъж стана от черна вълна, достатъчно дебела за люта зима. — Би трябвало да съм глупачка, за да му напиша нещо, което би могло да го ядоса. — Косата й щръкна на всички страни като налудничав венец. — В края на краищата, мъча се да го накарам да се влюби в мен. Просто се мъча да го накарам да ме обикне. О, защо мъжете не са нещо по-простичко? Защо трябва да създават толкова трудности на човек? Добре поне, че е далече от Берелайн. — Вълната отново стана коприна, срязана още по-ниско и отпреди. Косата й заблестя по раменете така, че блясъкът на роклята й избледня пред нея. Приятелката й се поколеба, потупвайки с пръстче долната си устна. — Егвийн? Ако ти се удаде възможност, би ли му казала, че сериозно мисля това, което му казах в… Егвийн? Егвийн!

Нещо сграбчи Егвийн. Сърцето на Камъка потъна в мрак, сякаш я бяха стиснали за врата и я дърпаха.

 

 

Егвийн изохка силно и се събуди с разтуптяно сърце, втренчила очи в ниския покрив на потъналата в мрак палатка над главата й. През отворените прозорци се процеждаше лунна светлина. Тя лежеше под одеялата, под които се беше свряла преди да заспи — Пустошта беше точно толкова студена през нощта, колкото гореща през деня, а мангалът, отделящ сладникава миризма на горяща изсъхнала тор, почти не топлеше. Но какво я беше издърпало?

Внезапно забеляза Амис — седеше с кръстосани крака до нея, загърната в сенки. Мрачното лице на Мъдрата изглеждаше не по-малко застрашително от нощта наоколо.

— Ти ли го направи, Амис? — каза тя сърдито. — Нямаш право да ме дърпаш така. Аз съм Айез Седай от Зелената Аджа и… — този път лъжата излезе лесно от устата й — …и нямаш никакво право да…

Амис я прекъсна с мрачен глас.

— Отвъд Драконовата стена, в Бялата Кула, може да си Айез Седай. Но тук си просто една невежа ученичка, глупаво дете, пълзящо в бърлога на усойници.

— Знам, че ти обещах да не отивам в Тел-айеран-риод без теб — каза Егвийн, — но…

Нещо я сграбчи за глезените и я повлече; одеялата се смъкнаха на пода, а нощната й риза се свлече до мишниците й. Обърната с главата надолу, тя увисна, с лице, изравнено с това на седящата Амис. Изпаднала в гняв, тя посегна към сайдар… и усети, че е заслонена.

— Сама поиска да отидеш — изсъска й тихо Амис. — Предупредих те, но не, ти реши да отидеш. — Очите й сякаш засияха в нощта, все по-ярко и по-ярко. — Без да те е грижа какво може да те дебне там. В сънищата има разни неща, пред които и най-смелото сърце може да се пръсне. — Лицето около очите й, грейнали като два синкави въглена, започна да се топи, изпъна се. На мястото на кожата изникнаха люспи; челюстите й се издадоха напред, осеяни с остри зъби. — Неща, които ядат и най-смелите сърца — изръмжа тя.

Егвийн изпищя и отчаяно заблъска щита, който я отделяше от Верния извор. Опита се да удари това ужасно лице, да заблъска с юмруци това чудовище, което не можеше да бъде Амис, но нещо я стисна за китките и я изпъна, гърчеща се посред въздуха. Единственото, което й оставаше, бе да врещи пред тези челюсти, затварящи се около лицето й.

 

 

Егвийн изпищя и седна, стисна одеялата си. С усилие успя да затвори уста, но нищо не можа да направи, за да спре конвулсиите, които я разтърсваха. Беше в палатката… наистина ли? Тук, до нея беше и Амис, седнала кръстато сред сенките, сияеща от обгръщащия силуета й сайдар — а наистина ли беше тя? Отчаяно се разтвори за Извора и едва не зави като вълчица, когато отново се натъкна на преградата. Отхвърли одеялата и запълзя по застланите върху камъка черги на ръце и колене, разхвърля подредените си дрехи и затършува с две ръце. Имаше нож. Къде ли беше той? Къде ли? Ето го!

— Я сядай! — рече й сурово Амис. — Че ако те напаря едно хубаво, знаеш ли как ще ми се разшаваш. Хич няма да ти хареса.

Егвийн се извъртя на колене, стиснала ножа.

— Този път наистина ли си ти?

— Аз ами, че кой друг? И този път, както и предишния. Мъчителните уроци най се помнят. Ти да не си решила да ме мушкаш?

Егвийн се поколеба, но прибра ножа в канията.

— Нямаш право да…

— Имам всякакво право! Ти ми даде дума. Не знаех, че Айез Седай могат да лъжат. Ако ще те уча, трябва да привикнеш да правиш това, което ти кажа. Не искам да видя някоя моя ученичка да си пререже гърлото! — Амис въздъхна и сиянието около нея изчезна, както и преградата между Егвийн и сайдар. — Не мога да те засланям повече. Много по-силна си от мен. В Единствената сила де. За малко щеше да счупиш щита ми. Но ако не можеш да си държиш на думата, не знам дали ще ми се иска да те уча.

— Ще си спазя думата, Амис. Обещавам ти. Но трябва да се срещам с приятелките си, в Тел-айеран-риод. И на тях съм обещала. Амис, те може да се нуждаят от помощта ми, от съвета ми. — Лицето на Амис беше трудно да се различи в тъмното, но Егвийн не забеляза някакво омекване. — Моля те, Амис. Ти вече ме научи на толкова неща! Мисля, че сега мога да ги намеря, където и да са. Моля те, не спирай, след като имаш да ме научиш на още толкова неща. Каквото и да ме накараш, ще го направя.

— Сплети си косата — рече Амис.

— Косата ли? — повтори колебливо Егвийн. Тук това едва ли щеше да й причини неудобство, но защо? Сега тя си я носеше пусната, падаща свободно на раменете й, но не беше чак толкова отдавна, когато беше готова да се пръсне от гордост в деня, в който Женският кръг, у дома, щеше да заяви, че е достатъчно пораснала, за да получи правото да си я прибере на плитка като тази, която носеше Нинив. В Две реки плитката означаваше, че си достатъчно голяма, за да бъдеш смятана за жена.

— По една плитка над всяко ухо. — Гласът на Амис продължаваше да е хладен като скала нощем. — Ако нямаш панделки за плитчиците, ще ти намеря. При нас така носят косите си малките момиченца. Момиченца, които са още твърде млади, за да се разчита, че ще удържат на думата си. Когато ми докажеш, че можеш да държиш на своята, ще можеш да си я носиш както си искаш. Но ако отново ме излъжеш, ще те накарам и полите да си отрежеш, като рокличките на малките момиченца, и ще ти намеря кукла да си я носиш. Когато решиш да се държиш като жена, и с теб ще се отнасят като с жена. Съгласи се, иначе няма да те уча повече.

— Ще се съглася, ако ме придружиш, когато се наложи да се срещна с…

— Съгласи се, Айез Седай! Не се пазаря с деца или с такива, които не умеят да държат на думата си. Ако ще правиш каквото ти казвам, приемай това, което реша да ти дам, и нищо повече. Иначе се махай и сама се убий, щом толкова искаш. Аз… няма… да ти… помагам!

Егвийн дори се зарадва, че е тъмно. Тъмнината прикри навъсеното й лице. Тя наистина беше дала дума, но всичко бе толкова нечестно… Никой не се опитваше да огражда Ранд с някакви си глупави правила. Какво пък, навярно той наистина беше по-различен. Във всеки случай никак не беше сигурна дали й се иска да размени суровите забрани на Амис срещу желанието на Куладин да я прониже с някое копие. Мат със сигурност нямаше да се подчини на правила, наложени му от други. Но пък тавирен или не, Мат нямаше и какво толкова да учи — единственото, което трябваше да прави, бе да бъде такъв, какъвто е. Най-вероятно той щеше да откаже да учи каквото и да е, ако все пак му паднеше възможност, освен как по-ловко да играе на комар и да се прави на глупак. А тя искаше да се учи. Понякога това приличаше на неутолима жажда — колкото повече поглъщаше, толкова повече ожадняваше. Но въпреки това не беше честно. „Но нещата са такива, каквито са“ — каза си тя примирено.

— Съгласна съм — рече на глас. — Ще правя това, което ми кажеш, ще приемам само това, което ми предложиш, и нищо повече.

— Добре. — След дълга пауза, в която сякаш очакваше да види дали Егвийн случайно няма да каже нещо повече — тя благоразумно си сдържа езика зад зъбите. — Амис продължи: — Решила съм да бъда твърда с теб, Егвийн, но това не е просто прищявка. Това, че смяташ, че вече съм те научила много, само показва колко малко все още знаеш. Ти имаш силен талант за сънуване; много е възможно един ден далеч да надминеш всички нас. Но ако не учиш това, което аз мога да ти предам — това, което и четирите можем да ти предадем — никога няма да развиеш този свой талант напълно. И най-вероятно няма да доживееш достатъчно дълго, за да го постигнеш.

— Ще се постарая, Амис. — Сметна, че е успяла да придаде достатъчно покорство на гласа си. Защо тази жена просто не кажеше какво точно иска да чуе? Щом Егвийн не можеше да отива в Тел-айеран-риод сама, тогава Амис трябваше да дойде с нея при следващата й среща с Елейн. Или може би с Нинив този път.

— Добре. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Не, Амис.

Този път паузата беше по-дълга. Егвийн изчакваше колкото може търпеливо, стиснала длани в скута си.

— Значи можеш да сдържаш желанията за себе си, щом поискаш — най-сетне каза Амис, — макар това да те кара да се дръгнеш като крастава коза. Да не би да бъркам причината? Мога да ти дам мехлем. Не? Много добре. Ще те придружа, когато ти се наложи да се срещнеш с приятелките си.

— Благодаря — отвърна нацупено Егвийн. Сега пък крастава коза!

— Освен ако не си ме слушала, когато тм го казах още отначало, учението няма да бъде нито лесно, нито кратко. Въобразяваш си, че в последните дни си се трудила много. Сега се подготви наистина да отдадеш време и усилия.

— Амис, ще се уча толкова, колкото можеш да ме учиш, и ще се трудя толкова здраво, колкото поискаш, но между Ранд и Мраколюбците… Времето може да се окаже недостижим лукс, а кесията ми — празна.

— Знам — каза уморено Амис. — Той вече ни безпокои. Ела. Вече загуби предостатъчно време с детинщините си. Има да се обсъдят някои женски работи. Хайде. Другите вече ни чакат.

Едва сега Егвийн забеляза, че одеялата на Моарейн са празни. Посегна към роклята си, но Амис я спря.

— Това няма да ти трябва. Близо е. Наметни си едно одеяло и да тръгваме. Вече свърших твърде много работа за Ранд и ще имам още като свършим.

Егвийн се уви неуверено в одеялото и последва по-възрастната жена навън в нощта. Наистина беше студено. Кожата й настръхна и тя заподскача от крак на крак по камъните — бяха студени като лед. След дневния зной нощта изглеждаше студена като посред люта зима в Две реки. Дъхът й ставаше на тънка пара пред устата й и въздухът веднага го поглъщаше. Но колкото и да беше студен, въздухът все пак беше сух.

В дъното на бивака на Мъдрите имаше една малка палатка, която тя не бе забелязала преди, ниска като останалите, но плътно прилепена към земята и без никакви отвори. За нейна изненада, Амис започна да съблича дрехите си и й даде знак да направи същото. Стиснала зъби, за да не затракат, Егвийн бавно последва примера й. Старата айилка се съблече до голо, изправи се спокойно, все едно че нощта изобщо не беше така смразяваща, започна да диша дълбоко и да размахва енергично ръце във въздуха, след което се пъхна вътре. Егвийн я последва с готовност.

Влажният зной я удари между очите като тояга. От всяка поричка на кожата й рукна пот.

Моарейн вече беше тук, както и останалите Мъдри, и Авиенда — всичките съвсем голи и потни, насядали около железен казан, напълнен до ръба с опушени камъни. Казанът, както и камъните, излъчваха топлина. Айез Седай, изглежда, почти се бе възстановила след преживяното изпитание, въпреки че кожата около очите й беше изопната — нещо, което Егвийн не бе забелязвала у нея досега.

Докато Егвийн предпазливо си търсеше място, на което да седне — тук липсваха наслоените една връз друга черги, — Авиенда гребна шепа вода от един по-малък котел и я изсипа в по-големия съд. Водата изсъска и се изпари, без да оставя дори петънце влага върху камъните. Лицето на Авиенда беше кисело. Егвийн знаеше как се чувства. На новачките в Кулата също им възлагаха слугинска работа — тя самата не беше сигурна дали мразеше търкането на подове повече от чистенето на кухненски съдове, или обратното. Тази задача тук съвсем не изглеждаше толкова изнурителна.

— Трябва да обсъдим какво да правим с Ранд ал-Тор — каза Баир, след като и Амис се разположи до тях.

— Какво да правите с Ранд ли? — възкликна разтревожена Егвийн. — Той има белезите. Той е този, когото търсехте.

— Че е той, той е — каза мрачно Мелайне и отметна с ръка дългите кичури огнена коса от влажното си лице. — Но трябва да се погрижим колкото се може повече хора от народа ни да оцелеят след неговото идване.

— Не по-малко важно е — каза Сеана — да се погрижим той самият да оцелее, за да изпълни останалата част от пророчеството. — Мелайне я погледна гневно, а тя търпеливо допълни: — Иначе никой от нас няма да оцелее.

— Руарк каза, че ще назначи част от хората на Джиндо за негови телохранители — бавно отрони Егвийн. — Да не би да се е отказал?

Амис поклати глава.

— Не се е отказал. Ранд ал-Тор спи в палатките на Джиндо със сто души, които го чакат будни, докато той сам не се събуди. Руарк ще го следва и може би ще се противопоставя на решенията, които счете, че са погрешни, но няма да се опитва да го напътства.

— Смятате ли, че той има нужда от напътствия? — Тук Моарейн вдигна вежди, но Егвийн не й обърна внимание. — Дотук направи, каквото направи, без напътствия.

— Ранд ал-Тор не познава нашите нрави — отвърна Амис. — Може да допусне стотици грешки и да настрои някой вожд на клан срещу себе си, да ги накара да видят в него само един влагоземец, а не Оня, що иде със Зората. Моят мъж е великолепен човек и добър вожд, но не е миротворец, обучен да напътства разгневени мъже да снишат копията си. Трябва да разполагаме с човек, който да е близо до Ранд ал-Тор и да му шепне на ухото, когато види, че може да предприеме погрешна стъпка. — Тя махна с ръка на Авиенда да хвърли още вода върху камъните и младата жена се подчини смирено.

— И трябва да го следим внимателно — намеси се рязко Мелайне. — Трябва винаги да сме наясно какво смята да предприеме, още преди да го е направил. Изпълването на Пророчеството за Руйдийн е започнало — не може да бъде спряно близо до края му, така или иначе — но сериозно смятам да се погрижим колкото се може повече от хората ни да оцелеят. Как да се постигне това зависи от намеренията на Ранд ал-Тор.

Баир изглеждаше само кожа и кости.

— Ти го познаваш от дете. Дали ще те слуша?

— Съмнявам се — отвърна Егвийн. — Вече не ми се доверява така, както по-рано. — Постара се да не поглежда към Моарейн.

— А тя дали ще ни каже, дори да й се довери? — попита Мелайне. — Не желая да се караме, но все пак Егвийн и Моарейн са Айез Седай. Това, към което се стремят те, може да не се окаже същото, което целим ние.

— Някога сме служили на Айез Седай — поясни простичко Баир. — Но сме се провалили. Може би не сме пригодни да им служим повече.

Явно смутена, Мелайне се изчерви.

Моарейн не даде признаци, че е забелязала, нито че е чула и предишните думи на жената впрочем. Ако се изключеше изопнатата кожа около очите й, изглеждаше спокойна като лед.

— Ще помогна с каквото мога — каза тя хладнокръвно, — но влиянието ми над Ранд е малко. Засега поне той заплита Шарката по свой собствен замисъл.

— В такъв случай се налага да го следим отблизо и само да се надяваме — въздъхна Баир. — Авиенда, ти ще посрещаш Ранд ал-Тор всяка сутрин, след като се събуди, и няма да го оставяш, докато не се пъхне под одеялата си за през нощта. Ще стоиш толкова близо до него, колкото косата по главата му. Опасявам се, че междувременно ще трябва да започнем обучението ти и че за теб това ще бъде бреме — да вършиш и двете неща едновременно, но няма как да го избегнем. Ако говориш с него — и особено ако го слушаш, — няма да ти е трудно да се справиш. Малцина мъже са склонни да отпратят една хубавичка млада жена, която е готова да ги слуша. Може би все нещо ще му се изплъзне от устата.

С всяка следваща дума Авиенда се вдървяваше все повече. Когато Баир завърши, тя отсече:

— Няма!

Настъпи мъртва тишина и всички очи се извърнаха към нея, но тя ги изгледа с предизвикателно непокорство.

— Няма ли? — промълви тихо Баир. — Няма? — Като че ли опитваше с език странния вкус на думичката.

— Авиенда — каза кротко Егвийн, — никой не ти иска да измениш на Елейн, а само да говориш с него. — Доскорошната Дева на копието обаче като че ли гореше от желание да докопа някакво оръжие.

— Това ли е дисциплината, на която учат Девите напоследък? — каза рязко Амис. — Ако е това, ще разбереш, че учението ти при нас е по-трудно. Ако има някаква причина, поради която не можеш да стоиш край Ранд ал-Тор, назови я. — Непокорството на Авиенда малко повехна и тя изломоти нещо неразбрано. Тонът на Амис придоби остротата на нож. — Казах, назови я.

— Не го харесвам! — избухна Авиенда. — Мразя го! Мразя го! — Ако Егвийн не знаеше нещата малко повече, щеше да си помисли, че жената ще се разплаче. Думите й обаче я поразиха — Авиенда със сигурност не си го мислеше сериозно.

— Не ти искаме да го обичаш, нито да го вкараш в леглото си — сряза я Сеана. — Казахме ти да го следваш този мъж и ти ще се подчиниш!

— Детинщини! — изсумтя Амис. — Що за млади жени са се пръкнали в този свят напоследък? Нима никоя от вас не може да порасне?

Баир и Мелайне бяха още по-резки. По-старата жена заплаши да върже Авиенда на коня на Ранд, на мястото на седлото му — между другото по тона й изглеждаше, че наистина смята да го направи — а Мелайне предложи Авиенда по цяла нощ да копае дупки и да ги зарива, просто за да й се прочисти умът. Заплахите им обаче не целяха да я принудят, осъзна Егвийн; тези жени очакваха тя да се подчини доброволно. Всяко безсмислено усилие, което Авиенда си докараше, щеше да е заради упорството й. Това нейно упорство сякаш започна да отстъпва — пред четирите чифта очи на Мъдрите, които ровеха в нея като свредели, тя започна да се присвива на колене — но все още се държеше.

Егвийн се приведе и постави ръка на рамото й.

— Ти ми каза, че сме почти като сестри, и аз смятам, че сме. Ще го направиш ли заради мен? Помисли за това като за грижа към Елейн. Знам, че харесваш и нея. Можеш да му предадеш, че е казала, че това, което е писала в писмата си, го мисли сериозно. На него ще му е приятно да го чуе.

Лицето на Авиенда се сгърчи.

— Ще го направя — изхлипа тя. — Ще го следя заради Елейн. Заради Елейн.

Амис тръсна глава.

— Глупости! Ще го следиш, защото ние ти казваме, момиче. Ако си въобразяваш, че си имаш някаква друга причина, много скоро ще разбереш, че ужасно грешиш. Дай вода. Парата свършва.

Авиенда хвърли нова шепа вода върху камъните, все едно че хвърли копие. Егвийн се зарадва, като видя, че духът й се възвръща, но си помисли, че трябва да я предупреди, когато се видят насаме. Да се показва горда беше много добре, но имаше някои жени — тези четири Мъдри например, както и Сюан Санче — с които бе много по-благоразумно да се сдържаш. Можеш цял ден да викаш на Женския кръг и най-накрая да се усетиш, че правиш точно това, което те искат, и да съжалиш, че не си си държала устата затворена.

— Е, щом и това го уредихме — каза Баир, — нека да се насладим малко на парата и да помълчим, ако можем. Някои от нас ги чака много работа тази нощ, а и през следващите, ако смятаме да осигурим това събиране в Алкаир Дал за Ранд ал-Тор.

— Мъжете винаги намират как да създадат работа на жените — каза Амис. — Защо Ранд ал-Тор да е по-различен?

В палатката се възцари тишина, освен когато Авиенда хвърляше вода върху нагорещените камъни и тя изсвистяваше. Мъдрите седяха с ръце на колене и вдишваха дълбоко. Наистина беше доста приятно, дори отпускащо — влажната жега, гладкият, очистителен досег на капчиците пот, избили по кожата. Егвийн си помисли, че си струва, че са я лишили от малко сън.

Моарейн обаче никак не изглеждаше отпусната. Тя се взираше в димящия казан, сякаш виждаше нещо друго, много по-далечно.

— Много лошо ли беше? — тихо попита Егвийн, за да не смущава Мъдрите. — Руйдийн, искам да кажа? — Авиенда мигом вдигна глава, но не каза нищо.

— Спомените заглъхват — отрони също толкова тихо Моарейн. Погледът й не се отклони от далечното видение, а гласът й беше така студен, че все едно поглъщаше всичката горещина на въздуха. — Някои са се изгубили. Други вече знаех. А трети… Колелото тъче така, както само пожелае, а ние сме само нишка в Шарката. Отдала съм живота си да издиря Преродения Дракон, да намеря Ранд и да го видя готов да посрещне Последната битка. Ще видя това, каквото и да ми струва. Никой и нищо не може да бъде по-важно от това.

Егвийн потръпна и притвори очи. Айез Седай не искаше утешение. Сякаш не беше жена, а студена буца лед.