Ани Виванти
Аз съм виновна (9)

9

На другия ден — последният октомврийски ден — се изпълни програмата, определена вечерта.

Придружени от Норман Грей и поручик Ланц, трите дами се отправиха към къщата на пастора, където определиха датата на сватбата — дванадесети ноември. Сетне посетиха английския губернатор; и той ги отведе със своя великолепен ролс-ройс, ескортиран от осем войника, в хотел „Мена Хауз“.

След закуската, в която взеха участие почти всички британски благородници в Кайро, веселата дружина излезе.

Обиколиха на длъж и шир местността, качиха се на дюната, пожелаха да влязат във вътрешността на пирамидите. Проникнаха в Хеопсовата пирамида.

Една група се фотографира върху камили, друга върху мулета, в краката на Сфинкса; коментираха разпалено и разгорещено това трагично лице, този поглед с неизчерпаемо спокойствие.

Астрид мислеше: „Каква разлика от предишната вечер!“. И като наблюдаваше каменното лице, изпита чувство на страх и гордост едновременно. Струваше й се, че споделя със свещената и тайнствена Ефигения една великолепна интимна тайна.

После потеглиха за чая в Гезире Палас и най-сетне се върнаха в хотел „Чипхърд“ за банкета и официалния прием.

През целия ден Астрид се смя и шегува, като потискаше в сърцето си вълнуващите и възбуждащи спомени, сладкото си и дълбоко смущение. Ако за момент само се осмеляваше да помисли отново за станалото, чувствуваше, че кръвта й закипява, потръпваше, почваше да бленува. И това нейно изживяване пулсираше във вените й, разцъфтяваше на лицето й, запалваше искри в очите й и пламък в усмивката й, придаваше й една почти омайваща прелест, примамващо обаяние, което всички забелязаха.

— Но какво ти е? Какво ти е? — питаше я Елзи. — Никога не съм те виждала така лъчезарна и просветнала. Моля ти се, не говори с Джон… не поглеждай Джон!

И като се засмя и я прегърна, избяга, като издърпа годеника си, за да не почувствува и той обаянието, което се излъчваше от това цвете на младостта.

Колкото до Норман Грей, вече превзет от тази руса моминска палавост, той почувствува, че от нея се излъчва някакво ново очарование, по-дълбоко и по-силно.

Тази вечер, когато слизаше с леки стъпки по стълбите, за да отиде в танцовата зала, тя му се стори ефирна и деликатна. В нейния изглед с почти детска миловидност той ненадейно откри цялата нежност и заплаха, спящата сила на тази събуждаща се женственост.

Храбрият войник за миг изпита неясен порив да избяга, едно странно импулсивно желание да се предпази от това привличане. След това същото чувство на голяма опасност го тласна с буйна сила към нея.

Като прегърна крехкото тяло, той се понесе в плавния ритъм на танца и въпреки че пошепна на ухото й: „Астрид, за мене ти би могла да бъдеш радост и живот!“, струваше му се, че в сърцето си чува глас, който му казваше: „За тебе тя би могла да бъде страдание и смърт!“.