Ани Виванти
Аз съм виновна (22)

22

Елзи влезе, цяла сияеща и порозовяла. Държеше в ръка малкото синьо листче на една телеграма.

— Я гледай! Защо си на тъмно? — И запали свещите. — Ето съобщението от Судан! Джон и Норман ще пристигнат скоро.

Прекъсна думите си и усмивката й застина на устните.

— Но ти си бледа, Астрид, миличка, какво ти е?

— Елзи, Елзи!… — Момичето направи отчаяно движение с ръцете си, като удавник, който потъва.

Елзи улови тези малки ледени ръце и ги стисна в своите.

— Говори ми, мила! — И като я притегли близо до себе си, целуна я нежно по русите коси.

Астрид помисли: „Това е може би последната целувка, която получавам от нея“. И за миг затвори очите си, сетне, като подчертаваше думите си, каза:

— Когато Норман се върне… ще трябва да му кажа, че не мога да бъда негова съпруга.

Изненадана, невярваща, Елзи се отдалечи, за да вижда по-добре, и забеляза смъртната бледност, която беше покрила лицето й като с восъчна маска.

— Защо, защо говориш така?

Астрид устреми към лицето й своите небесни очи, оградени със сенки.

— Сърцето ми не е вече негово. Моето сърце… принадлежи другиму.

Елзи затрепери.

— Не те разбирам.

Тогава, обхваната от конвулсии, пресекливо Астрид започна да говори:

— Бях в къщата на един египтянин… онзи египтянин, който пътуваше с нас. Седем дни и седем нощи бях с него в пустинята.

Елзи скочи на крака, с лице, бледо като това на Астрид.

— Мълчи! Мълчи! — извика й. — Лъжеш. Ние знаем къде си била. Ние знаем с кого си била! Да не си полудяла? За да унижиш Норман, за да го накажеш, че е изпълнил своя свещен дълг, искаш да се обезчестиш така? Искаш да нараниш собственото си сърце? Искаш да хвърлиш кал върху всички ни?

И тъй като Астрид искаше още да говори, Елзи я стисна здраво и премери пулса й.

— Ти бълнуваш, ти си трескава, Астрид! Сънувала си, сънувала си този кошмарен и страшен сън и си въобразяваш, че наистина си го изживяла. Бедничка моя Астрид!… Някакъв ураган е минал през мозъка ти и малко го е объркал. Разбираш ли ме, Астрид? Това вярвам. Това… искам да вярвам! Нито дума от това, което ми каза, не е вярна!… Забрави… забрави този ужасен сън. И да не говорим вече никога за него!