Ани Виванти
Аз съм виновна (27)

27

Смел, решителен, предприемчив като човек и като войник, Норман Грей се оказа стеснителен, нерешителен и възторжен на фронта на любовта.

Чист по душа и тяло, той отиде към прегръдките на младата си съпруга.

Астрид искаше да коленичи пред него.

И тя го обикна. Обикна го с благодарност и преданост. Обикна го с пълно отдаване на себе си. Чистотата на Норман я обгърна и пречисти. Гласът му беше за нея събуждащ зов, в който й казваше: „Стани! Сънувала си!“… И облегната на ръката му, струваше й се, че стъпва здраво върху разцъфналата земя, след като е направила опасен полет между звезди и планети.

Норман я привлече в кръга на своя духовен живот.

От него научи, че любовта към отечеството е едновременно свещена и безмилостна; страст, която всичко дава, но и всичко изисква.

Така Астрид — бунтовницата се научи да се подчинява, научи се да прощава; да не иска да се помилват всички невинни. Научи се да си затваря очите и да има доверие в Бога и в Норман Грей.

В старата къща Фолкланд Астрид внесе светлината на своите руси коси и сладостта на своята миловидност.

И при такова разположение на духа тя почувствува зараждането на нов живот, който растеше в нея.

Майчинството й откри дверите на нейния звезден рай.