Ани Виванти
Аз съм виновна (39)

39

1 ноември

О, синя тетрадчице! Къде да те търся? Тук, в сърцето на дъждовния Лондон, от дъното на една кутия, която отдавна не съм отваряла, твоята обвивка ме поглежда с очите на далечното ориенталско небе. Отварям те и намирам написаните някога думи в бялата къща между дюните.

Само няколко думи:

„Дарлинг! Един ден, когато пораснеш и прелистиш тези страници…“

Днес Дарлинг е голяма. Но не за нея вземам отново тази тетрадка. Дарлинг ни напусна, тя не е вече наша; няма да носи вече нашето име. Остави го зад себе си заедно с колежанската си дреха, с учебниците и с детските си играчки. Леди Дарлинг Евадне Лоуден Бъклей, Дурхамска виконтеса, прекрачи прага на аристократическата къща на Хановер скуеър с наведена под перлената диадема глава, цялата облечена в бяло…

Изгубих я в мига, когато я чувствах най-много моя; в най-хубавия час за една майка: този кратък ефимерен час, когато дъщерята е още дете и е малко нещо като сестра; най-хубавия бягащ час, в който нишките на живота се събират и поспират за миг, за да отминат наново, да ни оставят пак, отнесени от по-бързия вихър на тяхната младост…

В този единствен, божествен момент майката и дъщерята се притискат една към друга с еднаква сила, с еднакъв трепет, с еднакво отчаяние.

Сърцето на дъщерята още вика: „Мамо, не ме оставяй!“. Сърцето на майката още вика: „Дъще, не ме напускай!“.

Но Предопределението разделя, откъсва едната от другата; праща едната към радостта, другата към скръбта; едната към любовта, другата към самотата; едната към живота, другата към смъртта.

И Дарлинг отпътува.

Този ден беше бледа. Приличаше на цвете, което линее под облаците на това северно небе, тъгува, че не е потопено в лазурния въздух и светлина.

В здрача на октомврийската утрин, когато откъм Тамиги се зададоха като из засада есенните мъгли, съпругът й я отведе към любовта, към слънцето, към Италия.

О, рози на Ривиерата, отпечатайте върху страните на Дарлинг сладкия цвят на вашите листенца! Чудни води, развеселете я, блеснете в нейните светли очи! Апенински ветрове, Тоскански гори, оживете с балсама на вашите аромати нейното дихание! Сицилия, страна на любовта, постави върху устните й смеха и песента!

О, цяла Италия, трептяща от нова младост, дай й радостта на живота!