Ани Виванти
Аз съм виновна (37)

37

Как минава времето?… Отначало изглежда, че върви бавно, с бавни и тежки стъпки, с лениво изтичане на секундите, с линеещо протакане на минутите. Изглежда, че часът никога няма да свърши!

Слънцето лениво се вдига в зори, отправя се бавно по небето, закъснява при потапянето си в залеза. Изглежда, че денят никога няма да свърши!

Постепенно ритъмът се ускорява. Минутите бързат, часовете ускоряват стъпките си. Дните тичат, седмиците се надпреварват, месеците летят…

Сетне се завъртяват годишните времена.

Не са прошумели още първите листа, когато полетяват вече във вихъра на есенния вятър; не са отворени още първите рози, когато вече прецъфтяват последните; не са побелели още от цветове живите плетове, когато заблестява вече диамантената белота на снега… Времето лети, вихрено лети…

Вчера още имаше толкова години пред нас…

И ето — годините са изминали!