Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mea Culpa, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
Крискааа (2010)
Корекция
ganinka (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ани Виванти. Аз съм виновна

Италианска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1992

Редактор: Румена Кюлиева

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-009-9

История

  1. — Добавяне

50

Два пъти вече сирената на „Пенинсулар“ изсвири. Третото изсвирване, продължително и провлачено, беше последният сигнал за тръгване.

Бавно мостчето беше вдигнато. Ивицата вода между брега и парахода започна да се увеличава.

Параходът потрепери и величествено пое пътя си.

На палубата, облегнати на перилата, лорд Харолд Бъклей и сър Норман Грей, изправени и сериозни в своите военни униформи, за последен път гледаха белия ориенталски град, който се губеше в трептяща светлина.

Зелено-синята пропаст между тях и тази земя, между тях и драмата на миналото се увеличаваше.

Връщаха се в отечеството. Връщаха се сами, като оставиха зад себе си всичко, което беше представлявало техен живот, тяхно щастие и тяхно нещастие.

Загубени завинаги бяха тези две руси същества, които бяха обичали. Като бледи образи се мяркаха те в съзнанието им. Отделени от тях завинаги: едната поради Божия повеля, другата поради хорска повеля. Едната изчезнала в тържествеността на смъртта, в една малка бяла гробница в Кайро; другата — скръбна и отчаяна, с дете на ръце, се движеше с несигурни крачки към несигурно бъдеще.

Пламналата египетска земя изчезна зад хоризонта. И двамата мъже обърнаха чела на север. Мълчаливи, неподвижни, с дух от гранит, те отиваха към света на своите желания: забравата.

Параходът следваше пътя си.

Премина от лазурното Средиземно море през Протока към студените мъгли на Севера.

Отдалечи се към белите скали на Британия…