Джудит Макнот
Съвършенство (9)

8

Всички членове на снимачния екип бяха изолирани на следващия ден в хотела си за полицейското разследване. Зак прекара времето в неспокойно вцепенение. Полицията отказа да му даде каквито и да е сведения, докато журналистите заливаха страната с информация. Според обедните новини по националната телевизия пистолетът, с който беше убита Рейчъл, е бил зареден с куршум с двоен заряд, който избухнал в нея и ударната сила предизвикала пълно разрушаване на голяма част от тялото й, вместо с куршум, който просто да премине през нея. Това била причината за незабавната й смърт. В Колумбийската телевизия бяха поканили балистичен експерт в предаването си, който стоеше пред статив с диаграма на тялото на Рейчъл и с показалка в ръка обясняваше на американците какво точно е засегнал куршумът и къде се е намирал. Зак изключи телевизора, отиде до банята и повърна. Съпругата му беше мъртва, и въпреки че в брака им липсваше истинска топлота, той не можеше да се примири със смъртта й, с грозния, отвратителен начин, по който бе настъпила. Новините в 22:00 часа по Ей Би Си го засипваха с упреци, когато след аутопсията беше обявен фактът, че Рейчъл Евънс Бенедикт е била бременна от два месеца.

Той се отпусна на дивана и затвори очи, за да преглътне горчивата новина. Чувстваше се в центъра на ураган, който го беше помел. Рейчъл — бременна. Но не от него. Не беше спал с нея от месеци.

Небръснат, неспособен да приема храна, се мотаеше из хотелския апартамент, като от време на време се чудеше дали и другите са задържани като него и ако е така, защо никой не идва в стаята му, за да поговори, да изкаже съчувствието си или просто да прекара времето в компания. Хотелът беше обсаден от холивудски посетители, които се опитваха да се свържат с него — повечето от тях подтикнати по-скоро от интереса си към мръсните клюки, отколкото от желанието си да изкажат искрени съболезнования за смъртта на съпругата му.

Зак не искаше да разговаря с никого, освен с Мат Феръл и прекарваше времето си в размишления кой, за Бога, е мразил Рейчъл толкова силно, че да желае смъртта й. Насочваше подозренията си към някого от екипа си, после ги отхвърляше и ги сторваше върху друг, тъй като мотивите му се струваха неубедителни до абсурдност.

Подсъзнателно чувстваше, че подозренията на полицията са насочени към него, но тази мисъл му се струваше толкова нелепа, та до края остана убеден, че и полицията го съзнава.

Два дни след смъртта на Рейчъл той отвори вратата на апартамента си след почукването и изгледа гневно двамата високи детективи със сурово изражение на лицата, които го разпитваха предния ден.

— Господин Бенедикт… — започна единият, но търпението и самообладанието на Зак се бяха изчерпали.

— Копелета! За какво, по дяволите, си губите времето с мен? — избухна. — Искам да знам докъде сте стигнали в търсенето на убиеца на жена ми.

Беше толкова вбесен, че бе отслабил бдителността си. Единият от мъжете, който бе влязъл в апартамента и стоеше зад гърба му, неочаквано го блъсна към стената, сграбчи ръцете му и ги изви зад гърба. Почувства студената прегръдка на белезниците, точно когато другият казваше:

— Закари Бенедикт, арестуван сте за убийството на Рейчъл Евънс. Имате право да мълчите и право на адвокат. Ако не можете да си го позволите…