Джудит Макнот
Съвършенство (69)

68

Докато вечеряха, Зак изпитваше чувството, че има нещо, което тревожи Джули и родителите й. Веднага след вечеря пасторът и госпожа Матисън заявиха, че ще посетят някакви приятели и побързаха да излязат. Джули отказа помощта му в кухнята, което също беше необичайно, така че той се върна в кабинета, размишлявайки за особеното им поведение. Когато тя се появи на прага половин час по-късно, той преглеждаше изпратените от адвоката му съдебни документи.

— Зак, един човек иска да се срещне с теб.

Младият мъж стана, отправи се към всекидневната и застина на вратата — в средата на стаята стоеше възрастна жена с бастун в ръка. Гласът й беше какъвто го помнеше — твърд, студен, надменен. С величествено поклащане на главата си тя каза:

— От дълго време не сме се виждали, Закари.

— Но не достатъчно дълго — отсече той. Изгледа студено Джуди. — Какво значи всичко това?

— Просто изслушай това, което баба ти иска да ти каже — отвърна тя.

Той понечи да излезе, но Джули го спря.

— Моля те, скъпи. Направи го заради мен. Нека това бъде сватбеният ми подарък. Ще отида в кухнята да приготвя чай.

Зак изгледа презрително старата жена.

— Казвай това, за което си дошла, после изчезвай от живота ми и стой по-далеч от него!

Вместо да го нападне, тя кимна и изрече неуверено:

— Дойдох да ти кажа… колко много съжалявам за онова, което ти причиних.

— Чудесно! — иронично отвърна той. — Вече можеш да си вървиш.

— Дойдох и да те помоля за прошка.

— Не ставай глупава!

— И да ти кажа, че аз… аз… — Старицата се огледа безпомощно за Джули, но тя вече беше в кухнята. — Моля те, Закари!

Зак погледна аристократичната ръка, протегната към него — сега изглеждаше по-стара и твърде кокалеста, с едно-единствено украшение на нея — златната венчална халка. Когато той отказа да я поеме, тя отдръпна ръката си и гордо вдигна глава.

— Няма да моля за прошка. Но дойдох да ти обясня някои неща и смятам да го направя — замълча за момент. — Малко преди да умре Джъстин, се бях качила горе, за да поставя свежи цветя във вазата на площадката между стълбите. Чух ви да се карате в неговата стая за това кой да заведе Ейми Прайс на танци в местния клуб. Няколко минути по-късно прозвуча изстрел и Джъстин беше мъртъв. Знаех, че лъжеш пред полицията за случайно гръмналия пистолет, виждах го в очите ти. Обаче аз… аз мислех, че лъжеш, че си го убил случайно.

Двамата братя всъщност се бяха скарали, защото Джъстин настояваше да оттегли поканата си към Ейми Прайс в полза на Зак, който пък от своя страна не искаше да приеме.

— Моля те — дрезгаво простена тя, — кажи нещо!

Застанала до него, Джули внимателно се намеси, когато той не отговори.

— Госпожо Станхоуп, защо скрихте от полицията за разправата между Зак и Джъстин?

— Аз… аз не можех да понасям Закари, но едновременно не можах да понеса и мисълта, че ще го изпратят в затвора. Затова… затова те прогоних. Далеч от дома ти, от брат ти и сестра ти. Знаех, че ще оцелееш. Разбираш ли, Закари… знаех, че си най-силният от внуците ми. И най-умният. И най-гордият. Дядо ти е накарал теб и Фостър да обещаете, че завинаги ще запазите тайната за самоубийството на Джъстин и за причините, които са го накарали да посегне на живота си. Фостър пристъпи обещанието си в деня, в който ти излезе от затвора. Сега аз ще трябва да понеса тежестта на несправедливостта, с която се отнесох към теб. Аз те разделих от брат и сестра, аз те изхвърлих от дома ти, аз накарах Джули да повярва, че си способен на убийство — тя го изчака да каже нещо, но когато той не го направи, се обърна към Джули: — Казах ви, че няма да прости. Твърде много прилича на мен, за да се задоволи просто с едно извинение за непоправимото.

Обърна се и тръгна към вратата, после спря и погледна към Зак.

— Колко ли жалка ти изглеждам сега! И колко заслепена! Пропилях целия си живот, за да изтръгна от сърцето си любовта към дядо ти и после към теб. И сега Джули ми казва, че сте ме обичали повече, отколкото съм си представяла. Ще прекарам остатъка от живота си в съжаление за всичките пропилени години заради проклетата си гордост. Заслужено наказание за мен. Не си ли съгласен, Закари?

— Не — извика Джули, усетила каква борба той води със себе си. — Изобщо не заслужавате такова наказание и той не мисли така.

Протегна ръка и погали здраво стиснатата му челюст. Студенината в погледа му не успя да я разколебае.

— Зак — каза нежно, — не позволявай това да се случи! Можеш да сложиш край на всичко още сега. Знам, че обичаш баба си, сигурна съм! Тя ви е чула да се карате с Джъстин точно преди той да умре. Знаеше ли го?

— Не.

— Стореното от мен беше още по-ужасно, но ти ми прости.

Госпожа Станхоуп извади от чантата си малка кадифена кутийка.

— Донесох това за теб — каза, като му подаде кутийката. Тъй като Зак не я взе, тя я връчи на Джули и се обърна към него: — Това е часовникът на дядо ти.

Изправи раменете си, кимна на Джули и леко се усмихна:

— Благодаря за това, което се опитахте да направите днес. Вие сте забележителна, добра, храбра млада жена — достойна съпруга за внука ми.

Протегна ръка към дръжката на вратата. И тогава Зак се обади:

— Джули е приготвила чай. Вероятно желае да останеш за него.

— Брат ти и сестра ти чакат отвън в колата. Биха искали да те видят, ако желаеш.

Джули не смееше да поеме дъх, докато Зак се колебаеше. После той бавно излезе на верандата. Нямаше да отиде до колата, осъзна тя, нито пък щеше да ги посрещне. Но им даваше възможност.

И те не я пропуснаха. Задната врата на лимузината се отвори и момченце в тъмен костюм и вратовръзка изскочи от нея. Зад него бавно вървяха майка му и вуйчо му.

— Ти наистина ли си вуйчо ми Зак?

Той погледна тъмната коса на детето и неохотно се усмихна при мисълта, че чертите на Станхоуп са записани в още едно поколение. Малкият много приличаше на него на тази възраст.

— Да — отговори той на момчето. — А ти кой си?

— Аз съм Джеймисън Закари Артър Станхоуп. Можеш да ме наричаш Джейми, като всички. Майка ми ме е кръстила на теб Закари. Баба много се ядосва.

Той се наведе и пое детето на ръце.

— Обзалагам се, че е била сърдита.

Застанала на прага, Джули дочу думите му:

— Здравей, Елизабет.

Сестра му изтича по стълбите и го прегърна. Братът на Зак неуверено протегна ръка.

— Няма да се разсърдя, ако откажеш да ми стиснеш ръката, Зак. Ако бях на твое място, точно така щях да направя.

Зак подаде ръка на брат си. Алекс я пое, после го прегърна и го потупа по рамото.

Джейми погледна майка си, прабаба си и после Джули.

— Защо всички плачат? — попита той Зак.

— Имат алергия. — Усмихна му се окуражително. — На колко си години?