Джудит Макнот
Съвършенство (8)

7

Напрежението бе надвиснало като покров над конюшнята, когато режисьорът премина покрай зяпачите и тръгна по пътеката към затъмнената площадка. Сам Хюджинс вече беше застанал зад долната камера. Зак спря до него, зад двата монитора, свързани с обектива на камерата, през които можеше да види как изглежда сцената през двете камери. После кимна към Томи и нещата започнаха да се движат в познатия ред.

Както обикновено асистент-режисьорът извика за тишина и внимание, въпреки че на площадката беше тихо като в гробница.

Двамата изпълнители заеха местата си и докато гримьорът пудреше плувналия в пот Тони, а жената, която се грижеше за костюмите, подръпваше корсажа на роклята Рейчъл, Зак отсечено им припомни в резюме сцената, която ще снимат.

— Така — каза той рязко и делово, — знаете историята и края й. Може би ще успеем да направим сцената от първия опит. Ако не, ще приемем този опит за кратка репетиция.

Втренченият му поглед се насочи към Рейчъл, като се обърна към нея с филмовото й име, както правеше обикновено:

— Джоана, влизаш в конюшнята. Знаеш, че той дебне тук някъде, и се страхуваш от него, но се страхуваш и от себе си. Когато се опитва да те съблазни, ти за миг отстъпваш и този момент е силно възбуждащ.

Реши, че не е необходимо да обяснява на двамата любовници как да изиграят страстната сцена.

— Нали разбра? — попита я. — Много възбуждащ.

— Разбрах — отвърна тя и само едва забележимото потрепване на зелените й очи издаде притеснението от това, което трябваше да изиграе пред толкова много хора.

Зак се обърна към Тони и рязко му напомни:

— Чакал си тук Джоана повече от час. Страхуваш се, че няма да дойде, и презираш себе си, защото въпреки всичко продължаваш да я чакаш. Обсебен си от мисълта за нея, обмисляш дали да се качиш горе в къщата и да разкажеш всичко на дъщеря й, на пазача, на всеки, който иска да те изслуша, че тя е спала с теб. Унижен си, защото те отбягва и защото трябва да се срещаш с нея в конюшните, докато съпругът й споделя леглото й. Когато тя влиза и пристъпва към вратата на празната конюшня, яростта и болката, които си трупал в себе си от месеци насам, избухват. Сграбчваш я, но в мига, в който я докосваш, я пожелаваш отново и си решен да я накараш също да те желае. Насила изтръгваш целувка от нея и усещаш, че тя ти отвръща. Когато Джоана се овладява и започва да се бори, ти си стигнал твърде далеч, за да повярваш, че не те желае. Не можеш да повярваш до момента, в който тя грабва онзи пистолет и го насочва към теб. Тогава побесняваш. Ставаш неудържим. Опитваш се да грабнеш пистолета и когато тя те прострелва, си твърде ядосан, за да осъзнаеш, че е станало случайно. Желанието ти и обичта ти към нея се превръщат в моментна лудост, докато се бориш с нея за пистолета. Още един изстрел и Рейчъл се свлича на пода, а ти изпускаш оръжието — изпълнен си с разкаяние и страх, тъй като осъзнаваш, че е опасно ранена. Чуваш, че Емили идва, колебаеш се, и чак тогава изчезваш. — Неспособен да прикрие докрай омразата си, той добави студено: — Мислиш ли, че ще се справиш?

— Разбира се — предизвикателно отвърна Остин. — Мисля, че мога да се справя.

— Тогава го направи и да свършваме с това отвратително представление — изстреля думите Зак, преди да успее да се овладее. Обърна се към Рейчъл и добави: — Никога не си мислела да използваш пистолета срещу него. Когато той гръмне, искам да видя на лицето ти, че си ужасена — толкова си потресена, че не реагираш достатъчно бързо, когато той го насочва към теб.

Без да я изчака да осмисли думите му, Зак меко каза на момичето:

— Емили, ти чуваш изстрелите и влизаш на кон в конюшнята. Майка ти е ранена, но е в съзнание и ти разбираш, че не е фатално. Въпреки това изпадаш в паника. Любовникът й тича към камиона си, ти грабваш телефона и викаш линейка. След това се обаждаш на баща си. Дотук ясно ли е?

— А Тони… искам да кажа Рик? Трябва ли да започна да го преследвам или да вдигна пистолета, като че ли се чудя дали да тръгна след него?

Обикновено тези неща се доуточняваха на репетицията и Зак осъзна, че е сгрешил с решението си да използват репетицията за кадър. След кратко колебание поклати глава и каза на Емили:

— Нека го направим първия път по сценария. После ще импровизираме, ако трябва.

Огледа всички от екипа — актьори и работници, и рязко попита:

— Има ли въпроси?

Изчака и кимна на Томи:

— Да започваме.

Рейчъл влезе в конюшнята, като вървеше неспокойно и се оглеждаше на всички страни, лицето й отразяваше ужаса, вълнението и страха.

— Рик? — извика тя с треперещ глас, точно както беше по сценарий, и когато ръката на любовника й се подаде от скривалището, сподавеният й писък беше съвсем убедителен.

Застанал зад камерата с кръстосани на гърдите ръце Зак наблюдаваше сцената с присвити очи, напълно безразличен, но когато Остин започна да целува и гали Рейчъл, когато я събори в сеното, всичко тръгна наопаки. Актьорът се чувстваше неловко и определено беше объркан.

— Стоп! — изкрещя Зак, ядосан, че ще се наложи да гледа няколко пъти „горещата“ сцена. После изрече със студено презрение: — Не я целувай като неопитен младок от църковния хор, Остин. Ще повторим сцената заради аматьорското ти изпълнение.

Лицето на Тони, чийто момчешки чар напомняше на Робърт Редфорд, силно почервеня.

— За Бога, Зак, защо не можеш да подходиш разумно поне към тези неща…

Без да му обърне внимание, той погледна към Рейчъл, която гневно го наблюдаваше, и отсече с необичайна грубост:

— Ами ти! Трябва да си възбудена, а не да мислиш за маникюра си, докато той те чука!

Следващите два дубъла бяха съвсем сполучливи и целият екип го знаеше, но той и двата пъти ги караше да спрат и да повтарят сцената отново точно преди Рейчъл да посегне към пистолета. Правеше го само защото беше започнал да изпитва перверзно задоволство от факта, че ги принуждава да изиграят пред публика същата сцена на прелюбодеяние, с която го направиха за смях в очите на всички, но най-вече защото чувстваше, че има какво още да се желае от тази сцена.

— Стоп! — прекъсна четвъртия дубъл и пристъпи напред.

Остин се измъкна от сеното — разгневен, търсещ повод за свада, прегърнал Рейчъл, която най-сетне беше възвърнала чувствителността си дотолкова, че да усеща неловкото положение.

— Перверзен кучи син! Последните два дубъла си бяха наред! — гръмко заяви актьорът.

— Затвори си устата и слушай! — отсече Зак. — Този път ще опитаме по различен начин. Независимо че Джоана прострелва любовника си случайно, тя загубва съпричастността на публиката. Мъжът е обсебен изцяло от нея — от тялото и от духа й, но тя никога не е имала намерение да изостави съпруга си заради него. Тя трябва да бъде ранена преди него. В противен случай той остава единствената жертва, а целият смисъл на този филм се крие в това, че всички са жертви.

Дочу одобрителния шепот на хората зад камерите и до вратата на конюшнята, но и сам знаеше, че е прав. Като се обърна към Тони и Рейчъл, които имаха вид на насилствено принудени да приемат промяната, той рязко отсече:

— Още един път и мисля, че ще се получи. Всичко, което се иска от вас, е да обърнете резултата от първоначалното боричкане, така че Джоана да бъде ранена преди Рик.

— И после какво? — попита Тони. — Какво правя, след като разбирам, че съм я прострелял.

Зак се замисли, после решително заяви:

— Позволи й да поеме пистолета. Ти не си искал да я нараниш, но тя не го разбира. Пристъпваш назад, но тя е хванала пистолета и го насочва към теб. Тя плаче от самосъжаление и заради теб. А ти се опитваш да се измъкнеш. Рейчъл — обърна се към нея, — искам да се разтърсваш от ридания. После затваряш очи и натискаш спусъка.

Това щеше да бъде последният дубъл, идеалният — Зак го почувства, като гледаше как Остин сграбчва Рейчъл и я принуждава да легне в сеното. В момента не водеха никакъв разговор, но съответното озвучаване щеше да бъде прибавено по-късно, така че когато тя затърси пипнешком пистолета и го извади между двамата, той й направи знак да продължи, подтиквайки я да се бори още по-упорито.

— Борба! — извика и с известна ирония добави: — Представи си, че съм аз!

Рейчъл се извиваше и нанасяше удари по раменете на Тони в гневно отчаяние, докато успее да хване пистолета.

По-късно на мястото на тихото „пук“ от празния пълнител в пистолета щеше да се прибави истински изстрел. Зак наблюдаваше как Тони измъква пистолета от ръката й и изчакваше удобен момент в борбата, за да извика „Стреляй!“ и актьорът да натисне спусъка на празния пистолет, а Рейчъл да падне назад и да спука торбичката с изкуствена кръв, скрита близо до рамото й.

— Стреляй! — извика и цялото тяло на Рейчъл се разтресе в отговор на изстрела, който проехтя.

За момент всички застинаха. Трябваше да се чуе само мекото „пук“ от пистолета, зареден с незначително количество барут. Жената бавно се изплъзна от ръцете на Тони, но по рамото й нямаше изкуствена кръв от фалшива рана.

— Какво, по дяволите… — започна Зак и се втурна напред. Тони се беше навел над нея, но той го бутна настрани. — Рейчъл?! — извика, като я обърна.

На гърдите й имаше мъничка дупчица и от нея се процеждаше струйка кръв. Първата му мисъл, докато крещеше някой да повика линейка и лекари, беше, че тази рана не може да бъде смъртоносна — Рейчъл едва кървеше, раната беше по-близо до ключицата, отколкото до сърцето й, и освен това професионалната медицинска помощ беше съвсем наблизо, под ръка за екипа, както изискваше законът. Навсякъде цареше паника — женски писъци, мъжки крясъци, и членовете на медицинския екип, които си проправяха път сред задушаващата тълпа.

— Стойте настрани! — крещеше той, и тъй като не успя да долови пулса й, се опита да й окаже бърза медицинска помощ.

Вече цял час Зак стоеше точно през конюшнята, на няколко крачки от останалите и чакаше сведение от множеството лекари и полицаи вътре, при Рейчъл. Полицейски коли и линейки бяха паркирани навсякъде в затревената площ и по алеята. Зловещите им червени и сини светлини проблясваха влудяващо в застиналата, влажна нощ.

Съпругата му беше мъртва. Чувстваше го. Знаеше го. Беше се срещал и по-рано със смъртта, знаеше как изглежда. И въпреки това не можеше да повярва.

Полицаите вече разпитаха Тони и операторите. Сега започваха да задават въпросите си на всеки, който е присъствал на случая. Но него никой не го питаше какво е видял. Струваше му се, доколкото беше способен да мисли разумно, че е твърде странно да не му задават въпроси.

Ярка светлина окъпа площадката и той чу над главата си свистенето от перките на хеликоптер. Забеляза яркочервения кръст и почувства силно облекчение — очевидно щяха да откарат Рейчъл до най-близката болница, което със сигурност означаваше, че състоянието й се е стабилизирало. Точно в този миг обаче видя нещо друго, от което кръвта му изстина — полицаите, които обградиха цялата площадка още с пристигането си, правеха път на някаква черна лимузина. В светлините на приземяващия се хеликоптер успя да прочете надписа върху вратата на шофьора: „Областен следовател при смъртни случаи“.

Всички останали го прочетоха. Емили се разплака в прегръдките на баща си. Зак дочу грубите ругатни на Остин, последвани от утешителните думи от страна на Томи, Даяна беше втренчила поглед в колата на следователя с бледо, застинало лице, а останалите… просто се гледаха едни други.

Но никой не поглеждаше към него, никой не направи опит да го доближи. В объркването си той намираше това странно, въпреки че предпочиташе да остане сам.