Джудит Макнот
Съвършенство (36)

35

Седяха на дивана един до друг, завити с кремаво плетено одеяло, и Джули се взираше в стъклената стена отсреща. Чувстваше се прекрасно, въпреки че беше изтощена от прекарания на открито следобед, обилната вечеря и дългото им любене на дивана. Дори сега, когато вече бяха приключили нежните си ласки и Зак се беше замислил за нещо, загледан в играта на огъня в камината, той продължаваше да я притиска с ръка към себе си, сякаш не можеше да си позволи дори за миг да не усеща нейното близко присъствие до тялото си. Тя се сети за снежния човек, който бяха направили. „Зак е толкова изобретателен, пълен с оригинални идеи“ — рече си с усмивка. Не че кой знае колко бе изненадана — та нали той беше актьор. Но въпреки това човек не би очаквал един снежен човек да прилича на хилещо се праисторическо чудовище.

— За какво мислиш? — попита Зак и нежно я целуна по косата.

Джули повдигна глава и се усмихна.

— За твоя снежен човек. Никой ли не ти е казвал, че снежните човеци трябва да бъдат смешни?

— Това не е какво да е, а снежно чудовище!

— Прилича на нещо, сътворено от фантазията на Стивън Кинг. Толкова кошмарно детство ли си имал?

— Кошмарно си беше — съгласи се с усмивка и я притегли още по-силно към себе си. Не можеше да й се насити — нито в леглото, нито извън него — и това бе ново усещане за него. Прилягаше към него така, сякаш бе специално създадена за целта, в леглото беше изкусителка, ангел, куртизанка. Можеше да му достави неизживяно досега удоволствие само с един звук, поглед, докосване. Извън леглото бе смешна, упорита, забавна и интелигентна. Беше способна да го ядоса с една дума, а после с усмивка да укроти гнева му. Изтънчена и откровена, бе толкова жизнена и любвеобилна, че понякога го омагьосваше като истинска вълшебница — например, когато говореше за учениците си. Беше я отвлякъл, а Джули му спаси живота. Уж той беше закоравелият престъпник, а тя се бе оказала достатъчно умна и смела, че да му избяга изпод носа. После бе променила изцяло поведението си и му бе подарила девствеността си по такъв обезоръжаващо нежен и вълнуващ начин, че сърцето му се свиваше всеки път, когато си спомнеше за това. Чувстваше се напълно покорен от нейната смелост, любвеобилност и щедрост.

Зак бе девет години по-голям и циник, но все пак нещо у нея го разчувстваше и караше да харесва новата си нежност. Преди да влезе в затвора, жените го бяха обвинявали в безразличие, граничещо със студенина и грубост във взаимоотношенията с другия пол. Дори му бяха казвали, че се държи като машина, а една от многобройните му любовници дори заяви, че просто се включва, когато става въпрос за секс, и изключва за всичко друго, освен за работата си. При една от честите им свади Рейчъл бе казала, че е способен да омагьоса и змия със студенината си.

От друга страна, през целия си съзнателен живот не беше срещал жена, която да не се интересува единствено от кариерата си и това, доколко той може да й е от полза. Като се прибавят и хилядите истерички, с които си бе имал работа след пристигането си в Холивуд, не бе никак изненадващо, че се бе превърнал в циник. Всъщност той си беше такъв и преди да пристигне в Лос Анжелис — студен, способен да обърне гръб на предишния си живот и на семейството едва осемнайсетгодишен. Беше успял да загърби миналото си и никога да не говори за него с когото и да е — нито с рекламните агенти от студиото, които се бяха оплаквали, че след успеха на първия му филм им се налага да измислят историята на неговия живот, нито с любовниците, нито със съпругата си. Семейството и миналото му бяха мъртви, завинаги погребани от него преди седемнайсет години.

— Зак?

Дори гласът й имаше магически ефект върху него.

— Мммм?

— Съзнаваш ли, че аз всъщност не знам нищо за тебе, въпреки че сме… ъъъ… ами… — Джули млъкна, защото не знаеше дали да използва думата „любовници“.

Той долови смущението й и се усмихна, понеже реши, че тя търси някоя подходяща дума, за да охарактеризира споделената дива страст. Усмихна се и каза:

— Какво предпочиташ една дума или цяла фраза?

— Не бъди нахален! Подготвена съм да преподавам сексуално възпитание на ниво прогимназия.

— Тогава какъв е проблемът?

— Някак си — отвърна тя, вперила поглед в ръцете си, — медицинският термин „полови отношения“ изобщо не е подходящ, за да опише нещо толкова… толкова прекрасно като изживяване.

Зак облегна глава назад и затвори очи, за да дойде на себе си, питайки се на какво се дължи невероятното й въздействие върху него. След малко успя да изрече:

— Как ти звучи „любовници“?

— Добре, любовници — кимна тя. — Това, което имах предвид, е, че въпреки че сме любовници, аз в действителност не знам нищо за теб.

— И какво те интересува по-точно?

— Ами например дали Закари Бенедикт е истинското ти име, или си го променил, след като си започнал да се снимаш в киното.

— Собственото ми име си е Закари. А Бенедикт ми е бащино, а не фамилно име. На осемнайсет години го промених официално.

— Наистина? — дори, и без да отваря очи, Зак знаеше, че тя го гледа и чакаше неизбежния й въпрос. — А какво бе фамилното ти име, преди да го промениш на Бенедикт?

Точно този беше въпросът, на който не бе отговарял никога преди.

— Станхоуп.

— Какво хубаво име! Защо го смени? — Усети, че той се стегна.

Зак отвори очи и тя се стресна от суровото им изражение.

— Дълга история.

— О! — реши, че това явно е неприятен спомен за него и затова ще е най-добре да не разпитва повече. Заговори за първото нещо, за което се сети. — Аз и без това знам доста неща за младостта ти, понеже за братята ми ти беше идол.

— Наистина ли?

— Ами да, и затова вече знам, че си израснал съвсем сам, пътувайки из страната с родео, че си живял на различни места и си се занимавал с обяздване на диви коне. Нещо смешно ли казах?

— С риск да разруша всичките ти илюзии, принцесо — през смях каза Зак, — трябва да ти призная, че тези истории са продукт единствено на болната фантазия на рекламните ми агенти. Истината е, че по-скоро бих пътувал два дни в някой мръсен автобус, отколкото да прекарам два часа на гърба на някой кон. А ако има нещо, което да мразя повече от конете, това са кравите! Така де, бикове!

— Крави?! — Заразителният й смях прозвуча в стаята като музика. Джули се извърна към него и сви крака към гърдите си. Обгърна коленете си с ръце и се загледа в него с детинско изумление.

— Ами ти? — подразни я той, протягайки се към чашата с бренди върху масичката, като се надяваше, че така ще отвлече вниманието й и тя няма да зададе неизбежния см въпрос. — Матисън истинското име ли ти е, или по-късно си го сменила?

— Не ми е истинското име.

— Какво?!

— Всъщност съм била намерена в една картонена кутия, хвърлена в кофа за смет в парка. Пазачът, който ме открил, ме занесъл вкъщи, за да ме постоплят малко, преди да ме закарат в болницата. Решил, че трябва да нося името на съпругата му, понеже тя се погрижила за мен този ден и така ме нарекли Джули.

— Господи! — Зак се опитваше да не издаде ужаса си. — Имала съм късмет! Можело е и да стане много по-лошо!

— Как по-точно?

— Ами ако жена му се бе казвала Матилда? Или Гъртруд! Или Вилхелмина! По едно време сънувах кошмари, в които името ми бе Вилхелмина.

Той изпита особената болка в гърдите, която се появяваше всеки път, когато тя му се усмихнеше така.

— Е, поне историята завършва щастливо! Семейство Матисън те осиновили, нали? — Джули кимна и Зак продължи: — Така са си имали вече красива малка дъщеричка, за която да се грижат.

— Е, не точно.

— Моля?!

— Семейство Матисън всъщност се сдобиха с единайсетгодишна апашка от бордеите на Чикаго, въвлечена и посветена в тънкостите на занаята от малко по-големи от нея момчета. Като си помисля — добави весело тя, — май пропуснах една многообещаваща кариера! — Джули разпери пръсти. — Имах много бързи пръсти. Всичко просто лепнеше по тях!

— Ти си крадяла?

— Да. Окошариха ме, когато бях на единадесет.

— Заради кражба? — Зак не можеше да повярва на ушите си.

— Не, разбира се! — Изглеждаше обидена. — Бях прекалено бърза за това. Арестуваха ме за скитничество.

Той направо зяпна. Дори само фактът, че използваше уличния жаргон, го караше да изпитва желанието да тръсне глава, за да дойде на себе си. И все пак богатото му въображение, което бе направило от него толкова добър режисьор, вече я виждаше такава, каквато трябва да е била като малка: дребничка и слаба, недохранена… лице на гаменче е огромни, приказни очи… малка, упорита брадичка… тъмна, дълга и сплъстена от мръсотия коса…

Винаги готова за действие, в непрестанна борба с жестокия свят…

Готова да се захване и с един бивш затворник…

Да промени начина си на мислене и да загърби всичко, в което се е превърнала, само защото му е повярвала безрезервно…

Едновременно развеселен, разнежен и удивен, Зак изрече:

— Оставих се на вълните на въображението ми да ме отнесат далеч оттук.

— Не се и съмнявам — отвърна тя с разбираща усмивка.

— А какво по-точно правеше, когато те окошариха?

Джули му хвърли закачлив поглед.

— Едни батковци тъкмо ми демонстрираха хватка, която би ми послужила при общуването с теб. Само дето вчера, когато се опитах да я приложа на блейзъра, се оказа, че съм забравила какъв точно беше номерът.

— Моля? — неразбиращо каза Зак.

— Опитах се да запаля колата без ключ.

Той избухна в смях и преди тя да успее да реагира, я притегли към себе си и зарови лице в косите й.

— Милостиви Боже — прошепна, — точно на мене ли трябваше да ми се случи да отвлека дъщеря на пастор, която може да краде коли!

— Сигурна съм, че накрая щях да успея, но нали ми се налагаше час по час да ти се показвам пред прозореца… — информира го Джули. — Божичко! — избухна тя. — По-добре да ти бях пребъркала джобовете! — смехът му почти заглуши следващите й думи: — Нямаше да ми е проблем, само трябваше да се сетя, че си ги скрил там! — доволна, че е успяла да го накара да се смее по този начин, облегна глава на гърдите му и го изчака да спре, преди да продължи: — А сега е твой ред. Къде си израснал, след като онова с ранчото е било измислица?

Зак бавно отдели лице от благоуханната й коса и вдигна брадичката й.

— Риджмонт, Пенсилвания.

— И? — подкани го Джули, почувствала, че по някаква причина той отдава голямо значение на своя отговор.

— И — каза той, поглеждайки я в очите — от един век семейство Станхоуп притежава заводи, на които се крепи икономиката както на Риджмонт, така и на няколко съседни окръга.

Тя отвратено тръсна глава.

— Ти си богат! Не е честно да разпространяват истории за самотното ти детство, скитанията и така нататък. Братята ми го вярваха!

— Съжалявам за братята ти — засмя се Зак на презрението в гласа й. — Истината е, че аз самият не знаех какво са измислили рекламните агенти, докато не го прочетох във вестниците, а тогава вече беше малко късно да протестирам — нямаше да е добре за кариерата ми. Пък и аз все пак наистина бях напуснал Риджмонт, преди да навърша деветнайсет, след което вече се издържах сам.

Джули изпитваше желание да попита защо е избягал от къщи, но реши за момента да остави подробностите.

— Имаш ли братя или сестри?

— Имах двама братя и една сестра.

— Как така имаше?

— Ами така — рече той с въздишка и отново се облегна.

— Ако не ти се говори за това — каза тя, усетила промяната в настроението му, — няма нужда да го правиш.

Зак знаеше, че ще й разкаже цялата си история, но не искаше да задълбава в чувствата, които го караха да се изповяда пред нея. Рейчъл никога не бе предизвиквала у него нуждата да отговаря честно на въпросите й. Но той по онова време не би доверил на никого нещо, което би могло да го нарани. Джули вече му беше дала толкова много — дължеше й поне да й разкаже истината. Притегли я още по-близо към себе си.

— Никога не съм говорил за това, въпреки че, Бог ми е свидетел, много хора са ми задавали въпроси. Не е кой знае колко дълга или особена история — ако говоря странно, то е защото ми е неприятно да си спомням за миналото и защото съм го таил в себе си цели седемнайсет години.

Тя мълчеше, поласкана, че ще й се довери.

— Родителите ни починаха при катастрофа, когато бях на десет — започна той, — и ние бяхме отгледани от баба и дядо — тоест те се грижеха за нас, когато не бяхме в частното училище. Джъстин беше най-голям, после идвах аз, след мене беше Елизабет и накрая Алекс. Джъстин беше… — Замълча, опитвайки се да намери точната дума. — Беше много добър плувец и за разлика от повечето по-големи братя ми позволяваше да го придружавам навсякъде. Бе много… мил. Нежен. Самоуби се, когато навърши осемнайсет.

Джуди си пое ужасено дъх.

— Божичко, защо?

— Беше хомосексуалист. Никой не знаеше, освен мен. Каза ми го, преди да си пръсне черепа.

Той замълча и Джули попита:

— Не с ли могъл да поговори с някого — семейството му нямаше ли да го подкрепи?

Зак тъжно се изсмя.

— Баба ми произхожда от семейство Харисън — високоморални, сурови хора, с непоносимо големи изисквания към себе си и другите. Щяха да се отнесат с Джъстин като с луд, отрепка и да се отрекат публично от него, ако веднага не се поправи. Станхоуп бяха точно обратното — буйни, безотговорни, чаровни, хора на живота и изключително нестабилни. Но най-известната им черта по мъжка линия бе, че всичките бяха женкари. Винаги са били. Сластолюбието им е нещо като легенда в Пенсилвания и те много се гордеят с това. Моят дядо не правеше изключение. Не съм убеден, че мъжете Кенеди могат да се мерят с мъжете от семейство Станхоуп, когато става въпрос за жени. Ще ти дам пример: в момента, в който аз и братята ми навършихме дванайсет, дядо ни ни подари за рождения ден по една проститутка. Организираше малко семейно парти, като предварително избраната курва беше сред поканените и след тържеството се качваше в спалнята с рожденика.

— А баба ти какво мислеше по въпроса? — отвратено попита Джули. — Тя къде беше през това време?

— Някъде в къщата, но си знаеше, че не може да му се противопостави, така че гордо държеше главата си изправена и се правеше, че не знае какво става. По същия начин се оправяше и с любовните истории на дядо ми — Зак се умълча и Джули реши, че няма да й каже нищо повече, но след малко той продължи: — Дядо ми почина година след Джъстин, като и със смъртта си успя отново да я унизи: летял със самолета си към Мексико, когато станала катастрофата; на борда имало и една красива манекенка… Семейство Харисън притежава риджмонтския вестник, така че баба ми успя да потули този факт от журналистите, но това се оказа напълно излишно, понеже големите вестници научиха историята и светкавично я раздухаха; да не забравяме радиото и телевизията, които веднага я включиха в новинарските си емисии.

— Защо дядо ти просто не се е развел, след като така или иначе не е обичал жена си?

— И аз му зададох същия въпрос лятото преди да замина за Йейл. Двамата празнувахме предстоящото ми студентство, като се напивахме в кабинета му. Вместо да ми заяви, че не ми влиза в работата, той ми обясни истинската причина — Зак се протегна към чашата с бренди и го изгълта на един дъх, сякаш за да измие вкуса от думите си, след което се вторачи с празен поглед в стъклото.

— Какво ти каза?

Зак я погледна така, сякаш бе забравил за нейното присъствие.

— Призна ми, че баба ми е единствената жена, която някога е обичал. Всички смятали, че се жени за нея, за да слее богатствата си с тези на семейство Харисън, особено като се има предвид, че тя далеч не е била красавица, но дядо заяви, че истината била съвсем друга — и аз му вярвам. Всъщност с възрастта баба се превърна в това, на което казват „импозантна“ жена — изглеждаше като истинска аристократка.

Отново млъкна и Джули изрече възмутено:

— Защо си му повярвал? Ако наистина я е обичал, тогава защо й е изневерявал?

Устните му се изкривиха в иронична усмивка.

— Не познаваш баба ми! Никой не би могъл да задоволи високите й изисквания — най-малко моят дядо, както той прекрасно си знаеше. Каза ми, че го е разбрал малко след сватбата и просто е престанал да се опитва да се промени. Единственият от нас, когото тя одобряваше, бе Джъстин. Обожаваше го. Разбираш ли, Джъстин, бе единственият мъж от цялото семейство, който приличаше на нейния род. Беше рус, среден на ръст, а не висок — всъщност просто бе одрал кожата на баща й. Всички ние, включително и баща ми, бяхме наследили чертите и ръста на Станхоуп — особено аз. Аз бях нещо като любимец на дядо, тъй че можеш да си представиш как изглеждах в нейните очи.

Джули реши, че това е най-несправедливата история, която бе чувала през живота си.

— Ако баба ти толкова е обичала Джъстин, сигурна съм, че не би го изоставила, ако й признаеше какъв е.

— Изключено! Тя ненавиждаше слабите хора. Признанието му би я разтърсило и отвратило до дъно — Зак я погледна накриво и продължи: — Особено като се има всичко предвид, че тя бе направила капитална грешка в избора си на съпруг. Както вече споменах, на Станхопови им липсва силна воля. Те пият прекалено много, карат твърде бързо И пропиляват богатството си, така че накрая им се налага да се оженят за някоя богата наследница, за да оправят финансовото си положение. Единственото, което искат, е да се забавляват. Никога не се интересуват от бъдещето и от другите — моите родители загинаха, като шофираха пияни с бясна скорост по заледен зимен път.

— Алекс и Елизабет приличат ли на родителите ви?

Той отвърна с равен глас:

— Те притежават обичайните за Станхоуп положителни и отрицателни качества. Още преди да навършат шестнайсет вече се бяха превърнали в пияници и наркомани. Елизабет вече бе имала един аборт. Алекс бе арестуван два пъти — естествено веднага го освобождаваха с чисто досие — за притежание на наркотици и за комар. Трябва да кажа обаче, че вината не беше само тяхна — нямаше кой да им дръпне юздите. Баба ми би се намесила, но дядо не й позволяваше. Все пак бяхме правени по неговия калъп! Пък и ние си бяхме вкъщи само няколко месеца през лятото. През останалото време по настояване на дядо пребивавахме в скъпи частни училища из страната. А там никой не се интересува какво правиш, стига да не те хванат и да им създадеш неприятности.

— Значи баба ти не харесваше сестра ти и брат ти, така ли?

— Да. Но и те не бяха очаровани от нея, повярвай ми! Въпреки че според нея в тях имаше хляб, стига да бяха подхванати навреме.

Макар да говореше за себе си като за член на семейство Станхоуп, в гласа му се долавяше презрение всеки път, щом заговореше за тях. Освен това можеше да се направят някои много интересни заключения от това, което бе премълчал.

— А ти? — внимателно попита тя. — Какви бяха твоите чувства към нея?

— Защо си мислиш, че са били по-различни от тези на Алекс и Елизабет?

Джули не трепна.

— Усетих го.

Той мълчаливо кимна, потвърждавайки подозренията й.

— Всъщност аз й се възхищавах. Вярно, че имаше високи изисквания, но поне имаше някакви изисквания. Караше те да се стремиш да бъдеш по-добър. Не че някога би могъл да задоволиш изискванията й. Само Джъстин успяваше да го постигне.

— Каза ми как се е отнасяла с братята и сестра ти. А с теб как се държеше?

— Смяташе, че съм копие на дядо.

— Като външност — поправи го тя.

— Каква е разликата? — сопна се Зак.

Джули знаеше, че нагазва в непозволена територия, но въпреки това заяви:

— Мисля, че ти си разбирал разликата. Може и да си приличал външно на дядо си, но характерите ви са били съвсем различни. Ти си бил като нея. Бил си!

Той сухо изрече:

— За дете на двайсет и шест си твърде самоуверена.

— Страхотна тактика! Щом не можеш да ме заблудиш, започваш да ми се подиграваш.

— Предавам се — прошепна нежно Зак и се наведе да я целуне.

— А ако и подигравките не помогнат, се опитваш да ме разсееш по друг начин!

— Знаеш ли — рече Зак с усмивка, — понякога си много досадна!

— Ама моля ти се, не почвай сега с комплименти. Нали знаеш, че направо се размеквам, когато ми говориш такива работи. Защо напусна дома си?

— Истинска досада!

Джули се предаде и се остави целувката му да я обсеби цялата, усещайки, че колкото и да влага от себе си, той й дава много повече.

Когато най-накрая я пусна, той й каза:

— Понеже не мога да те надхитря, май ще е най-добре да ти разкажа защо напуснах дома. После, ако любопитството ти е напълно задоволено, предлагам да не говорим повече за това, съгласна ли си?

Джули знаеше, че никога няма да сметне, че е научила достатъчно за него, но разбираше чувствата му, затова просто кимна и той обясни:

— Дядо почина, когато аз бях в първи курс, като остави баба ми да се разпорежда с богатствата му. Тя ни повика през лятната ваканция и четиримата имахме нещо като малко съвещание на терасата. Накратко, тя обяви, че на Алекс и Елизабет ще им се наложи да напуснат частните си училища и да посещават местни, и че вече ще получават точно определена сума за харчене, нито цент повече. Ако нарушаха дори едно от изискванията й, ще ги изхвърли от къщата и ще ги лиши от наследство. За да разбереш сериозността на положението, ще ти кажа, че бяхме свикнали да разполагаме с неограничени средства. Всички карахме скъпи коли, купувахме маркови дрехи и така нататък — поклати глава с усмивка. — Никога няма да забравя израженията на Алекс и Елизабет в този момент.

— Значи са приели условията й, така ли?

— Естествено. Нима имаха избор? Пък и нали само бяха харчили, нямаха представа как се печелят пари.

— Но ти не си се примирил и затова си напуснал дома — предположи усмихнато Джули.

Лицето му отново доби изражението, което винаги я караше да се чувства неловко.

— Аз не бях включен в сделката — след дълго мълчание продължи: — Каза ми да се махам от очите й завинаги. Освен това уведоми брат ми и сестра ми, че ако някога се опитат да се свържат с мене или да се оставят аз да ги открия, просто ще бъдат изключени от завещанието й. Аз нямаше да наследя нищо. Така че й предадох ключовете от колата — по нейно настояване — и пеша стигнах до магистралата. Имах около петдесет долара в сметката си в Кънектикът и дрехите на гърба си. Няколко часа по-късно спрях един камион с декори за студията „Емпайър“ и така се оказах в Лос Анжелис. Шофьорът се оказа много свестен и ме препоръча в студията. И така работих там като хамалин, докато един глупак режисьор се сети в последния момент, че му трябват още статисти за някаква сцена. В този ден направих своя дебют, върнах се в университета и после продължих да се снимам в киното. Край на историята.

— Но защо баба ти е постъпила така само с теб? — попита Джули, поразена от чутото.

— Имала си е причини — сви рамене Зак. — Както ти казах, напомнях й за дядо и всичко, което й беше причинил.

— И ти никога повече не получи вести от брат си и сестра си? Не се опитахте тайно да се свържете?

Джули имаше усещането, че от всичко, което й бе казал, най-трудно му беше да говори за брат си и сестра си.

— Изпратих им писмо с адреса си по времето преди да пуснат първия ми филм. Мислех, че ще…

„Ще се гордеят — довърши наум тя. — Ще се радват за теб. Ще ти отговорят.“

Макар лицето му вече да й бе казало, че догадките й са правилни, Джули искаше да е напълно сигурна. Започваше да го разбира все по-добре.

— Отговориха ли ти?

— Не. И повече не се опитах да се свържа с тях.

— Ами ако баба ти е преглеждала пощата им и те никога не са получили писмата ти?

— Получили са ги. По това време живееха в свои апартаменти и посещаваха местния колеж.

— Но, Зак, те са били толкова млади, пък и ти самият каза, че са били страхливи. Ти си бил много по-голям и опитен. Не можеше ли да ги изчакаш да пораснат и да им дадеш втори шанс?

Зак заяви студено:

— Никой няма право на втори опит с мен, Джули. Никога!

— Но…

— За мен те са мъртви.

— Това е смешно! Всички вие губите толкова много! Не можеш цял живот да рушиш мостовете след себе си. Така само вредиш на себе си.

— Не желая да говорим повече по въпроса!

В гласа му прозвучаха гневни нотки, но Джули не се предаваше:

— Мисля, че си същият като баба си!

— Играеш си с огъня, моето момиче!

Тя потръпна, доловила омразата в гласа му. Мълчаливо се изправи, събра чашите и ги отнесе в кухнята, притеснена от способността му завинаги да зачерква хора от живота си. Ужасяваше я не това, което бе казал, а за изражението на лицето му в този момент. От мига, в който я бе отвлякъл, суровите му думи и действия бяха продиктувани единствено от отчаянието и необходимостта, както Джули бе разбрала. Докато не бе усетила и видяла злобата, изписана по лицето му, тя се бе чудила как изобщо беше възможно някой да повярва, че е в състояние да убие човек, но сега вече знаеше, че е било достатъчно само веднъж да го видят такъв, за да се убедят, че е способен на всичко. Стана й още по-ясно, че макар да бяха любовници и се разбираха прекрасно в леглото, на практика тя не знаеше нищо за него. Влезе в спалнята, светна и се отправи към банята, за да се преоблече. Беше се замислила толкова дълбоко, че приседна на ръба на леглото.

Няколко минути по-късно Джули направо подскочи, когато гласът му я извади от вцепенението:

— Много неразумно решение от твоя страна. Мисля, че трябва да размислиш.

Зак се бе облегнал на рамката на вратата със скръстени пред гърдите ръце и каменно изражение на лицето. Младата жена нямаше представа за какво решение става дума. Изправи се и несигурно се взря в лицето му.

— Това да не е твоята представа за извинение?

— Не знаех, че има за какво да се извинявам.

— Ами помисли си например, дали не си бил малко прекалено груб!

— Груб ли? Не съм искал. Предупредих те, че разговорът ни ще ми е извънредно неприятен, но ти настоя да го проведем въпреки всичко.

Явно Зак смяташе, че обвиненията й са напълно несправедливи, но тя все пак продължи да настоява:

— Значи всичко стана по моя вина?

— Ами да. Каквото и да е това „всичко“.

— Нямаш представа, така ли? Не си даваш никаква сметка, че тонът ти беше… — Джули потърси точната дума и не успя да я намери — … студен, груб, ненужно жесток.

Той сви рамене с привидно безразличие.

— Не си първата, която ми го казва. Приписвали са ми и много по-лоши неща. Приемам обвиненията ти. Аз съм студен, груб и…

— Жесток — помогна му тя и наведе глава, за да скрие усмивката си — толкова абсурден й се виждаше вече спорът им. — Слушай, следващия път, когато някоя жена ти каже подобно нещо, просто я помоли да се вгледа по-отблизо — тя вдигна очи и продължи нежно: — Ако го направи, мисля, че ще види изключително благородство и рядка доброта.

Зак бавно разтвори ръце. Сърцето му подскочи, като видя изражението в очите й.

— Това не значи, че според мен не си деспотичен и нахален, искам да сме наясно по този въпрос! — допълни тя през смях.

— Но това не ти пречи да ме харесваш, нали? — подкачи я и прокара ръка по бузата й. — Въпреки всичко.

— Прибави и суетен към списъка!

Зак я прегърна и нежно й прошепна:

— Джули, млъквай вече!

— Също така и диктатор! — успя да промълви тя.

Той се разсмя. Тя бе единствената жена, която успяваше да го разсмее, докато я целува.

— Напомни ми никога да не се приближавам до жена като тебе — прокара език по извивката на ухото й. Джули потрепери и като се притисна към него, прошепна задъхано:

— И безкрайно чувствен… и сексапилен!

— От друга страна, нищо не може да замени една интелигентна и прозорлива жена…