Джудит Макнот
Съвършенство (45)

44

Матю Феръл, бившият съсед и кум на Зак, вдигна поглед, когато дъщеричката му притича към него и я нагласи в скута си. С меката си руса коса и сини очи приликата на Мариса със съпругата му Мередит беше вече толкова очебийна, че Мат се усмихна и на двете.

— Мисля, че вече е време за сън — каза той на дъщеря си.

Тя погледна към луксозния проспект, който той разглеждаше, и очевидно го взе за някоя от нейните книжки с приказки.

— Първо приказка, татко. Моля те!

Преди да отговори, Мат хвърли въпросителен поглед към съпругата си и тя му се усмихна безпомощно.

— Неделя е — каза тя. — Неделите са специални. Предполагам, че сънят може да почака няколко минути.

— Мама е съгласна — рече той, като нагласи дъщеря си в скута и се замисли за приказка. — Имало едно време…

Задушевната атмосфера беше нарушена от влизането на Джо О’Хара. Изглеждаше напрегнат.

— Мат — каза, — жената, която Зак беше взел за заложница, ще дава пресконференция. Тъкмо започва.

Мередит никога не беше виждала Зак, тъй като, когато двамата с Мат се събраха отново, той вече беше в затвора, но знаеше, че са големи приятели. Тя забеляза мрачния израз на лицето му, докато пускаше телевизора, и бързо каза:

— Джо, ще заведеш ли Мариса в стаята й?

— Няма проблем. Хайде, миличка — обърна се той към детето.

Двамата излязоха — огромен мъж и мъничко момиченце.

Твърде неспокоен, за да седи на едно място, Мат пъхна ръце в джобовете си и в напрегнатата тишина видя на екрана красива млада жена, облечена в обикновена бяла вълнена рокля със златни копчета на яката и маншетите, дългата й тъмна коса — сплетена на плитка.

— Господ да му е на помощ! — каза Мат — имаше предвид Зак. — Тя изглежда като Снежанка, която ще накара целия свят да крещи за кръвта му, задето е отвлякъл точно нея.

Но когато кметът на Кийтън свърши речта си, в която призоваваше журналистите да се отнасят с уважение към нея, и Джули Матисън започна да обяснява какво й се е случило, докато е била в ръцете на похитителя си, той удивено се усмихна. По някакъв начин пленницата на Зак успяваше да представи седмицата с него като някакво приключение за нея и самата тя не изглеждаше като ужасена жертва на избягал затворник, а по-скоро като пленница на човек, когото предпазливо охарактеризира като „изключително внимателен“.

Описа опита си за бягство и спомена остроумната идея на Зак да я спре по начин, който предизвика смях от страна на някои от репортерите. А когато със сериозен израз на лицето разказа опита си за бягство със снегохода и усилията му да я „спаси“ от удавяне в леденостудения вир, от думите й личеше, че смята Зак за герой.

В края на изявлението й залата се огласи от виковете на репортерите, които й задаваха въпроси, и Мат напрегнато се сви при остротата им.

„Госпожице Матисън, заплаши ли ви Закари Бенедикт с оръжие в някой момент?“

— Знаех, че има пистолет, защото го видях — отвърна с усмивка тя, — и това беше достатъчно да ме убеди, поне в началото, че вероятно не трябва да се боря с него и да критикувам старите му филми.

В залата избухна смях, прекъснат от въпросите: „Госпожице Матисън! Когато Бенедикт бъде заловен, ще му потърсите ли съдебна отговорност за отвличането?“

— Мисля, че няма да бъда убедителна. Имам предвид, че ако в комисията има жени, те ще го оневинят веднага щом чуят, че той вършеше половината от работата по приготвянето на храната и почистването на къщата.

„Бенедикт изнасили ли ви?“

Тя разтвори широко очи.

— В действителност току-що ви описах случилото се през цялата седмица и ясно подчертах, че той не ми е нанесъл никакво физическо оскърбление. Със сигурност нямаше да го кажа, ако беше направил опит за подобно презряно действие.

„А нанесе ли ви словесно оскърбление?“

Тя кимна сериозно, но в очите й проблясваше насмешливост, когато отговори:

— Да, всъщност го направи…

„Бихте ли описали случая?“

— Разбира се. Нанесе ми смъртна обида, когато една вечер нарочно пропуснах името му сред списъка на любимите ми актьори.

В залата се чу кикот, но репортерът, който беше задал въпроса, очевидно не разбра, че тя се шегува.

„Тогава той заплаши ли ви? Какво точно ви каза и по какъв начин?“

— Всъщност говореше по начин, който показваше, че е отвратен, и ме обвини, че имам странна слабост към ниски мъже.

„Имаше ли момент, в който се страхувахте от него, госпожице Матисън?“

— Страхувах се от пистолета му през първия ден — внимателно каза тя, — но след като той не ме застреля след опита да дам знак на касиерката в едно крайпътно заведение и след последвалите два опита за бягство от моя страна, разбрах, че няма да ме нарани, колкото и силно да го провокирам.

Мат наблюдаваше как успява да отклони въпросите им и да превърне враждебността им в съпричастие към похитителя й.

След около тридесет минути един репортер на Си Ен Ен попита:

„Госпожице Матисън, искате ли Закари Бенедикт да бъде заловен?“

Тя се обърна към репортера и отговори:

— Как може някой да иска несправедливо осъден човек да бъде върнат в затвора. Не разбирам как комисията му е дала обвинителна присъда за убийство, но знам, че той е способен на подобно нещо, колкото и аз. Ако беше убиец, нямаше сега да съм пред вас, защото, както споменах преди няколко минути, непрекъснато се опитвах да осуетя бягството му. Искам също така да ви припомня, че когато бяхме открити от хеликоптера, първата му грижа беше моята безопасност, не неговата собствена. Всичко, което искам, е това преследване да бъде прекратено, докато някой преразгледа случая му — после учтиво, но твърдо завърши: — Дами и господа, ако нямате повече въпроси, можем да приключим интервюто и да се приберем по домовете си. Както поясни кметът Адълсон, жителите на Кийтън искат да се върнат към нормалния си начин на живот. Същото желая и аз. Следователно няма да давам повече интервюта и няма да отговарям повече на никакви въпроси. Жителите на Кийтън се чувстват поласкани от това, че влагате средства в града като туристи, но ако останете тук, трябва да ви предупредя, че ще си загубите времето…

„Имам още един въпрос! — арогантно я прекъсна репортерът на «Лос Анжелис Таймс». — Влюбена ли сте в Закари Бенедикт?“

Мат за пръв път долови колебанието й, и сърцето му се изпълни със съчувствие, докато я гледаше как се опитва да запази самообладание. Но очите й я издаваха — тези огромни сапфиреносини очи потъмняха и станаха сериозни от някакво чувство, което приличаше на нежност. Тя промени стратегията си и доброволно влезе в клопката им със смелост, която го накара силно да поеме дъх.

— В един или друг момент по-голямата част от жените в тази страна вероятно се били влюбени в Закари Бенедикт. Сега, когато го познавам — добави с леко потрепване в гласа, — мисля, че всички те са показали отличен вкус. Той… той е мъж, който всяка жена може да обича.

Без да каже нищо повече, обърна гръб на микрофоните и от двете й страни бързо застанаха двама мъже, които Мат предположи, че са агенти на ФБР, и няколко униформени полицаи, за да й помогнат да слезе от платформата.

Той натисна копчето на дистанционното управление и се обърна към жена си:

— Какво мислиш за това?

— Мисля — тихо отвърна Мередит, — че тя беше невероятна.

— А успя ли да промени мнението ти за Зак. Аз така или иначе съм на негова страна, но тъй като ти не го познаваш, вероятно ще реагираш на интервюто като повечето хора.

— Съмнявам се, че съм толкова безпристрастна, колкото мислиш. Ти си човек, чието одобрение е трудно да се получи. Ясно показваш, че вярваш в неговата невинност. Ако ти вярваш в това, аз също съм склонна да го повярвам.

— Благодаря ти, че разчиташ на преценката ми — нежно каза той, като я целуна по челото.

— А сега аз имам един въпрос към тебе — започна тя и Мат инстинктивно усети какъв ще бъде той. — Джули Матисън спомена, че е била отведена в самотна къща някъде из планините на Колорадо. Това нашата къща ли е?

— Не знам — искрено отвърна Мат и се усмихна, когато тя му хвърли недоверчив поглед. — Но допускам, че е била нашата. Зак вече е бил там, въпреки че винаги е пристигал със самолет. А и през всичките тези години непрекъснато му предлагах да се възползва от това място. Съвсем естествено е да се чувства свободен да го използва и сега, дотолкова свободен, че да не ме замесва.

— Но ти си замесен! — извика Мередит, леко отчаяна. — Ти…

— Във връзка съм със Зак, но това не застрашава твоята или моята безопасност. Когато отиде в затвора, той ми даде пълномощно да ръководя финансовите му операции и аз все още го правя. Това е съвсем законно и е известно на властите. Сигурен съм, че Зак ще ти хареса.

— Откъде си толкова сигурен — пошегува се тя, като се опита да влезе в неговия тон.

— Сигурен съм, защото по някаква случайност си луда по мене.

— Не искаш да кажеш, че си приличате толкова много, нали?

— Доста хора смятат, че си приличаме, и то в не много добри отношения. Както и да е — добави, като стана сериозен, — истината е, че аз съм всичко, което Зак има. Аз съм единственият, на когото има доверие. Когато го арестуваха, хората се отдръпнаха от него като от чумав и се наслаждаваха на нещастието му. Имаше и други, които му останаха верни дори и в затвора, но той прекрати връзките си с тях и дори не отговаряше на писмата им.

— Вероятно се е срамувал.

— Сигурен съм, че е така.

— Но грешиш за едно — нежно каза тя. — Той си има и друг съюзник, освен тебе.

— Кой?

— Джули Матисън. Тя е влюбена в него. Мислиш ли, че е видял или чул пресконференцията й тази вечер.

Мат поклати глава.

— Съмнявам се. Където и да се намира, той е твърде далече и най-вероятно е извън страната. Би било глупаво от негова страна да остане в САЩ, а Зак не е глупак.

— Иска ми се да я беше чул. Може би му е провървяло с нея и той знае какво тя се опитва да направи.

— На Зак никога не му е вървяло в личния живот.

— Мислиш ли, че се е влюбил в Джули Матисън, докато са били заедно?

— Не — отсече той. — Освен че в момента е зает с далеч по-наложителни неща. Зак е почти напълно безразличен към жените. Изпитва удоволствие от секса, но не ги уважава достатъчно, което не е чудно, като се има предвид какви жени познава. Когато кариерата му на актьор вървеше към върха, те му се лепяха като мухи, а когато стана режисьор, заради ролите около него направо гъмжеше от жени — красиви, хитри, хищни пирани. В интерес на истината, показваше нежност единствено към децата. По тази причина се ожени и за Рейчъл. Тя му обеща да му роди деца и не удържа това свое обещание, както и всички останали. Зак няма да се влюби в някаква красива млада учителка от малък град.