Джудит Макнот
Съвършенство (65)

64

— Какво правиш? — попита, когато Зак седна до нея.

Той я прегърна и тихо каза:

— Това е видеокасетата, която вече гледах няколко пъти днес. ФБР са я конфискували от някого, на нея сме ние в Мек…

— Не искам да гледам! Не тази вечер! Не искам никога да видя отново това!

— Ще го гледаме заедно, Джули. Ти и аз. След това случилото се никога повече няма да застава между нас или да ни причинява болка и ти няма да се страхуваш повече.

— Не ме карай да гледам това! — затрепери, когато някакви хора закрещяха на летището. — Не мога да го понеса!

— Погледни към екрана — неумолимо настоя той. — И двамата бяхме там, но до днес не знаех какво си правила, докато ме арестуваха, и имам чувството, че и ти не си спомняш много ясно.

— Напротив, спомням си! Спомням си точно какво правеха с теб. Спомням си, че беше заради мен!

Обърна лицето й към екрана.

— Наблюдавай себе си, не мен и ще видиш това, което видях аз — една жена, която страда повече от мен — гласът му беше изпълнен с болка и нежност. — Джули — прошепна, — виж себе си, миличка. Това беше просто един пръстен, парче метал и няколко камъка. Но виж колко много значи той за теб.

— Това беше годежният пръстен, който си избрал за мен! Затова плачех.

— Наистина ли? — лекичко я подразни той. — Мислех, че плачеш, защото диамантите са твърде малки.

Тя зяпна от почуда, после избухна в смях, като се мъчеше да задържи сълзите си.

— А сега, виж това — каза й с усмивка. — Любимата ми част. Гледай какво правиш с Хадли, в дясната част на екрана. Дяволски добър удар имате, госпожице.

— Всъщност тази част не си я спомням добре.

— Обзалагам се обаче, че Хадли много добре си спомня следващата. — Докато Ричардсън се опитва да те издърпа, тъй като не можеш да достигнеш Хадли, ти…

— Ритнах го!

— Право между краката — гордо изрече Зак и се засмя, когато Хадли се преви от болка. — Имаш ли представа колко много мъже умират от желание да направят това? Ще направя този мръсник на пух и прах, но по съдебен път. Имам среща по-следващата седмица с Тексаската комисия по криминално право. Когато свърша с него, той ще се озове в една от собствените си килии.

— Внимавай, той е като дявола!

— А ти — сериозно каза Зак, като повдигна брадичката й, — ти си ангел. Имаш ли представа как се чувствах всеки път, като те гледах на този видеозапис? — тя поклати глава и той продължи: — Чувствах се обичан. Всеотдайно и безусловно обичан. Дори когато си смятала, че съм убиец, ти пак си се борила и си плакала за мен — той се наведе и прошепна: — Никога не съм срещал по-смела жена от теб… Жена, изпълнена с толкова любов, която да даде… — ръцете му се плъзнаха под ризата й. — Искам всичко това, миличка — прошепна, — всичко… сега…

В този миг дочу, че някой блъска по вратата. Като проклинаше, Зак се изправи с намерението да я отведе в спалнята, и протегна ръка.

— Джули! — чу се гласът на Тед, придружен от нови удари по вратата.

— Брат ми!

— Не можеш ли да му кажеш да дойде утре?

Гласът на Тед долетя отново:

— Отвори вратата за свое добро. Знам, че сте вътре.

— По-добре да видя какво иска той — тя поклати глава и бързо пооправи разрошената си коса.

— Ще чакам в кухнята — каза Зак, като прокара пръсти през косата си.

— Но аз искам да те запозная с него, щом е дошъл.

— Искаш да ме запознаеш с него сега? — той погледна многозначително надолу и после към нея. — В това състояние?

— Всъщност — отвърна тя, като силно се изчерви — по-добре да почакаш в кухнята.

Отвори вратата точно преди Тед отново да позвъни. Той я огледа от глава до пети е разбиране и усмивка.

— Съжалявам, че се натрапвам. Къде е Бенедикт?

— В кухнята.

— Обзалагам се, че е там — засмя се той.

— Какво искаш — каза тя, едновременно ядосана и радостна, тъй като със закъснение осъзнаваше, че именно той е дал писмото й на Пол.

— По-добре да го чуете и двамата.

Зак пиеше чаша вода, когато Джули го повика.

— Зак, това е брат ми Тед.

Стреснат от бързата им поява, той се обърна и погледът му попадна върху още едно познато лице. Тед кимна.

— Прав си. Бях в Мексико Сити с Джули.

Зак протегна ръка.

— Радвам се да се запозная с вас при по-добри обстоятелства.

— Но не и точно в този момент — пошегува се Тед и Бенедикт незабавно почувства симпатия към по-младия от него мъж.

— Ако бях на твое място — продължи с усмивка, — щях да пийна нещо по-силно от вода — хвърли поглед към обърканата Джули и обясни: — Татко иска да ви види. Вкъщи. Незабавно.

— И защо е толкова нетърпелив — попита тя.

Брат й повдигна вежди и погледна към Зак.

— Можеш ли да предположиш, защо бащата на Джули е малко… как да го кажем… защо е толкова настоятелен да поговори с теб предвид ненадейното ти пристигане в града?

Зак отново напълни чашата.

— Мисля, че имам представа.

— Джули — нареди Тед през смях, — иди да се срешеш и се опитай да не изглеждаш толкова… а-а… толкова очарователно разрошена. Ще се обадя на татко и ще му кажа, че скоро пристигаме.

Тя се обърна и се отправи към стаята си, като извика през рамо, че телефонът в хола е откачен.

Когато младият мъж се върна в кухнята след проведения разговор, Зак вече беше в банята и се бръснеше. Няколко минути по-късно се появи в кухнята сресан и преоблечен в чиста риза. Тед вдигна глава — търсеше нещо, като отваряше подред кухненските шкафове.

— Предполагам, че не знаеш къде Джули е сложила водката този път?

— Този път?

— Джули има много странен навик. Когато нещо я тревожи, тя пренарежда вещите… тоест може да се каже, че ги подрежда.

— Знам — усмихна се Зак.

— Тогава няма да се изненадаш — продължи брат й, като отвори хладилника в безуспешния си опит да открие алкохола — от факта, че откакто си излязъл от затвора, тя подреди всеки гардероб и шкаф, всяко чекмедже в къщата си и пребоядиса гаража. Два пъти. Погледни този хладилник. Ще забележиш, че бутилките и бурканите са подредени по височина отляво надясно. На другия рафт — обратно, отдясно наляво за по-красиво. Миналата седмица всичко беше подредено по цвят. Заслужаваше си да се види.

— Обзалагам се, че е така.

— Това обаче е нищо. Погледни тук. — Тед отвори един от шкафовете, пълен е консерви и кутии, подредени по рафтовете. — Подредила е хранителните си продукти по азбучен ред.

— Какво е направила?

— Погледни сам.

— Аспержи, брашно — четеше Зак и не можеше да повярва на очите си, — желатин, карфиол, боб… Сбъркала е боба.

— Не съм — обади се Джули. Двамата мъже се обърнаха към нея развеселени и учудени. — Бобът е на Ф?

— На Ф? — Зак безуспешно се бореше с напиращия смях.

— На Ф, като „фасул“ — информира го тя.

Той се засмя и я прегърна.

— Къде е водката? — прошепна в ухото й. — Тед я търси.

Тя се усмихна.

— Водката е зад аспержите.

— Какво, по дяволите, прави там? — попита брат й, като разбута зеленчуците, за да я извади.

— Тя е на А — за алкохол — отбеляза Зак. — Напълно естествено.

— Напълно естествено — потвърди Джули.

— Твърде жалко, че нямаме време да я изпием — каза Тед.

— Аз изобщо не искам — отвърна Бенедикт.

— Ще съжаляваш.

Полицейската кола на Тед ги чакаше до тротоара и той задържа вратата отворена, докато двамата се вмъкнат на задната седалка. Зак неохотно последва Джули. Лицето му се смръщи.

— Какво има? — попита тя. Долавяше най-малките промени в гласа и изражението му.

— Тази кола не е любимото ми средство за придвижване, това е всичко.

Очите й потъмняха от болка.

— Тед — каза тя, без да откъсва очи от лицето на Зак, — трябваше да вземеш блейзъра на Карл. Зак мисли… че повече го бива.

И двамата мъже се засмяха.