Джудит Макнот
Съвършенство (66)

65

Петнадесет минути по-късно на Зак вече не му беше до смях. Седеше срещу бащата на Джули в малкия му кабинет и пастор Матисън здравата го хокаше, докато ядосано крачеше напред-назад. Беше очаквал порицанието, дори го прие като заслужено, но смяташе баща й да е дребен, благ човек, който ще му прочете монотонна лекция на тема божите заповеди, нарушени от Зак. Изненада се, когато видя високия, суров мъж, способен да поднесе такава унищожителна, красноречиво убедителна тирада.

— Не мога да оправдая или да простя нищо от стореното от теб! Нищо! — най-сетне приключи Джим Матисън, като се настани на стола с изтъркана кожа зад бюрото си. — Ако не бях пастор, щях да се бия с теб. Изкушавам се да го направя! Защото заради теб дъщеря ми беше подложена на страх, на публично презрение! Ти й разби сърцето! Ти си я прелъстил в Колорадо и дяволски добре ми е известно, че си го направил! Отричаш ли го?

Това беше лудост, но в този момент, Зак беше изцяло възхитен от този мъж. Беше баща, какъвто беше мечтал да има и какъвто искаше да бъде някой ден — дълбоко загрижен родител с непоклатими принципи, честен, почтен човек, който очакваше същото от хората около себе си. Той искаше Зак да се чувства засрамен. И беше успял да го постигне.

— Отричаш ли, че си съблазнил дъщеря ми? — ядосано повтори той.

— Не.

— И после си я отпратил, за да се изправи пред медиите и да те защитава пред целия свят! След цялото това малодушие и безотговорност как изобщо се осмеляваш да погледнеш нея и мен в очите?

— В интерес на истината това, че я отпратих, беше единствената ми достойна постъпка — защити се Зак.

— Продължавай, искам да чуя твоето мнение по този въпрос.

— Знаех, че Джули е влюбена в мен. Отказах да я взема със себе си в Южна Америка и я изпратих обратно вкъщи за нейно добро, не за свое.

— Почтените ти намерения обаче очевидно бързо са се изпарили! Няколко седмици по-късно си направил план как да я вземеш при себе си!

— Мислех, че е бременна. Не исках да прави аборт или да се подлага на унижението да роди извънбрачно дете в малък град.

— Ако се беше постарал да запазиш приличие и да въздържиш похотта си в Колорадо, щеше да си спестиш тревогите за това, дали е бременна. Така ли е?

Разкъсван между яда, неудобството си и удивлението от презрителното, библейско значение на думата „похот“, Зак вдигна вежди и го погледна.

— Ще ти бъда благодарен за учтив отговор, млади човече.

— Мисля, че отговорът е очевиден.

— А на всичкото отгоре сега най-безцеремонно пристигаш в града с частния си самолет. И защо? За да разбиеш сърцето й! Чел съм, гледал съм и съм слушал много неща за теб, преди да отидеш в затвора и след като излезе, за да знам, че водиш в Калифорния разгулен, повърхностен, аморален живот, че се снимаш в мръсни филми. С какво ще обясниш това?

— Никога през живота си не съм снимал мръсен филм — отвърна Зак, като мълчаливо призна останалите обвинения.

Джим Матисън едва не се усмихна.

— Поне не си лъжец. Известно ли ти е, че Пол Ричардсън е влюбен в нея? Поиска благословията ми. Той е добър, почтен човек с принципи. И иска жена за цял живот, не само до момента, в който се появи някоя руса хубавица и му завърти главата. Иска деца. Беше готов на саможертви заради нея — дори до степен да дойде при теб в Калифорния. Произхожда от добро, любящо семейство като Джули. Двамата щяха да се разбират чудесно. Какво ще отговориш?

Зак осъзна, че Матисън просто използва Ричардсън, за да го принуди да види недостатъците си като бъдещ съпруг на Джули. Също така беше успял преднамерено и хитро да го докара до положение, в което или трябваше да постави картите си на масата, или да се откаже и да си тръгне. Възхищението му към този мъж нарасна.

— Искам да кажа следното — започна той. — Ричардсън може да е светец и може да е влюбен в нея, но и аз я обичам. Още повече, че и Джули ме обича. Не се интересувам от руси красавици, нито от червенокоси — интересува ме само тя. Завинаги. Аз също искам деца, веднага щом Джули е готова. Готов съм да направя всякакъв компромис заради нея, когато е необходимо. Не мога да променя предишния си начин на живот, но мога да променя живота си отсега нататък. Не мога да направя нищо по въпроса за семейството си, мога само да я оставя да ме научи какво трябва да бъде семейството. Ако не мога да получа благословията ви, поне бих желал да получа неохотното ви съгласие.

— Не съм чул да споменаваш думата женитба.

Зак се усмихна.

— Мислех, че въпросът е предрешен.

— За кого? Приела ли е Джули да се омъжи за теб, попитал ли си я?

— Не остана време да я попитам.

— Дори и през времето, в което телефонът беше изключен? Или си бил твърде зает да я убеждаваш да започнете да създавате семейството, което каза, че искаш?

Зак усети, че се изчервява като ученик.

— Струва ми се — продължи Матисън, — че имаш невярна представа за това, какво е правилно и почтено.

— Възнамерявах тази вечер да я попитам дали ще се омъжи за мен. Всъщност мислех си, че можем да спрем на езерото Тахо по пътя за Калифорния и да се оженим там.

— Какво си мислел?! Та вие се познавате само от седмица, вече сте се любили и сега искаш от нея да зареже всичко и да тръгне с теб и после да се ожените с някаква си безлична гражданска церемония. Тя си има работа, семейство и хора, с които да се съобразява. В това ли се изразява чувството ти за справедливост и ред? Очаквах повече след казаното от теб преди малко!

— Не ви разбирам. Какво очаквате от мен?

— Очаквам да се държиш като джентълмен, да направиш няколко компромиса. Накратко, очаквам бъдещият съпруг на Джули да прекара известно време тук с нея, да я опознае, да се отнася към нея с почит и уважение, както Бог е казал да се отнасяме с жените си, и после да я помоли да се омъжи за него. И ако предположим, че тя се съгласи, трябва да се сгодите и след известно време да се ожените. Меденият месец — неумолимо приключи той — е след сватбата. Ако си склонен да приемеш тези жертви, тогава и само тогава ще получиш благословията ми. И само тогава ще се съглася да ви венчая, което между другото съм сигурен, че е единственият начин Джули да бъде истински щастлива. Ясно ли се изразих?

Зак се намръщи.

— Напълно.

Джим Матисън забеляза смръщването му и отново го нападна:

— Ако тези жертви, засягащи личното ти удобство и физическите ти желания са твърде скъпи за теб…

— Не съм казал подобно нещо.

— Добре, Зак — каза той, като за пръв път го нарече по име. С неочаквано топла, почти бащинска усмивка добави: — В такъв случай всичко е уредено.

— Не всичко. Съгласен съм да остана в града, доколкото имам възможност, но не виждам смисъл Джули и аз „да се опознаваме“, преди да я помоля да се омъжи за мен. Ще й направя предложение веднага. Ако се съгласи, доколкото знам, вече сме сгодени.

— Сгодени сте, когато поставиш пръстен на ръката й. Тук се спазват традициите, млади човече. Както и въздържанието преди първата брачна нощ, те придават особено и продължително значение на самото събитие.

— Добре — кисело изрече Зак.

Матисън се усмихна.

— Кога искаш да се венчаете?

— Колкото е възможно по-скоро. Най-много след две седмици. Ще поговоря с Джули.

Вратата на кабинета се отвори и всички се обърнаха. Пасторът Матисън изглеждаше доволен, Зак — объркан и раздразнен. Тед се засмя.

— Приел е! Има същия изумен и ядосан вид, с който всички излизат. Моят филмов герой! Да си кича стаята с негови плакати, а той да се окаже простосмъртен като нас в края на краищата, още един, с когото татко може да направи каквото си поиска. Затворът не успя да го пречупи, но татко успя.

Зак хвърли колеблив поглед към веселата групичка — Тед, Кетрин, Джули и госпожа Матисън, която му отправи покана да остане за току-що опечените бисквити.

— Не, благодаря ви, госпожо Матисън. Късно е, по-добре да си намеря хотел и да се регистрирам.

Тя хвърли въпросителен поглед към съпруга си, който се усмихна и кимна, после каза:

— Много ще се радваме, ако приемеш поканата ни да отседнеш в дома ни.

Зак си помисли за множеството телефонни обаждания, които трябваше да проведе или получи по време на престоя си в Кийтън и за неудобствата, които щеше да им причини, и поклати глава.

— Благодаря за поканата, но ще бъде по-добре да отседна в хотел.

Той не забеляза неспокойния поглед, който му хвърли Джули. Нямаше търпение да си тръгне, да поръча шампанско, да я вземе в обятията си и да й направи предложението в нужната обстановка и официалност.

— Ще имаш ли нещо напротив да ме откараш до хотела? — попита я.

Благочестивите му намерения обаче трябваше да почакат още един ден, тъй като хотелският апартамент имаше легло във формата на сърце, покрито е червено кадифе, и тапицирани в яркочервено столове и той не посмя да повдигне въпроса в такава обстановка.