Джудит Макнот
Съвършенство (30)

29

Докато се загръщаше в кадифената си роба, й хрумна, че поне може да намери телефона и да се обади на родителите си, за да им каже, че е добре. Спря за малко до леглото и сложи ръка на челото на Зак. Температурата му вече беше почти нормална и сега той дишаше по-дълбоко, с постоянния ритъм на изтощен човек, потънал във възстановителен сън. Краката й се подкосиха от облекчение. Извърна се, за да разпали огъня в камината. Сигурна, че вече му е достатъчно топло, тя го остави да спи и отиде да потърси телефона, притваряйки вратата след себе си. Реши, че ще започне от спалнята, в която бе прекарал нощта Зак. Влезе в нея и беше зашеметена от лукса, разкрил се пред очите й. В огледалата, с които бе облицована стената вляво от нея, се отразяваха огромното легло и великолепната мраморна камина отсреща. Третата стена бе от стъкло, извито в полукръг така, че да образува ниша, в която върху подиум бе поставена бяла мраморна вана. Край камината бяха разположени извити дивани, тапицирани в плат на райета в слонова кост, бледомораво и светлозелено. От двете страни на ваната върху подиума имаше две меки кресла и отоманки, чиято тапицерия бе издържана в същите цветове, само че десенът този път бе на цветя — същите като цветята върху покривката на кревата.

Джули пристъпи напред. При всяка крачка краката й потъваха в мекия бледозелен килим. Вляво от себе си забеляза две дръжки върху огледалната повърхност на стената и колебливо ги дръпна, за да си поеме стреснато дъх при вида на огромната, облицована с мрамор баня със стъклен таван, която бе разделена на две по средата, като във всяка половина имаше двойни мивки с огледала, както и две отделни кабинки за душ с мраморни вани с позлатени кранчета.

При все, че останалата част от къщата можеше да е обзавеждана както от мъж, така и от жена, нямаше никакво съмнение, че само една жена би могла да предаде на тази стая предизвикателното разточителство, което да накара всеки представител на силния пол да се чувства така, сякаш е попаднал в будоара на изтънчена красавица. Джули си спомни за статията в някакво списание, според която женените мъже, чувстващи се сигурни в своята мъжественост, нямат нищо против съпругите им да обзавеждат общите им спални изцяло по свой вкус, и че дори изпитват приятен гъдел от внушаваното чувство за непозволено присъствие в непристъпна ленска обител. До този миг твърдението й бе изглеждало доста странно, но сега, докато оглеждаше огромното легло и удобните, меки столове до ваната, очевидно предназначени за мъж, Джули реши, че твърдението може да се окаже вярно.

Тя се насочи към дрешника, вграден в стената на дясната половина на банята, и влезе, за да потърси вътре телефона. След основното претърсване на гардеробите и всички чекмеджета в спалнята Джули се поддаде на изкушението да заеме от неизвестната собственичка едно копринено кимоно със златна бродерия. Спря се на него, понеже много й се искаше да изглежда добре, в случай че Зак се събуди през нощта. Докато връзваше колана и се чудеше къде ли може да е скрит телефонът, се сети за малкия заключен шкаф в антрето. Веднага отиде там и се опита да го отвори, но не успя и се върна на пръсти в спалнята си. Откри ключа там, където мислеше, че ще го намери — в джоба на мокрите панталони на Зак.

Когато отвори шкафа, откри десетки бутилки вино и четири телефонни апарата.

Отнесе един от телефоните във всекидневната, включи го и седна с него на дивана. Вече беше набрала първите няколко цифри, когато осъзна огромната грешка, която щеше да направи, и бързо затвори. Отвличането беше федерално престъпление, а Зак — избягал убиец — логично беше да се предположи, че хората на ФБР са се разположили в къщата на родителите й и чакат тя да се обади, за да проследят разговора. Поне така ставаше във филмите. Вече бе решила да остане тук със Зак, уповавайки се на Божията закрила, от друга страна обаче, непременно трябваше да се свърже със семейството си и да ги успокои. Разсеяно проследи с пръст контурите на златния паун, избродиран отпред върху кимоното, чудейки се как да постъпи. Понеже не можеше да рискува да се обади на някого от семейството си, трябваше да се свърже с човек, на когото да има пълно доверие, някой, който би могъл да предаде съобщението й.

Изключи от списъка колежките си от училище. Те бяха прекрасни жени, но неспособни да изпълнят подобна дръзка задача. Изведнъж тя се усмихна широко и отиде да вземе тефтерчето от чантичката си. Отвори на буквата К и като придърпа телефона в скута си, потърси номера на Кетрин Кахил, преди тя да стане госпожа Тед Матисън. Преди седмица Кетрин й беше изпратила бележка, за да я попита не иска ли да се видят, докато е в Кийтън. Джули си каза, че Тед ще й бъде ужасно ядосан за това, че е изпратила Кетрин в къщата на семейство Матисън — място, където не можеше да се направи, че не я забелязва… А приятелката й сигурно щеше да й е много благодарна поради същата причина.

— Кетрин? — бързо каза Джули, щом чу гласа на другата жена. — Обажда се Джули. Не казвай нищо, ако не си сама в стаята.

— Джули! Господи! Да, сама съм. Родителите ми са на Бахамите. Къде си? Добре ли си?

— Да, добре съм. Кълна ти се, че всичко е наред — спря за миг, за да се овладее, преди да продължи: — Знаеш ли дали у нас има някой — имам предвид полицията или агенти на ФБР?

— Има. Разпитват из целия град за теб.

— Искам да ми направиш една услуга. Нищо нередно — само ще трябва да се закълнеш, че ще запазиш разговора ни в тайна.

Прегракналият от сълзи глас на Кетрин прошепна в отговор:

— Джули, бих направила всичко за теб. Аз… толкова съм ти задължена за всичко, което стори, за да попречиш на Тед да се разведе с мен; ти винаги си ми помагала… Какво искаш да направя?

— Предай на родителите и братята ми, че след един час пак ще те набера, за да говоря с тях. Кетрин, трябва да си абсолютно сигурна, че от ФБР не подозират нищо. Дръж се естествено и единствено насаме предай съобщението на семейството ми. Нали няма да се смутиш при срещата с агентите?

Приятелката й глухо се изсмя.

— Както Тед обичаше да казва, аз съм една разглезена принцеса, чието татенце я е накарало да вярва, че всичко й е позволено. Не, няма начин няколко дребни агентчета от ФБР да притеснят бивша принцеса от моя калибър. Пък ако се опитат — пошегува се тя, — ще накарам татко да се обади на сенатор Уилкинс.

— Добре, чудесно! — усмихна се Джули. После отново стана сериозна, опитвайки се да измисли как да откаже Кетрин и семейството й от евентуалното решение да уведомят ФБР за обаждането й, смятайки, че така действат по възможно най-добрия за нея начин. — Има и още нещо — трябва да убедиш родителите ми, че сега съм в безопасност, но ако някой проследи разговора ни, могат да ми навлекат сериозни неприятности. Аз… Не мога да ти кажа какво имам предвид. Нямам време, но и да имах…

— Няма нужда да ми обясняваш нищо. По гласа ти усещам, че всичко е наред, а това е единственото, което ме интересува. Що се отнася до това къде си… и с кого… знам, че каквото и да правиш, вярваш, че действаш правилно. Ти си най-добрият човек, когото познавам, Джули! По-добре да тръгвам вече. Позвъни пак след час.

Джули запали камината във всекидневната и започна да се разхожда напред-назад, поглеждайки си часовника през няколко минути в очакване да изтече уговореното време. Понеже Кетрин прие всичко толкова спокойно и естествено, Джули не бе подготвена за това, което се случи при повторното й обаждане. Обикновено винаги спокойният й баща вдигна слушалката още при първото иззвъняване.

— Да? Кой е?

— Аз съм, татко — каза Джули, здраво стиснала слушалката. — Добре съм. Всичко е наред.

— Слава Богу! — гласът му бе прегракнал от вълнение.

После той извика: — Мери, Джули е! Казва, че е добре. Тед, Карл, обажда се Джули — жива и здрава е! Джули, изпълнихме точно указанията ти — ФБР не знае нищо за разговора ни.

Някъде там далече, на стотици километри от нея, Джули чу изщракването на няколко слушалки, после развълнуваните гласове на близките си, заговорили едновременно всеки в своя апарат. Авторитетният глас на Тед успя да надвика останалите:

— Я тихо, всички! Джули, сама ли си? Можеш ли да говориш? — преди да му отговори, Тед допълни: — Онзи твой ученик с дебелия глас, Джо Боб Артис, направо се поболя за теб.

За частица от секундата се обърка от началото на разговора и името, което чуваше за пръв път, но после разбра, че брат й нарочно си го е измислил, и потисна нервния си смях.

— Искаш да кажеш Уили. Наистина съм сама, поне за момента.

— Слава Богу! Къде си, миличко?

Отвори уста, но от гърлото й не излезе нито звук. За пръв път, откакто бе заживяла със семейство Матисън, щеше да ги излъже за нещо и въпреки че си имаше сериозна причина, все пак се срамуваше.

— Не знам точно. Но е доста студено — плахо прибави тя.

— В кой щат си? Да не си в Канада?

— Аз… не съм съвсем сигурна.

— Бенедикт е там, нали? — Тед най-накрая даде воля на гнева си. — Затова не можеш да кажеш къде си! Веднага ми дай да говоря с това копеле!

— Не мога. Не мога да говоря дълго, но искам да ми повярвате, като ви казвам, че с мен се отнасят много добре. Тед! — Джули се опита да се разбере с единствения човек от семейството, който познаваше закона дотолкова добре, че да знае, че понякога стават и съдебни грешки. — Той не е убиец, знам го със сигурност! Съдът е сгрешил… не можете… не можем… да го обвиняваме, че се е опитал да избяга!

— Грешка ли! — избухна брат й. — Джули, не се хващай на това! Той е убиец и похитител на беззащитни жени!

— Не е вярно, не е имал намерение да ме отвлича. Имал е нужда само от кола, за да се измъкне от Амарило. Помогна ми за гумата на блейзера и за мен бе съвсем естествено да му предложа да го откарам до някъде. Искаше да ме пусне, но видях картата му и се наложи да остана с него…

— Какво по-точно видя, Джули? Каква карта? На кое място?

— Трябва да свършвам вече — нещастно каза тя.

— Джули — намеси се гласът на отец Матисън, — кога ще си дойдеш?

— Веднага щом ме пусне. Не, веднага щом мога! Аз… аз наистина трябва да свършвам. Обещайте, че няма да казвате на никого за този разговор!

— Имаш думата ми! Обичаме те, Джули! — рече преподобният Матисън с безусловна вяра в гласа. — Целият град се моли за твоето спасение.

— Татко — не успя да се овладее Джули, — можеш ли да ги помолиш да се молят и за него?

— Полудя ли? — включи се пак Тед. — Става въпрос за убиец…

Джули затвори и примига, за да прогони сълзите си. Карайки семейството си да се моли за него, тя всъщност ги бе оставила с впечатлението, че или е пълна глупачка, или е съучастничка на Закари Бенедикт. И в двата случая бе предала всичко, в което те вярваха и представляваха, както и собствения си образ в очите им. Отърсвайки се от мъчителните си мисли, тя си припомни още веднъж, че Закари Бенедикт е невинен и това е единственото, което има значение в момента. Да помагаш на един невинен човек не беше нито неморално, нито противозаконно; не беше предала доверието на близките си.

Джули стана, сложи още дърва в двете камини, върна телефона в шкафа и отиде в кухнята, където прекара следващия час в почистване и в приготовление на задушено, което да стопли пациента й, когато най-после се събуди. Докато белеше картофите, й хрумна, че ако Зак разбере за телефонния разговор, щеше да й е много трудно, почти невъзможно, да го убеди, че може да е спокоен относно мълчанието на семейството й и бившата й снаха. Реши да не му казва нищо.

След като свърши, се върна във всекидневната и седна на дивана. Беше оставила радиото в кухнята включено, за да слуша новините — нещо евентуално би заинтересувало Зак.

Всъщност бе доста забавно, усмихна се тъжно на себе си, докато се изтягаше на дивана, вперила поглед в тавана — през всичките тези години се бе държала като някаква праволинейна, благочестива Мери Попинз, а сега й се случи такова нещо точно на нея!

В гимназията бе имала много приятели момчета, но никога не им бе позволявала по-голяма близост и те безропотно бяха приемали така поставените им взаимоотношения. Водеха я на футболни мачове, караха я с колите си до училище и винаги я включваха в момчешките си банди. Последната година на гимназията Роб Кийфър, всепризнатият училищен красавец, я бе накарал да мечтае и тръпне, като я покани за своя дама на абитуриентския им бал. Джули бе влюбена в него от години, но въпреки това му отказа, защото всички говореха, че той е в състояние да свали бельото на което и да е момиче по-бързо, отколкото Мери Костнър събличаше манекените на витрината на своя магазин.

Не смяташе, че я грози такава опасност, но двамата бяха много добри приятели, пък и тя бе дъщерята на преподобния Матисън, факт, който й даваше известен „имунитет“ — и все пак не можеше да отиде на бала с Роб. Въпреки че умираше да каже „да“ и при все че той обеща да се държи прилично през цялата нощ, Джули знаеше, че цялото училище, а скоро и целият град ще реши, че дъщерята на преподобния Матисън е станала поредното му завоевание. Така че накрая тя отиде на бала с Бил Суенсън, чийто баща бе ръководител на училищния оркестър, а Роб кавалерства на Денис Потър, една от клакьорките на гимназията. Същата нощ Джули изпита огромната мъка да види как Роб, единодушно избран за крал на бала, целува своята кралица.

Същата нощ Денис забременя. Когато три месеца по-късно двамата се ожениха и отидоха да живеят в скромен едностаен апартамент, вместо да продължат образованието си в университет, каквито бяха плановете им преди, целият град бе наясно защо е станало така. Някои от жителите на Кийтън съчувстваха на Денис, но повечето очевидно смятаха, че тя едва ли не сама си го е изпросила, като изобщо е позволила Роб да се доближи до нея.

Джули някак си се чувстваше виновна за случилото се през онази нощ. Преживяният кошмар я накара веднъж завинаги да вземе решение да избягва неприятностите и скандала на всяка цена. В колежа редовно отказваше срещи на Стийв Блекстър, въпреки че тайно го харесваше, защото красивият футболист имаше репутацията на играч, който печели много повече точки в спалнята, отколкото на игрището. По причини, които така и не успя да разбере, той цели две години не се умори да я преследва упорито; на всяка забава, за която знаеше, че ще я срещне, се появяваше сам и неотлъчно стоеше до нея, опитвайки се по своя откровен и чаровен начин да я накара да повярва, че за него тя е нещо различно от другите. Двамата се забавляваха много и говореха с часове, но само в компания, защото Джули решително отказваше да се срещат насаме.

Сравнявайки своето минало с настоящето и още по-несигурното си бъдеще, Джули не знаеше да плаче или да се смее. През всичките тези години тя бе толкова праволинейна, понеже не искаше семейството и съгражданите й да имат лошо мнение за нея. Сега, когато бе на път да съгреши, нямаше да се задоволи с някакво дребно нарушение на моралните и социалните закони, което само би накарало жителите на Кийтън да поклюкарстват малко. Не, нищо подобно, с крива усмивка си каза тя. Канеше се да погази не само моралния кодекс, но и най-вероятно законите на САЩ, като междувременно медиите щяха да отразяват всяка нейна крачка — което вече правеха. Джули впери поглед в ръцете си. Откакто бе заживяла със семейство Матисън, съвсем съзнателно беше решила да направи някои жертви — като например избора на учителска професия, вместо някоя по-добре платена работа. Но жертвите й бяха донесли толкова много награди и тя бе абсолютно убедена, че винаги с получавала много повече, отколкото е давала.

Сега имаше чувството, че е дошло време да уреди всичките си сметки със съдбата, която й бе предложила толкова незаслужени облаги. Закари Бенедикт не беше убиец и Джули имаше чувството, че е избрана да му помогне да докаже невинността си.

Обърна се настрани, пъхна ръка под възглавничките на дивана и се загледа в играта на пламъците в камината. Докато не се разкриеше самоличността на истинския убиец, никой, дори и родителите й, нямаше да одобри постъпките й от този момент нататък. Разбира се, щом се убедяха в невинността му, близките й щяха да приемат всичко, което бе сторила или щеше да й се наложи да направи в бъдеще. Е, може би не чак всичко, помисли си. Нямаше да им хареса никак мисълта, че се е влюбила в Зак толкова скоро, ако това, което изпитваше, изобщо бе любов, и със сигурност щяха да бъдат възмутени от бързината, с която се бе съгласила да спи с него. Със смесица от примирение и трепетно очакване, Джули си даде сметка, че чувствата й вече са извън нейния контрол и че ако Зак все още изпитва желанието да спи с нея, няма повече да се бори с него, а и със себе си. И все пак й се щеше да разполага с поне още няколко дни, за да го опознае по-добре, преди да сподели леглото му.

Единственото, което можеше да направи, бе да се постарае да се държи и говори така, че да не му дава повод да я смята за чак толкова уязвима и чувствителна. Все пак не беше чак такава глупачка! Преди да влезе в затвора, Закари Бенедикт бе живял заобиколен от лукс и бляскави, префинени хора, известни с липсата на морални задръжки. От вестниците и списанията знаеше, че мъжът, с когото споделяше това усамотено гнезденце, някога бе притежавал огромни къщи и вили, в които бе устройвал пищни приеми, сред чиито гости бе имало не само известни филмови звезди, но и световни магнати, европейски величия, дори и самия президент на САЩ.

Да, Зак много се различаваше от един обикновен, миролюбив пастор от църквичка в малко провинциално градче.

В сравнение с него Джули бе наивна и непорочна като новородено.