Джудит Макнот
Съвършенство (54)

53

— Чудесна идея да ни поканиш всички заедно на вечеря — обърна се госпожа Матисън към Джули и се изправи, за да й помогне. — Не трябва да чакаме специални случаи, както често правим.

Младата жена вдигна четири чаши и се усмихна на майка си. Случаят беше много специален — последната вечер, която щеше да прекара с всички тях, защото утре сутринта щеше да ги напусне, за да отиде при Зак.

Тя изпрати Карл и Сара, като ги гледаше как се отдалечават по тротоара. После затвори вратата.

— Сара е толкова мила — отбеляза майка й, когато двете с Джули останаха насаме в кухнята. — С Карл са толкова щастливи. — Хвърли поглед към трапезарията, където Кетрин събираше чиниите от масата, и прошепна: — Мисля, че Кетрин и Тед отново са се намерили, какво ще кажеш? Тя беше толкова млада преди, а сега изглежда улегнала и зряла. Той я обичаше толкова много. И не успя да я забрави.

Джули се усмихна замислено, докато нареждаше в миялната машина чиниите, които Кетрин носеше от трапезарията.

— Не залагай твърде много. Не Тед, а аз поканих Кетрин тази вечер. Той все още се среща с Грейс Халвърс.

— Джули, случило ли се е нещо? Изглеждаш странна тази вечер. Все още мислиш за Закари Бенедикт, нали?

Това беше добра възможност да подготви майка си за онова, което щеше да прочете в писмото, и тя реши да се възползва от нея.

— Какво ще кажеш, ако споделя с тебе, че в Колорадо се влюбих в него.

— Ще кажа, че е абсолютно безсмислено, болезнено и глупаво да вярваш в такова нещо.

— А ако не зависи от мене?

— Ще ти препоръчам като лек времето. То лекува всичко. В края на краищата го познаваш само от седмица. Защо не се влюбиш в Пол Ричардсън? — пошегува се тя. — Има добра работа и е луд по тебе, даже и баща ти го е забелязал.

Джули осъзна, че разговорът за Пол и вършенето на нещо толкова ежедневно като миенето на чинии е само загуба на малкото ценно време, което й оставаше да прекара със семейството си, и хвърли гъбата за чиниите.

— Да отидем в хола. После ще довърша. — Тя извика: — Някой иска ли още нещо от кухнята?

— Да — отвърна Тед, — кафе.

Кетрин, която току-що беше влязла, за да й помогне, посегна към чашите и чинийките за кафе, но домакинята поклати глава.

— Хайде, върви оттатък при Тед. Аз ще приготвя кафето.

Беше на вратата на хола с подноса в ръце, когато дочу шепота на баща си:

— Тед, изключи телевизора! Няма нужда Джули да чува това!

— Няма нужда да чувам какво? Не го изключвай, Тед! — предупреди го. Веднага разбра, че става дума за Зак. — Хванали са Зак, нали? — трепереше толкова силно, че чашите върху подноса дрънчаха. — Отговорете ми — извика, втренчила поглед в четирите ужасени лица.

— Не са го хванали — отвърна Тед. — Той си е хванал нова жертва!

Докато говореше, телевизионните реклами свършиха Джули успя да види носилката и тяло, загърнато в бял чаршаф, докато гласът на говорителя отекваше в стаята:

Повтаряме новините от последния час. Днес Тони Остин, партньор на Закари Бенедикт и Рейчъл Евънс в „Съдба“, е намерен мъртъв в къщата си в Лос Анжелис. Застрелян е в гърдите с пистолет, чийто изстрел е причинил незабавната му смърт. Предварителни източници посочват, че куршумът е с двоен заряд, подобно на този, с който с била убита съпругата на Закари Бенедикт — Рейчъл Евънс. Времето, в което приблизително е настъпила смъртта, според следователя е 22.00 часа миналата вечер. Полицията потвърди, че според сведенията миналата вечер Бенедикт е отправил телефонна заплаха към Остин и че по-рано същата вечер Бенедикт е видян наблизо. Други членове от снимачния екип на филма „Съдба“…

Останалата част от думите на говорителя беше заглушена от трясъка на счупен порцелан, когато Джули изпусна подноса и закри лицето си с ръце. Искаше да изтрие от паметта си спомена за загърнатото в бял чаршаф тяло и за студения глас на Зак: „Остави Остин на мен. Има други начини да се справя с него.“

— Джули!

Те се втурнаха към нея да й помогнат, но тя отстъпи, като местеше невиждащия си поглед от майка си към Кетрин, която се беше навела да събере парчетата от счупените чаши, после към баща си и към Тед, които стояха близо до нея и я наблюдаваха напрегнато.

— Моля ви! Имам нужда да остана сама. Татко — сдържано каза тя, като се опитваше да се пребори с налудничавите си мисли, — отведи мама вкъщи. Не трябва да се тревожи за мене. Не е добре за кръвното й налягане.

Обърна се, отиде в стаята си, затвори вратата и седна в тъмнината.

Лицето на Тони Остин изплува пред очите й, усмивката му беше завладяваща и сексапилна. Той никога повече нямаше да се усмихва. Беше мъртъв като Рейчъл Евънс и Джъстин Станхоуп. Убит. Посегна към нощното си шкафче, за да извади писмото на Зак, но нямаше нужда да го препрочита. Знаеше наизуст всяка дума от него. Обви ръце около тялото си и се наведе напред. Болката й беше толкова силна, че не можеше да заплаче, само притискаше писмото на Зак към гърдите си и безмълвно зовеше името му.

Приглушени гласове достигнаха до нея и я изтръгнаха от бездната, където нищо друго не съществуваше за нея, освен терзанията й, гласове, които я накараха да се изправи бавно на крака. Гласове на хора, които трябваше да знаят… да й помогнат… да й дадат съвет…