Джудит Макнот
Съвършенство (29)

28

Зак припадна на два пъти в антрето, преди да успее да го заведе в спалнята. Останала без дъх, тя с мъка се добра до леглото и остави Зак сам да се свлече върху него. Веднага започна да сваля замръзналите, покрити с лед дрехи, с които беше облечен. Докато се мъчеше да му свали панталоните, го чу да произнася първите думи, откакто се бе втурнала да го спасява.

— Душ! — промълви той. — Горещ душ!

— В никакъв случай. Не бива. Трябва да се затоплиш постепенно, а не изведнъж. И изобщо не се притеснявай, че те събличам. Аз съм учителка и за мен ти сега си само едно малко момченце. Учителката е почти като медицинска сестра, нали знаеш? — добави. — Не заспивай! — смъкна шортите по мускулестите му крака, погледна надолу, за да провери как се справя, и цялата се изчерви. Проснатото пред нея великолепно тяло бе като слязло от корицата на някое от онези женски списания, които беше виждала в колежа. С тази разлика, че бе посиняло от студ и разтърсвано от конвулсивни тръпки.

Джули грабна одеялата, разтри го добре и внимателно го уви в тях. После отиде до шкафа, взе още завивки и ги метна отгоре му. Побърза да запали камината и едва когато дърветата се разгоряха, се сети да свали заскрежените си дрехи. Страхувайки се да го остави сам дори и за миг, застана в края на кревата и се заизмъква от скиорския екип, без да откъсва очи от него.

— Зак, чуваш ли ме? — попита го и въпреки че не получи отговор, продължи да му говори несвързано, за да го накара да се бори за оцеляването си, а и за да си вдъхне повече кураж и вяра.

След малко се паникьоса. Може би не правеше всичко необходимо, за да го стопли и да го държи буден. Ами ако умреше поради нейното незнание? Намери една кадифена роба в гардероба, навлече я, седна на кревата до Зак и притисна пръсти към врата му, за да провери пулса. Оправи одеялата около раменете му и с треперещ глас изрече:

— А за снощи — искам да знаеш, че страшно ми хареса, когато ме целуваше, не желаех да спираш и точно това ме уплаши. Реакцията ми нямаше нищо общо с това, че си бил в затвора, просто аз… ами, губех контрол, а такова нещо не ми се беше случвало. — Джули разбираше, че най-вероятно Зак не чува и една дума от признанията й в момента, затова замълча и изчака да премине поредният спазъм, който разтресе тялото му. — Хубаво е, че трепериш — изрече, докато отчаяно се опитваше да се сети за още нещо, което би могла да направи за него. Изведнъж се сети за санбернарските кучета с бъчонки на врата, пълни с алкохол, предназначен за затрупаните от лавина, и скочи на крака. Няколко минути по-късно отново стоеше до кревата с чаша бренди в ръка, развълнувана от новините, които беше чула по радиото в кухнята.

— Зак — започна възбудено, като седна до него и повдигна главата му, — пийни и се опитай да разбереш какво ти казвам! Току-що чух по радиото, че приятелят ти Доминик Сандини е в болницата в Амарило. Вече е по-добре! Разбираш ли, не е мъртъв! В съзнание е! Мислят, че информаторът от затворническата болница или се е заблудил, или се е опитвал да накара затворниците да се разбунтуват — както и станало! Зак?

Като видя, че за тези няколко минути е успяла да му даде само лъжичка бренди, Джули се отказа от по-нататъшни опити. Вместо това можеше да потърси телефона, който Зак бе скрил от нея, но ако повикаше лекар, той щеше да го познае и веднага да се обади в полицията, а да го върнат в затвора, а той бе казал, че предпочита да умре, отколкото да се окаже пак там. От очите й закапаха сълзи. Времето минаваше, а тя продължаваше да седи със скръстени в скута ръце, опитвайки се да измисли какво още да направи. Накрая шепнешком започна да се моли:

— Моля те, Боже, помогни ми, не знам какво да сторя. Нямам представа, защо си решил да ни събереш с този мъж, нито защо трябва да изпитвам такива чувства към него. Не ми е ясно по каква причина искаш да останем заедно двамата, но някак си усещам, че всичко това е Твое дело. Знам го, защото… защото не съм усещала присъствието Ти до себе си откакто бях малко момиченце — тогава Ти ми даде семейство Матисън. — Пое дъх и избърса сълзите от очите си. Чувстваше се много по-сигурна, когато довърши молитвата си: — Моля те, Господи, грижи се за нас!

След миг погледна Зак. Тялото му отново се разтресе и той се сгуши под завивките. Като разбра, че е заспал дълбоко, Джули се наведе и леко го целуна по челото.

— Продължавай да трепериш — прошепна нежно тя. — Много е полезно за теб!

Без да забележи, че кехлибарените му очи за миг се отвориха, тя се изправи и отиде в банята, за да вземе горещ душ.