Линда Хауърд
Дръзка съдба (28)

Двайсет и седма глава

— Пресвети боже!

Грейс дочу лай и приглушени звуци, долитащи отдалече. Помъчи се да мисли, после да преглътне, но даже гърлото й не я слушаше. Потъна отново в тъмнина и после дочу отново глъчка и почувства, че я вдигат и я носят. Краката, ръцете и главата й висяха безпомощно.

Поставиха я на легло и усети под себе си нещо много меко. Размърда пръсти, успя да прогледне и пред очите й изплува красиво, смръщено лице, с плитчици от двете страни. Прониза я неописуема радост. Нийл! Не знаеше какво ще се случи в следващите десет минути, но в момента беше щастлива за пръв път от… кога? А беше ли щастлива, когато дойде тук преди? Отговорът на този въпрос й се струваше много важен. Не, не беше. Чувстваше се разкъсана, обезумяла, запленена. Но в този миг най-после беше щастлива отново.

— Желана моя! — Приглади назад косата и лицето й се откри. — Можеш ли да говориш?

Шотландският му акцент беше много силен, забеляза тя, което означаваше, че в момента е Нийл Шотландецът, а не Пазителят. Също както Хармъни, говорът му се променяше според настроението — последица от наситен с преживелици живот и от многото езици, които знаеше. На устните й трепна лека усмивка.

— Щом можеш да се усмихваш, значи можеш и да говориш.

Тонът беше строг, но Грейс долови и радост.

— Не зная — прошепна тя, без да отваря очи.

Той въздъхна и явно му олекна.

— Би трябвало да си достатъчно будна.

— Достатъчно будна за какво?

Още преди да завърши изречението, почувства ръцете му да развързват ширитите, после се плъзнаха по краката й и вдигнаха роклята. Тя лежеше послушно и се наслаждаваше на сръчността му. За по-малко от петнайсет секунди остана съвсем гола.

Съблече своите дрехи още по-бързо. Разтреперана от радост и желание, разтвори крака и той, обсипвайки я целувки, се притисна върху нея.

— Повече от месец съм без теб — измърмори и веднага проникна в тялото й. — Не мога да се сдържам.

— Не искам да се сдържаш.

И тя беше без него повече от месец. Не помръдна, когато усети първия силен тласък, ужасена от първоначалната болка.

Нийл се спря задъхан. После продължи и почти веднага стигна до кулминацията. Грейс не беше така нетърпелива и затова едновременно свършиха втория път, който последва почти веднага. Той се отпусна върху нея още тръпнещ и простенващ. Тя зарови ръце в косата му и започна да я разпилява.

— Това какво означава, че не си… потърсил облекчение ли… откакто се върнах в моето време?

Приготви се да чуе отговора едва сдържайки безумната си ревност. Разделиха се без обещания и не очакваше той да й бъде верен, но беше готова да го одере жив.

— Ако под облекчение разбираш дали съм бил с друга жена — отвърна сприхаво, — ще ти кажа, че не съм бил.

Вдигна глава от рамото й и я погледна свирепо, като че ли неговото лишение е било по нейна вина.

— Много добре — отдъхна си тя.

Той се усмихна неволно.

— Хареса ти се, нали?

— Много.

Изви се под него и почувства с удоволствие своя корем до неговия, начина, по който Нийл започна да се възбужда в нея. Погали ръцете му, гърба, обхвана го отзад.

Той я претърколи върху себе си и тя се изправи върху него с грейнало от нежност лице. Как на драго сърце й отдаваше тялото си, за да му се наслаждава!

Той замилва гърдите й, подразни връхчетата.

— Много се радвам, но защо се върна?

— Върнах се при теб — отвърна искрено. — Защото те обичам. Ако ме искаш, ще остана. — Взе ръката му и я положи върху утробата си. — Ако ни искаш.

Гласът й потрепваше, тъй като нищо не си бяха обещавали и тя пое голям риск, като се върна. За любов не бяха говорили, но споменът от онази нощ й даваше надежда.

Загледа се в корема й и зениците му се разшириха. Лицето му беше безизразно, като че ли някой го бе цапардосал по главата и нямаше представа какво се случва. Отвори уста да каже нещо, но звук не се чу. Опита се отново, но всъщност изграчи:

— Рожба!

Поклати глава, сякаш не разбираше смисъла на думата.

— Нима си изненадан след онази нощ? — Почувства с изумление, че се изчервява при спомена за дивото и ненаситно съвкупление.

Той се разсмя с цяло гърло и я задържа през ханша, за да не се изтърколи.

— Какво е толкова смешно? — попита Грейс и се нацупи. Радваше се, че е бременна, но не смяташе факта за смешен.

— През всичките тези години — едва изрече с насълзени от смеха очи — изпълнявах дълга си, ненавиждах отговорността и през ум не ми минаваше да се занимавам с обичайните за другите мъже проблеми. И ето че сега съм притиснат. Благодаря ти, Господи!

Думите отекнаха в стаята, той притихна, все едно никога не се беше смял.

— Грейс — прошепна.

Тя докосна нежно любимото лице.

— Не зная — прошепна и Грейс. — Сам каза, че не ни е дадено да знаем.

Може би е била пратена при него, но те и двамата изцелиха своите страдания чрез магията, която ги тласна един към друг, чрез пробуденото въображение, преследването на една абсурдна идея и предаността им.

Той я привлече към себе си, взе лицето й и я целуна бавно.

— Съдбата няма да призовавам — промърмори Нийл, — но ще призова здравия ти разум. Как ще изоставиш живота, на който си свикнала? Прочетох книгите, които ми остави. Твоето време е наистина прекрасно!

— Същият е и този век, но по различен начин. Ти си Пазителят и беше длъжен да се върнеш, и да останеш. Затова аз дойдох. Взех решение за секунда и се сбогувах.

— Със съпруга си ли?

Нийл говореше със съчувствие, защото знаеше какво означава да изгубиш хората, които обичаш.

— С него и с брат ми. Там нямам вече семейство. Но в мен расте зародишът на едно ново семейство и аз искам да бъдем заедно… ако и ти искаш.

— Дали те искам! — изръмжа той. — Грейс, исках те месеци преди да дойдеш при мен. Копнеех за теб. Как да се предпазя от жена, която е по-скоро видение? И ако питаш за онези думи — да, обичам те. Съмняваш ли се? След като те намерих при съкровището, вместо да убия теб, какъвто бе дългът ми, щях себе си да убия заради това, че те обичам. Доволен съм, че си дошла с намерение да останеш, защото нямаше да те пусна, независимо от желанието ти.

Грейс осъзна, че до онзи момент Нийл никога не бе нарушавал клетвата си.

— Наистина ли ме обичаш?

— Да — отговори тихо. — Любима, вече си с мен.

* * *

Но да бъде с него се оказа не толкова лесно. Алис им сервира храна същата вечер и се подсмихна, като видя абсолютното доволство на Нийл, отпуснат сънливо на големия стол.

Грейс седеше на коленете му, облечена само с неговата риза. Ризата естествено не покриваше бедрата й и той, ако не я хранеше, я галеше.

Стомахът й се беше успокоил от естествената храна без подправки. Само веднъж й прилоша, когато Нийл я заведе в залата и двамата се врекоха един на друг пред обитателите на Крейг Ду. Всички се изредиха да ги поздравят и да пият наздравица с младоженците. Втората чаша ароматно греяно вино й дойде в повече. А след това пък пиха за рожбата, която щеше да се роди.

Грейс наистина беше капнала от умора. Сгуши се на рамото му, унасяйки се.

Стената зад камината се размърда и Грейс примигна, като си помисли, че виното сигурно й е замъглило главата. После един мъж прекрачи през отвора и замръзна на място.

— Изпратих ти вест — каза на френски.

— Получих я — отговори лениво на шотландски Нийл. — Губиш си времето, като говориш на френски, защото тя знае езика. Знае също латински и гръцки. Ако искаш да ми кажеш нещо лично, нека да бъде на келтски. Още не го разбира.

— Защо тя е тук?

— Защо ли? Защото се ожених за нея. — Нийл се усмихна на Грейс. — Любима, запознай се с моя брат, Робърт. Той е кралят на Шотландия. Робърт, представям ти моята съпруга и майката на моето дете.

Робърт доста се стресна, Грейс още повече. Изхлузи се тревожно от коленете на Нийл и застана пред краля на Шотландия полугола, боса, с разпусната коса. Засрами се и се изчерви.

Робърт де Брус беше едър мъж със силно телосложение, макар и не толкова висок колкото Нийл. Беше привлекателен, наближаваше вероятно петдесетте и приличаше на истински воин. Погледна Грейс с одобрение и задържа погледа си върху краката й. Нийл се намръщи, изправи се и застана пред нея.

— Всичко ли й каза? — попита Робърт с укор.

— Не, тя вече знаеше. — Нийл се пресегна зад себе си, за да се увери, че Грейс е скрита благоприлично. — Ще пиеш ли вино?

Робърт се разсмя.

— Какъв дявол си! — възмути се той, но си личеше обичта му. — Убиваш главатаря на клан, изколваш половината от войниците му и ме каниш да пия вино! Благородниците настояват да поведа войската, за да прогоня вероотстъпниците от Крейг Ду.

— Хю ме нападна — отговори Нийл сериозно. — Освободих всички, които останаха живи след битката.

— Да, зная. Дойдох само да те помоля, аз кралят, да се сдържаш поне известно време и да не проливаш кръв.

— Ако зависи от мен, от днес нататък ще живея мирно. Ще ми пожелаеш ли щастие?

— От все сърце.

Пристъпи до брат си и го прегърна. Грейс го зърна бегло, но го заобича завинаги, защото почувства как топло е привързан към Нийл и колко се радва за него. Намигна й над рамото му и тя се изчерви отново.

— Можеш ли да говориш, мила? — обърна се към нея той.

— Да, разбира се — отговори Грейс. — Щастлива съм да се запозная с вас… — Замълча, понеже не знаеше как да се обърне към него — Ваше Величество или Ваше Височество?

— Робърт — улесни я кралят. — За семейството си съм Робърт. — Наклони глава. — Имаш странен акцент, не е английски, но не е и френски. От къде си?

— От Крейг Ду — каза убедено Нийл. — Тук е нейният дом.

Робърт кимна, като се примири, че навярно брат му Крис още една тайна.

— Кога се оженихте?

— Днес.

— Днес? — Робърт се разсмя отново. — Тогава никак не е чудно, че прегръщаш на коленете си полугола мома. Първата ти брачна нощ е, оставям те да й се насладиш докрай.

— Непременно — отговори Нийл. — Веднага щом си тръгнеш.

Брат му все така се смееше, когато хлътна в тайната галерия, въпреки че се стараеше да не е прекалено гръмогласен. Грейс се загледа в стената, която се затвори след него.

— Колко тайни галерии има в Крейг Ду?

— Това е истинска загадка — отговори съпругът й, вдигна я на ръце и я сложи на леглото. Легна до нея, прегърна я силно, като че ли никога нямаше да я пусне. — Съвършена си — прошепна. — Все едно си част от мен. Не мога да си представя, че можеш да бъдеш другаде.

— Не искам да бъда другаде.

— Тогава утре сутрин, любов моя, мисля, че трябва да напиша онези документи, които те доведоха при мен. Не ми се ще да объркам нещо.

Сложи ръка на корема й, където растеше детето му, притисна я до себе си и двамата заспаха и започнаха да сънуват.