Линда Хауърд
Дръзка съдба (18)

Седемнайсета глава

Една страница с нейни бележки литна навън. Грейс не преставаше да мисли за последствията, свила се от страх. Допусна ужасна грешка.

Караше внимателно през Айова в снежната нощ, като много добре съзнаваше, че е изтощена и действа само по инстинкт. Усещаше, че шофира, и така продължаваше.

Изгуби един лист. Беше с нейни бележки, не от ръкописа, но много ясно си спомняше, че на него беше написано „Крейг Ду“. Какъв беше шансът онези мъже да не забележат листа? Почти никакъв! Те сигурно знаеха, че не преследват само една жена, но и някакви документи.

Съобщи на Париш местонахождението на съкровището. На него му оставаше само да открие къде се намира. Сферата на действие на Фондацията беше археологията. Той разполагаше със стари географски карти и всякакви архиви. Щеше да научи, че Крейг Ду е замък от четиринайсети век и с малко усилия щеше да определи къде се намира. С огромните възможности на Фондацията щеше да предприеме разкопки и щеше да открие съкровището.

Грешка! Фатална грешка! Думата се въртеше натрапчиво в главата й. Измени на Форд и Брайънт, даде на Париш сведенията, заради които той ги уби.

Измени на Нийл.

Защо не застреля и двамата други мъже и не се наведе да прибере падналия лист. Но помисли само за себе си, как да оцелее и да избяга. За листа си спомни чак в Айова.

И стреля в човек. Съветите на Мати се оказаха полезни и тя се справяше доста добре, значи е могла да предприеме нещо, вместо само да се мята ужасено, надявайки се на щастливо попадение. Преди осем месеца нямаше представа как се държи пистолет и щеше да припадне, ако трябва да стреля, а днес използва и нож, и пистолет. Като се сети за мига, когато натисна спусъка, се зачуди дали изобщо е същият човек.

А инцидентът имаше ли и добри страни? Беше жива, да, но предаде Нийл. Не опази ръкописите. Париш спечели заради нейната небрежност.

Чувството на вина я разяждаше, стана й зле, след като се отпусна, и чак сега се сети за Крис. Наруга се тихо за своето нехайство и започна да се оглежда за отбивка, където има хора и обществен телефон. Навярно не внимаваше достатъчно, но като че ли всички разклонения бяха безлюдни, преходи към безлюдни пътища, които се виеха в безлюдната нощ.

Сигурно не беше обърнала внимание. На следващото разклонение видя пред себе си ярко светещите стопове на един камион. Сви в претъпкания паркинг, а камионетката й заприлича на джудже между грамадните камиони, които буботеха глухо като спящи зверове. Реши да напълни резервоара с бензин и паркира пред колонката. Слезе от колата и се разтрепери от ледения вятър. Студът поне я ободри. Беше изпаднала почти в унес, едва държеше очите си отворени, хипнотизирана от бялото еднообразие на заснежения път.

Започваше пак да вали, осъзна тя, като видя снежинките да прехвърчат в светлината от стоповете. Нямаше сили да продължи, беше много изморена, за да пътува в снежна буря. Плати, качи се в камиончето и го премести пред ресторанта.

Топлината вътре я обгърна и тя потрепери доволно. Шофьорите на камиони се бяха наредили на дългия тезгях или седяха на двойки в сепаретата до стената. Гърмеше весела музика, носеха се синкави облаци цигарен дим. Вляво имаше коридор към тоалетните и два телефона. По единия говореше брадат тип с огромен корем под дебелата риза. Приличаше на хибрид между огромен трол и човек, но когато се приближи, дочу да казва: „Утре пак ще ти звънна, миличка, обичам те“.

Грейс се промъкна край него и извади монета от джоба си. Пусна я в автомата и набра номера на Крис. Той се обади веднага с тревожен глас. Тя се обърна с гръб към грамадния тип и каза тихо:

— Добре съм, но днес следобед се отървах на косъм. Трябваше да замина. Исках да знаеш. При теб всичко ли е наред?

— Да. — Тя долови сподавен плач. — Ранена ли си?

— Не, добре съм.

— Ти си била, нали? — Гласът му трепереше. — Стрелбата пред „Макдоналдс“… по телевизията казаха… жена с кафява камионетка. Разбрах, че става въпрос за теб.

— Да, аз бях.

— Полицаите не знаят какво се е случило. Онези хора изчезнали, преди да дойдат ченгетата.

Грейс примигна. Тази новина я изненада. Очакваше ченгетата също да я погнат. Очевидно Париш не искаше те да я заловят, а той. Не разбираше защо, след като половината от важните клечки в града бяха в списъка на дарителите. Той можеше да им дръпне конците и да изземе документите от хранилището за доказателства, можеше да нареди да я убият в килията и тя щеше да бъде само още една жертва на насилието по затворите.

Заключението я стресна. Париш я искаше жива, за да бъде негова затворничка. Изпита погнуса и не пожела повече да разсъждава по въпроса.

— Трябва да тръгвам. Само исках да знаеш, че съм добре, и да ти благодаря за всичко, което направи за мен.

— Грейс… — Гласът му бе дрезгав. — Пази се, не се давай! — Замълча, а следващите му думи прозвучаха тихо: — Обичам те.

Простичкото признание едва не я срина. Беше толкова самотна и толкова дълго време не беше чувала някой да й говори така.

Не можеше да пренебрегне юношеското му увлечение, както би постъпила със зрял човек — заслужаваше повече уважение.

— Благодаря ти — прошепна. — И аз те обичам. Ти си прекрасен човек.

После внимателно закачи слушалката и опря чело на стената. Шофьорът до нея също се сбогуваше с още „Обичам те“ и „Ще внимавам“. Затвори телефона и я погледна. Потупа я изненадващо нежно.

— Не плачи, мъниче — заутешава я той. — Ще свикнеш. От кога си на път?

Взе я за шофьор на камион. Изумлението й отнесе всички други чувства. Наистина ли изглеждаше като шофьор на камион? Тя, академичният учен!

Погледна надолу. Той носеше ботуши — тя също. Той беше с джинси — тя също. И двамата бяха нахлупили бейзболни шапки.

Приличаше на шофьор на камион.

Беше толкова изморена, че губеше представа за действителността. За пръв път от осем месеца й стана смешно. Не се разсмя, но се изуми от ненадейния изблик. Покашля се и погледна трола.

— От осем месеца. На път съм от осем месеца.

Той я потупа пак.

— Е, потърпи още малко. Лоша работа да си далеч от семейството си, но товарът трябва да се извози и някой ще получи пари за това. Защо да не сме ние, а?

— Защо не — повтори тя. Кимна му и се запъти към автомобила си. Дано не я видеше, че кара камионетка, а не от онези грамадни, дремещи зверове. Не й се искаше да му отнема илюзиите.

Заваля силно и доста от камионите потеглиха. До бара имаше малък, мизерен мотел. Грейс реши да не рискува повече и да наеме стая, преди да бъдат заети всичките.

Стаята беше също толкова мизерна, но отоплението работеше и в банята имаше всичко необходимо.

Съблече се, после презареди непохватно пистолета с треперещи ръце. Сложи го под възглавницата и легна, заспивайки още преди главата й да падне на възглавницата. И започна да сънува.

* * *

„И така Грейс — Божията милост — се яви в Крейг Ду.“

Нийл пишеше, а перото проскърцваше. Подписа се, сложи дата, после се обърна към нея:

— Да, жено, тези думи ще те доведат при мен.

Напрегнатият му тъмен поглед шареше по тялото й и се спря върху гърдите, преди да се взре в лицето й. Тя въздъхна дълбоко с мисълта за онова, което щеше да последва. Не познаваше мъж с такава бурна сексуална природа и неговата изгаряща жажда подклаждаше нейната чувственост. Усети как тялото й се подготвя за него — сгорещява се, омеква, зърната й щръкват, а страните й пламват. Лудо желание започна да набъбва в слабините й.

Той го знаеше, виждаше го. Остави пачето перо, обърна стола и застана срещу нея. Протегна ръце.

— Измъчих се да те чакам близо седемстотин проклети години — каза нежно. — Искам те веднага.

Грейс направи петте крачки, които я отведоха до него, и протегна ръце към гъстата копринена коса. Той сведе глава и притисна устните си към нейните. „Никой не целува както Нийл“ — мина й през ума. На вкус беше като парливо уиски, целувките му бяха хем властни, хем прелъстителни: взимаше, но и даваше наслада.

Обгърна с големите си ръце гърдите й и подразни напрегнатите връхчета, а тя се притисна тръпнеща към него.

Много пъти бяха правили любов и той знаеше как силно се възбужда, дори без всякаква любовна игра. Шептейки нежни думи, смъкна полата й и своя килт, седна на стола и я взе върху себе си, а тя обви бедрата му със своите. Слабините им се прилепиха и тя тихичко и доволно изохка, когато почувства безумната му възбуда в себе си. Нийл изстена, прегърна я силно, а влечението им един към друг далеч надхвърляше плътското желание.

* * *

Тя беше! Нийл се събуди, възбуден болезнено, но ликуващ. Този път видя лицето на тази проклета жена, която го измъчваше насън и го следеше скришом. Не си спомняше какво й каза, само помнеше, че я гледа, тя също и за миг го заля безумно желание. Протегна ръце към нея и тя пристъпи в прегръдките му, а той даже не я отнесе в леглото, само запретна полата й и я сложи върху пениса си. Тя беше като течен огън, който го обливаше, и с притворени очи и отпусната назад глава, изпадна в екстаз от насладата, която получаваше и даваше.

Беше крехка, с нежно тяло и копринена кожа. Имаше буйна, гъста и много дълга коса, а очите й бяха ясни и сини като планинско езеро, озарено от лятно небе. Лицето й… полазиха го тръпки. Лицето й беше като на ангел — тържествено и далечно, като че ли жената имаше велика цел. Челото й беше чисто и бяло, овалът — деликатен, а устните й…

— Ах, може би не са ангелски все пак — изрече на глас той. Тези устни възбуждаха желания, при това само плътски.

И въпреки всичко у нея имаше нещо, което го тревожеше, а Нийл се вслушваше в инстинкта си. Изсумтя. Ами да, сигурно беше вещица, за да се чувства неспокоен. Как иначе ще го наблюдава, без да я вижда, и ще се вмъква в съня му, когато си пожелае? Вещица или не, ако се появеше от плът и кръв, щеше да разбере и наяве какво е да прави любов с него, но нямаше да й вярва.

Вероятно го наблюдаваше с определена цел, вероятно е научила по някакъв начин за съкровището.

Ако това търсеше, я очакваше нещастна участ, понеже беше се заклел да пази съкровището, независимо дали заплахата идва от мъж или от жена. Не беше убивал още жена заради него, но щом се наложеше, полът нямаше да я спаси. Ако дойдеше за съкровището, тя трябваше да умре, въпреки че за него щеше да бъде болезнено.

* * *

Грейс спа до единайсет; събуди се само когато камериерката почука на вратата. Надигна се, колкото да й каже да дойде по-късно, и отново заспа. Събуди се окончателно чак в три часа, замаяна от толкова сън.

Стоя дълго под душа, като сменяше гореща със студена вода, за да дойде на себе си. Чувстваше се физически отпочинала, но почивката не бе успокоила ума й. Сънищата се редяха един след друг и преживяваше отново и отново инцидента пред „Макдоналдс“. Посяга към литналия лист, вижда изписано „Крейг Ду“, но вятърът го отнася право в ръцете на Париш. Той го поглежда, усмихва се и казва: „Виж ти, благодаря ти, Грейс“. После насочва пистолет към нея, стреля и сънят с повтарящата се картина започваше отначало.

Сънува и че прави любов с Нийл. Черните му очи я пронизваха, сякаш знаеше, че не е опазила скъпоценните ръкописи, попаднали в ръцете й неслучайно. Но протегна ръце към нея и я повика, и тя пристъпи към него.

— Ела при мен — каза той. — Не се бави!

Разтрепери се, коленете й се подкосиха, подпря се на стената и изхленчи тихичко. Не можа да овладее усещането, че отлита надалеч. Някаква сила я теглеше и принуждаваше. Разшири очи срещу стените на банята, от които внезапно заструи светлина.

„Ела при мен. Пропътувай годините — шестстотин седемдесет и пет. Дадох ти знанието. Ела при мен.“

Гласът отекваше в главата й и все пак идваше отвън. Говореше Нийл, но тонът му, приглушен и ужасяващо прелъстителен в сънищата й, сега беше заповеден: „Ела при мен!“.

Блясъкът взе да помръква, а трусовете в тялото й — да се успокояват. Студената вода я обливаше и тя затвори бързо крана, взе хавлия и се уви. Боже, замръзваше! Колко време беше стояла под ледения душ като надрусана, халюцинирайки? Едва не изпадна в хипотермия.

И все пак не бе халюцинирала. Знаеше го. Преживяването беше истинско. Изпита силата на Властта, същата, която почувства още щом видя старите ръкописи. Тя я подтикваше да превежда и да пази лаптопа и свитъците противно на здравия разум.

Всичко, което се случи през изминалите осем месеца, я водеше неумолимо към този момент в мръсния мотел за шофьори, когато осъзна невероятното, но кристално ясно решение.

Ако беше възможно, трябваше да се отправи на пътешествие във времето. Париш притежаваше листа и това навярно беше предопределено и невъзвратимо. И след като той вече знаеше, за да му попречи да заграби съкровището, имаше само един начин — да накара Нийл да го скрие на друго място. Или може би — мина й една глупава мисъл, защото съществото й не бе изтъкано от героизъм, — само може би, тя беше предопределена да открие съкровището и да използва Властта, за да разруши Фондацията.

Трябваше да отиде в Крейг Ду, да пропътува шестстотин седемдесет и пет години назад във времето.