Линда Хауърд
Дръзка съдба (23)

Двайсет и втора глава

Ключът прищрака и Грейс се събуди. Седна, както беше увита в наметалото. На вратата стоеше Нийл и я наблюдаваше безизразно. Надигна се с мъка, защото я болеше цялото тяло, а краката й едва я държаха.

— Ела с мен — нареди й той.

Тя закуцука към вратата. Помисли си, че ако беше казал тези думи в подземната тъмница на Хю, сега нямаше да я боли цялото тяло.

Поведе я към своята стая и я въведе, като постави голямата си топла ръка на кръста й.

В огнището подскачаха весело пламъци, които прогонваха сутрешния хлад. Дълбоко дървено корито беше поставено пред огъня, а от водата се издигаше лека пара.

— За теб — посочи коритото. — Краката те болят от падането снощи и предполагам, че дупето ти е натъртено.

Грейс въздъхна дълбоко, загледана в това чудо — топла вода.

— Да, натъртено е и краката ме болят.

— Тогава влизай във водата, жено, преди да е изстинала.

Той посегна да развърже шала от кръста й. Тя го удари по ръката и се отдръпна.

— И сама мога да се съблека — предупреди го. — Освен това не искам да го правя, докато си в стаята.

Той вдигна вежди.

— Ти ме видя гол. И в случая не е като да не сме правили любов.

Тя се изчерви. Снощи свистящият меч я изплаши и я спаси от неловкото положение, но сега той не пропусна да й го припомни.

— Беше грешка — продума равнодушно — и няма да се повтори.

— Не съм на същото мнение — възрази Нийл меко, като оглеждаше тялото й. Тя си представи колко тънка е фустата й и се обърна с гръб, като се изчерви още повече. Не усети кога се е приближил, но той изведнъж се оказа така близо до нея, че усещаше топлината на тялото му. Нийл се подсмихна и погали с върха на пръста си тила й и нежната шия.

— Добре, разрешавам ти да се окъпеш сама — промърмори тихо. — После Алис ще ти донесе овесена каша и ще говорим.

Грейс потрепери, щом той излезе. Първите две неща й прозвучаха прекрасно, но последното я ужаси. Да говорят ли? Съблазънта беше в гласа му, в мимолетните жестове, в начина, по който стоеше близо до нея. По някаква причина не се опита да я отведе снощи в леглото си, може би от изненада, яд, подозрение, но тази сутрин явно бе решил, че тази причина вече няма да го възпира.

Желаеше я. Коленете й се подкосиха при тази мисъл и тя бързо се разсъблече, влезе в топлата вода и простена, щом почувства как нараненото й тяло се отпуска. Подозрението му се пораждаше от онзи остър животински усет, който имаха един към друг и който бяха придобили в изживените едновременно сънища. Той беше превъзбуден, когато я целуна така страстно. Помнеше от сънищата същите образи, както и тя. Знаеше какво е да бъдат притиснати един до друг, но той също. Ин и Ян — двата противоположни принципа в постоянно взаимодействие, тъмнината, пронизана от светлина, и разума, огрян от сърцето.

Как да устои на всичко това? Заради любовта си към Форд, но как?

За да се разсее, изжули безжалостно тялото си и изми косата си. Тъкмо свърши и в стаята влезе спретната сивокоса жена с поднос, върху който носеше закуската.

— Каква коса! — възхити се тя и побърза да остави подноса на масата. После взе една голяма кана с топла вода и се приближи до коритото. — Казвам се Алис. Грижа се за домакинството на господаря Нийл. Хайде, стани, моме, да те облея с чиста вода.

Грейс почувства как лицето й пламва отново, но се изправи. Алис изля водата върху нея, подаде й ленено платно да се загърне и цъкна с език.

— Ребрата ти се броят, моме. Докато си при мен, ще те поохраня. Хайде, яж, че кашата ще изстине.

Грейс се настани на масата и опита кашата. Никога не беше вкусвала овесена каша като тази — с масло и мляко в изобилие и солена. Изяде цялата купа и изпи водата.

— Беше много вкусно.

От една година нямаше никакъв апетит, но като че ли започваше да изпитва желание да се храни.

Прислужницата седеше мълчаливо, докато тя поглъщаше кашата, но сега вече се залови за работа. Облече Грейс с набрана дълга риза от ленено платно и гладка кафява рокля.

Краката й обу с чисти чорапи и кожени обувки, пригодени за всякакъв размер. След това се зае косата й. Обърна Грейс към огъня и започна да разресва косата й с дървен гребен.

— Как ти е името, моме? — попита любезно.

— Грейс.

Ресането й подейства успокояващо и тя едва не заспа.

— Такава хубава коса имаш — гъста, лъскава, гладка. Трудно изсъхва, а?

— Понякога я сплитам, преди да е изсъхнала.

Вратата зад нея се отвори и тя позна тежките стъпки.

— Аз ще довърша, Алис — каза Нийл и взе гребена от ръцете й.

Прислужницата прибра мокрото платно, таблата и излезе.

— Обърни се — каза Нийл и тя извъртя другата си страна към огъня.

Той беше така внимателен, както Алис, като я разресваше, за да съхне косата по-бързо.

Сърцето й се разтуптя, когато той влезе. Въпреки че се остави да я реши, вече не би могла да заспи. Онази свръхчувствителност се появи отново и по цялото й тяло сякаш плъзнаха иглички.

Обхвана я паника. Съблазънта я подлудяваше. Сякаш я опитомяваше изкусно и това беше много по-опасно.

— Вчера си търсила храна в кухнята. — Нийл очевидно беше в добро настроение. — Припаднала си от глад. Рекла си, че не си яла от два дни. После си изчезнала и никой не те е виждал, докато не се изтърси в моята стая. Къде беше?

— Казах ти снощи — отговори тя с равен тон. — Скрих се и заспах.

— Къде се скри?

— В една ниша. — Обърна се и му хвърли поглед през рамо. — Да не би да мислиш, че съм се превърнала в прилеп и съм увиснала на твоята камбанария?

— В Крейг Ду няма камбанария — отбеляза той, подсмихвайки се. — Кажи ми къде се изгуби цели два дни, след като веднага след мен си излязла от кулата на замъка Хей. Крейг Ду е подслон за хора извън закона, а не за прелестни моми с меки като на пеленаче ръце.

— Не можах да избягам веднага — обясни Грейс. — Часове се крих в един хамбар, докато не заспаха отново всички. Откраднах кон, но имаше мъгла… и се загубих — пак се обърна към него, но този път го погледна ядосано. — Ако не ме беше изоставил, нямаше да се изгубя.

— Стой мирно — нареди той и я обърна. — Ще те оскубя — предупреди. — Колкото до това защо не съм те взел със себе си, причината е във въпроса, който ти зададох и на който още не съм чул отговора. Защо дойде тук? Снощи каза, че търсиш храна и подслон, но после не поиска нито едно от двете.

Грейс мълчеше и търсеше благовиден отговор. Не можеше да изтъкне сънищата като причина, защото те бяха твърде интимни и чувствени, а тя го отблъсна преди няколко часа.

— Също така — продължи меко той — има подслон много по-наблизо, отколкото на два дни път, ако наистина това си търсела. И след като дойде тук, трябваше само да попиташ за мен, вместо да обикаляш из замъка. Ако си предполагала, че ще ти откажа, жено, тогава твоето идване не е много смислено. И продължавам да питам защо Крейг Ду.

Той беше непреклонен и не му убягваше нито един пропуск в нейните доводи. Не беше очаквала, че в тези времена всички ще бъдат невежи варвари, които се подлъгват лесно, но все пак беше смаяна от неговото образование и логично мислене. Не Нийл беше в неизгодно положение, а тя, хваната в собствения си капан. Той имаше право. Ако беше поискала да я приеме, щеше да събуди много по-малко подозрения.

Наведе глава и се загледа в ръцете си, сплетени в скута й. Завъртя венчалната халка и по изключение се опита нарочно да извика образа на Форд в съзнанието си. Необходим й бе, докато ръцете на Черния Нийл докосваха косата й. Но се оказа трудно да се концентрира.

— Бях много смутена — избъбри. Гребенът престана да се движи.

— А сега смутена ли си? — прошепна той. Плъзна ръце по тила й и тя подскочи от изненада. Прошушна напевно нещо на келтски и я погали. — Заради удоволствието, което ти доставих в тъмницата ли? Признавам си, че отначало се озадачих, но след това изпитах голяма наслада. Мъжът обича момата да тръпне и да стене в прегръдките му.

Тя потрепери и от спомена, и от ласката върху тила й. Нийл притисна леко раменете й и тя едва се сдържа да не изстене. От слабините й се надигна желание, гърдите й се стегнаха. Този мъж беше опасен — знаеше колко чувствителен е тилът на една жена и къде милувката ще прониже тялото като светкавица. Ласка върху гърдите беше нещо много интимно, а по тила — много по-изкусително. Нийл съзнаваше много ясно какво прави.

Тя се помъчи да диша по-нормално.

— Аз не… всъщност само… искам да кажа… че току-що се запознахме.

Той се засмя с типична мъжка самоувереност.

— Това не е вярно. Била си в моето легло неведнъж.

Тя се опита да отговори дръзко:

— Насън, не в действителност.

— Нима? Когато се събуждах, а семето ми бликаше от мен, ми се струваше съвсем действително.

В думите му се долавяше чисто мъжко огорчение.

Тя се задъха от копнеж, подобен на внезапна болка. Копнееше да го почувства в себе си, да поеме конвулсиите му, да гледа лицето му.

— Идеята те възбужда, нали? Зърната ти станаха кръгли и твърди като боровинки.

Не само тя беше възбудена, долавяше го в леко дрезгавия му глас. Затвори очи и за миг се чуваше само задъханото им дишане.

Той остави гребена и заобиколи пейката, за да застане пред нея. Пое ръцете й и я изправи, а тя се загледа във вената, която пулсираше на врата му.

— Ела, легни с мен в моето легло — шепнеше Нийл и галеше гърба й, като я притегляше към себе си. Телата им се допряха едно до друго.

— Не… аз… — Не успя да продължи, тъй като той я прегърна и я повдигна, за да я притисне по-силно към себе си.

— Няма да те нараня.

Дъхът му опари ухото й, докато го целуваше.

Грейс знаеше, че по всяка вероятност ще я нарани, макар и не умишлено. Съзря голотата му и се постара да не мисли за онова, което видя, но в сънищата си беше изживяла акта. За нейно изумление предполагаемата болка не я плашеше, както би предпочела да бъде.

Ръцете й бяха върху гърдите му и трябваше да ги стисне в юмруци, за да не го прегърне. Този жест щеше да се окаже фатален, защото и двамата трепереха. С почуда чувстваше с какво усилие обуздава това силно тяло своето желание.

— Желана моя…

Целуваше я по лицето, страните, шията и я притискаше все по-плътно до себе си. Превъзбуденият му член пулсираше срещу слабините й.

Форд!

С отчаяно усилие Грейс се изтръгна от обятията му и побягна. Застана от другата страна на масата — препятствие, което той с една ръка можеше да отстрани, но тя знаеше, че няма да я вземе против волята й. Съблазняваше я с изтънчени и умели милувки, но не беше мъж, за когото насилието е желано или необходимо.

Той стоеше съвсем притихнал и я наблюдаваше изпод вежди.

Тя започна да върти венчалната халка, символ и на нейното вричане, и на нейната изневяра. Той все така я наблюдаваше.

— Аз съм вдовица — едва изрече Грейс. — Съпругът ми е единственият мъж, когото съм имала…

Замълча, защото не можеше да произнесе нито дума повече, пък и какво друго да каже.

— А обичаше ли го?

Оказа се, че той веднага разбра причината за поведението й.

— Да, обичах го — прошепна много тихо.

Нийл заобиколи масата. Тя стоеше, без да помръдва, въпреки че й се искаше да хукне презглава. Той взе в шепи лицето й, като леко се усмихваше със състрадание.

— За теб е нещо ново да желаеш друг мъж. Мислиш си, че ще му изневериш, щом твоето тяло, което познава само неговото, се възбужда от мен.

— Да — прошушна тя.

— И независимо от това дойде тук, макар че знаеш как е помежду ни. Тялото ти е готово. Умът ти има нужда от малко повече време. — Наведе се и целуна челото й. — Няма да те притискам, желана моя, но и няма дълго да те оставя сама в леглото. Ще свикнеш с моите целувки и с моя допир, докато умът ти ме възприеме.

Тя си помисли, че сега ще я целуне. Разтвори устни с очакване на удоволствието и на страстта. Но той я остави и закрачи към вратата, а фигурата му беше грациозна като на танцьор.

— Ще ми се да вярвам, че си дошла в Крейг Ду заради мен и заради онова, което и двамата желаем — заговори на изискан английски и от гърления шотландски акцент не остана помен. — Но благодарността не ме прави глупак, нито страстта. Докато не разбера истинската причина да дойдеш, няма да ти бъде разрешено да обикаляш сама из замъка. Ще имаш придружител през целия ден, а през нощта ще бъдеш заключвана или в твоята спалня… — Замълча и очите му проблеснаха. — Или в моята.