Линда Хауърд
Дръзка съдба (22)

Двайсет и първа глава

Олекна й, като установи, че правилно се е досетила. Пред вратата попадна на трупа на пазача, проснат на земята. Откъм конюшните се надигна врява, светнаха факли и мъже се разтичаха, проклинайки. Нийл навярно беше откраднал кон и беше избягал през страничната порта. Изход за нея в момента нямаше, до кон не можеше да се добере, а в централната кула зад нея всички бяха вдигнати на крак. Скри се в нещо като склад, прилепен до дебелата стена. Очевидно тук съхраняваха овеса, защото чуваше отвсякъде шумолене. Където имаше зърнени припаси, имаше и плъхове. Какво ли не би дала в този момент за своите джинси и ботуши!

Но стоеше, без да помръдва, даже когато откриха трупа точно пред скривалището й. Въпреки че не разбираше езика, долавяше гнева и възбудата. Главатарят им спи като заклан, пазачът пред килията е ранен и двамата пленници са изчезнали, макар че един кон липсва. Само се молеше да повярват, че тя е с Нийл, защото в противен случай щяха да претърсват сантиметър по сантиметър крепостта.

„Мътните те взели, Нийл!“ — помисли си вбесена. Защо не я взе със себе си? Ако не искаше да я отведе в Крейг Ду, поне да я беше отвел по-далеч от Хю. Не бил оглупял от благодарност, как не!

Най-после врявата утихна. Не можеха да преследват Нийл в тъмното и без заповед от Хю не искаха да рискуват. Чакаше търпеливо и от време на време разгонваше с крак плъховете. Това никога нямаше да прости на Нийл.

Поне ще отслабят бдителността си, след като техният пленник беше избягал. Крепостта на клана Хей в края на краищата не беше кой знае колко надеждна. Опасваше я защитна стена, но не е била поддържана и на места зидарията беше рухнала. Но за нещастие в конюшнята сигурно пазеха коняри.

„Лоша работа“ — помисли си тя, когато най-сетне се измъкна от своето скривалище. Нямаше представа от часа, но не можеше повече да се ослушва. Скоро щеше да се зазори и със зората да изчезне всяка възможност за бягство.

Падаше мъгла. Прилоша й. Може би затова се отказаха да преследват Нийл. За нещастие нямаше никаква друга възможност, дори и да не знаеше къде се намира. Запомни откъде минаха вчера, но в мъглата едва ли щеше да се ориентира.

Промъкна се крадешком до конюшнята. Пазачът дремеше върху купчина сено. Наоколо се търкаляха цепеници. Взе една, стисна я здраво и го цапардоса по главата. Онзи потрепна и се отпусна безжизнено.

— Ще горя в ада — прошепна тя в мрака. Прехапа устни и погледна конските глави, обърнати към нея. Знаеше да язди, защото й се беше наложило да се научи покрай разкопките, но от две години не беше припарвала до кон, освен върху коня на Хю, но това не се броеше.

— Яхвай, който ти падне — мърмореше си тя. Кобила или муле щеше да бъде най-добре и се спря на един кон нито прекалено грамаден, нито пък съвсем дребен, като се надяваше, че средното положение ще й осигури успех.

Конят се остави кротко да го отведе до едно буренце. Тя се качи отгоре му и после възседна животното. След като привърза торбата за седлото, го подкара предпазливо. Дочу как конярят глухо изстена. Радваше се, че не мъртъв, но това означаваше, че имаше около минута да се изпари, преди да бъде вдигната тревога.

Поведе коня към една от пролуките в защитната стена и се остави на неговия инстинкт да я преведе пред камънаците. В мрака и мъглата порутените укрепления скоро изчезнаха от погледа й.

Най-разумният начин на действие беше да си намери скривалище и да почака, докато се разсъмне. Но ако се подслони някъде наблизо, имаше голяма вероятност мъжете от клана Хей да я открият и този път изнасилването щеше да й бъде в кърпа вързано.

Когато срещне Черния Нийл отново, ще го удуши, дори ако се наложи да се качи на стол.

Подкани коня и го смушка с пети, но всъщност го остави да върви според инстинкта му, защото по-далеч от муцуната му не виждаше.

За да бъде честна към Нийл, си даваше сметка, че не му обясни коя е и как се е озовала тук. Премълча донякъде от предпазливост, тъй като той беше Пазителят и негов дълг бе да защитава съкровището, в това число и от нея. Ако разбереше, че тя знае рецептата за пътуване във времето, можеше да я убие. Размисли, че е по-благоразумно сама да намери съкровището, и ако се окаже, че без негова помощ няма да се справи, ще му се изповяда.

Но въпреки всички разумни доводи за своето мълчание съзнаваше, че причината е друга. Беше шокирана още в първия момент от откритието, че са сънували едни и същи сънища, и от начина, по който се унижи в прегръдките му. Не можеше дума да обели, какво оставаше за подробни обяснения.

Страните й пламнаха отново при спомена и вдигна лицето си срещу ледената мъгла.

Беше емоционално неуравновесена от мига, когато се озова назад във времето, беше неспокойна и възбудена. Не предполагаше, че емоционалното й състояние ще предизвика сексуална реакция, но точно това се случи. Като че ли тялото й е било мъртво и по време на прехода през времената бе настъпила някаква промяна у нея, и тя бе станала свръхчувствителна.

Нийл я заплени още щом попадна за пръв път на името му. Дълго време мислите й бяха заети само с него, както и сънищата й, и никак не бе чудно, че чувствата й бяха фокусирани върху личността му. С часове усещаше остро присъствието му и й беше трудно да мисли за друго, а по кожата й плъзваха иглички. Трябваше да се познава по-добре и в безумното треперене да предусети сексуалната възбуда. Като прие и осмисли чувствения аспект на своите сънища, не й хрумна, че физическото привличане наяве ще бъде толкова силно.

И то наистина не беше толкова силно, а много повече.

Изневери на Форд по всякакъв начин, с изключение на действителния акт, но тази подробност не я утешаваше. Съзнаваше, че при различни обстоятелства Нийл щеше да я обладае. И след като си даде сметка за своята слабост, можеше да се предпази. Никога нямаше да му разреши нещо повече от целувка.

Но както яздеше в нощта, си призна, не особено горда от себе си, че ако Нийл я целуне, или само докосне, защитата й ще рухне.

* * *

Замъкът Крейг Ду беше внушителна крепост от камък, тъмен като буреносен облак. За разлика от крепостта на клана Хей беше поддържан и заобиколен от дебела защитна стена и отбранителни кули. Главният подход към замъка беше защитен с две бариери по на двайсет стъпки една от друга, а мъжете, които пазеха, изглеждаха като истински войници — здрави, добре облечени и отлично дисциплинирани. Всеки приходящ беше спиран, разпитван и никаква каруца или вързоп не се допускаха, без да бъдат проверени.

Грейс знаеше какво да очаква, като имаше предвид военните привички на Нийл, но когато съгледа Крейг Ду, остана съкрушена. Само да влезе й се стори невъзможно, тогава как, по дяволите, щеше да претърсва!

Трябваше да се крие, понеже чужденец не можеше да остане незабелязан. Вътре в крепостта кипеше живот, около нея се бяха населили хора, търсещи убежище, но навярно всеки познаваше всеки. Беше гладна и изморена от двудневната езда. Естествено в мъглата се загуби и вместо един ден пътува два.

Поне конят беше доволен, защото вода и трева имаше в изобилие.

Беше кастриран и много кротък. Грейс предчувстваше, че ако не бе случила на незлобливо животно, нямаше да оцелее. Болеше я цялото тяло и си мислеше, че дори Хю от Хей да застане пред нея, няма да може да се метне на седлото.

Завърза коня за едно дръвче, докато размишляваше върху ситуацията, която никак не беше розова. А защо да не отиде до портата и да поиска да се срещне с него? Той едва ли щеше да бъде очарован, но все пак тя го спаси от тъмницата и ако му каже, че е гладна, нима ще я отпрати?

„Разбира се, че по-скоро ще ме отпрати“ — помисли си. Беше Пазителят. Нямаше да позволи нещо толкова незначително като благодарност да измести дълга му.

Трябваше да измисли някакъв начин да проникне в крепостта.

В каруца нямаше как да се скрие — войниците претърсваха всичките, дори да познаваха собственика, което си личеше от приятелския разговор. Не знаеше езика, за да отговаря на въпроси, а със староанглийския в Шотландия щеше да си спечели само неприятели.

Дори при положение, че се вмъкнеше в замъка, оттам нататък какво щеше да прави? Обитателите му се познаваха и нямаше начин да се скрие между хора. Търсенето щеше да отнеме време и на нея й бе необходимо свободно да обикаля. Спря се на единственото възможно решение: можеше да остане само със знанието на Нийл.

Но за това щеше да се тревожи, като му дойдеше времето, и ето че пак се озова пред първоначалния проблем: как да влезе в Крейг Ду?

Върна се при коня, като се препъваше в дългата си пола, която все повече я дразнеше. Всъщност всичко я дразнеше, но поне унижението при срещата с Нийл разсея за малко лошото й настроение.

Вълнената дреха, която през нощта беше безценна, сега я задушаваше. Цялата плувна в пот. Разсъблече се нервно и остана само по фуста. Разхлаби връзките около врата и китките, махна шала от главата си и най-после въздъхна с облекчение. Беше очаквала през май в Шотландия непрекъснато да е студено, но се беше излъгала.

Повече нямаше да навлече вълнена дреха. Грейс се погледна, за да види дали изглежда благоприлично. С ужас установи, че видът й е много подозрителен с тази прозрачна фуста. Изведнъж я осени вдъхновение и извади от торбата големия шал — наметало. Така го уви около талията си, че единият му край да я прикрива отпред, а другият — отзад. После издърпа леко нагоре ризата, за да не е опъната на гърдите й, и остана доволна от резултата. Не разреши нито един от проблемите си, но поне се чувстваше по-удобно и възседна коня.

След около пет минути, както гледаше група жени, които се движеха по пътя, отново я осени вдъхновението.

Занаятът на тези жените беше извън всяко съмнение. Полите им бяха неприлично къси за онова време, а деколтетата — прекалено дълбоки. Косите им се развяваха свободно и Грейс забеляза, че се опитват да оправят външния си вид. Подреждаха кокетно кичурите коса и пощипваха бузите си да порозовеят, като през цялото време се заливаха от смях.

Бяха проститутки или най-малкото разпуснати жени, които отиваха към замъка или да отдъхнат, или да упражняват занаята си. С оскъдното си облекло и разпусната коса в момента Грейс приличаше на тях. Подкара коня към групичката.

— Добър ден — поздрави учтиво, като се помъчи да го изрече с подходящ акцент, но не се получи. Налагаше се да говори на староанглийски, който беше близък до шотландския.

Проститутките я наблюдаваха подозрително, без да дадат знак, че е добре дошла.

— Съпругът ми ме напусна — рече печално. — Нямам пари, не съм яла от два дни, нямам къде да спя.

Едната от тях — попрецъфтяла червенокоса хубавица, която очевидно бе виждала и по-добри дни, я изгледа от глава до пети.

— Е? — произнесе тя, което явно означаваше: „Голяма работа!“.

— Ако отивате в замъка, ще ми разрешите ли да дойда с вас? Ще поработя през нощта, за да припечеля нещичко или поне да си напълня стомаха.

— Нали имаш добичето — отбеляза червенокосата и кимна към коня. Конят беше ценна стока и струваше повече от вещите, които притежаваха. Вероятно нямаше да проявят съчувствие, докато тя се перчеше на гърба му.

Грейс съобразяваше бързо.

— Ваш е — обеща, — ако ме вземете с вас.

Петте жени скупчиха глави и тя чу как си шушукат възбудено. Най-накрая червенокосата вдигна ръка и й кимна:

— Спазарихме се.

Застана до коня и почака Грейс да слезе, което тя направи на драго сърце. Задникът й беше болезнено натъртен от двудневната езда, така че беше много по-доволна да ходи пеша. Отвърза торбата от седлото и подаде поводите на червенокосата, която погледна тържествуващо своите приятелки.

После пак тръгнаха по пътя. Когато замъкът се появи пред тях, червенокосата попита:

— Как ти е името?

— Грейс.

— Аз съм Уинда, а тези са Наирне, Койра, Сайли и Айлид.

Когато наближиха първата бариера, и двамата войници излязоха да ги поздравят, захилени до уши. Започнаха да се закачат с тях и да ги плескат по задниците, после и двамата погледнаха към Грейс. Очевидно познаваха добре петте.

— Грейс — съобщи Уинда. — Курвата на оня англичанин.

Единият от стражите взе торбата й, за да я прерови, извади някаква книга и я погледна озадачено. Грейс беше твърде изморена и много гладна, за да се разправя, и стоеше мълчаливо. Червенокосата разказа баснята за съпруга, който я бил изоставил. Дали това обяснение, или безразличието на Грейс подейства, но войникът сви рамене и й подаде торбата. Подвикна на пазачите от другата бариера да пуснат и шестте жени.

Вмъкна се! Сърцето й заби лудо, адреналинът прогони умората.

Уинда поведе гордо своя кон към конюшните, а другите се запътиха към казармата. Грейс вървеше бавно и изостана от групичката. Жените бъбреха, смееха се и не й обръщаха внимание. Тя смени посоката, като се оглеждаше любопитно.

Вътрешният двор беше чист и оживен. Хора, заети с всекидневните си задължения, бързаха нанякъде. Вляво бяха оборите и казармата, а вдясно — плацът за военна подготовка, където доста мъже се обучаваха на бой с меч. Мерна една глава с дълга черна коса, извисяваща се доста над другите, и веднага се извърна, като че ли той можеше да почувства погледа й.

Щом Черния Нийл беше там, значи трябваше да се отдалечи към противоположната страна. Запъти се към централната постройка и когато влезе, остана поразена. Обстановката беше същата като в сънищата й. Знаеше къде е залата, къде е мястото на Нийл и как да стигне до кухните. Носеше се аромат на печено месо и почувства как й се завива свят от глад. И мъжете, и жените я гледаха с недоумение и тя с наведена глава се отправи бързо към кухните. Може би щеше да успее да си измоли комат хляб или пък да си открадне. Вече открадна кон, защо да се тревожи за парче хляб?

Когато се появи в кухнята, минута-две никой не й обръщаше внимание. Най-накрая една спретната жена я забеляза и я попита нещо на келтски.

— Пътувах много дълго — отговори Грейс. — От два дни не съм виждала храна…

— Проклета англичанка — разфуча се готвачката възмутено и й показа вратата.

Очевидно англичанката беше по-голям позор от проститутка. Грейс поклати глава.

— Французойка съм.

Изведнъж пребледня, отново й се зави свят и се подпря на стената, за да не падне. Наистина й премаляваше от глад. Може би й повярваха, че не е англичанка, и някой й помогна да седне на една пейка. Жената бутна в треперещата й ръка филия хляб и остави пред нея чаша ейл. Грейс отхапа от хляба и бавно задъвка. Беше много по-хубав от онзи, който правеха в крепостта на Хей. От бирата отпи глътка, повече не посмя.

Около нея кипеше работа, но готвачката я наблюдаваше, може би да се увери, че няма да припадне. След малко постави пред Грейс още един комат хляб с парче месо върху него. Тя се нахвърли толкова лакомо, колкото позволяваха добрите маниери, и пи повечко ейл.

Готвачката цъкна с език и остави пред нея още месо и хляб.

— Кльощава си като чироз, моме. На, яж още. Тая нощ ще ти трябват сили.

Грейс вече беше сита.

— Благодаря ти. Бях много гладна.

— Хубаво, а сега се разкарай.

След като даде милостинята, жената я изгони и тя си тръгна.

В момента най-важната й работа бе да си намери скришно място, поне докато реши какво да прави. Шмугна се в една тъмна ниша и се сви на пода. В какво се забърка? Пътуването назад във времето й се струваше основателно, докато живееше в своя век, но за трите дни, откакто пристигна, целта й оставаше все така далечна, както и преди. Задачата, която й се струваше относително проста — да открие съкровището и да се върне в своето време — сега се оказваше непосилна.

След като видя колко е голям замъкът, си даде сметка, че ще й отнеме много дни да го изследва целия. Освен това не беше невидима. Едва ли можеше да се надява Нийл да й помогне, а за да остане в замъка, й бе необходимо неговото разрешение.

Трябваше да се срещне с него отново. Не тръпнеше от нетърпение, но през изминалата година преживя далеч по-трудни моменти. Пък и какво беше едно унижение, сравнено с това да гледа как убиват съпруга й и брат й, да я преследват като животно?

Беше смъртно уморена. Подложи торбата под главата си и на секундата заспа.

* * *

Нийл не прие пламенните предложения на двете слугини Джейн и Фенела и се заизкачва към личните си покои. Беше в отвратително настроение. Копнееше за женска плът, но нито попрезрелите прелести на Фенела го привличаха, нито Джейн, която от месеци беше негова фаворитка, го изкушаваше.

— Проклета вещица! — изруга яростно и затръшна вратата на своята спалня. Отиде до масата и си наля чаша вино, но не го докосна. Пи достатъчно на вечеря и не искаше нищо повече. Искаше онова, което предостави на милостта на Хю.

Вещица или съгледвачка, трябваше да я вземе със себе си. Поне нямаше да изпитва това мъчително желание, което никое друго женско тяло не можеше да задоволи.

Още я усещаше в прегръдките си. Нито една жена през целия му живот не беше откликвала като нея с такава бърза и буйна възбуда и тялото й така тръпнеше при всяко негово докосване, като че ли тя беше сътворена специално за него. Сякаш огън държеше в ръцете си и копнееше да почувства пак този нежен огън. Всъщност копнееше за нещо много повече. Искаше да проникне дълбоко в нея и да остане там, докато тя се извива с вкопчени в него крака и ръце.

Изстена високо. Точно същото правеше в сънищата му, техните сънища, и когато най-накрая се озова в ръцете му, я изостави като безумец. Вбеси се, като я откри в крепостта на Хей, и първата мисъл, която му мина, беше, че е някоя от тях, изпратена с цел при него. Разгневи й се страшно, като предположи, че го мами.

По-късно, след като намери своите хора и се отдалечиха от крепостта на Хей, започна да разсъждава разумно. Тя не беше от онази паплач Хей — само един поглед бе достатъчен, за да го разбере. Трябваше да попита как се е озовала там, коя е и откъде е. Каза му името си — Грейс Сейнт Джон — име със смисъл на божия благодат, нещо, което отдавна заличи от съзнанието си. Като че ли самото име беше подигравка и упрек за вярата, която изгуби. Дрехите й бяха необичайно фини, акцентът — странен. Говореше латински, което само по себе си беше тревожно. Как така жена знаеше езика на Църквата?

Стана доста късно, докато се мъчеше да си хареса някоя от жените, но не му се спеше. Обикаляше стаята, а ясните сини очи и копринената тъмна коса не излизаха от ума му. Уханието й бе така сладко, както в сънищата, а устните й… Затвори очи и нашепвайки напевно богохулни слова, си представи как тези устни покриват с целувки тялото му. Реакцията беше мигновена.

Скочи като луд и съблече дрехите си. Беше превъзбуден. Само трябваше да отвори вратата, да извика някоя жена или две и щеше да облекчи болката. Не отвори вратата и продължи да крачи напред-назад, като се питаше какво ли се е случило с нея. Помогна му да избяга, а дали някой не я беше видял? Беше взел това бягство за клопка, въпреки че не се досещаше защо му е на Хю подобен заговор, след като можеше да го убие, когато си поиска. Но се оказа, че е сгрешил и скоро попадна на своя отряд. А с нея какво ли беше станало? Дали не беше пострадала заради него? Хю не се отличаваше с благородство, а с жените се държеше като скот. Ако разбереше, че тази мома е освободила Нийл, щеше да я убие.

Даже никой да не я заподозреше, от този момент нататък Хю щеше да я държи в отвратителното си легло и да се възползва жестоко от нея. Нийл стисна зъби. Представата за тялото с толкова нежна кожа в лапите на Хю го заслепи от яд. Ще вземе войниците си и ще препусне към крепостта Хей, за да я спаси от тази кочина, и после ще я накара много ласкаво да му се довери отново, и…

Вратата проскърца и се отвори. Нийл се извърна като вихър, грабна меча и без да си дава сметка, че тя стои на прага, замахна, за да нанесе смъртоносен удар.

Ясни сини очи гледаха към него. Блеснаха ужасено срещу свистящото острие, но жената не извика, а се просна на пода. За част от секундата той отклони удара и мечът се заби във вратата, точно където преди това беше главата й.

Като ругаеше ожесточено на всички езици, които знаеше, той измъкна меча от дървото, хвана я за ръцете и я повлече в стаята. Тя изохка, започна да рита и той се препъна, политна, но успя да запази равновесие, без да изпуска меча.

Тя продължаваше да седи на пода и го гледаше свирепо, а ризата й се беше вдигнала над коленете. Погледна я мълчаливо, после много бавно отиде до масата и остави меча. Спокойно препаса полата си и се обърна към нея.

Тя не беше помръднала. Погледна го сепнато, а той с примитивно задоволство установи точно накъде се е загледала.

— Щом си искала да ме видиш гол, жено, защо не каза? — попита той по-скоро благо, като се имаше предвид колко й беше ядосан за това, че едва не я уби. Затръшна вратата и залости, после подхвана жената и я изправи на крака, като я постави пред себе си. — Хайде, казвай откъде, по дяволите, се изтърси тук?

— Откраднах кон и яздих — отвърна тя и вирна брадичка.

Той сви вежди.

— И английски ли говориш така добре както латински? Какви други способности имаш?

— Говоря още френски — отвърна тя доста сговорчиво — и гръцки.

— Тогава можем да говорим, на който от четирите езика предпочиташ — отбеляза той на френски, като че ли я изпитваше. — И като се съобразим с този факт, не следва да има помежду ни недоразумения.

— Не, не следва — каза тя на същия език.

Той се върна на английския:

— Може би ще ми обясниш сега как се изплъзна от моята стража и влезе в моя замък, и в моята спалня.

Тя изправи рамене и го погледна така храбро, сякаш не беше с трийсет сантиметра по-висок от нея и два пъти по-тежък.

— Освободих те от тъмницата на Хей — заяви тя. — Сама съм и нямам дом. Искам убежище.

— Ах! — Гласът му беше мек. — Казваш ми защо си тук, но аз те попитах как влезе.

— Минах с проститутките. Занаятът ми е очевиден, особено като се има предвид облеклото ми.

Посочи полупрозрачната памучна дреха, през която прозираха зърната на гърдите й и тъмният триъгълник между краката. Косата й, добре поддържана и гладка, беше дълга до под кръста.

Каквото и да беше облеклото й, никой, който не беше слепец, нямаше да я обърка с курвите. По нищо не приличаше на тях: кожата й беше твърде нежна, ръцете — меки и разглезени. Нямаше никаква вулгарност в речта й или в маниерите. Като си спомни как страстно отвърна на ласките му, си помисли, че тази жена е била любена, а не употребявана. През онази нощ в тъмницата очите й горяха от възбуда, по лицето й личеше, че точно него иска. Тази вечер беше сдържана и предпазлива, въпреки че погледът й я издаде, когато застана пред нея гол.

В очите й имаше дълбочина и нещо неясно, което го караше да се пита какво остави недоизказано. Само молба за подслон ли? Не! От месеци го следеше, заради нея го плениха, после съвсем навреме го освободи. Сигурно причината за нейните действия беше много по-сериозна и той знаеше, че не бива да й вярва.

Слабините му пулсираха. Искаше да я хвърли на леглото и да потъне в нея. Искаше го така диво, че изпитваше болка. Знаеше какво е преживяването, знаеше какво е да я усеща в прегръдките си, но го знаеше с ума си и искаше да го изпита с плътта си.

Но само защото я желаеше така безумно, нямаше да приспи бдителността си.

Отвори вратата и извика някого на име Сим, после я загледа, докато по стълбите в кулата се чуваха забързани, тежки стъпки. Сим дотича с гол меч в ръка, а зад него се виждаха още десетина войници.

— На твоите заповеди.

Воинът едва си поемаше дъх, но като видя, че Нийл е невредим, му олекна.

Нийл отвори широко вратата, за да видят всички жената в неговата спалня.

— Отведи я в малката стая и остави пред вратата двама души на пост. Не сте я спрели отвън, дано да я задържите вътре.

Сим я зяпна глуповато.

— Как… — заекна, но навреме се усети и само я хвана за ръката.

— Пази се да не те ритне — посъветва го Нийл и отстъпи, за да я изведат. Тя тръгна покорно, като го загледа спокойно през рамо. Пазачите я бутнаха в стаята до неговата и заключиха. После застанаха на стража от двете страни на вратата.

* * *

Стаята беше малка и студена. Само бледото сияние на звездите, нахлуващо през тесния прозорец, я осветяваше. Грейс потърси опипом свещ и кремък, но не откри нищо. Ако торбата беше у нея, щеше да си светне с кибрит, но прецени, че е по-разумно да я скрие.

В стаята нямаше никакви мебели. На каменния под даже нямаше рогозка. Потрепери от студ.

Изведнъж вратата се отвори и единият от пазачите донесе горяща свещ и дебело вълнено наметало. Подаде й ги и затвори, без да промълви дума.

Грейс сложи шепата си пред пламъчето, за да не угасне, и пусна наметалото на пода. Огледа се, но не видя нищо повече от онова, което вече установи пипнешком.

Поне свещта разсейваше тъмнината, а наметалото щеше да я стопли. Намираше се в Крейг Ду. Уви се в наметалото, въздъхна и легна на пода. Можеше да бъде много по-зле.