Линда Хауърд
Дръзка съдба (24)

Двайсет и трета глава

Нямаше абсолютно никаква възможност да изследва замъка. Алис не се отделяше от нея през целия ден нито за миг. Вместо да засилва подозренията на Нийл, Грейс покорно вървеше по петите й и заслушвайки се в речта, започна да разбира малко шотландския диалект и да свързва с произношение келтски думи, които писмено знаеше.

Но присъствието на Алис имаше и предимства, защото покрай нейните задължения обикаляха целия замък. Без да й се налага да се промъква крадешком, Грейс вече познаваше доста добре различните помещения. Размишляваше къде би било най-сигурното скривалище за съкровището и стигна до заключението, че всеки ще се насочи първо към подземията на Крейг Ду, и затова отхвърли идеята, но си струваше да поогледа.

Избата с вината представляваше интересна възможност — тъмна и хладна, с много бурета и рафтове.

— Има ли тайни проходи тук? — попита тя Алис. — За бягство, ако замъкът бъде нападнат.

— Да — отговори прислужницата доста охотно. — Има тунел към морето, но аз си мисля, че в замъка е по-безопасно, отколкото навън. Господарят Нийл построи най-здравата крепост в Шотландия — похвали се тя. — Можем да издържим обсада година и повече.

Както слушаше Алис, изведнъж почувства колко естествено възприема всичко. Наистина имаше предимството на своето образование по средновековна култура и езици и беше запозната с начина на живот, но даже когато за пръв път отвори очи за това време, не беше объркана. Като че ли и умът й направи преход във времето. Вкусът й също веднага се пригоди към храната, в която почти нямаше подправки. Когато Алис й връчи игла и чаршафи, които трябваше да се ушият, на нея изобщо не й мина през ум колко по-лесно би било да отиде до близкия магазин и да си ги купи.

Разбра, че е сгрешила, когато си е подготвяла облеклото. Памукът тогава не е бил познат в Европа, а кадифето се е използвало само от кралски особи. Нищо чудно, че кадифената й дреха направи толкова силно впечатление на Хю. Сигурно я беше взел за чуждоземна принцеса и беше очаквал огромен откуп за нея. След като очевидно не беше шотландка, странното й облекло не предизвика подозренията на Алис, но все пак нямаше да се покаже с кадифената дреха, пък и предпочиташе торбата й засега да остане скрита.

Нийл се упражняваше със своите войници или ходеше на лов, или обхождаше района около замъка. Грейс чуваше звъна на мечовете, но не поглеждаше към арената. Видът на полуголия Нийл никак нямаше да й помогне да спази решението си.

Не знаеше, че страстното желание може да бъде толкова всепоглъщащо. Макар че Алис не я оставяше без работа, постоянно мислеше за онази дяволски изкусителна милувка по тила й, за това как я целуна, за нежното докосване на косата му върху лицето й. Беше толкова необуздан и същевременно смайващо образован и изискан. Тя се справяше в неговото време, защото беше подготвена, но се съмняваше, че той ще се справи в нейния век само със силата на своя характер и с блестящия си интелект.

Опита се да мисли за Форд, но той като че ли беше много далеч. Измина година и тя през цялото време се мъчеше да не си спомня за него, а сега, когато й бе необходимо, не можеше да си представи лицето му или гласа му.

Преди да се върне назад във времето, беше по-лесно и като че ли столетията покриваха с воал другия й живот, който сега й приличаше на сън. Реалността беше тук, в този момент. Нийл беше съвсем реален и изпълнен с живот. Той беше владетелят, на когото всички се кланяха и се подчиняваха.

Мъжете се върнаха за вечерната трапеза и нарушиха покоя с тяхната мъжка суета. Чуваха се викове, ругатни, звън на оръжия, тропот, кучешки лай и острата мускусна миризма на мъжка пот. Щом Нийл се появи, всички погледи се насочиха към него. Той се огледа, веднага забеляза Грейс и й направи знак да отиде при него.

Тя се бавеше.

— Иска да седнеш до него — прошушна Алис, като че ли не беше очевидно. — По-добре прави, каквото ти каже.

На Грейс и през ум не й минаваше да не се подчини, само се плашеше да седне отново толкова близо до него. Искаше, при това много, и точно тук се криеше опасността. Прекоси бавно залата към централната маса. Нийл стоеше прав до своя стол и я чакаше.

Сигурно се беше измил или даже изкъпал, защото дългата му коса беше мокра и пригладена. Ризата му от грубо ленено платно беше чиста. Носеше нож, мушнат в колана, и още един — в левия ботуш. Грамадният меч висеше в ножница на гърба му и той го свали, и го подпря на облегалката на стола. Даже в своята зала държеше оръжията си под ръка.

Но като се огледа, Грейс забеляза, че всички мъже са въоръжени. Нийл ги беше нарекъл хора извън закона. Виждаше се, че са корави мъже, чийто живот е бил тежък. Въпреки това бяха приели Нийл да им заповядва. Бяха прогонени от своите кланове из цяла Шотландия, но тук бяха основали свой клан под неоспоримото върховенство на Нийл и той ги беше превърнал в превъзходни войници с достойнство и безупречна дисциплина. Тези мъже биха умрели на драго сърце за него.

До Нийл беше поставен по-малък стол. Всички останали седяха на пейки. Грейс се почувства неудобно от любопитните погледи, отправени към нея, особено от мъжките. Жените бяха свикнали с нея, защото през деня често я бяха срещали, но не всички я гледаха благосклонно.

Нийл я хвана за лакътя, докато тя сядаше, ръката му буквално я парна.

— Питала си Алис за подземните проходи — изрече той с благ тон, но наблюдаваше реакцията й много внимателно.

Грейс примигна смаяно. През целия ден прислужницата не се беше отделяла от нея и беше сигурна, че не е имала възможност да говори с него.

— Да, попитах я — отговори, без да се двоуми. — Как разбра?

— Ядосах се, че проникна в Крейг Ду с лъжа и после никой не те е видял до вечерта. Вече няма да направиш нито една стъпка, без да бъдеш наблюдавана.

Сервираха храната пред него — печено свинско, ряпа, топъл хляб, задушени ябълки и сирене. Извади ножа от колана си и наряза месото на тънки парчета.

— Имаш ли нож? — попита той Грейс.

Тя се сети за швейцарското ножче в скритата торба и завъртя глава. Нийл извади от ботуша си по-малкия, погледна го и пак го прибра.

— Нямам ти доверие. Сам ще ти нарежа месото.

— Аз няма да те пробода — изрече тя ужасена.

— Нима? Срещнах те за пръв път в обкръжението на Хей.

— Бях пленена, много добре знаеш! Чу какво се говореше.

— Може да е било с цел да ме заблудите, нали? Бях завързан и нищо не виждах. Възможно е да са те пленили, а също така е възможно да си била с тях доброволно. Освободи ме от затвора, после ме последва в Крейг Ду, защото си била сигурна, че няма да те прогоня, а сега разпитваш за подземните проходи. Планът ти не е ли да съобщиш на онези от Хей да ни изколят както спим?

Грейс отговори много ядосано:

— Беше в ръцете на Хю. Защо ще ти помага да избягаш, като можеше да те убие и всичко да свърши?

— Защо ли, ами защото ако Хю искаше само да ме убие, сега нямаше да съм тук. Но той иска и Крейг Ду, а не може да го превземе без помощ отвътре.

— Попитах за подземните тунели от любопитство. Не съм питала как се стига до тях, но това ти е много добре известно, след като се докладва всяка моя дума.

Нийл се загледа в зачервеното й лице и видя, че очите й са потъмнели като буреносно небе.

— И ще продължат да ми докладват — предложи й парче месо. — Хапни, момиче. По-силен вятър ще те отнесе.

Грейс взе с пръсти месото, отхапа си и привидно престана да се интересува от мъжа до себе си. Той не обърна никакво внимание на яда й или на пренебрежението й. Хранеше се спокойно, като чакаше търпеливо тя да вземе всяко парченце, което й подаваше.

Поведението му я омилостиви. Не я насилваше да говори, не й натякваше нищо, но изглеждаше доволен. Беше предупредена, че ще бъде следена отблизо, и всъщност точно това беше целял.

Кракът му докосна нейния и тя веднага се отдръпна, поглеждайки дали нарочно го е направил. Беше неволно, а той не сваляше очи от нея. Отпи от виното с подправки и й подаде чашата.

— Спомняш ли си онзи път — тихо попита, — когато седях на стол и ти дойде, и седна върху мен, и…

Ръцете й се разтрепериха и остави чашата недокосната. Не отговори, но пламналите й страни бяха достатъчно красноречив отговор.

— Как е възможно! — чудеше се той.

Грейс поклати глава и прошепна:

— Нямам представа.

— Често стоях буден и усещах как ме наблюдаваш. — Взе ръката й и прокара пръсти по нежната кожа. — Понякога те чувах как говориш.

Откри му се, но не смееше да го погледне. Промълви неохотно своето признание за чувствата помежду им, които месеци наред я бяха измъчвали, а в момента я изкушаваха. А би било толкова лесно да сплете пръсти с неговите и той веднага щеше да разбере какво е желанието й, и щеше да я отведе в спалнята си, без да я измъчва с въпроси.

Някога с Форд също така се бяха разбирали без думи. Бяха толкова близки, че думите в повечето случаи бяха излишни. Когато той умря, си мислеше, че това вълшебство — чувството, че си принадлежат един на друг, никога повече няма да го изпита. Невъзможно бе. Разбираха се безмълвно, след като години наред живяха заедно, правеха любов, шепнеха си в мрака, заедно работеха, забавляваха се и се тревожеха.

С Нийл нямаше как да изживее същото. Въображението й я подвеждаше и тя си въобразяваше, че между тях има невидими връзки. От мига, когато излезе от килията в подземието, бяха прекарали заедно не повече от два часа. Как бил доловил желанията й или тя неговите?

— Вземи ръката ми, нищо друго не е необходимо да правиш — прошепна той, като я гледаше напрегнато. — Моето легло е широко и топло, а ти не искаш да си сама.

Полазиха я тръпки. Не, не беше възможно!

— Какви големи и тъжни очи! Какво виждаш, желана моя, когато гледаш през мен, все едно ме няма, или когато се затваряш в себе си? Да не би Хю да е пленил твоя любим или детето ти? Той ли те принуждава да плащаш тази цена?

Гърлото й се стегна.

— Не — успя да изрече. — Нямам си никого и не заговорнича с Хю.

По изваяното му лице премина израз, който сякаш оголи душата му и той за миг заприлича на човек не от този свят. Така сигурно са изглеждали светците, които от раждането си са носели тежко бреме.

— Кажи ми — промълви Нийл — и аз ще ти помогна.

Беше готов да поеме бремето и на друг. Събратята му са били измъчвани и изгаряни на клада, той е бил отлъчен от църквата и го чакаше смъртно наказание, ако напуснеше Шотландия. Още като съвсем млад мъж е бил определен за Пазител на съкровището и е отдал целия си живот на дълга, който е поел. Скитници и отхвърлени от закона хора беше превърнал в дисциплинирани и превъзходни войници, после беше взел под свое покровителство арендаторите и селяните, които живееха около Крейг Ду. Товарът, който носеше, би смазал повечето хора и въпреки това й предлагаше помощта си, дори без да знае за какво се отнася. С мъка преглътна сълзите си и поклати безмълвно глава.

Нийл се изправи с въздишка, като я накара и тя да стане.

— Ще ми кажеш — увери я той, докато отиваха към стълбището. Направи знак на двама мъже и те ги последваха веднага. — Ще ми кажеш, доброволно или при други обстоятелства. Ще дойдеш и в моето легло, ще бъдеш нежна и гъвкава като лоза под мен. Аз съм много търпелив мъж, желана моя, но никога не забравяй, че тук властта е само моя.

Устата й пресъхна. Дали не намекваше, че подозира какви са намеренията й, и се опитваше да я предупреди? Сърцето й се разтуптя. Беше започнала битка с него и в любовно отношение, и по отношение на неговия дълг, а той с необикновена прозорливост го усещаше. Като мъж го желаеше безумно и това я ужасяваше, а като Пазител се страхуваше от него. Поражението и в двата случая щеше да я убие.

Той отвори вратата на малката стая, където Грейс спа предната вечер, и я покани да влезе. В първия момент замръзна от изумление. По някое време през деня бяха внесли тясно легло, в огнището пращеше огън и горяха две дебели свещи. Олекна й неимоверно, като видя, че има още нощно гърне, леген и кана с вода.

— Благодаря — обърна се тя към него. Стаята беше направо луксозна в сравнение с някои места, където беше спала през изминалата година.

— Не ми се иска да умреш от студ — отговори той, като явно му беше смешно. Погали я по ръката. — Харесваш ми топла и нежна.

Целуна я, прегърна я и я притисна до себе си. Тя впи ръце в раменете му, като се мъчеше да запази самообладание, въпреки че усещаше как добрите й намерения са на път да станат на пух и прах. Прилепи устни към нейните, които сякаш бяха създадени за неговите, така идеално се допълваха и противно на всеки разум се разтвориха и приеха милувката му.

Желанието я сграбчи, пламенно и безумно. Откъсна устните си от неговите и скри лице до гърдите му. Дори без да страда заради верността си към Форд, как да прави любов с Нийл? Възнамеряваше да остане в този век само докато намери съкровището и провери дали може да използва тази тайнствена власт, за да унищожи Париш и Фондацията. Ако ръкописите казваха истината, щеше да открадне съкровището, да се върне в своето време и да изостави Нийл.

Без значение беше дали ще успее, или ще претърпи поражение, в никакъв случай нямаше да остане. Отношенията й с Нийл можеха да бъдат само обикновени. „Господи — помисли си тя, — да се любя с Нийл никак не е нещо обикновено?“ Даже при различни обстоятелства не беше жена с вкус към безразборни любовни връзки. Той навярно щеше да се задоволи само със секс, но Грейс знаеше, че ако прави любов, се обрича на мъжа, а това не можеше да си позволи.

Залюля я така нежно в прегръдките си, че тя едва не се разрида. Не беше срещала мъж като него и никога повече нямаше да срещне; той щеше да бъде необикновен в която и епоха да живееше. Само за миг се отдаде на изкушението и го прегърна, погали гърба му и пое жизнената топлина и сила на неговото тяло. Мускулите му потръпваха при всяко вдишване, а сърцето му биеше отчетливо до ухото й.

— Когато една жена се омъжи — прошепна тихо той в косата й, — тя свиква нощем съпругът й да бъде до нея в леглото и ако нещо се случи с него, губи не само любимия си, но и утехата, че не е сама в мрака. Това ти предлагам, желана моя. Да те пазя от мрака и студа, да ти дам утехата на моето тяло.

Грейс едва не простена, измъчена от изкушението. Да заспи в неговите прегръдки, да се събуди, да протегне ръка и да го докосне, да го помилва по косата и гърдите, да плъзне ръка по гладкия корем… как разбираше той колко силно копнее за онази близост, която не се изчерпва само с любовния акт? Отново беше проникнал в мислите й и ги беше разгадал.

— Не — промълви тя, като всъщност много добре знаеше, че би изкрещяла „да“.

Нийл я целуна леко по челото.

— Пожелавам ти лека нощ тогава. Ако поискаш утеха, само потропай на вратата и стражите ще те доведат веднага при мен.

Когато си отиде, Грейс притисна устни с треперещи ръце. Играеше си с огъня, но от това, че съзнаваше опасността, не й ставаше по-леко. Ако му се отдадеше, той дали щеше да бъде по-милостив към нея, отколкото обикновено, в случай че разкрие истинската и цел?

Не, нямаше. От ръкописите знаеше, че Черния Нийл не знае милост, когато трябва да брани съкровището. Навярно беше искал да каже, че господарят тук е той, но все пак употреби думата „власт“ и това сигурно беше предупреждение. Фактът, че е жена, при това жена, която желае, нямаше да я спаси, ако разбере, че тя търси съкровището. Ще я убие и Грейс го знаеше.