Дан Симънс
Лешояди (53)

51
Дотън, Алабама,
неделя, 26-и април 1981 г.

В неделя сутринта, на живо пред осемхилядна публика и пред близо два и половина милиона телевизионни зрители на течащото в ефир предаване, преподобният Джими Уейн Сътър изнесе проповед за огъня и сярата — толкова разтърсваща, че членовете на публиката в Двореца на службите скочиха на крака и заговориха един през друг, а онези вкъщи грабнаха телефоните си и започнаха да диктуват номерата на кредитните си карти на очакващите ги приематели на подаяния. Телевизионната проповедалня продължи час и половина и седемдесет и две минути от тях бяха отделени за словото на самия преподобен Сътър. Джими Уейн прочете на верующите извадки от Писмата до коринтяните, последвани от много по-продължителен сегмент, където той изобрази Павел, който пише обновени версии на писмата, наблягайки на моралния тон и перспективите на САЩ. Ако се съди по думите, които преподобният Сътър вложи в устата на Павел, в настоящия момент в страната царяха тотална липса на молитви, порнография, нарастващ светски хуманизъм, който въвлича беззащитната младеж в тайните ритуали на грешния социализъм, всепозволеността, леснодостъпността и демоничното обладаване, налагани от рок групите и игрите „Дракони и тъмници“^[1], и цялостната и пасивна гнилост, изразявана най-видимо чрез грешните откази на хората да приемат Христа като техен личен Спасител, като същевременно се дарява щедро на такива важни християнски каузи като Библейския център, 1-800-555-6444.

Когато госпъл-хорът на Центъра запя последния си триумфален акорд и на деветте масивни камери светнаха червени лампички, преподобният Джими Уейн прекоси вътрешните коридори до кабинета си, съпроводен само от тримата си телохранители, счетоводителя си и медийния си консултант. Остави и петимата във външната приемна и започна да се съблича още докато прекосяваше покритото с дебел килим пространство на своята Sanctum Sanctorum. Докато стигне гол до бара, остави на пода зад себе си ивица просмукани с пот парцали на пода. Точно когато си наля голям бърбън, коженото кресло с висока облегалка зад бюрото му се завъртя и старец с бледо лице и светли очи каза:

— Много стимулираща проповед, Джеймс! Сътър подскочи и разля бърбън по ръката си.

— Дяволите те взели, Уили, мислех, че пристигаш следобед!

— Ja, но реших да дойда по-рано — отвърна Вилхелм фон Борхерт. Сплете пръсти и се усмихна на голотата на Сътър.

— По тайния път ли дойде?

— Разбира се — увери го Уили. — Да не предпочиташ да дойда с туристите и да кажа „добро утро“ на хората на Барент и Кеплър?

Джими Уейн Сътър изсумтя, допи си питието и влезе в личната си баня да пусне душа. Надвика бликащата вода:

— Тъкмо тази заран брат Кристиан ми се обади — за теб си говорихме.

— О, така ли? — обади се Уили, все още леко ухилен. — И какво иска старото ни приятелче?

— Просто ме осведоми, че си имал доста работа — подвикна Сътър.

— Ja? Каква по-точно?

— Хейнс — обясни проповедникът. Беше под душа и гласът му отекваше по облицованите с плочки стени.

Уили отиде до вратата на банята. Носеше бял ленен костюм и лилава блуза, разкопчана на врата.

— Хейнс беше онзи от ФБР ли? — попита. — Какво му се е случило.

— Все едно нищо не знаеш! — възхити се Сътър, търкайки големия си корем и сапунисвайки гениталиите си. Тялото му беше бебешки розово и лишено от косми — напомняше огромен новороден плъх.

— Да си представим, че не знам, така че ми разкажи — отговори му Уили. Свали си сакото и го закачи на една кука.

— Барент е проследявал израелската връзка в смъртта на Траск — каза Сътър, плюейки, понеже си пъхна главата под потока вода. — Открили, че някой в израелското посолство извършва компютърно издирване през файлове с ограничен достъп. Търсел сведения за Брат Кей и останалите от групата ни. Но това не е новина, нали?

— Продължавай — обади се Уили. Свали си и ризата и я окачи до сакото. Събу италианските си чепици на стойност триста долара.

— Ами, Барент елиминирал нагледа и Хейнс проследил връзката до Западния бряг, където сте ти и тайните ти игрички. Снощи Дики за малко да хване хората ти, но на самия него му се случила… случка. Някой го примамил в гората и го застрелял. Кого си Използвал? Лухар ли?

— Хванали ли са престъпниците? — поинтересува се Уили. Внимателно сгъна панталоните си и ги положи на един шкаф. Носеше изгладени сини боксерки.

— Н’са — отвърна преподобният Джими Уейн. — Пуснали са сигурно милион ченгета в ония ми ти гори, но още не са ги открили. Как си успял да ги измъкнеш?

— Търговска тайна — отвърна Уили. — Джеймс, я ми кажи, дали ще ми повярваш, ако ти призная, че нямам пръст в това?

Сътър се разсмя.

— Да бе! Колкото ти ми повярва, когато ти казах, че всичките ми благотворителни подаяния отиват за купуването на нови Библии!

Уили си свали златния часовник.

— А това дали ще се отрази по някакъв начин на нашето разписание и планове, Джеймс?

— Не виждам с какво — отвърна проповедникът и се зае да плакне шампоана от дългата си сребриста коса. — Брат Кристиан ще закопнее дори още повече да те закара на онзи остров, където може да се разправи с теб… — той отвори плъзгащата се врата и погледна към Уили, който стоеше там гол. Немецът имаше силна ерекция. Главичката на члена му беше станала почти пурпурна.

— Няма да се провалим, нали, Джеймс? — попита старецът и влезе под душа при евангелиста.

— Не — обеща Джими Уейн Сътър.

— И как ще разберем какво трябва да правим? — попита Уили. Сега в гласа му се долавяше тържествена нотка.

— Книгата на Откровенията — отвърна Сътър и изстена, когато немецът нежно прихлупи тестисите му.

— А каква е нашата цел, mein Liebchen? — прошепна Уили, галейки пениса на по-едрия мъж.

— Второто пришествие — простена със затворени очи Джими Уейн.

— И чия Воля ще изпълним? — прошепна Полковника, целувайки врата на Сътър.

— Божията Воля! — отвърна преподобният, движейки слабините си в отговор на стягането и отпускането на ръката на Уили.

— И кой е нашият божествен инструмент? — прошепна старецът в ухото му.

— Армагедон — отвърна глухо Сътър. — Армагедон!

— Да бъде Волята Му! — извика Уили, напомпвайки пениса на партньора си със силни, бързи движения.

— Амин! — изплака проповедникът. — Амин!

Отвори уста за опипващия език на Уили. Точно когато стигна до върха, тънката бяла струйка сперма потече по пода на кабинката на душа и след няколко секунди изчезна завинаги в канала.