Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (17)

(Балкански киберпънк роман)

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Файл 14: Какво казаха гарваните

— Мамо! — пищеше Плъха и се опитваше да се вкопчи с нокти в лигавите стени на тунела. — Мамо! Мамо! Мамо!

— Спокойно, ПУХЧО! — отговори един глас — МАМИЧКА е тук!

БУМ! БУМ! БУМ! ДЖАБА! ДЖАБА! ДЖАБА!

Крум се обърна по гръб и падаше с достойнство.

— Момчета, — викна той сред мигащите светлини — само японското хайку може да предаде нищожеството на положението в което сме попаднали!… Сега ще ви кажа едно, което съчиних преди малко:

Нощта е тъмна,

денят е светъл.

Какво изпитание — да живееш нощем!

— Внимание! Внимание! — обади се механичен глас като от гаров перон — Средата в момента е с високо съдържание на кислород, затова следващите диалози ще бъдат в стихове!

— Още едно внимание, внимание! Това е лично съобщение за Крум Крумов Крумов! Синко, стана голяма грешка, ама карай! Надявам се, че ще ме разбереш — размножителен инстинкт, полово влечение, знаеш ги тия работи! В момента съм възпрепятстван да говоря с теб, затова остави съобщение, след като чуеш сигнала! Твой любещ те баща!

— Тате! — сви се гърлото на Крум.

— Господа, — каза Пора и се прокашли — аз съм толкова тъп, че дори в обогатена с кислород среда не мога да проговоря в стихове! Затова ще ви кажа едно хайку от стария японски поет Исса:

О!…

Да бях дете

в новогодишен ден!

— Не ме натъжавай, ПУХЧО! — чу се в слушалките гласът на МАМИЧКА — МИСЛИ ПОЗИТИВНО, лайно такова!

Крум усети, че тънка игла се вмъква в компютърния чип на тила му. Тунелът, в който пропадаха, доби неприятен жълтокафяв цвят. Крум видя, че не са сами. Падаха цели библиотеки и книгите летяха като гълъби с белите си страници, падаха, падаха, падаха хора с отворени в безмълвен вик уста, хладилници със зейнали врати, от които изпадат весели наденици, ето една кола с потни стъкла, през които се виждат женски крака с червени обувки, ето пада цяло погребение, всички са сериозни и в тъмни костюми, а ресните на ковчега се развяват много достойно. Имаше и още неща, мазни, смърдящи, неподлежащи на описание.

— Момчета! — извика изведнъж Крум, защото беше разбрал НЕЩО — Момчета, това е едно черво! ЧЕРВО!

— Ха, ха! — изсмя се МАМИЧКА.

БУМ! БУМ! БУМ! ДЖАБА! ДЖАБА! ДЖАБА!

После се чу шум като от излитащ Боинг, тримата изпаднаха от тунела и се сгромолясаха, удариха се в земята, разпльокаха се, станаха на купчинки парцали и МАТЕРИЯ.

Пръв дойде на себе си Крум. Лежеше по гръб в купчина картофени обелки и гледаше право в небето. Колко високо беше тукашното небе. И колко празно. Но това не трая дълго. Бавно долетя ято гарвани и взе да се вие.

— Круме! — каза Плъха и разтърси глава — Струва ми се, че пак сме на Бунището!

— Прав си! — каза тихо Крум и се намести по-удобно в обелките. А на небето гарваните ставаха все повече и изписваха с телата си: MORE AND MORE AND MORE! А три гарванчета изписваха многоточие. Крум преведе тихо:

— ПАК, И ПАК, И ПАК, И ПАК…

И добави:

— Боже!

Край
Читателите на „WWW.MUTANTI.COM“ са прочели и: