Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (14) (Балкански киберпънк роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Кръстьо Кръстев написа „WWW.MUTANTI.COM“ малко преди 2000 г. Публикува го с продължение в списание „Фрас“, което определи и структурата на романа. Когато завърши текста, му предложих да го публикувам в Мрежата и Кръстьо се съгласи, като дописа две нови глави — Log 1 и Log2. Сега, 11 години по-късно, ми хрумна, че няма да е лошо да форматирам романа като е-книга и да го пусна из Мрежата. Така и направих. Приятно четене.

Весел Цанков

2012 г.

История

  1. — Добавяне

Файл 11: Виртуалният живот според Мамичка

— Ха, ха! — каза Мамичка — ПРИНЦЕСАТА, а? А не искате ли Нобелова награда за медицина?!

— Искаме! — побърза да отговори Пора, който в предишния си живот беше зъболекар, а сега имаше само два зъба в различни географски ширини на устата си.

Мамичка удари с юмрук по масата и дървесните червеи дълго щяха да разказват на червейчатата си за голямото земетресение през есента на онази страшна година.

— Ентропия! — каза Мамичка — Разбягване на нещата от живота! Това е всичко! Когато бях малка, дните бяха дълги, нощите безкрайни, тогава ходех на училище и трите месеца на летните ваканции траеха точно 365 дни! Ясна ли съм?

— Да, Маменце! — побърза да кимне Крум.

— А сега има само сутрин-вечер, сутрин-вечер, сутрин-вечер, просто да се побъркаш от тази бързина! Скоро всичко ще се слее в една противна точка, където няма да има НИЩО! — тъй рече Маменцето — Вие много ли си падате да живеете в едно НИЩО?

— Ние искаме да разграбим града и да получим по ШЕСТ ЖИВОТА! — обясни Плъха.

Мамичка обърна една чаша гроздова в застрашителната си червена уста и тръсна глава заедно с омотания ОРАНЖЕВ пешкир:

— Гладни ли сте?

— Да! — извикаха завоевателите.

Мамичка щракна с пръсти и цицеста мома ТОПЛЕС с безразлично лице и черни чорапи по-надолу сервира вечерята.

— Яжте! Това е мусака от патладжани!

Домакинята взе нож и внимателно разряза своето парче:

— Вижте тези пластове! Син домат, плънка, син домат, плънка, заливка! Така е и в живота, момчета, чела съм го в една готварска книга! Само че в живота някой е надробил всичко в чинията си и пластовете са се размесили! Ясна ли съм?

— Да, Маме! — каза Крум.

— Искам да слезете с мен в МАЗЕТО! — стана Мамичка.

Всички оставиха вечерята си и тръгнаха след нея. Спуснаха се по стълбището край тоалетните, завиха по коридора към кухнята, после завиха още веднъж и спряха пред врата, на която пишеше: „JUST DO IT!“

Мамичка отвори и вдигна в тъмното някакъв шалтер. На тавана светнаха две-три неонови лампи.

Помещението беше голямо, подът бе застлан с тъмен мокет и чувството беше, че си влязъл в цилиндъра на някой фокусник като вратовръзка, а ще излезеш като ангорски заек.

Край стените бяха наредени няколко кресла, които приличаха на облагородени електрически столове. На облегалките им бяха закачени сребристи шлемове с тъмни стъкла като на гадните пилоти на още по-гадните Ф–16. Към креслата вървяха, вързани на снопове, разноцветни МАРКУЧИ.

Срещу всяко кресло имаше огромен тъмен монитор и Мамичка не издържа тази тъмнина, натисна нещо и екраните оживяха. Показваха предимно черни точки, които много приличаха на пясък, изтичащ в пясъчен часовник.

— ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВИРТУАЛНИЯ СВЯТ! — каза Мамичка. Драконите по червения и пенюар се раздвижиха.

— Какво е това? — попита Крум.

— Това е РАЯТ! — отговори Мамичка — Стоите на вратите му!

В следващия файл: Живот в Рая.

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДОСЕГА

Нашият кибер-пънк роман се мята из виртуалната си карма и отива към някакъв край, най-вероятно гаден… Но все пак какво се случи дотук? В една щастлива вечер на Бунището двама наши сънародници, наричани Плъха и Пора, намират сред картофените обелки тяло на човек с компютърен чип на тила. Тялото оживява и съобщава, че се нарича Крум. Крум подхваща пламенна реч и обещава на новите си приятели ШЕСТ ЖИВОТА и им разкрива ГОЛЯМАТА ТАЙНА: животът е компютърна игра, наречена PRINCE, тоест ПРИНЦ. Играта се състои от тичане из лабиринти, падане в ями, пълни с остри шипове, дуели с въоръжени евнуси и други прелести. Но който спечели, получава за награда ПРИНЦЕСАТА. Замаяни от ораторското майсторство на Крум, този нов Епикур от Бунището, тримата тръгват към Града, за да го разграбят. Купуват таратайка от един сервиз за крадени коли и шумно нахлуват в столичните крайни квартали… Междувременно се случват много други епизоди, но сме затруднени да ги предадем накратко, поради техния тънък психологизъм и неповторима атмосфера. Важното е, че всички се озовават при МАМИЧКА, съдържателка на хотел и мазе, пълно с електронни игри. А през това време…