Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (12) (Балкански киберпънк роман)

Файл 9: И ще се изпълни всичко, което е кликнато!

Ще повторим: „Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над клавиатурата. (Битие, глава 1, 88:12–13).“

ТАКА Е КАЗАНО…

Бог беше едно първично божество, без особени претенции, ако изключим МОРАЛА. Станаше ли дума за МОРАЛ, той започваше да сумти, да се чеше, да изказва маниашки мнения и изобщо ставаше нетърпим. Така се изказваше по повечето дискурси на действителността и събеседниците му изпитваха голяма досада, но трябваше да го търпят. А го търпяха, защото човек е създаден да търпи, особено близките си хора.

Щом седнеше пред клавиатурата на пентиума, Бог чувстваше, че изпълнява предназначението си. Освен това усещаше, че всичко му е позволено. Да пуши, да пие бира, да псува, да пее и да се заключва в стаята си. Усещаше се така, защото беше крайно досадна субстанция от инат и софтуерни способности.

Щом на монитора се появи играта PRINCE, изникнаха няколко въпроса, всичките в областта на МОРАЛА. Принцесата, която живееше във виртулния дворец и тичаше из него с прелестни малки обувчици по персийските килими без съмнение имаше някакво ЖИТЕЙСКО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. Какво бе то? Така попита Бог. Какво бе то, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ?! Какво можеше да се прави с една Принцеса? Да бъде открадната, да бъде омъжена насила, да бъде оставена да се превърне в стара мома, докато се търкаля из възглавниците и се посипва с пудра захар от локума си. Разбира се, съществуваше и възможност да бъде ОСВОБОДЕНА. Освобождаването на една Принцеса, обаче, винаги водеше до край на играта. Освобождаваш и както се казва Quit. Излизаш от играта.

Бог се обви в дим и заприлича на някакъв Зевс, който съзерцава от Олимп Троянската война. Той разхождаше Принцесата из коридорите на двореца, факлите горяха с оранжеви пламъци по стените, пръстите му галеха клавишите и главата му си играеше с разни мисли. Винаги се появава някой ВЕЛИК ВЕЗИР, винаги има някаква власт, някакви желания, някакви интерси. МАМКА МУ! Този тиранин Джафар, този стар пръч, който разтърси пентиума със светкавици и изпраска един надпис: „Тя или ще се омъжи за Джафар или ще умре след час!“

— ЩЕ ТИ ПРИСЕДНЕ! — повтори Бог.

Един тиранин може да си прави каквото поиска, да се къпе в злато, да използва правото си на първа брачна нощ, да ръфа бутове и да си бърше ръцете в брадите на поданиците си. Но идва Бог и източва от световния резервоар СПРАВЕДЛИВОСТ, ВЪЗМЕЗДИЕ, ПО-ГОЛЯМА ГАДОСТ, ако щете!

Бог удари по клавишите. Той знаше какво да направи! Трябваше просто да изпълни капризите си, което значеше да прави каквото му скимне!

Той можеше да отвори подземните лабиринти на двореца и да пусне вътре когото си поиска! Ръката му стисна мишката, а другата му ръка, милата, вдигна топлата бира и я поднесе до божествените уста…

— Бай Милети, — каза някъде в другия край на световния хардуер мутанта Крум — бай Милети, ДАЙ МИ БУЦЕФАЛ!

И му бе даден, и щеше да се изпълни съдбата му и пънкарите му щяха да съжаляват горчиво и всички щяха да се обвият в слава, защото пред тях се издигаше Градът и портите му бяха отворени от Бог, да се слави Великата му компютърна Мишка.

В следващия файл: Цъф!

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО СЕГА

Тайнствено лице с компютърен чип на тила се появява на Бунището. По-будните читатели веднага се досещат, че това злачно и потайно място е символ и алегория на тъпия живот, на биологичното съществуване, облекчавано само от балкански пиянства, буйства и пърформанси. Лицето Крум се сприятелява с двама пънкари, наречени Пора и Плъха, изтрезнява, започва да издава електронни звуци и излага пред новите си другари своята теория за живота. Той, животът с грубите лапи челични, всъщност е само една компютърна игра, наречена Prince и се състои предимно от вълчи ями, евнуси с ятагани и уреди за средновековни забавления — вериги, колела и волски жили, както и прочутата Желязна девица, която от своя страна е само един тесен сандък с пирони, в който те затварят… Но има НАГРАДА, казва Крум, има ОПРАВДАНИЕ ЗА БИТИЕТО и какво да крием, това е ПРИНЦЕСАТА, едно създание с дивно дупе, нелош бюст и пристъпи на беззаветна нимфомания. Напред към Града, зове Крум, да го разграбим, да се къпем редовно с котешки шампоан против бълхи, да станем богати и непрекъснато да се откупуваме от кармата над главите си!