Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (13) (Балкански киберпънк роман)

Файл 10: Цъф!

БУЦЕФАЛ изкачи с рев някаква естакада и между кръстосаните железни релси се откри дикенсова картина.

— Градът, господа! — каза Крум.

Беше една от онези есенни утрини, когато небето се вдига високо и всичко добива прелестна яснота и контраст като картина на японски монитор.

Нещо сиво и мокро изпълваше полето, фабрични комини стърчаха сред облаци от пара, улиците бяха обвити в дима на стотици ауспуси.

— За Бога, — извика Крум — ПУСНЕТЕ ТЕХНО!

— Ще сдъвче лентата — каза Плъха.

— ПУСНЕТЕ ТЕХНО, ИДИОТИ! В този Град се влиза само с музика!

Големият парен чук на ТЕХНОТО се стовари върху главите им.

БУЦЕФАЛ се спусна от естакадата, а те отвреме на време отваряха вратите му, за да излезе музиката, защото иначе купето нямаше да издържи. Купето беше картонено, шасито беше дете на съветската автомобилна школа, а двигателят беше с екзотичен произход и с усукан чорапогащник вместо ремък.

НАПРЕДЪКЪТ НА ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ЛИПСАТА НА ПАРИ.

— Мамка му на този Евстати! — удари Пора с юмрук волана на така получилото се возило — Този БУЦЕФАЛ е нечистокръвен мелез!

— Напред! — сложи ръка на рамото му Крум — Както се пее в една песен от моето детство: „Ще караме танкове, леки коли, ще фръцкаме дамички с тесни поли!“… Напред, ДЕТЕТО МИ!

Минаха околовръстното шосе. Влязоха в тунел от метални огради. Реклами с озъбени девойки твърдяха: „ЖИВОТЪТ Е ХРУСКАВ!“. Отминаха голяма сграда с лъвче пред нея. Лъвчето сякаш беше дете от любовта на лекомислена лъвица с мечок. Заредиха се някакви градини, мярна се трамвай.

— Завий на ляво при светофара! — посочи Крум.

БУЦЕФАЛ изрева, чу се стържене и елкетронният екип изскочи право в малка уличка, осеяна с дупки като френско сирене. Бездомни кучета атакуваха нашествениците и тичаха задъхани от собственически чувства след колата.

— Тук! — каза Крум.

Спряха пред триетажна сграда с малка табелка: „Хотел Рай“. Хубаво е някой статистик, вместо по цял ден да гледа колената на колежките си, да вземе да преброи колко хотели в този Град се казват Рай. А после някой философ да спре да се налива с бира и до обясни какъв е този вселенски стремеж към РАЯ, мама му стара!

Грамаден пес се озъби на страничното стъкло и ушите на Плъха писнаха от лая му. На стълбите пред Хотел „Рай“ се появи дама с пешкир на главата и червен пеньоар с дракони. Дамата носеше ловна пушка, която вдигна към небето и произведе изстрел с двете цеви едновременно.

Кучетата се разбягаха.

— МАМИЧКА! — усмихна се Крум — Ако не я наричате МАМИЧКА, много ще се разсърди!

В следващия файл: Всичко се завихря!

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДИШНИТЕ ФАЙЛОВЕ

Мутантът Крум, лице с електронен мозък и неговите приятелчета, пънкарите Пора и Плъха се срещат на Бунището и тръгват да завладяват света. Всеки завоевател на света гони миражите на някаква идея и не пести както силите си, така и живота на другите, за да разбере най-накрая, че една зелка в градината е по-съвършена и достойна от неговите легиони, кохорти, паради и махмурлуци след победите. Крум и пънкарите тръгват към Града, за да го разграбят и да получат наградата си: Крум взима ПРИНЦЕСАТА, Пора и Плъха печелят по ШЕСТ ЖИВОТА. Те всички твърдят, че животът е електронна игра и правилата и трябва да се спазват, иначе Големият компютър те quit-ва, другояче казано: „изхвърля“ Тримата се изтърсват в някакво крайградско село и след недомлъвки и пазарлъци, придобиват БУЦЕФАЛ, кола с картонено купе, шаси от съветската автомобилна школа и с усукан чорапогащник вместо ремък. Под звуците на ТЕХНО те нахлуват в Града и отсядат в хотела на екстравагантната Мамичка.