Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (6)

(Балкански киберпънк роман)

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Файл 4: Мамичко!

Алкохолните вечери си приличат, събуждането след тях е различно. Натрясканият с водка спи гол до кръста, рус и къдрокос, тих и недосегаем. Но колко се променя той, щом отвори сините си очи! Как пожълтява лицето му като гъша трътка, как се сгърчват ръцете до младото тяло, а стоновете изпълват тревожно околността… Онзи, който се е налял с бира идва в реалността тих и гузен, без портфейл и със загадъчно мокър панталон, а в очите му плуват кораби, русалки и други удавници… Пиячът на ракия приветства зората с кашлици и вопли, брътви и търси пипнешком бутилка с някаква течност, за да я излее в пустинята на лакомата си уста… Употребилите коняк почти винаги се пробуждат с насинено око. И прочие…

Крум пръв изплува от тъмната безкрайна яма с помия и ВДИГА ШАЛТЕРА НА СЪНЯ, ТОЗИ ПРЕКЪСВАЧ НА БИТИЕТО.

Пора спи, прегърнал плюшено мече без лапи, а Плъха си е подложил под бузата някаква маратонка.

Крум опипва това, което е негово тяло. Тялото прилича на голяма круша с криви крака.

После в долния ляв ъгъл на зрителното му поле изплува написана с червени неонови букви дата, месец, година и час. Минутите се сменят, секундите пърхат диво.

Крум затваря очи, но цифрите започват да греят още по-ярко.

Какво му е?

Опипва квадратната си глава и казва:

— Мамичко!… Мамичко, мамичко, мамичко!

Държи ръка на тила си и усеща компютърната платка, а под нея някакви ВХОДОВЕ, някакви МЕСТА ЗА ПРОНИКВАНЕ, изобщо нещо като КОНТАКТ без ЩЕПСЕЛ.

Пора скача, взира се в лилавата сутрин и пищи:

— Мамичко, мамичко, мамичко!

Плъха пада на пода, отваря кървави очички и отронва само:

— Мамичко!

Тоест, държи се най-достойно.

Всички са будни. Животът нахлува в онези вместимости, които им служат за тела. Нахлува през гуреливите очи, клепналите уши, косматите носове и се излива през други, не по-малко космати области.

Тримата се гледат и не вярват на видяното.

— Здраво са те халосали! — казва Плъха на Крум — Сигурно са взели някой крак от стол и са те шибнали по кратуната! Едва те довлякохме дотука!

Електронен сигнал изпълва колибата от кашони. Скитниците гледат ококорени. За първи път чуват главата на човек да издава такива звуци.

А пред очите на Крум започват да се очертават някакви линии, линиите се извиват и образуват ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ. Крум тича с пищов в ръка из някаква местност, има ШЕСТ ЖИВОТА и среля с атомни заряди. Зад всеки ъгъл го дебнат чудовища, гнусни създания от зелено желе и препречват пътя му.

Плъха поглежда Пора и върти ръка край слепоочието си, тоест: „този съвсем е превъртял“. Пора чука шумно с пръст по главата си, чува се ефект, сякаш някой обработва кутия за обувки от бившето предприятие „Петър Ченгелов“, сегашно кой знае какво.

— Принцесата! — вика шумно Крум — И съкровището! Трябва да освободим Принцесата и да вземем съкровището! Обещавам ви по ШЕСТ ЖИВОТА и да бъдете богати! Напред, рицари на империята!

Двамата скитници се споглеждат. Какви рицари, каква империя? В този момент Плъха намига на Пора и казва:

— Ще освободим Принцесата, ако черпиш по една шкембе-чорба!

Очите на Крум светват в червено, после в жълто, колонки от цифри тръгват в тях и той казва:

— И по една бира! Напред НЕЩАСТНИЦИ, да се окичим със слава!

Пора добавя:

— И с пари!

Тримата излизат, примигват на светлината и тръгват през Бунището сред ята гарвани, които бавно изписват в небето: „NEVER MORE“… Превод за по-простите читатели: „НИВГА ВЕЧ!“

В следващия файл: Марш във виртуалната реалност.