Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (5)

(Балкански киберпънк роман)

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Log 1: Над бунището вечерта не се спуска

Вечерите прегръщат Париж, слизат от небето край Женевското езеро, замятат с мантията си Венеция, доплуват по водите в Стокхолм, обвиват в мрак и неонови светлини Ню Йорк, понасят в шепите си Амстердам, в краен случай пристигат с кашоните водка „Столичная“ на Червения площад в Москва…

НО НАД БУНИЩЕТО ВЕЧЕРТА НЕ СЕ СПУСКА. ТЯ ИЗВИРА ОТ НЕГО.

И тази не направи изключение. Надигна се като помия в запушена мивка, започна да сменя цветовете си… Ако сте чак такъв идиот, че ви се прииска да видите колко нюанса има сивото, добре дошли на Бунището!

Един човек с шинел излезе от тъмното. Около врата му беше омотано шалче с надпис: LIVERPOOL, библейската му брада стърчеше застрашително, а очите му… Очите му бяха скрити от уред за нощно виждане. Тези уреди напълниха бунището след падането на Берлинската стена… Ако не сте чували за такава стена, идете на web-страницата на речника Webster, там ще ви дойде ума в главата, освен това наоколо бъкат сайтове с голи каки!

ЧОВЕКЪТ НОСЕШЕ В РЪКА КИТАЙСКА ЕЛЕКТРОННА ИГРА. Батерията на играта беше изтощена и пъргавото китайско момиче, което ловеше пеперуди, не можеше вече да тича по екранчето.

— Нищо, Сун! Знам къде ще ти намерим батерия!

Човекът понякога разговаряше с момичето. Освен това го беше кръстил СУН.

Уредът за нощно виждане правеше света лилав. Лилавото е цветът на кардиналите и това придаваше на вечерта известна САКРАЛНОСТ. Човекът изкатери хълма от сгурия, подхлъзна се и се спусна обратно по корем, като котарак, който се свлича по тапетите ви, вкопчен в тях с ноктите си.

— Sacra! — каза той, като осъзнаваше сакралния дискурс, в който артикулира действителността.

Можеше да псува на 17 езика, освен това знаеше наизуст „Сън в лятна нощ“ и му викаха Кросното.

Кросното изтръска полите на шинела, заобиколи хълма и внимателно мина по брега на омайно тайнствено море от скапани домати.

— Fuck! — каза той, за да не се чувства самотен.

Пред него се изправи нещо като идея за охлюв. Това беше човешко жилище от метален скелет и платнища, приличаше на навит гигантски маркуч, а пред входа на един стълб висеше ритуално обесено куче.

Човекът пъхна пръсти в устата си и изсвири химна на Европейската общност, известен също като Ода на радостта от глухия немски композитор Бетовен, по стихове на немския поет Шилер, който също не е бил лишен от физически недостатъци.

На входа на жилището имаше врата от автомобил Дачия, гордостта на другаря Чаушеско, бащата на народите от Букурещ. Ако не знаете нищо за Чаушеско, да не ви пука, живейте си живота и се пазете от случайни сексуални връзки!

Стъклото на вратата се спусна и в отвора надникна беззъба глава. Около главата имаше ореол от горящата някъде в жилището свещ.

— Плъх! — каза главата — Кросното е дошъл!

— Пусни го! — чу се от утробата на маркуча.

Гроздовата имаше вкус на плодова, но всъщност беше правена от украински спирт.

— Наближава октомври! — подхвана разговор Кросното — Октомври е най-хубавият месец на Бунището! Всеки ден докарват чудни увехнали чушки от зеленчуковата борса!

— Живее се! — отвърна съвкупността наречена Плъх. — Понякога се живее, а после изведнъж намериш НЕЩО, и вече не се живее чак толкова!

— Шът! — изшътка паралелната съвкупност, просната на някакъв дюшек.

— Не ми шъткай, Пор такъв! — избухна Плъха — Кросното е човек, той ще ни разбере! Само да си махне това нещо от главата!

Кроснотоя махна уреда за нощно виждане, наведе се над вързопа в ъгъла и каза старомодно:

— Поврага! Кой е този? И защо е целият в картофени обелки?

— This is the question! — каза Пора.

— Това са даровете на природата! — обясни Плъха — Открихме го край Марианската падина, нали я знаеш, онази локва, дето се е спукал нефтопровода!

— Х-м! — рече Кросното — Голям подарък и много хубаво мирише!

— И… знаеш ли — запъна се Плъха, — как да ти кажа… Абе, има компютърен чип на главата.

Обърнаха безразличния вързоп и Пора донесе свещта. Тримата заприличаха на влъхвите, приведени над Младенеца в яслата. Сенките им пораснаха, покатериха се по платнищата и събраха глави в средата на тавана.

— Ракия! — викна Кросното — Повече ракия!

— И да седнем да помислим! — предложи Плъха.

Седяха и мислиха дълго, докато нощта покриваше като медуза малкото им жилище. Накрая Кросното изсвири на празната бутилка първите тактове на „Малка нощна музика“. Пора заспа и зяпна с уста, колкото да открие самотата на няколкото зъба в нея.

— Дз-з-з-зин! — изписка в тъмното електронната игра и оживя.

— Сун! — прошепна Кросното — Сун! Ти ли си?

Екранчето светна в зелено, малкото китайско момиче вдигна сакчето за пеперуди и обърна кръглото си личице към човека. Плитките се извиваха като две лястовици край главата му. Очите се отвориха широко и миглите трепнаха.

— Сун! — попита Кросното — Жива ли си? Тези заспаха и нищо не разбраха! Предстои им изпитание, Сун! Нали знаеш какво е изпитание? Ако, например, в океана се извие буря и строши мачтите на кораба ти и го разбие в студените скали, а ти се събуждаш вкочанясал и с ужасни болки навсякъде, а в небето чайките се носят, без да помръдват с криле… О, Сун, Шекспир най-добре е описал изпитанието и през цялото време се е забавлявал с него! Бих искал да мога по-леко да понеса своето, да ме отмине някоя и друга горчива чаша, Сун, да спя дълго и да не сънувам, обаче както знаеш, всъщност не мога да мигна и затова си взех този уред за нощно виждане, Сун, защото аз съм Кросното и виждам там, където другите не виждат нищо!

Китайското момиче слушаше невнимателно, защото голямата пеперуда-полумесец се появи в пространството и запърха. Сакчето се спусна, краката в лачените обувчици припнаха и рокличката се развя.

— Сун, — прошепна Кросното — ти не ме слушаш! Сун…

Зелената светлина на екранчето угасна. Момиченцето отиде някъде на друго място. Човекът се изсекна в шалчето с надпис LIVERPOOL, духна свещта и постави уреда за нощно виждане на главата си.

Сега приличаше на някакъв торен бръмбар.

Но това беше най-добрият начин да живееш на Бунището.

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО СЕГА

В една щастлива вечер на Бунището двама наши съвременници, наричани Пора и Плъха, откриват сред картофените обелки тяло на човек с компютрна платка на тила. С псувни и препъване скитниците отнасят находката в жалкото си жилище. Започват масови съновидения, подпомогнати от долнопробен алкохол. Какво ли ще донесе утрото?