Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (15) (Балкански киберпънк роман)

Файл 12: Бог се проваля

Бог все така живееше на улица „Трите кедъра“ 66, в апартамент на третия етаж, седеше пред своя компютър и отваряше подземните лабиринти на електронните градове.

Тази сутрин Той беше махмурлия, както впрочем беше махмурлия още много сутрини, сиви, студени и прекрасни, подредени в миналото Му. Да се слави Великата Му компютърна Мишка!

Голямата глава на Бог чуваше във вътрешността си един постоянен звук, силно напомнящ на звука на роял, пуснат от петия етаж. Бог се чешеше, сумтеше и дълбоко се съмняваше, че всичко му е позволено, както си беше мислил досега. Отново Го тормозеха някои въпроси от морално естество, досадни като комари в Синеморец. Синеморец е малко градче на Южното черноморие, прочуто с това, че откакто бе извадено от граничната зона, в него нахлуха туристи и насекоми. Сякаш инсектите досега бяха имали малки паспортчета и бившата Власт не ги бе допускала зад кльоновете. Такива ми ти работи…

Бог кликна с Мишката. На екрана се появиха нови лабиринти. Някакво чудовище копаеше със зъби тунел под Града и криволичеше. Принцесата ядеше локум. Крум и приятелите му се виждаха НА ВТОРО НИВО като пъргави пластмасови манекени, с гъвкави крайници и глупави физиономии.

Да, проблемите пред Бог бяха предимно морални. Ако дадеш имена на фигурите в една игра, превръщат ли се те в нещо повече от фигури? Дори да си Висше същество, имаш ли право да погълнеш седем бири? Ето такива неща, плюс загадката къде по дяволите е венчалната халка от пръста ти, след като добре си спомняш, че си прекарал вечерта в компанията на безполови хакери? И какво ще произлезе от това, когато Богинята рано или късно научи?

Идеята на ИГРАТА беше започнала да става противна за Бог. Той ругаеше тихо нуждата да се преодоляват вълчи ями, да се убиват извънземни и някакви лигави дракони, дразнеше го цялото това бъхтене, мушкане, ръфане, стреляне, кървене, избухване, пропадане, накълцване, анихилиране или пък гонитбата из имагинери помийни ями, локви и отходни места.

МАМКА МУ! МАМКА МУ! МАМКА МУ!

Тъй рече Бог… И си спомни нещо, което беше чел, още когато четеше книги… Един римски император се оттеглил от властта и отишъл да живее на село. А през това време в Рим империята взела да пропада — разврат, политичски борби, кланета и кражби. Сенаторите решили да посетят императора и до го помолят да се върне. Отишли, помолили го, а той ги завел в градината си и казал примерно следното: „А, господа, няма да стане тази работа! Да знаете само какви зелки съм отгледал!“

И Бог усети, че се проваля. Започваше да се съмнява, че е висше същество. Липсваше му нещо много важно за едно божество! Липсваше му БЕЗРАЗЛИЧИЕ!

На екрана Крум и приятелите му влязоха в голяма стая и вратите се затвориха зад тях. Имаха само по още ЕДИН ЖИВОТ.

И Бог ги остави, след като им беше дал имена. Великата му Мишка остана неподвижна върху подложката с реклама на MARLBORO.

Пука ми, каза Бог, дреме ми! Ще ида в кухнята, ще си сваря кафе, а утре ще играя на някаква друга ИГРА, много по-честна, много по-весела и много по-друга!

Той изключи Компютъра. Светът се събра в малка светла точка на черния екран. После и тя изчезна.

В следващия файл: Да бъдеш или да не бъдеш?

МНОГО КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДИШНИТЕ ФАЙЛОВЕ

Кашата, в която се е забъркал читателят на този нахален роман, наричан по-нататък ТЕКСТ, е на път да се пресече. Каква я мислихме, каква стана, могат да кажат мутантът Крум и неговите приятели и с това за последно да потвърдят, че са българи. Колата им БУЦЕФАЛ, оставена пред хотела на МАМИЧКА, осъмва с откраднати фарове. Един друг герой на романа, с любопитното име БОГ, в пристъп на сутрешен махмурлук спира компютъра си, мониторът угасва и светът се събира в малка жълта точка в центъра на екрана. С този епизод авторът предупреждава, че така ще се случи със всеки, който не си изяжда закуската. Очертава се крах на идеята Крум да получи ПРИНЦЕСАТА, а приятелите му по ШЕСТ ЖИВОТА, в компютърната игра, която според настоящия текст е животът. Всички се озовават в мазето на МАМИЧКА, пълно с електроника и много противни снопове от кабели, които водят до някакви си шлемове, с предназначение неизвестно, но застрашително. Добавяме само, че действието в текста се развива на фона на ТЕХНО-музика. Как звучи ТЕХНО? Ето как: „БУМ! БУМ! БУМ! ДЖАБА! ДЖАБА! ДЖАБА!“