Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (10) (Балкански киберпънк роман)

Файл 7: Бог

Бог живееше на улица „Трите кедъра“ 66, в апартамент на третия етаж, от който се виждаше унила градинка, където хората разхождаха кучетата си. Достатъчно беше Бог да погледне през прозореца и веднага виждаше как някакво куче свещенодейства, клекнало в тревата, а стопанинът му гледа деликатно встрани и се обгръща в дим от цигарата си.

Тази сутрин Бог имаше киселини. В това състояние той се превръщаше от демиург в обикновен агностик, тоест от творец в личност, която смята света за непознаваем и нещо повече, псува го.

Бог се затътри в кухнята си и взе да рови за кафе, като пътем сложи две филийки в тостера. Тази нужда всяка сутрин да изплува от някакви пространства, да търси пипнешком цигарите на нощното шкафче и да се разтърсва от кашлица, показваше, че той е едно първично божество, без особени претенции. Често си мислеше, че е издялан с тъпа брадва от дървото на някой пън, а брадвата е била в ръцете на онова овчарче от визията на народния поет, което свирело на овцете, пък като му омръзнало, пък като грабнало брадвата…

Нещо произлезе и две прегорели филийки влязоха в орбита из помещението, достигнаха апогей над кухненската маса, после последва и перигей над микровълновата печка и всичко се сгромоляса в мивката.

— МАМКА МУ! — така каза Бог.

Отиде в другата стая и пусна своя пентиум. В компютъра нещо заскърца, взе да стърже, започна се една проверка на всички нива, повсеместно тестване и претакане.

— ИДИОТ! — така каза Бог.

Най-сетне машината издаде тържествуващ фанфарен сигнал. Ръцете на Бог с два удара по клавиатурата промениха dos-ове и windows-и, показаха се някакви крайно лекомислени картинки и после пръстите написаха: prince.

Така Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над клавиатурата. (Битие, глава 1, \1\, 88:12–13)

После от мрака се разнесе ориенталска музика, нещо взе да се кълби и заражда и пред очите на Бог изплува неописуемо красив виртуален дворец. Компютърът проникна в залите на двореца, където ПРИНЦЕСАТА тичаше тревожно с прелестни малки обувчици. Факли горяха по стените, а пода беше покрит с персийски вероятно килим и в средата се издигаше шадраванче. ПРИНЦЕСАТА се спря и впери ужасени очи между две колони в дъното на залата. От там се появи с ръмжене ВЕЛИКИЯТ ВЕЗИР ДЖАФАР с лилава чалма на главата и бяло наметало. От далече се виждаше, че Джафар управлява тази страна с желязната ръка на тиранин, още повече, че така пишеше и в надписите на екрана, които предшестваха появлението.

Джафар безсъмнено беше злодей и диване. Той протегна ръце към ПРИНЦЕСАТА, но тя му обърна гръб. Тогава везирът вдигна високо ръце, светкавици разтърсиха пентиума и пред краката на девойката се появи пясъчен часовник.

Бог запали цигара и почака. Появи се надпис: „Тя или ще се ожени за Джафар или ще умре след час“…

— ЩЕ ТИ ПРИСЕДНЕ! — така каза Бог.

Ръцете му отново докоснаха клавишите и докато кашлицата му отекваше над тъмнината, на екрана се появи той, PRINCE!

— Някой ни съзерцава! — каза Крум — Животът е тотално наблюдение! Животът е предметно стъкло, а нашето предназначение е да се гърчим на него!… Размърдайте си гъзовете, пънкари нещастни!… Напред към ГРАДА и намерете веднага 30 стотинки за билет. Аз се возя в градския транспорт САМО С БИЛЕТ!

Потеглиха с куцане и взаимни сквернословия през вонящите пустини на бунището.

В следващия файл: Проникването.

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДОСЕГА

Мутантът Крум лежи на градското бунище. Нито сабята му е на две строшена, нито самодиви в бяла премяна се спускат да го целунат бърже. По-точно, сабя и самодиви изобщо няма, но на тила на нашия грой има компютърен чип. Как се е появил там, само Бог знае. А Бог живее на улица „Трите кедъра“ 66, в апартамент на третия етаж. Пънкарите Пора и Плъха са подмамени от дошлия на себе си Крум да извършат марш-наскок до Града, след като са разбрали нещо, за което вие сте готови да дадете и последния си лев, само и само да го разберете, обаче няма-а-а! Те научават КАКВО НЕЩО Е ЖИВОТЪТ — компютърна игра, в която Принцът трябва да спечели Принцесата, а другите получават каквото остане и ако остане!… Всички потеглят към Града с куцане и сквернословия през вонящите пустини на бунището.