Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (4) (Балкански киберпънк роман)

Файл 3: Биография на един съвременник

— Защо му е толкова ръбеста главата? — пита Грубиянът, наричан още Пора.

— Не искам да те плаша, обаче той има отзад на тила си компютърна платка! — отговоря Хармоничката, наричан още Плъха.

Двамата тръшват тялото на непознатия върху някакви щайги, постлани със старо парче мокет. Изваждат скрито бирено шише с ракия. Шишето си има тапа от вестник.

Плъха и Пора се наливат, зъзнат и гледат лицето на човека. То прелива в различни цветове — от радикално червено до либерално синьо, като се премине през хомосексуално розово. Човекът бълнува…

„Нани, Круме, нани-на… Спинкай свидно чедо на хормона, заспивай веднага, венец на творението такъв!…“

Бащата на Крум, бай Крум, донесе бебешко креватче и бутилка сливова, лелята на Крум, богоравната Дафинка, донесе пелени, избродирани с катерички и бутилка сливова, чичото на Крум, красивият Първан, донесе двайсет метра бетонно желязо и бутилка сливова.

Вече десет дни Крум е тук и сега. Колко е хубаво, след като си бил смрадлив бодливец, пръч, какаду и слонско добиче, да излезеш от спиралите като българин!

Чудно празненство се получи! Майката на Крум, която приличаше на другаря Сталин по мустаци и по възгледи, върза на главата на бебето сини маниста от конски хамут, защото тя не вярва в Бог, който заповядва: не кради, не убивай и прочие, а най-вярва в комунизма и в уроките.

Хубаво празненство се получи! Тъкмо свалиха от масата съседката Ния, тъкмо я завиха с одеало, защото се беше съблякла някак неусетно, тъкмо прогониха братовчеда Кико, който изхвърли една чиния през затворения прозорец и ето ти ги орисниците…

Лежи бебето Крум и чува: идат старите вещици.

Първата каза:

— Ще бъде Водач, ще прекосява планини и бунища, никога няма да се изтощят батериите му!

Втората каза:

— Млъкни, дърта курво! Виждам ранна полова зрялост, манифестации, екзистенциализъм второ качество…

Третата каза:

— Глупости! Е, вярно, пада си малко мутант, обаче я го виж как се е подмокрил, я го виж как реве! Тук и сега, тук и сега, това трябва да му стига! Тръгваме си, бабишкери!

Излетяха през ключалката орисниците, никой не ги усети в другата стая, защото в това време сваляха красивия Първан от прозореца, а Първан зовеше, набъбнал от любов и сливова… Някъде далече другарката Драгойчева почистваше с оръжейна смазка личното си оръжие, червенееше се вратът на Вълко Червенков, стегнат от сталинката, а черните лимузини „ЗИМ“ лъщяха в гаражите на Министерството на любовта, тоест — Държавна сигурност…

Крум каталяса, заспа с юмруци до главата… Нани-на, Круме, нани-на… Спинкай, същество от плът и разочарования!

Непознатият се обърна настрани и взе да хърка. Плъха и Пора вече повдигаха с пръсти клепачите си и скоро, всеки по своему, се сгромолясаха по ъглите. ДА ЖИВЕЕ СЪНЯТ, ТОЗИ ШАЛТЕР НА БИТИЕТО!

В следващия файл: Мамичко!

НЕОБХОДИМО ОБЯСНЕНИЕ ОТ АВТОРА КЪМ ВСЕКИ КИБЕР СЪРФИСТ

Братко! Сестро!… Нека да обясня каква е целта ми, когато между две депресии и някое и друго алкохолно опиянение, започнах проекта „WWW.MUTANTI.COM“… Искаше ми се текстът да плува свободно ON LINE и да прилича на оголен рибешки гръбнак, а аз с ръката на майстора да обличам сюжетната линия в плът, да и вдъхвам, извини ме за нескромността, ДУША, и така да се мятаме с теб заедно, докато видим каква риба, fuck и даже shit, ще излезе тая… Лично аз си я представям като някоя бяла акула в сенките на кораловия риф, красива и както всяко красиво нещо — безмилостна… Затова, сестро и братко, не се учудвай, щом се появят нови герои, когато има скокове назад и напред, когато се образуват ръкави и разклонения! Разчитам на твоето търпение и любов!… В края на краищата всичко ще се оправи! Или ще се скапе…

Но така е то! Амин! Харе Кришна, Кришна Харе, Харе Рама, Кришна, Кришна!