Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (11)

(Балкански киберпънк роман)

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Файл 8: Намирането на Буцефал

— БЕМ ГО! — казва Евстати. — Докога ще ги гнявиш тия мръвки у тоя тиган! Заприличали са на кюмюр!

Жена му Памела, в оригинал Цеца, изразява с гърба си презрение по метода на Станиславски.

— Цел ден мъкна флекса, режа, пренабивам номера, а като дойде време за вечеря, все ми буташ да чета „Римска история“ от МОМЗЕН!… Стига с тоя МОМЗЕН, ти затова ми го даваш, да ме изкараш хлебарка!… Гледай го само какво пише на страница 774: „От само себе си се разбира, че ЦЕЗАР е бил страстен мъж, защото без страст няма гениалност… Той се е насладил на младостта си, на песните, любовта и виното…“ И така нататъка, Памело, а ти ме замери с тенджерата, защото съм направил комплимент на Елеонора от Градския транспорт!

— Ти гледай да ми донесеш някоя болест вкъщи, тогава ще видиш дебат по въпроса! — казва Памела, съкратена учителка по история от закритото селско училище — Ти не си Цезар, ти си същински Брут, след като толкова пък обичаш контрольорките!

— БЕМ ГО! — запалва лулата си Евстати — Аз контрольорка не искам и да видя!… Ти как мислиш, че се печелят пари за стипендия в ОКСФОРД? С много труд се печелят пари за стипендия в ОКСФОРД!… По цел ден бутам долари на ченгетата, заприличал съм на банков клон!

Памела се обръща, слага ръце на кръста и казва:

— Децата на средната класа може да не отиват в рая, обаче отиват в ОКСФОРД! Дъщеря ни също!

В този момент камъче чуква тихо по прозореца.

— Хайде, отиде ми вечерята! — разперва лапи Евстати.

— Какво има? — пита жената.

— Не чуваш ли?

Евстати взима мобифона, бърка под дюшека и вади пистолет. Слага го на кръста под сакото си и излиза на двора.

Нощта е карнавал на силуетите. Извисява се, разбира се, и някаква луна, но от нея сенките стават повече. Огромният двор е тъжен като автомобилно гробище през август. Десетина машини, които са се движили, пътували са до морето и обратно, превозвали са в багажниците си тикви и буркани, давали са на задните си седалки подслон на любовта, отвеждали са до гражданското сватбари, стоят като надгробни камъни из тъмното.

— Ш-ш-ш-т! — обажда се някой от храстите край стобора.

— Какво има, бе?! Кой е?! — пита Евстати.

— Аз съм, Стаменко! — казва гласът. — Тука едни хора…

В мрака за миг блясват две червени очи и се чува звук като от електронна игра, който кара Евстати да попита:

— За какво сте дошли?

В светлината на лампата излиза Стаменко. Той прилича на цирково джудже с бейзболна шапка:

— Искат да поговорят!

Червените очи пак светват за миг в нощта. Крум и приятелчетата му пристъпват напред. Те приличат на гумени. Косите им са щръкнали, уханията им са на една ръка разстояние. Крум вдига ръка към луната, пръстите му стърчат от скъсаните ръкавици:

— БУЦЕФАЛ! Дошъл съм за БУЦЕФАЛ! Разбираш ли?!

Дъхът на бунището покрива всичко.

Евстати се оглежда и казва:

— ГОСПОДА, заповядайте в офиса!

И ги повежда към някакъв фургон в лилавата нощ.

— Разбери, — шепне Крум — НЯМА PRINCE БЕЗ БУЦЕФАЛ! Съгласен ли си на ШЕСТ ЖИВОТА?!

— И ДВА са ми много! — отговаря Евстати, този Цезар на балканския ДИСКУРС.

В следващия файл: Философите избягват да спят.

МНОГО КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДИШНИТЕ ФАЙЛОВЕ

Какво нещо е животът? Този въпрос си задават героите на нашия роман. Ако на него не са намерили отговор Достоевски, Маркес и Ст.Ц.Даскалов, ние ще трябва да го направим! На хората им омръзна да чакат отговори, а да получават само въпроси. Затова напред и право напред, пък макар и с рогата… И така… Главният герой на WWW.MUTANTI.COM е мутант на име Крум. Крум смята, че животът е компютърна игра, в която Принцът трябва да спечели принцесата, а другите получават каквото остане. Мутантът бързо се сприятелява с двама пънкари, обитаващи Бунището, манипулира ги умело, което не е проблем за него, защото на тила си има присаден от неизвестна сила компютърен чип и всички се насочват към Града, за да го покорят и разграбят. В това време, на улица „Трите кедъра“ 66, в апартамент на третия етаж живее Бог… И в един момент Бог сяда пред купения на старо свой компютър, натиска клавишите и на екрана изгрява надпис: Prince, тоест Принц, майка му стара!