Филипа Грегъри
Другата кралица (92)

Септември 1571, замъкът Шефилд: Бес

Сега, в това прашно и горещо време в края на английското лято, листата на дърветата приличат на измачкани рокли в края на дворцов празник. Изпратиха ни обратно в замъка Шефилд. Изглежда, че кризата, от която се опасяваха — каквато и да е била — е приключила, и лятото отново е слънчево. Дворът е на път и лейди Уендоувър, която ми пише от Одли Енд, съобщава, че Елизабет се е показала великодушна към братовчедите си, фамилията Хауърд, отседнала е в дома им, говори мило за обичта си към своя братовчед Томас, и те смятат да я помолят да му прости и да го върне на мястото му в двора и в дома му в Норфолк. Горките деца от рода Хауърд, които оставиха дома си в ръцете на кралските бирници, сега молят Елизабет за благоволение и биват любезно изслушвани. Дворът е изпълнен с надежди за щастлив край. Всички искаме да станем свидетели на помирение.

Елизабет няма други близки освен рода Хауърд: тя и нейният братовчед са отгледани заедно. Може и да се карат, както правят братовчедите: но никой не може да се съмнява в привързаността им един към друг. Тя сигурно ще се постарае да намери начин да му прости, и това пътуване и фактът, че приема гостоприемството, оказано й от младия му син, в къщата на баща му, е нейният начин да го допусне отново до себе си.

Позволявам си да се надявам, че с опасностите и тревогите от тези последни две ужасни лета е свършено. Елизабет ни нареди да се върнем в замъка Шефилд, страховете, които ни принудиха да напуснем Тътбъри, отминаха. Елизабет ще прости на своя братовчед Норфолк, може би ще се омъжи за Анжу и можем да се надяваме, че ще има син. Шотландската кралица ще бъде изпратена обратно в Шотландия, за да се справи толкова добре или толкова зле, колкото й е възможно. Аз ще получа обратно своя съпруг, и бавно, малко по малко, ще си върнем и възстановим богатството. Онова, което продадохме, е изгубено завинаги и не можем никога да си го получим обратно. Но заемите могат да бъдат изплатени, ипотеките — уредени, а с времето арендаторите ще свикнат да плащат по-високи ренти. Вече планирах да ипотекирам една въглищна мина и да продам няколко парцела земя, които би трябвало да измъкнат милорд от лапите на лихварите в рамките на пет години. А ако шотландската кралица удържи на обещанията си, или ако Елизабет плати някакъв дял, дори половината от дълга си към нас, би трябвало да оцелеем от това ужасно преживяване, без да изгубим някоя къща.

Ще настаня милорд и кралицата тук, в замъка Шефилд, и след това ще замина да посетя Чатсуърт. Подобно на отчаян влюбен копнея да бъда там: пропуснах по-голямата част от това лято, искам да уловя времето, когато листата на дърветата повяхват. Не можем да си позволим да правим преустройства или обновления тази година, нито следващата, може би в продължение на цяло десетилетие, но поне мога да планирам какво бих искала да направя, поне мога да се наслаждавам на работата, която съм свършила. Поне мога да обикалям собствената си земя и да се виждам с приятелите си, и да бъда с децата си, наистина като графиня и видна личност, а не нищожество в кралския двор на една млада жена.

Тази есен моят съпруг графът и аз ще придружим кралицата до Шотландия, и ако тя го възнагради толкова богато, колкото би трябвало, ще получим земи в Шотландия и може би шотландско херцогство. Ако тя го удостои с правата да събира пристанищните такси от някое пристанище, или налозите върху вноса на някои редки стоки, или дори паричните суми, заплащани по граничните пътища, можем отново да натрупаме състояние от това мъчително бдение. Ако тя ни измами, и не ни даде нищо, тогава, най-малкото, ще се отървем от нея, а за мен дори само това струва колкото баронска титла. И не се съмнявам, че когато се отървем от нея, той отново ще обърне сърцето си към мен. Ние се оженихме не от страст, а поради взаимно уважение и привързаност, и нашите интереси са общи сега, както бяха и тогава. Поверих му земите си, както трябваше да сторя: той повери на мен децата си и почтеното си име. Със сигурност, когато тя си отиде, а той се съвземе от глупашкото си обожание към нея, той ще се върне при мен и ние ще можем отново да бъдем такива, каквито бяхме преди.

Така се успокоявам, изпълнена с надежди за по-добро бъдеще, докато вървя от розовата градина към градинската врата. После спирам, защото чувам най-ужасния звук на света: звукът на галопиращи конски копита, бързи като нервно сърцебиене, и веднага, без миг съмнение, разбирам, че се е случило нещо ужасно. Нещо истински ужасно се случва отново. В живота ми влиза някакъв ужас, донесен от галопиращ кон. Тя е донесла в дома ни нещо ужасно и то се приближава толкова бързо, колкото може да препуска конят.