Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Другата кралица

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2009 г.

ISBN: 978-954-365-054-5

История

  1. — Добавяне

Зимата на 1568 г., Чатсуърт: Бес

Получих вести за разследването в Уестминстър от моя съпруг, графа. (Все още съм младоженка: обожавам да казвам „моят съпруг, графът“.) Той ми пише почти всеки ден, за да ми разказва за трудното си положение, а в отговор аз му изпращам вести за неговите и за моите деца, домашно изпечени пайове и най-хубавия сайдер на Чатсуърт. Той казва, че тайно са му показали изключително компрометиращи писма, любовни писма от омъжената кралица до женения граф Ботуел, в които тя настоява той да убие съпруга й, клетия млад лорд Дарнли, и му казва, че изгаря от страст към него. Изпълнени с поквара стихове, обещания за изпълнени с наслади нощи: специално се споменават неприлични удоволствия.

Мисля си как съдиите — моят съпруг, младият Томас Хауърд, неговият приятел граф Съсекс и старият сър Ралф Садлър, Робърт Дъдли и моят добър приятел Уилям Сесил, Никълъс Бейкън, сър Томас Пърси, сър Хенри Хейстингс, и всички останали — четат тези глупости с потресени изражения, опитвайки се да повярват, че една жена, която възнамерява да убие съпруга си, като натъпче избите му с барут, би прекарала самата нощ преди експлозията до постелята на болния си съпруг, пишейки любовни стихове на съучастника си. Толкова е нелепо, че се чудя как не са им се присмели и не са ги изгонили от двора.

Но това са честни, сериозни, високоуважавани мъже. Те не питат: какво би сторила една истинска жена при такива обстоятелства? Те не са свикнали да размишляват върху природата на една истинска жена. Те разглеждат само изложените пред тях доказателства. А за Бога — колко много доказателства бяха представени! Колко усилия бяха вложени в очернянето на името й! Някой някъде е отделил много време и усилия: да открадне писмата й, да имитира почерка й, да ги напише на френски, а след това да ги преведе на шотландски и на английски; да ги сложи в специално ковчеже с монограм, състоящ се от нейните инициали (за да не си помислим, че може да са написани от някоя друга Мери Стюарт), а след това да направи така, че да бъдат намерени, удивително зле скрити, в личните й покои. Работата на този Някой е задълбочена и изключително убедителна. Всеки, който е виждал писмата, сега вярва, че младата кралица е покварена развратница, която е убила младия си английски съпруг от страст и жажда за мъст.

Може би се досещам кой ще е този умен Някой. Всъщност, вероятно всички в Англия имат доста добра представа кой може да е този Някой. И рядко се случва той да не постигне своето. Тази клета кралица ще открие, че е безнадеждно надхитрена от този Някой, който крои дългосрочни планове и играе продължителна игра. Тя може би ще открие, че ако не я улови в мрежата си този път, той ще изплете друга от по-фини нишки, и отново, и после отново, докато тя вече няма да може да се измъкне.

Този път обаче планът няма да се осъществи: тя се измъкна от примката. Най-важният свидетел срещу нея е собственият й незаконороден полубрат, но тъй като той си е присвоил регентството в нейно отсъствие и държи невръстния й син като заложник, дори съдебен състав от високоуважавани мъже не може да се застави да повярва и на една негова дума. Омразата му към нея е толкова очевидна, а предателството му — толкова оскърбително, че дори назначените от Сесил съдии не могат да се примирят с него. Съдиите, включително моят съпруг, графът, до един са мъже, които се гордеят с верността си. Те не гледат с добро око на един поданик, който е извършил отвратително предателство. На тях не им се нрави поведението на шотландската кралица, но още по-малко им се нрави поведението на нейните шотландски лордове. Обзалагам се, те ще постановят, че тя е жертва на несправедливост и трябва да бъде възстановена на трона си. Тогава шотландците ще могат да се справят със своята кралица както пожелаят, и ние няма да може да бъдем обвинявани.