Филипа Грегъри
Другата кралица (76)

Юни 1570, Чатсуърт: Джордж

Постигнато е съгласие, слава на Бога, постигнато е съгласие и то скоро ще бъде подпечатано и подписано. Кралицата ще бъде върната в Шотландия, а аз ще бъда настойник на нейния син. Нищо по-малко от това задължение не би ме утешило за нейната загуба. Но да изпълнявам ролята на баща за нейния син ще бъде всичко за мен. Ще виждам в него красотата й, и ще го възпитавам така, както би искала тя. Ще вложа в него любовта, която изпитвам към нея, тя ще види, че под моите грижи от него ще излезе достоен млад мъж. Тя ще се гордее с него, това момче ще бъде мое творение, и аз ще го превърна в достоен принц заради нея. Няма да предам доверието й в тази задача. Тя ми се доверява и ще открие, че съм достоен за доверие. И ще бъде такава радост да имаме вкъщи едно малко момче, момче, чиято майка е толкова прекрасна жена, момче, което мога да обичам заради майка му и заради него самото.

Изглежда, че тревогите ни може и да са приключили. Бунтовете на Север бяха потушени с бърза жестокост, а католиците, които са научили за папската була срещу Елизабет, не бързат да излязат напред, за да изложат живота си на опасност. Норфолк ще бъде освободен от Тауър. Самият Сесил изтъкна, че макар неговата простъпка да е сериозна, сборът от престъпленията му не възлиза на държавна измяна. Срещу него няма да има съдебен процес, нито ще бъде заплашен от смъртна присъда. Облекчението ми, когато научавам това, е по-силно, отколкото показвам пред Бес, когато тя ми го съобщава.

— Не си ли доволен? — пита тя, озадачена.

— Доволен съм — казвам тихо.

— Мислех, че ще бъдеш възхитен. Ако не повдигнат обвинение срещу Норфолк, тогава не може да се хвърли и сянка на съмнение върху теб, който си сторил далеч по-малко.

— Не това е причината да съм доволен — казвам. Подразнен съм от предположението й, че мисля само за собствената си безопасност. Но напоследък поведението й все ме дразни. Всяка изречена от нея дума дразни слуха ми. Макар да знам, че това е несправедливо, откривам, че начинът, по който влиза в някоя стая, ме кара да стисвам раздразнено зъби. Тя има особен маниер на стъпване, тежко, като жена, която отива на пазара, има особен начин да разнася вечните си сметководни книги, начин винаги да изглежда толкова заета, толкова усърдно работеща, толкова способна. Прилича повече на икономка, отколкото на графиня. У нея няма изтънченост. Напълно й липсва каквато и да било елегантност.

Знам, знам, ужасно несправедливо е от моя страна да виня Бес, задето й липсва обаянието на жена, израснала в кралски двор и велика по рождение. Трябва да помня, че тя е жената, за която се ожених по свой избор, и има приятна външност, добро здраве и добър нрав. Нечестно е да се оплаквам, че не притежава външността на една от най-красивите жени в света или обноските на кралицата на един от най-изтънчените кралски дворове в Европа. Но ние имаме в дома си такова създание, такъв образец на съвършенството ми се усмихва всяка сутрин, че как мога да не я обожавам?

— Е, от какво си толкова доволен? — пита насърчително Бес. — Мисля, че това е добра новина. Очаквах, че ще бъдеш щастлив.

— Това, от което съм доволен, е че ще ми бъде спестен процесът срещу него.

— Процесът срещу него?

— Аз все още съм лорд канцлер на Англия — напомням й, малко троснато. — Независимо какво мисли твоят приятел Сесил за мен, и какво би направил против мен, ако може. Аз все още съм върховен канцлер и ако един пер на кралството бъде изправен на съд за държавна измяна, тогава аз ще бъда сред съдиите, който ще разглежда неговия случай.

— Не бях помислила — казва тя.

— Не. Но ако добрият ти приятел Сесил беше изправил моя верен приятел Норфолк на съд за живота му, именно аз щях да бъда принуден да седя с брадвата пред себе си и да произнеса присъда. На мен щеше да ми се наложи да кажа на Норфолк, мъж, когото познавам от момчешките му години, че го намирам за виновен, след като зная, че е невинен, и че ще бъде обесен и изкормен, още докато е жив, и насечен на парчета. Не мислиш ли, че се ужасявах от това?

Тя примигва:

— Не си давах сметка.

— Не — казвам. — Но когато Сесил напада старите благородници, такива са последиците. Неговата амбиция разкъсва всички ни. Мъже, които са се обичали цял живот, сега са принудени да се изправят един срещу друг. Единствено ти и Сесил не виждате това, защото не разбирате, че старите благородници са като едно братство. За новодошлите е невъзможно да знаят това. Вие търсите конспирации, вие не разбирате усещането за братство.

Бес дори не се защитава.

— Ако Норфолк не се беше сгодил тайно за шотландската кралица, нямаше да изпадне в беда — казва тя упорито. — Това няма нищо общо с амбициите на Сесил. Норфолк сам си е виновен за всичко. Виновни са собствените му амбиции. Може би сега, след като той се оттегли, всичко ще можем отново да бъдем спокойни.

— Какво искаш да кажеш с това, че се е оттеглил? — питам аз.

Налага й се да прикрие усмивката си:

— Изглежда, че твоят голям приятел не е много галантен към своята любима. Изобщо не проявява рицарско отношение. Не само че я е изоставил и е разтрогнал годежа: очевидно освен това е предложил тя да заеме мястото му в Тауър, като залог за доброто му поведение. Изглежда, че има поне един мъж, който не копнее да умре от любов към нея. Мъж, който с радост би я видял затворена в Тауър за държавна измяна. Един мъж, който е напълно готов да я изостави и да си създаде по-добър живот, в който тя изобщо няма място.